Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Сливен, 11.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря Елена Христова и с участие на прокурора ……………… като разгледа
докладваното гр.д. № 430 по описа на СлОС за 2020 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предявена е искова
молба от малолетния С.Ж.Д., представляван от своята майка и законен
представител Ж.Я.Д.,***“ АД, в която се твърди, че на 02.11.2019 г. при км 55 на път ІІ - 48 водачът на л.а.
марка и модел „Опел Вектра“ - Л.В.К., поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост удря отзад ППС с животинска тяга – каруца с кон, управлявана от
М. С. Л., след което удря и л.а. марка „Фолксваген“ модел „Голф“, управляван от
Б.З.П., с което нарушава правилата за движение и реализира процесното ПТП. При
инцидента сериозно е пострадал ищецът С.Ж.Д. - пътник в каруцата. За
произшествието е съставен констативен протокол на ПТП и образувано ДП №
230/2019 г. по описана РУ - Котел. Твърди се, че се след злополуката
пострадалият С.Д. е транспортиран в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ Ад гр. Сливен и
приет в отделението по ортопедия и травматология с оплаквания за силни и
спонтанни болки в лявата предмишница и лява лакътна става, отток и невъзможност
за извършване на активни движения в лявата лакътна става. Назначени са
изследвания и прегледи, при което е установено деформация на лява лакътна става
и фрактура. След консултация със специалисти е взето решение за провеждане на
оперативно лечение. На 04.11.2019 г. под венозна анестезия е извършена
репозиция на фрактурата, като са поставени две хиршнерови игли за фиксация,
след което е направена имобилизация с
ръкавна гипсова лунгета. Ищецът е изписан на 04.11.2019 г. като са му дадени
препоръки за контролни прегледи при ортопед. Назначена е антибиотична терапия.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП ищецът продължително време не е
могъл да използва пълноценно лявата си ръка и да извършва нормални движения с
нея, изпитвал е затруднения при обличане, къпане и други битови дейности, имал
е нарушение в хватателните функции на ръката, изпитвал е дискомфорт, слабост в
ръката и силна болка при минимални движения на същата. Имал е нужда от помощта
на своите близки, оплаквал се от болки в цялото тяло, изтръпване, омаляване и
болки в лявата ръка, поради поставената имобилизация. Не е могъл да спи
спокойно, имал е болезнено усещане в областта на травмата, сънувал кошмари,
свързани с преживяния инцидент. Отправена е претенция по реда на чл. 380 от КЗ
до застрахователя на отговорния за ПТП водач с искане да бъде определено и
изплатено застрахователно обезщетение. След изтичане на законоустановения срок
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция. Предвид горното от съда се иска за постанови
решение, с което да осъди ответното ЗД да заплати обезщетение в размер на
65 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания,
причинени в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от
датата на уведомяване на застрахователя 29.11.2019 г., до окончателното
изплащане. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Исковата молба е
връчена редовно на ответното застрахователно дружество. В законоустановения
срок е депозиран писмен отговор по нея. В същия не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение, оспорва се механизма на процесното ПТП,
навеждат се възражения за съпричиняване на вредите, твърди се, че причинената
травма на С.Ж.Д. не е в резултат единствено на виновното поведение на водача на
л.а. „Опел Вектра“. Твърди се наличие на съпричиняване от страна на водача на
каруцата и на пострадалия, като малолетния водач е управлявал каруцата в
противоречие с императивните изискванията на ЗДвП, а пътуващия в нея малолетен
ищец не е носел определените в закона светлоотразителна жилетка и сигнализиращи
знаци. Твърди се, че степента на приноса е в размер на 90%. Изтъква се факта,
че и двете лица М. Л. и С.Д. са били съответно на 13 и 7-годишна възраст към
датата на настъпване на ПТП, поради което същите не притежават
правоспособността да управляват ППС с животинска тяга. Оспорват се твърденията
на ищеца за претърпени неимуществени вреди под формата на изживян стрес и
душевни страдания, в резултат на получената травма. Оспорва се предявения иск и
по размер, като се твърди, че същият е прекомерно завишен и не отговаря на
трайно установената практика на съдилищата. От съда се иска да отхвърли
исковата претенция, като изцяло неоснователна и недоказана. В условията на
евентуалност се претендира намаляване на размера на претендираното обезщетение.
Претендира се присъждане на деловодните разноски.
В с.з. ищецът се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло
исковата претенция и моли за пълното й уважаване.
В с.з. процесуалния
представител на ответното дружеството моли за отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на деловодни разноски.
От фактическа страна
се установява следното :
На 02.11.2019г. на
път ІІ-48 при км.55 водачът на лек автомобил марка и модел „Опел Вектра“ с рег.
№ *** – Л.В.К. удря отзад ППС с животинска тяга – каруца с кон, управлявана от
малолетния М. С. Л., след което удря и лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Голф“ с рег. № ***, управляван от Б.З.П., при което реализира ПТП. При
инцидента сериозно е пострадал малолетния ищец С.Ж.Д. – пътник в каруцата.
Времето било суха,
нямало вятър, здрачавало се. Малко преди 17.45часа водачът Л.К., управлявайки
автомобил Опел, минал през ляв за него завой, с включени къси светлини и
движейки се скорост около 50 км/ч. В същото време пред него се движела каруца,
натоварена с дърва, а пътниците седели върху дървата.При навлизане в правия
участък водачът Л.К. възприел насрещно движещия се автомобил Фолксваген, също
движещ се на къси светлини. Когато водачът Л.К. навлязъл в зоната на правия
участък, разстоянието между двата автомобила било 63 м Осветеността на
автомобила Фолксваген от фаровете на къси светлини е била по – голяма от
разстоянието, на което се е намирал автомобилът Опел при навлизане в зоната на
правия участък – до около 75 – 80м. При това положение водачът Л.К. възприел
първоначално фаровете на автомобила Фолксваген, преди да навлезе в правия
участък, а след това възприел наличието на каруца върху платното за движение.
Водачът Л.К. употребил спирачки, продължавайки движението си напред и настъпил
удар между задната лява част на каруцата и предната челна дясна част на
автомобила Опел. След удара каруцата продължила движението си напред и се
завъртяла около вертикална ос в посока по часовниковата стрелка. Пострадалият С.Д. изхвръкнал от каруцата и паднал зад
мантинелата. Автомобилът Опел продължил движението си напред и наляво спрямо
предварителната посока, като със задната си част навлязъл в насрещната пътна
лента, където последвал втори удар – между задната част на автомобила Опел в
областта на багажното отделение и лявата странична част на автомобила
Фолксваген.
При скорост на
движение около 50 км/ч водачът е нямал техническа възможност да предотврати
ПТП. Опасната зона за спиране от около
39м е по – голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила в момента
на откриване на възможността за възприемане на каруцата.
Каруцата не е била
снабдена с два бели или жълти светлоотразителя отпред, няма два червени
свотлоотразителя отзад, както и задължителната при движение през нощта бяла или
жълта добре различима светлина. Каруцата е била снабдена само с два малки
светлоотразителя. Водачът на каруцата не е бил снабден със светлоотразителна
жилетка за движение в нощни условия.
Двете малолетни деца
– С.Д. и М. Л., били отведени с екип на ЦНСМ до МБАЛ „Доктор Иван Селимински“ в
гр.Сливен, където С.Д. бил приет в Отделението по травматология и ортопедия, а М.
Л. – в отделението по неврохирургия.
От рентгеновото
изследване се установило, че пострадалият С.Д. получил надкондилно счупване на
лявата мишнична кост и увреждане – остеолиза на епифизата в долния й край,
близо до лакътната става. На 04.11.2019г. била извършена операция под обща анестезия
с поставяне на две кишнерови игли за фиксация на фрактурата. Същия ден бил
изписан с подобрение, с препоръки да проведе антбиотична терапия. Срокът за
гипсовата имобилизация тип ръкавна лонгета е бил определен на 21 дни. Последвал
е период на раздвижване на ръката.
От съдебно
медицинската експертиза, изслушана в съдебно заседание, се установява, че
описаните и диагностицирани телесни увреждания имат травматичен характер –
механична генеза и добре отговарят да са получени по начин и време на настъпване
на процесното ПТП. Вещото лице сочи, че фрактурата е получена при падане върху
твърди тъпи предмети и повърхности /твърд терен/ и удари в тях. Уврежданията са
направили функцията на ръката невъзможна за около месец. Характеристиките на
увреждането и възрастта на ищеца предполагат пълно възстановяване на функциите
на ръката при нормално протекъл възстановителен процес и спазване на всички
предписания.
За произшествието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. №
287р-10190/2019г. Образувано е досъдебно производство № 230/2019г. по описа на
РУ – Котел. Същото е внесено за разглеждане пред Районен съд – Котел по реда на
Глава 28 от НПК с искане за освобождаване на водача Л.В.К. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Същото е приключило с
Решение № 260000 от 13.01.2022г., с което Л.В.К. е признат за невиновен за настъпилото ПТП и причинената средна
телесна повреда – фрактура на лява лакътна става на С.Ж.Д., като го оправдава
по повдигнатото му обвинение за извършено по чл.343, ал.1, б.“б“ предл. 2 вр.
чл.342, ал.1 от НК престъпление.
По искане на ищеца по
делото е изслушана СПЕ, която установява, че календарната възраст на детето С.Ж.Д.
не отговаря на умствената. В момента на изследването детето е на възраст 11
години, а умствената възраст е 6 години. Тъй като детето към момента на
катастрофата е било на по – ниска възраст, то и неговите реакции са били на
дете с доста по – ниска възраст от календарната при която липсват социални
умения и способност да разбере случващото се. Преживяния инцидент е произвел у
детето интензивен страх, с плач и треперене. В тази ниска възраст оценката на
детето – емоционална и рационална е силно повлияна от оценката и реакции на
възрастните. Събитието изключително много е уплашило майката и създало у детето
усещането за несигурност, нестабилност и удължило срока за приемането на
събитията. В тази ниска възраст от голямо значение са емоционалните послания,
които отправя родителя. Поради забавеното си умствено развитие и трудности в
обучението, детето не посещава училище. В тази общност училището не е ценност и
не е приоритет. Катастрофата не е повлияла на забавеното развитие на детето –
физическо и интелектуално. Забавеното умствено развитие означава, че детето по
– трудно осъзнава последиците от случващото се. Прекъсването на училището е по
– скоро последица от обучителните трудности отколкото последица от
катастрофата.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност.
Съдът даде вяра и кредитира показанията както на разпитаните свидетели, така и
на изслушаните експертни заключения, изготвени от компетентни и добросъвестни
вещи лица.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните
изводи от правно естество :
Правна квалификация
на претендираните права - чл. 432 ал. 1 и чл. 429 ал. 1 т. 1, вр. ал. 3 от КЗ.
Предявените искове са допустими,
предявени от лице, имащо пряк интерес от търсената защита. Разгледани по
същество са неоснователни.
Предпоставките за уважаване на
иска са следните : настъпването на деликт при управление на МПС, причинени
виновно вреди и тяхната причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП, валидна
застраховка ГО, която да покрива гражданската отговорност на деликвента,
неплатено застрахователно обезщетение.
Отговорността на
застрахователя по сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е обусловена от отговорността на водача, управлявал МПС.
Застрахователят отговаря дотолкова, доколкото би следвало да отговаря и прекия
причинител на вредата. Съответно не носи отговорност, ако водачът няма вина за
настъпилото ПТП, респ. за настъпилите вреди.
Видно от влязлото в законна
сила Решение, постановено по АНД № 80/2022г. на Районен съд – Котел, водачът Л.В.К.,
управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, въз основа на чиято
застраховка ГО е предявен иска, е
признат за невиновен в това, че на 02.11.2019г. в 17.25часа на път ІІ-48 на
км. 36.500 в землището на с.Г., общ. Котел, при управление на МПС е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на С.Ж.Д.
средна телесна повреда, поради което е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено по чл. 343, ал.1, б.“б“,
предл.2 вр. чл.342, ал.1 от НК престъпление.
Съгласно разпоредбата
на чл.300 от ГПК – влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
В конкретния случай,
в проведеното наказателно производство във връзка с което бе спряно
производството по настоящето дело, е постановено съдебно решение, а не присъда,
но съгласно задължителната съдебна практика обективирана в Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2021г. на ОСГТК на ВКС, акта на съда постановен в
производство по чл.78а от НПК има същото действие като присъдата относно
последиците уредени в чл.300 от ГПК.
При положение, че
водача на МПС участвало в процесното ПТП е признат за невиновен да е причинил
увреждането на ищеца, то несъмнено той не следва да отговаря за причинените
вреди, съответно застрахователя също не отговаря по силата на сключената
застраховка „Гражданска отговорност“.
Неоснователността на
главната искова претенция предопределя неоснователна и акцесорната такава за
заплащане на законната лихва за забава, считано от датата на уведомяването на
застрахователя 29.11.2019г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на
делото и съобразно правилата на чл. 78 от ГПК, сторените от ищеца деловодни
разноски следва да останат в негова тежест така както са направени.
На ответното
застрахователно дружество следва да бъдат заплатени деловодни разноски в размер
на 180 лева – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното,
настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявената
искова претенция от С.Ж.Д. с ЕГН **********, представляван от своята майка и
законен представител Ж.Я.Д. с ЕГН **********, двамата с адрес *** против „ЗД „Б.и.“
АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 65 000лева при настъпило на
02.11.2019г. ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
уведомяването на застрахователя - 29.11.2019г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА С.Ж.Д. с ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител Ж.Я.Д. с ЕГН **********,
двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД „Б.и.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление *** сумата в размер на 180 лева - деловодни разноски пред
първоинстанционния съд.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :