Р
Е Ш Е Н И Е
№ 181
град Горна Оряховица, 19.06.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
районен съд, шести състав в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА
НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на
прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 174
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.288,ал.12 във вр. ал.1,т.2,б.”а” от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./,
действащи към момента на причиняване на
имуществените и неимуществените вреди от водача на МПС, а по сега действащия
Кодекс за застраховането – чл.558,ал.7 от КЗ във вр. чл.557,ал.1,т.2,б."а"
от КЗ, в сила от 01.01.2016г.
Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, представляван заедно от
изпълнителните директори Б.М. и С.С., чрез адв. Н.И. от ВТАК, твърди в исковата
си молба, че Гаранционният фонд, на основание чл.288,ал.1,т.2,б.„а"
от КЗ (отм.), сега чл.557,ал.1,т.2,б."а" от КЗ,
е изплатил по щети № 210097/23.03.2016г. и № 110083/26.01.201бг. обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 7 675.00 лева, както следва : 1/ по
щета № 210097/23.03.2016г. на Г. И. Г. и К.Г.Г., пострадали в ПТП, първият като
водач, а вторият като пътник в л.а. „Фолксваген Голф " с ДКН СА 6910 ТХ, в
гр. София, сума в общ размер на 6100.00 лева за неиумуществени вреди;
2/ по щета № 110083/26.01.2016г., за увреден при горецитираното ПТП л.а.
„Фолксваген Голф " с ДКН СА 6910 ТХ, собственост на Г. И. Г., сума в
размер на 1 575.00 лева за имуществените вреди.
Твърди, че виновен, съгласно влязло в сила НП № 15-4332-012714/09.07.2015г., на
основание чл.179,ал.2 и чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП, е И.П.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, който е управлявал л.а. „Мерцедес МЛ 320" с ДКН Н 9742 ВА, собственост
на И.М.А., без сключена към датата на ПТП задължителната застраховка
„Гражданска отговорност", съгласно справка от ИЦ към ГФ. Заявява, че на
13.06.2015г. в гр. София, около 13.30 часа, по ул. „Видрица", в посока
„Околовръстен път", на кръстовището с ул. „Фармапарк", водачът И.П.А.,
управлявайки л.а. „Мерцедес МЛ 320" с ДКН Н 9742 ВА, при наличието на
пътен знак „Стоп", не пропуска движещия се по път с предимство (ул. „Фармапарк”)
л.а. „Фолксваген Голф” с ДКН СА 6910 ТХ и го удря отпред и вляво, като така
причинява процесното ПТП. Твърди, че в нарушение на чл.249 във вр. чл.259 от КЗ
(отм.), сега чл.461 във вр. чл.483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Посочва, че Г.И.
Г. и К.Г.Г. се обърнали към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.288 от КЗ (отм.), сега чл.557 от КЗ, без
действаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Мерцедес
MЛ
Твърди, че е поканил ответника да възстанови
изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задълженията
си.
Моли съда, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288,ал.12 от КЗ (отм.), сега чл.558,ал.7 от КЗ, да осъди И.П.А. да заплати на Гаранционен
фонд исковата сума от 7675.00 лева, представляваща
изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щети № 210097/23.03.2016г. и
№ 110083/26.01.2016г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Посочва банкова сметка ***ионен фонд в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК”, IBAN: ***, Банков идентификационен код – BIC: ***.
В съдебно заседание, ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД град
София, редовно призован, не се представлява. Депозира писмено становище, чрез
процесуалния си представител – адв. Н.И. от ВТАК, с което поддържа изцяло
исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове в пълния им размер. Излага
съображения. Претендира направените по делото разноски, съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в
случай, че са налице предпоставките, предвидени в закона.
Ответникът И.П.А. с ЕГН **********, с адрес ***, не депозира отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, въпреки че е предупреден за последиците от неподаването на такъв.
В
съдебно заседание, ответникът И.П.А., редовно
призован, не се явява, не се представлява. Не прави искане делото да се
разгледа в негово отсъствие и не изразява становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца в писмена
молба вх. № 5398/12.06.2020г., чрез процесуалния си представител – адв. Н.И. от
ВТАК, искане по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на
закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице
предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по делото,
с разпореждането си по чл.131 ГПК от 04.02.2020г., съдът е разяснил на ответника
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в
първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено лично на
ответника на 10.02.2020г. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, въпреки че са му разяснени последиците от
неподаването на такъв.
Видно от данните по делото, ответникът И.А. не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, като същият не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.288,ал.12 във вр. ал.1,т.2,б.”а” от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./,
действащи към момента на причиняване на
имуществените и неимуществените вреди от водача на МПС, а по сега действащия
Кодекс за застраховането – чл.558,ал.7 от КЗ във вр. чл.557,ал.1,т.2,б."а"
от КЗ, в сила от 01.01.2016г., се явяват вероятно основателни. Налице е и искане,
предявено надлежно от ищеца с писмена молба, преди приключване на съдебното
дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе с
неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 16.06.2020г.
При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца искове с правно основание чл.288,ал.12 във вр. ал.1,т.2,б.”а” от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./,
действащи към момента на причиняване на имуществените и неимуществените вреди от водача на МПС, а по сега действащия Кодекс за застраховането – чл.558,ал.7 от КЗ във вр. чл.557,ал.1,т.2,б."а" от КЗ, в сила от 01.01.2016г., са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за липсата на сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Мерцедес МЛ 320" с ДКН Н 9742 ВА, собственост на И.М.А., управляван от водача И.П.А., към дата 13.06.2015г.; за настъпило застрахователно събитие на 13.06.2015г., около 13,30 ч., в гр. София, ул. „Видрица", в посока „Околовръстен път", на кръстовището с ул. „Фармапарк", причинено от ответника, като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320" с ДКН Н 9742 ВА, собственост на И.М.А., на 13.06.2015г.; за настъпването на имуществени вреди за лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДКН СА 6910 ТХ, собственост на лицето Г.И.Г., на стойност 1575 лв.; за настъпването на неимуществени вреди за водача и пътника на пострадалия лек автомобил – Г.И.Г. и К.Г.Г., в размер от 3600 лв. за Кр.Г. и в размер от 2500 лв. за Г.Г.; за изплащане на датите 04.04.2016г., 19.05.2016г. и 23.06.2016г. от Гаранционен фонд на посочените в исковата молба обезщетения за претърпени неимуществени вреди и обезщетение за претърпени имуществени вреди, в полза на пострадалите лица; за наличието на основанията, визирани в чл.288,ал.12 във вр. ал.1,т.2,б.”а” от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./,
действащи към
момента на причиняване на имуществените и неимуществените вреди от водача на
МПС, за възстановяване от ответника на изплатените от ГФ обезщетения на
пострадалите лица /правото на регрес на ГФ/, и изпадането на ответника в
забава, както и изложените от ищцовата страна обстоятелства за дължимост на
претендираните парични вземания.
Вероятната основателност на предявените искове се
обосновава в случая и от приетите по делото многобройни писмени доказателства :
заверени преписи от Констативен протокол № К 490/13.06.2015г., писмо рег. №
12750-5297/17.03.2015г., справка от базата данни на Информационен център към
ГФ, щета № 210097/23.03.2016г., уведомление за неимуществени вреди вх. №
24-00-159/23.03.2016г., медицински направления - 2 бр., медицинска експертиза №
I-203/2015г., медицинска експертиза № I-201/2015г., протокол № 8/25.03.2016г., медицинска
експертиза по щета № 210097/23.03.2016г. – 2 бр., протокол № 14/31.03.2016г., писмо
изх. № 24-00-159/31.03.2016г., платежно нареждане от 04.04.2016г., платежно
нареждане от 23.06.2016г., щета № 110083/26.01.2016г., уведомление за
имуществени вреди вх. № 24-00-43/26.01.2016г., заключителна техническа
експертиза по щета № 110083/26.01.2016г., заключителна техническа експертиза по
щета № 1120083/26.012.2016г., техническа експертиза по щета №
110083/26.01.2016г., свидетелство за регистрация част 1 № *********, изд. на
16.09.2013г., платежно нареждане от 19.05.2016г., покана за плащане изх. №
32/16.02.2017г., покана за плащане изх. № 33/06.02.2017г., разписки за
куриерски пратки.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на
задълженията му да възстанови претендираните по делото суми на Гаранционен фонд
гр. София, във връзка с настъпване на застрахователното събитие, посочено в
исковата молба, са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника е
да докаже, че е изпълнил сочените парични задължения. Такива доказателства по
делото не са представени до приключване на съдебното дирене, въпреки
възложената доказателствена тежест върху ответната страна с определението по
чл.140 от ГПК.
С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК,
неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не
излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства,
съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно
изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото са доказани всички необходими предпоставки, за да бъдат уважени исковете по чл.288,ал.12 във вр. ал.1,т.2,б.”а” от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./,
действащи към момента на причиняване на
имуществените и неимуществените вреди от водача на МПС, а по сега действащия
Кодекс за застраховането – чл.558,ал.7 от КЗ във вр. чл.557,ал.1,т.2,б."а"
от КЗ, в сила от 01.01.2016г., в пълните предявени размери. Поради
това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7675.00 лв.,
представляваща общият размер на изплатените от Гаранционен фонд обезщетения по
щети № 210097/23.03.2016г. и
№ 110083/26.01.2016г., както следва : обезщетение
в размер на 1575.00 лева за претърпени имуществени
вреди от увредения л.а. „Фолксваген Голф” с ДКН СА 6910 ТХ, собственост на Г.И.Г.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди на К.Г.Г. в размер на 3600 лв.,
изплатено на 23.06.2016г., и обезщетение за причинени
неимуществени вреди на Г.И.Г. в размер от 2500,00
лв., изплатено на 04.04.2016г., всички претърпени от ПТП,
настъпило на 13.06.2015г., около 13.30 часа, в гр. София. При това положение, в
полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяването на исковата молба – 04.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски за платена държавна такса в размер на 307 лв., както и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., т.е. общо 757 лв., които следва да се
възложат в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.П.А. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление : гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, телефон :
9806672, представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С., със съдебен адрес *** – адвокат Н.И. от ВТАК, СУМАТА от 1575 лв. /хиляда петстотин
седемдесет и пет лева/, представляваща изплатено на 19.05.2016г. обезщетение
за претърпени имуществени вреди от увредения
л.а. „Фолксваген Голф” с ДКН СА 6910 ТХ, собственост на Г.И.Г., по образувана щета №
110083/26.01.2016г., СУМАТА от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/,
представляваща изплатено на 04.04.2016г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увредения Г.И.Г., по образувана щета №
210097/23.03.2016г., както и СУМАТА
от 3600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/,
представляваща изплатено на 23.06.2016г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увредения К.Г.Г., по образувана щета №
210097/23.03.2016г., трите претърпени
от ПТП, настъпило на 13.06.2015г.,
около 13.30 часа, в гр. София, виновно осъществено от И.П.А. с ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320" с ДКН Н 9742 ВА, собственост
на И.М.А., без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, заедно
със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.02.2020г. до
окончателното им изплащане, по банкова сметка *** „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”,
IBAN: ***, Банков идентификационен код –
BIC: ***.
ОСЪЖДА
И.П.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, телефон : 9806672,
представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С., със съдебен адрес *** – адвокат Н.И. от ВТАК, СУМАТА от 307 лв. /триста и седем
лева/, представляваща направените по делото разноски за платена държавна
такса, както и СУМАТА от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, по банкова сметка
*** „..: ***, Банков идентификационен код – BIC: ***.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………………………..