Решение по дело №11858/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 01.04.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на тридесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                        Съдия: Евгени Г.

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Г., гр. д. № 11 858 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА В.К.Ф. да заплати на С.Г.Д. следните суми:

а) 2 000,00 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на интервю на В.Ф., публикувано в електронното издание „Блиц” на 17.01.2017 г., в което В.Ф. е заявил следното: ”[з]ащо трябва да вярваме на тези, които навремето ограбиха България с 20 млрд. кубика газ по Ямбург заедно с Л. и „М.”? Сред тях беше и С.Д. – кражби и мърсотии... Това е. Сега искат да се измъкнат“, плюс законната лихва от 17.01.2016 г. до окончателното изплащане.

б) 176,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С.Д. е със съдебен адрес – адвокат Т.Д. и адвокат И.Д.,***7. В.Ф. е със съдебен адрес – адвокат Д.Р.,***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска на С.Г.Д. по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу В.К.Ф. за разликата над 2 000,00 лева до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА С.Г.Д. да заплати на В.К.Ф. 2 880,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ищецът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 960,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 40,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса върху обжалваната сума по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

        МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            По исковата молба на ищеца

 

[6] Г.С.Д. заявява в искова молба от 19.09.2017 г., че на 17.01.2016 г. в електронния сайт Blitz.bg е било публикувано интервю с ответника Г.В.Ф..

 

[7] В това интервю Г.В.Ф. е направил следните обидни и позорни твърдения:

1. „С.Д. превзе газа по втория начин“;

2. под ръководството на С.Д. „О.Л.“ „... диктуваше правила и се бъркаше в обществено-политическия живот на България“ и посредством това дружество е извършвал търговски шпионаж;

3. като е обобщил твърденията и оценките за търговската дейност на С.Д., ищецът е заявил „защото в момента се разиграва криминален водевил“ и държавата следва да разследва дейността на „О.“;

4. „Истината е, че с помощта на Бог знае какви средства, най-вероятно финикийски знаци, се стигна до там, че „О.“ завзе повечето селища и промишлени зони в България. Взе по съмнително бърз начин лицензи, с което лиши други фирми от възможността да развиват такава дейност, това им позволи на тъмно да извършват някакви инвестиции, които с помощта на тогавашните ръководители на Комисията по енергийно и водно регулиране, бяха приети като „огромни инвестиции“ – повече от две, три, четири, пет пъти над реално извършените. Това даде възможност на „О.“ да им се признаят по-високи продажни цени, много по-високи от тези на държавната компания „Б.“;

5. нарекъл е ищеца и други лица „нечестивци“;

6. „Тези хайдуци не бяха разследвани и когато „М.“ с Л. окрадоха Ямбургската спогодба, където от 27 млрд. куб. м. газ, сигурно бяха откраднати към 20 млрд. куб. м. е периода 1991-1997 година“;

7. „О. инк“ „... се занимава тук с противни и подмолни дейности, с подриване на обществения ред...“;

8. ръководеното от ищеца дружество е „Фирма на Главно разузнавателно управление“, проводник е на чужди икономически и политически интереси и е „вредна за нашата държава“; „тази фирма трябва да се извади на светло“, като „... тя не прави никаква конкуренция. Напротив – подбива и избира къде може да направи далавери“; „Само, че ние трябва да им осигурим газ на тия, които си правеха далаверите до вчера“;

9. „Защо трябва да вярваме на тези, които навремето ограбиха България с 20 млрд. куб. м. газ от Ямбург, заедно с Л. и „М.“? Сред тях беше и С.Д. – кражби и мръсотии...Това е. Сега искат да се измъкнат..., но и без да си платят сметката. Защото на книга „О.“ се води огромно имущество, нали ужким са правили огромни инвестиции, които обаче са надписвани с пъти. Тази огромна далавера „О.“ трябва да бъде приключена веднъж за винаги...Сега блъфират за последно, правят си гаргара с държавата, а тя трябва да види кой, как и защо съвсем заговорнически е приемал инвестиции от пет лева през тези години, да бъдат вписани като вложения от 25 лева?...по подобен начин и „О.“ върлуваше години наред безконтролно, а сега гледат да си продадат колкото може по-скъпо кожата и да се измъкнат сухи от водата, без да си плащат масрафите“.

 

[8] От извършеното Г.С.Д. е страдал, засегнато е било доброто му име, чест, достойнство и авторитет. Той е изживял стрес, нервно напрежение, тревожност, гняв, нарушен е бил психологическият му комфорт. Интервюто се е отразило неблагоприятно на контактите му с колеги и бизнес-партньори. Намаляла е концентрацията му. Интервюто се е отразило и на съпругата и децата му.

 

[9] Г.С.Д. оценява на 50 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпял. Ответникът Г.В.Ф. не му е заплатил обезщетение. Затова Г.С.Д. моли съда да осъди ответника Г.В.Ф. да му заплати 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (исковата молба, л. 2-7).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[10] Ответникът Г.В.Ф. е оспорил предявения иск. Той заявява, че действително е дал процесното интервю.

 

[11] Г.В.Ф. заявява, че:

1. първото негово твърдение, описано от ищеца, е експертно мнение, изразено въз основа на описано в книга, издадена от „Т.“ ЕООД, и сигнал от Д. Т.. Експертни мнения са и шестото и седмото твърдение. Той също твърди, че изразът „втори начин“ не е обиден. Не е обидно и третото твърдение;

2. второто, третото, четвъртото, шестото, седмото, осмото и деветото твърдение се отнасят за друг правен субект. Затова ответникът моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 16-19).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA

 

[12] Не се спори, че Г.С.Д. е бил роден на *** г. Той е бил известен в обществото, като председател на Б.С.К.и изпълнителен директор на търговско дружество «О.» с основен предмет на дейност разпределение и търговия с газ и горива. За работата му в областта на разпределението и търговията с газ Г.С.Д. е бил награждаван от Фондация „А.Б.“ и Б.С.К.(грамотите, л. 59 и л. 55).

 

[13] Не се спори, че в края на декември 2015 г. е бил прекратен договорът на руското дружество „Г.“ с едно от дружествата „О.“ за доставка на природен газ. Това събитие, както и образуването на процедура пред Европейската комисия от едно от дружествата „О.“ са били предмет на публикации в началото на януари 2016 г. (публикациите, л. 84-89).

 

[14] На 17.01.2016 г. в електронния сайт Blitz.bg е била публикувана статия с интервю с Г.В.Ф.. Статията е била със заглавие: „Бившият шеф на „Б.“ В.Ф.: С.Д. превзе газа по втория начин“.

 

[15] Не се спори, че статията е била със следното съдържание[1]:

За пореден път българската енергетика агонизира в гъста мъгла. Бившият шеф на „Б.” В.Ф. е един от малкото, може би единственият, който разпознава мъглявите силуети в енергетиката и не се притеснява да ги посочва. Публично.

- Какво се крие в паниката около „О."?
- Ако става въпрос за „нашата” „О. инк”, това е една руска фирма и в нея няма никаква паника.

- Тоест българо-руска или руско- българска?
- Няма такова нещо. „О. инк” е сто процента руска фирма. Както е известно, в миналото „О.Л.” диктуваше правила и се бъркаше в обществено-политическия живот на България, ръководена от същия С.Д., съставена от същия С.Д., в състава на „М.”, който ръководи днес т.нар. „О. инк”. Да, но по онова време, ще рече 1997-1998 г., последва газова война, в която мулташките фирми, консумиращи газ без пари, бяха фалирали, а „О.Л.” излезе от „М.” и „замина“. „Новата” „О. инк”/ако е същата/ беше регистрирана като офшорна фирма в Лихтенщайн. Имаше и друга – „О. интернешънъл”, която развиваше и шпионска дейност и което беше доказано от разработки на нашето и чужди разузнавания по моя поръчка. Оказа се, че „О. интернешънъл” действа и е контролирана от холандска територия. Тази фирма разработваше, подслушваше и черпеше информация с незаконни средства от „Б.”.

- Как?

- Нещата бяха така. Нощно време, още преди мен, така е било нагласено от хора в „Б.”, че от чужбина се набира централата на „Б.” , след това и вътрешен телефон и от него следва закачване за цялата компютърна мрежа на „Б.”. Цяла нощ информацията се източва. Това бързо го разбрахме и се проведе много щателно разследване. Внесохме и в прокуратурата предложение за възбуждане на наказателно производство за шпионаж, но аз бях зает тогава, за да се занимавам с тях, какво ли не беше на главата ми, така че не се стигна до дела. Това е. Някои от „О.” си бяха свърталища на шпионски дела и не на „Г.”, а на руското разузнаване.

 По-точно?

- На ГРУ, щом искате, фирми на Главно разузнавателно управление по онова време. След като беше фалирана и закрита, „О.Л.” на С.Д., в България се появи незнайно как „О. И.”, ръководена пак от С.Д.. Тази фирма продължи същата дейност по същия начин. Мисълта ми е, че вече е крайно време да настъпи краят на ерата „О.”... „Лимитед”,“Интърнешънъл“ или „И.”. Защото в момента се разиграва криминален водевил. Нашето правителство трябва да се отърси от всякакви предразсъдъци и внушения и да извърши щателен международен одит, за да стигне до истината – какво прави „О.” от 2000 година насам у нас? Истината е, че с помощта на Бог знае какви средства, най-вероятно финикийски знаци , се стигна дотам, че „О.” завзе повечето селища и промишлени зони в България. Взе по съмнително бърз начин лицензи, с което лиши други фирми от възможността да развиват такава дейност. Това им позволи на тъмно да извършват някакви инвестиции, които с помощта на тогавашните ръководители на Комисията по енергийно и водно регулиране бяха приети като „огромни инвестиции” – повече от две, три, четири и пет пъти над реално извършените. Това даде възможност на „О.” да им се признаят по-високи продажни цени, много по-високи от тези на държавната компания „Б.”.

- И така откога и докога?

- От 2000 година до ден днешен. Така „Б.”, представляващ държавата, се опитва да води политика според възможностите си и според рамките, които му налага „Г.” поради това, че все пак сме без алтернатива, без възможност да добиваме газ от другаде на конкурентни цени и стигнахме дотам, че „О.”, която е сто процента руска фирма... Не е вярно, че е българо-руска или руско-българска. Никой не им е видял регистрацията. Никой! Нека се извърши стопроцентов одит, за да се види какви нечестивци са тия. „О.” си позволи зад гърба на българската държава и държавните институции да подава оферти и да предлага газ на по-ниски цени на... работещите и печелившите фирми у нас.

- Това лошо ли е?

- Как да не е лошо!? Лошо е. България има твърди договори за закупуване и клауза „take or pay“ – „вземай или плащай“! Това съответно води до големи щети за нашата държавна компания. Да вземем обратния случай. В началото на 2000 година имаше на места два-три пъти по-високи цени на газа, налагани от „О.” в разни газифицирани от тях градове и селища в Североизточна България. Разбирате ли ме? Имало е места, когато цената на газа в България беше 400 лв. за 1000 м3, а в Каварна – 1200 лв. за същото количество. Тоест цената на „О.” в завоюваните вече територии е умножавана х 3. Абсурд! Тези хайдуци не бяха разследвани и когато „М.” с Л. окрадоха Ямбургската спогодба, където от 27 млрд. куб. м. газ сигурно бяха откраднати към 20 млрд. м3 в периода 1991 – 1997 г. Тези газови мошеници, вкл. и от „О.”, и до днес се разхождат из нашите земи и никой все още не им е видял регистрациите – откъде пристигна „О. инк”, т.е. от Лихтенщайн?

- И какво ще установим, ако им видим регистрациите?
- Това, че тази фирма през цялото време се занимава тук с противни и подмолни дейности, с подриване на обществения ред, и сега изведнъж...

- Тоест стигаме до замисъла на операцията с „О.”? Какъв е той?

- Европа притиска отвсякъде „Г.” - ако ще продава газ, да го продава на границата, но не и да поддържа фирми дистрибутори на територията на Европейския съюз. Затова се стигна и дотам, че „Г.” да си изкупи фирми, които й трябват. Пример? Например „В.”. Тази фирма аз я пуснах навремето да продава газ в България, като смъкна доста цената спрямо руснаците. „В.” беше съсобственост на „Г.” и химическия конгломерат гигант BASF. Стигна се дотам, че „Г.” изкупи от BASF „В.” и сега тя е сто процента руска, на „Г.”.

- Тоест аналогът на „В.” у нас е „О.”?
- След като от „Г.” устроиха своя човек С.Д. добре в качеството му на председател на Българска стопанска камара, беше време да се замислят как ще реализират проекта „О.” на която и да е територия. Аз даже не знам каква!? Навремето западни разузнавания се занимаваха с „О.” за периода, когато и ние ги ровехме, за да видим какво правят, и никой още не знае що за„животно” е тази фирма. Даже в Москва съм поставял въпроса, но и там не знаят.

- Ако в Москва не знаят, то кой може да знае?
- Те знаят нещо, но не всичко. Фирма на Главно разузнавателно управление е, не на „Г.”. Това знаят, представете си, нищо повече. Аз пък знам, че през „Г.” руските служби се врат навсякъде из Европа. Ако се върнем на въпроса, ще рече, че „О.” е фирма със съмнителен статус и сега е времето да я ликвидират, след като са легализирали своя човек С.Д.. Проблемът е как ще я ликвидират, след като „О.” има безброй задължения и разклонения. Просто не е прилично. В тази фирма има стотици назначени хора, не е лесно да се измъкнеш по терлици. Разбира се, ликвидирането на „О.” още не е обявено. Засега само се притиска нашата държава, за да й напомнят, че могат да я изнудват. Ние от своя страна час по-скоро трябва да направим международен одит на фирмата, вредна за нашата държава. Тя не прави никаква конкуренция. Напротив – подбива и избира къде може да направи далавери. Резултатът е, че на държавата й остава доставката на скъпия газ от „Г.”, което означава, че фарсът, който се разиграва в момента, ако от „О.” съумеят да го изиграят, както трябва, е да оставят без последствия измъкването от родния „пейзаж” на тази фирма, т.е без обезщетения на работещите в него, защото последиците за „Г.” няма да са маловажни. Сами вижте какви схеми се разиграват – С.Д. се крие, някой пускал някакви писма, без копие и доказателства, до нашите институции и Българския енергиен холдинг, че занимават чак и премиера, но видиш ли, самият С.Д. не бил получавал нищо. Само че ние трябва да им осигурим газ на тия, които си правеха далаверите до вчера!? Държавата ни трябва да скочи и да иска обезщетение, ако трябва да отиде на съд, но да се види кой ще го плаща. „Г.” имат договори чрез „О.” за доставката на газ за 55 000 частни консуматори и 3000 фирми у нас. Последните не могат да се измъкват току-така, ни лук яли, ни лук мирисали. Тази фирма трябва да се извади на светло. Защото, пак казвам, аз съм запитал втория човек в „Г.” навремето Шеремет, питал съм и първия съветник на Елцин Генадий Бурбулис, както и самия генерален директор на „Газекспорт” Комаров – какво е това „О. инк”? Казват, не знаем, фирмата е на ГРУ, не е на „Г.”. Точка по въпроса.

- С.Д. може да се крие, но от могъщата според вас централа на „О.” писнаха, че някой иска да им заграби бизнеса?
- Това са приказки за тъпанари. За кой ли път ви казвам – никой не знае що е това „О. инк”. Защо трябва да вярваме на тези, които навремето ограбиха България с 20 млрд. кубика газ по Ямбург заедно с Л. и „М.”? Сред тях беше и С.Д. – кражби и мърсотии... Това е. Сега искат да се измъкнат. Може би търсят някой, на когото да продадат „О.”, или да се измъкнат оттук, без да го продадат, но и без да си платят сметката. Защото на книга на „О.” се води огромно имущество, нали ужким са правили огромни инвестиции, които обаче са надписвани с пъти. Тази огромна далавера „О.” трябва да бъде приключена веднъж завинаги. Навремето аз фалирах „О.Л.”, когато бяха в „М.”. Спрях им кранчето, защото се бяха намъкнали къде ли не. Сега блъфират за последно, правят си гаргара с държавата, а тя трябва да види кой, как и защо съвсем заговорнически е приемал инвестиции от пет лева през тези години да бъдат вписани като вложения от 25 лева? Как на печеливши фирми се предлагат по-ниски цени, за да изместят държавната фирма „Б.”, на която ще оставят разходите и загубите, а те ще печелят? Защото никой не знае с какви цени работят в „О. инк”, никой не знае на какви цени внасят газа. Никой не знае, защото това е фирма на Русия, на „Г.” и това е един омагьосан кръг. Навсякъде удрят „Б.” , вземат му клиентите, гледат да го прецакат, за да си въртят бизнеса и да печелят, а на държавната компания да оставят загубите. Вземете „Топлофикациите”. Там се краде на поразия. За държавата те са губещи, но за себе си те са печеливши, защото никой не ги следи какво фактурират, как ограбват хората. По подобен начин и „О.” върлуваше години наред безконтролно, а сега гледат да си продадат колкото може по-скъпо кожата и да се измъкнат сухи от водата, без да си плащат масрафите.

- А кой ще плаща масрафите на ТЕЦ „Марица” 1 и 3?

- Там като начало лицето И.Й.К.трябва да бъде разследвано, за да се види как се въртят проценти и комисиони за милиарди и как се купува банка като КТБ с 10 офшорки...

Едно интервю на С.К.“

 

[16] През януари 2016 г., след публикуването на статията, Г.С.Д. е бил изнервен и раздразнен. Той е ограничил социалните си контакти (показанията на свидетеля Б., л. 99-131). По-трудно е вземал бизнес решения (показанията на свидетеля И., л. 99-131).

 

[17] На 19.01.2017 г. Г.Д. Т. е подал сигнал до Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, Председателя на Народното събрание и Главния прокурор. В сигнала са били описани действия на Г.С.Д., чиято проверка се е искала (сигнала, л. 20-26). Отново през 2017 г. вестник „Т.“ е издал приложението „Пленена държава. Газовия барон С.Д.“ (л. 27).

 

[18] Липсват доказателства Г.С.Д. заедно с покойния министър-председател Г.Л. и „М.“ да е ограбил България с 20 млрд. куб. м. природен газ. Затова съдът приема, че Г.С.Д. не е направил това[2].

 

[19] Не се спори, че ответникът не е заплащал на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Г.С.Д. е заплатил 2 400,00 лева държавна такса (л. 8) и 2 400,00 лева на адвокат (л. 158-159). Г.В.Ф. е заплатил 3 000,00 лева на адвокат (л. 15).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[20] Г.С.Д. е предявил иск по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 45 от ЗЗД

 

[21] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ответникът да е извършил действие спрямо ищеца; 2. това действие да е било противоправно; 3. от действието на ответника ищецът да е претърпял вреди; 4. ответникът да е извършил действието виновно; 5. ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца.

 

1.1.     По първата предпоставка за уважаването на иска - ответникът да е извършил действие спрямо ищеца

 

[22] Съдът приема, че всички действия, описани в исковата молба, с изключение на едно, ответникът не е извършил спрямо ищеца, а техен адресат са били различни дружества с наименование „О.“. Това безсъмнено се установява при прочит на цялата статия. Всички факти и оценки, споделени от Г.В.Ф. в интервюто, с изключение на една група, не са се отнасяли за Г.С.Д., а за дружества с наименование „О.“.

 

[23] Действително, заглавието на статията насочва към Г.С.Д.. Нормалната практика е изборът на заглавие на статия да се прави от журналиста, който я подготвя, и издателя му. В случая липсват доказателства изборът на заглавие на статията да е бил на Г.В.Ф.. Затова съдът приема, че изборът на заглавие на статията е бил на журналиста и неговия издател.

         

[24] Единствената група от факти, която е действие на Г.В.Ф. спрямо Г.С.Д. е следната: „[з]ащо трябва да вярваме на тези, които навремето ограбиха България с 20 млрд. кубика газ по Ямбург заедно с Л. и „М.”? Сред тях беше и С.Д. – кражби и мърсотии... Това е. Сега искат да се измъкнат.“ Налице е първата предпоставка за уважаването на иска, но само по отношение на тази група от факти.

 

1.2. По втората предпоставка за уважаването на иска - третото лице да е извършило противоправно действие/бездействие спрямо ищеца

 

[25] За да е налице в конкретния случай противоправно действие на ответника, е необходимо:

а) описаните обстоятелства за Г.С.Д. да са неверни;

б) тези обстоятелства да го опозоряват (аргумент от чл. 147, ал. 1, пр. 1 от Наказателния кодекс НК); вж. и следните решения на ВКС: 253-2014-III Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.; 404-2010-III Г. О. по гр. д. 907/2009 г.; 86-2010- III Г. О. по гр. д. 92/2009 г.; 468-2009-IV Г. О. по гр. д. 868/2008 г.[3]).

 

[26] Неверни обстоятелства са тези, за които се е твърдяло, че са се осъществили, а те не са (или обратното), или пък са се осъществиели, но не по твърдения начин. За ответника е тежестта на доказване, че са истински твърдените евентуално опозоряващи факти, споделени от ответника (решение на ВКС 253-2014-III Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.).

 

[27] За да може съдът да прецени дали фактите са истински или не, ищецът следва изрично да изложи кои факти приема за неистински и позорящи (решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 486/2011 г.[4]). Следователно проверката на съда трябва да се ограничи само до фактите, изрично посочени от ищеца в исковата молба за неистински и позорящи го (ако съдът разгледа и други разпространени от ответника факти, но не заявени от ищеца в исковата молба или впоследствие чрез изменение на иска, съдът би нарушил диспозитивното начало).

 

[28] На проверка за истинност не подлежат оценките и мненията. Съдебната практика разграничава изразяването на оценка и мнение от фактическите твърдения, като приема, че на доказване подлежат само последните (решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1486/2011 г.). Дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база[5]. Затова при решаването на делото съдът следва ясно да отграничи кои от твърдените за неистински и позорящи факти действително са факти и кои оценки или мнения (решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 486/2011 г.).

 

[29] Опозоряващо е обстоятелството, което:

а) е недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото (решение на ВКС 452-2010-III Н. О. по н. д. 411/2010 г.);

б) се отнася до конкретни факти, отнасящи се до укоримо от морална гледна точка поведение на лицето, чието разгласяване е опасно за доброто му име (решения на ВКС: 75-2012-II Н. О. по н. д. 3142/2011; 17-2011-I Н. О. по н. д. 641/2010 г.). Тези факти могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно (решение на ВКС 17-2011-I Н. О. по н. д. 641/2010 г.).

 

[30] Съдът установи, че е неистинско обстоятелството, че Г.С.Д. заедно с покойния министър-председател Г.А. Л. и „М.“ е ограбил България с 20 млрд. куб. м. природен газ. Това обстоятелство е опозоряващо, защото ограбването на държавата с 20 млрд. куб. м. природен газ е укоримо както от морална, така и от правна гледна точка. То накърнява и доброто име на този, за когото е споделено. Ето защо съдът приема, че като е споделил тези факти Г.В.Ф. е извършил противоправно действие. Към този момент нито Г.Д. Т. е бил подал сигнала си, нито е била издадена притурката към вестник „Т.“, за да е могъл Г.В.Ф. да се позове на тях.

 

1.3. По третата предпоставка за уважаването на иска – извършеното действие/бездействие да е виновно

 

[31] Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното. В случая ответникът не е доказал, че не е действал виновно. Затова съдът приема, че той е действал виновно. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска.

 

1.4. По четвъртата предпоставка за уважаването на иска – от извършеното ищецът да е претърпял вреда

 

[32] Съдът установи, че вследствие на споделеното от Г.В.Ф., Г.С.Д. е бил изнервен и раздразнен, ограничил е социалните си контакти, по-трудно е вземал бизнес решения. Следователно той е претърпял вреди от споделеното от Г.В.Ф.. Съдът установи и, че малко преди интервюто с Г.В.Ф. са били публикувани статии с друго негативно съдържание за Г.С.Д.. Съдът ще отчете това обстоятелство обаче, при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

 

1.5. По петата предпоставка за уважаването на иска – ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца – и по размера на обезщетението

 

1.5.1. По петата предпоставка за уважаването на иска – ответникът да е изплатил обезщетение на ищеца

 

[33] Съдът установи, че Г.В.Ф. не е изплатил на Г.С.Д. обезщетение за претърпените от него вреди. Налице е и последната предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

1.5.2. По размера на обезщетението

 

[34] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на публикуването на процесната статия – 17.01.2016 г.

[35] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В свое решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС е посочил критерии, от които съдилищата да изхождат при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от накърняване доброто име на увредения (решение на ВКС 832-2010-IV Г. О. по гр. д. 593/2010 г.). Решението е било постановено по различен случай, но въпреки това съдът приема, че част от критериите са приложими и към настоящия случай.

 

[36] Критериите са:

а) има ли разгласяване чрез медиите;

б) има или влошаване на здравословното състояние;

в) конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането;

г) прояви на съпричиняване на вредите от увредения.

 

[37] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още един фактор. Това е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[38] В случая съдът установи, че процесните неистински факти са били публикувани в електронно издание със значителен брой читатели. Съдът установи, че вследствие на неистинските факти за Г.С.Д., изнесени в интервюто от Г.В.Ф., ищецът е бил изнервен и раздразнен, ограничил е социалните си контакти, по-трудно е вземал бизнес решения.

 

[39] За близки случаи, но не идентични случаи спрямо ищеца, ВКС е определял обезщетения от:

-                 10 000,00 лева за вреди от две публикации през 2009 г. (решение на ВКС 62-2012-IV Г. О. по гр. д. 1376/2011 г.);

-                 40 000,00 лева за вреди от четири публикации през 2009 г. (решение на ВКС 129-2015-III Г. О. по гр. д. 7 040/2014 г.).

 

[40] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че интервюто е било само едно и в него само една малка група от неистински факти е била опозоряваща за Г.С.Д.. Съдът отчита също, че от 2009 г. до 2016 г. икономическата обстановка в страната значително се е подобрила. Затова съдът приема, че 2 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, които Г.С.Д. е претърпял. Ето защо съдът уважава иска за 2 000,00 лева, а го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[41] Ищецът търси разноски. Той е направил такиза за 4 400,00 лева.

 

[42] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на ищеца за 2 000,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищеца 176,00 лева разноски по делото.

 

[43] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 3 000,00 лева.

 

[44] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 48 000,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответника 2 880,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: