Решение по дело №2384/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез началник отдел „ АИПО“ Д.О., против решение № 1372/26.09. 2023г. , постановено по нахд. № 1524/2023г., по описа на Районен съд – Варна.

В касационната жалба се релевира нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че вмененото нарушение е индивидуализирано в степен санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво да организира защита си. Събраните доказателства сочат на възникнало трудово правоотношение между работника и наказаното дружество , поради което за последния е възникнало и задължение по предоставяне на работно облекло. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – „Крафт Крю“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Настоящият тричленен състав при Административен съд – Варна счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване, в срока, регламентиран в чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба на „Крафт Крю“ ЕООД против наказателно постановление /НП/ № 03-2201244 от 04.01.2023г., с което на дружеството за неспазване на чл. 296, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 24.11.2022 г. гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на кораборемонтен завод „***“ в гр. Варна, където на кей № *, бил акостирал м/к „***“. Установил на палубата на моторен кораб „***“ да чистят около десетина души, които декларирали пред него, че престират труд в полза на дружеството „Крафт Крю“ ЕООД, но не са сключили трудови договори с дружеството. Едно от лицата се представило като Е. М. Р. и в декларация по чл. 402 от КТ декларирало, че работи в полза на „Крафт Крю“ ЕООД, считано от 21.11.2022 г., като общ работник/чистач, че работи на обект м/к „***“, кей 6, островна зона, гр. Варна, с работно време от 08:00 ч. до 16:30 ч., че няма сключен нито трудов, нито граждански договор, при договорено трудово възнаграждение в размер на 40 лв. дневно, както и че има установена почивка в рамките на 1 час в работния ден.

На същата дата /24.11.2022 г./ свид. Н. И. И. издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „Крафт Крю“ ЕООД и Е. М. Р..

На 08.12.20233 г. бил съставен и АУАН № 03 – 2201244 срещу същото дружество , заради това ,че като работодател не е осигурило безплатно работно и униформено облекло на лицето Е. М. Р., установено да полага труд по време на проверката на територията на КРЗ „***“, кей № *, м/к „***“. Последвало е издаване на процесното НП.

За да отмени издаденото НП, ВРС е преценил като недоказано административнонаказателното обвинение , понеже декларацията не е била попълнена от Е. М. Р. , достоверността на този документ не може да бъде потвърдена , тъй като при извършена проверка в АИС - БДС е констатирано ,че лице с такива имена и дата на раждане не съществува на територията на Република България. По същите съображения решаващият съд не е кредитирал и постановлението за съществуване на трудово правоотношение между наказаното дружество и лицето Е. М. Р..

На следващо място , РС-Варна е счел наличие на непълнота в описанието на нарушението , което е довело до нарушено право на защита на наказаното дружество , защото в АУАН и НП не е посочено в каква среда е била осъществявана дейност от Е. М. Р., а този въпрос е от съществено значение за изясняване на обективната съставомерност на вмененото нарушение.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване са спазани относимите материалноправни разпоредби . Правилно районният съд е отчел, че разпоредбата на чл. 296 от КТ въвежда право на работниците и служителите на работно и униформено облекло, а детайлната регламентация по упражняване на това субективно право е дадена в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло / НБРУО/. За да санкционира касационния ответник , наказващият орган е счел, че същият не е спазил предписанието на чл. 6 , ал. 1 от посочената наредба . Според чл. 6, ал. 1 от Наредбата работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. Ал. 2 на посочената правна норма регламентира, че след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло.

При систематичното тълкуване на нормативното предписание на чл. 6 от НБРУО се извежда заключение , че две са възможните хипотези на административнонаказателно санкциониране за неговото неспазване : 1. бездействие на работодателя по издаване на вътрешнослужебен акт, с който да уреди работните места и видове работа , при чието изпълнение работниците ползват работно и/или униформено облекло , срок на износване на същото и условия за ползване или за сключване на колективен трудов договор с клаузи по осигуряване на работно и /или униформено облекло ; 2 . бездействие на работодателя по изпълнение на издаден от него вътрешнослужебен акт или на клаузи от колективния трудов договор , касаещи осигуряване на работно и/или униформено облекло .

В даденото описание на правонарушението в АУАН и НП няма фактически твърдения за нито една от посочени две възможни хипотези на санкциониране по чл. 6 от НБРУО , а само бланкетно се твърди ,че работодателят не е осигурил безплатно и униформено облекло на работника Е. Р. . Няма посочени факти дали има сключен трудов договор от "Крафт крю" ЕООД със синдикалните организации за осигуряване на такова облекло на работниците , няма вписана информация дали има издадена заповед или друг вътрешнослужебен акт по определяне видовете работа, които изискват ползване на работно и/или униформено облекло . В административнонаказателното обвинение няма и твърдение за неспазване на колективен трудов договор или вътрешнослужебен акт от страна на работодателя , липсва твърдение с оглед трудовата функция на Е. Р. какво работно или униформено облекло е следвало да ползва .

Посочените в АУАН и НП данни за полаган труд от работника Е. Р. като чистач на кораб на територията на кораборемонтен завод „***“ – Варна на 24.11.2022г. и предвид спецификата на тази дейност предполагат изследване дали работодателят е спазил регламентацията на чл. 284 от КТ и Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, а не на НБРУО.

Съобразно действащия принцип за разделение на властите съдът има правомощие да упражнява контрол за законосъобразност и обоснованост на издадени наказателни постановления , но не и да замества наказващия орган в неговата деятелност по задаване признаците на правонарушения в административнонаказателното обвинение. В тази връзка обжалваното съдебно решение е правилно, респективно подадената касационна жалба е лишена от основателност и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пред. второ от АПК, Административен съд – Варна

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1372/26.09.2023 г., постановено по анд № 1524/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател:
Членове: