Р Е Ш Е Н И Е
№262637/18.10.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при
участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 6833 по описа на Варненски
районен съд за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз
основа на предявен иск от „Ю.”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление ***, п.к. *, * срещу Г.С.Н., ЕГН ********** ***, с искане
до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 131.85 лева - потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор
* от дата 02.01.2018 г. с
който са предоставяни далекосъобщителни услуги на мобилен номер * по избран тарифен
план „*“ с месечна абонаментна такса 30.99 лева за срок от 24 месеца, сумата
от 241.29 лева - представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от дата 02.01.2018г. за предоставяне на изплащане на
устройството „*“, на 23 месечни вноски от 11.49 лева месечно, съобразно
погасителния план, обективиран в договора при
първоначална вноска при сключване на договора в размер на 72,50 лева с ДДС,
които вземания са прехвърлени от страна на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *, в полза на „И. ф.“ ЕООД
ЕИК *, с договор за цесия
от 12.07.2019г., което от своя страна е прехвърлило вземането
на „Ю.“ ЕООД, ЕИК *, с Договор
за цесия от 29.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми по ч. гр. д. № 20600 по описа на Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 462/ 31.01.2020 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират се и извършените разноски.
В исковата молба се твърди, че между „Т. Б.“
ЕАД и ответника е сключен Договор за договор
* от дата 02.01.2018 г. с който са предоставяни
далекосъобщителни услуги на мобилен номер
* по избран тарифен план „*“
с месечна абонаментна такса 30.99 лева за срок от
24 месеца. Между страните е сключен
и договор за лизинг от 02.01.2018 г. за предоставяне на изплащане на устройството „*".
От страна на ответника е поето задължение за заплащане 23 месечни вноски от
11.49 лева всяка, съобразно погасителния план, обективиран
в договора при първоначална вноска при сключване на договора в размер на 72,50
лева с ДДС. За периода м. февруари и м. март 2018 г.,
от страна на абоната са потребени далекосъобщителни
услуги на стойност 131.85 лв. които са останали
незаплатени. Поради неизпълнението договорът за
далекосъобщителни услуги е развален, а задълженията по лизинговия договор, на
обща стойност 241.29 лв. – обявени за
предсрочно изискуеми. Твърди се още, че процеснияте
вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор „Т. Б.” ЕАД, в полза
на „И. ф.“ ЕООД ЕИК *, с договор за цесия от 12.07.2019г., а послед„ното, от своя страна прехвърля вземането на ищеца,
с Договор за цесия от 29.11.2019 г. Длъжникът е надлежно уведомен за
осъщественото прехвърляне, на 12.08.2019 год.
Ответникът
– Г.С.Н., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, в срока по
чл.
131 ГПК, в който излага съображения за допустимост и
неоснователност на предявените искове. Оспорва
валидността на извършените цесии. Възразява и срещу
надлежното уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, а
също и срещу надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на вземането.
Възразява срещу твърденията за
възникнала облигационна връцка между ответника
и „Т. Б.“ ЕАД, относно неизправността на
длъжника по двата договора. Отправя искане за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа
и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове,
с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, са предявени
в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по
чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет
между вземането по заповедта за изпълнение и процесното,
видно от приложеното ч. гр. д. № 9431/ 2020
г. на ВРС.
Предявяването на вземания в по – малък размер от заявените в заповедното
производство не рефлектира върху допустимостта на настоящия исков процес, като
за горницата над претендирания размер заповедта за изпълнение
подлежи на обезсилване по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК.
Предмет на претенцията по установителния иск са
вземания по фактури, касаещи лизингови вноски и неустойка.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи съществуването на
твърдяното вземане в негова полза по основание, в т. ч. валиден договор за
цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата
сума; наличието на валидно облигационно
правоотношение между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника, възникнало по
силата на договор за далекосъобщителни
услуги и договор за лизинг, по който доставчика
е изправна страна; доставката на далекосъобщителни услуги за релевирания период, респ. предаване на лизинговата вещ, въз основа на които за ответника е възникнало задължение за заплащане на
търсените цена, лизингови вноски и неустойка; настъпване изискуемостта на задълженията.
В тежест
на ответника е да установи положителните факти, на които основава
възраженията си.
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането
не допускат това, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор
привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.
Съобразно
правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът
е длъжен да съобщи на длъжника
за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 - прехвърлянето
на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него на
длъжника.
Принципно, длъжникът би могъл да бъде известен
за цесията, дори и чрез връчване
на исковата молба на особения
представител, при което той не може да възразява
срещу претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване (Решение №
40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/
В настоящата хипотеза, в подкрепа на твърдения за съществуване на вземане,
произтичащо от договор за цесия, с който са прехвърлени задължения по договор
за мобилни услуги и договор за лизинг от ищцовата
страна са представени заверени по реда на чл. 32 ЗА копия от писмени документи.
С оглед, релевираните с отговора възражения и
отправено от особения представител на ответника искане, изискани по реда на чл.
183 ГПК от ищеца са представените с исковата молба копия от документи, като са
посочени и последиците от неизпълнение. Страната е надлежно уведомена за това
задължение на 23.06.2021 г. Независимо от последното, към момента на устните
състезания, изисканите оригинали не са представени, от ищеца.
Разпоредбата
на чл. 183
ГПК задължава съда да изключи от
доказателствата по делото документи, които са представени в препис
/ксерокопие/, ако страната, която се ползва от тях, не е представила оригинала
при поискване от другата страна. В този смисъл
са Решение № 231 от 8.08.2012 г. на ВКС по
т. д. № 325/ 2010 г., II т. о., ТК, Решение № 166 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 7221/ 2013 г., I г.
о., ГК, Решение № 81
от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/ 2013 г., III г. о., ГК, Решение № 225 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 567/ 2018 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Майя Русева и др.
По изложените
съображения се налага извод за неоснователност на предявения иск, поради което
и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разноски не
следва да се присъждат.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.” ЕООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление ***, п.к. *, * срещу Г.С.Н., ЕГН ********** ***, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите
от: 131.85 лв. (сто
тридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) - потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор
* от дата 02.01.2018 г. с който са
предоставяни далекосъобщителни
услуги на мобилен номер * по избран тарифен
план „*“ с месечна абонаментна такса 30.99 лева за срок
от 24 месеца и 241.29 лв. (двеста
четиридесет и един лева и двадесет и девет стотинки) - представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за
лизинг от дата 02.01.2018г. за предоставяне на изплащане на устройството
„*“, на 23 месечни вноски от 11.49 лева месечно, съобразно
погасителния план, обективиран в договора при първоначална вноска при сключване
на договора в размер на 72,50 лева с ДДС, които вземания са прехвърлени
от страна на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *, в полза на „И. ф.“ ЕООД
ЕИК *, с договор за цесия от 12.07.2019г., което от своя
страна е прехвърлило вземането на „Ю.“ ЕООД, ЕИК *, с Договор за цесия
от 29.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми
по ч. гр. д. № 20600 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год.
е издадена Заповед № 462/ 31.01.2020 год. за изпълнение
на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.