Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, I
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети март,
две хиляди двадесет и втора година, в състав
Съдия:
Евгени Г.
и
секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 13 687 от 2020 г., докладвано от съдия
Г., и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск
по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК на К.И.П. срещу Ц.Б.С., Ж.К.Г. и „У.Б.“ АД, че К.И.П.
е собственик на недвижим имот. Този имот представлява: поземлен имот от 483,00
кв. метра с идентификатор 68134.509.419 и еднофамилна двуетажна жилищна сграда
с идентификатор 68134.509.419.1 и застроена площ от 83,00 кв. метра, която е построена
в поземления имот. Адресът на имота е в София, ул. ******. Съседите на
поземления имот са имоти с идентификатори 68134.509.5045, 68134.509.418,
68134.509.412, 68134.509.403, 68134.509.402, 68134.509.401.
[2] ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 167, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
на законна ипотека, вписана в полза на „У.Б.“ АД върху имота, описан в параграф
първи, вписана в Службата по вписване под номер 280, том XI от
24.10.2017 г. К.П. е със съдебен адрес ***, кантора 508. Ц.С. е с адрес ***. Ж.Г. е със
съдебен адрес – адвокат А.,***. „У.Б.“ АД е със съдебен адрес – адвокатско
дружество „П., А.и партньори“, гр. София, пл. ******.
[3] ОСЪЖДА Ц.Б.С., Ж.К.Г. и „У.Б.“
АД да заплатят на К.И.П. 5 792,42 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноски по делото.
[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищцата
[5] К.П. заявява в искова
молба от 11.12.2020 г., че е собственик на недвижим имот – жилищна сграда от
83,00 кв. метра и дворно място от 483,00 кв. метра в гр. София. Тя е придобила
собствеността по наследство от своя починал брат П.П.,
който през 2015 г. е бил признат за собственик на имота по давностно владение.
[6] С решение на СРС, което
е влязло в сила, К.П. е била призната спрямо А.Г.за собственик на имота. След
подаването на исковата молба срещу А.Г., но преди вписването ѝ и преди
вписването на възбрана върху имота, на 24.10.2017 г. А.Г.го е продал на Ц.С..
Понеже Ц.С. е закупил имота чрез кредит от „У.Б.“ АД (БУЛБАНК), на 24.10.2017
г. Б.е вписала законна ипотека за него. На 23.01.2018 г. Ц.С. е продал имота на
Ж.Г..
[7] К.П. твърди, че от
30.01.2017 г. до настоящия момент тя владее имота, но чрез описаните действия
ответниците оспорват нейното право на собственост. Затова тя моли съда:
1.
да я признае спрямо Ц.С., Ж.Г. и Б.за
собственик на процесния имот;
2.
да прогласи за нищожна законната ипотека в
полза на Б.и да постанови нейното заличаване (исковата молба, л. 2-10;
уточнителната молба, л. 85).
2. На ответниците
2.1. На Ж.Г.
[8] Ответникът Ж.Г. е
признал предявените искове (писмения отговор, л. 103).
2.2.
На Ц.С.
[9] Ц.С. е оспорил
предявените искове. Той е заявил, че К.П. няма правен интерес от предявяването
им срещу него, понеже той не е собственик на имота, а ищцата вече е призната за
собственик със съдебно решение, влязло в сила. Недопустимо е и искането за
заличаване на вписването на законната ипотека, тъй като на отмяна подлежат само
констативни нотариални актове. Той също е заявил, че искът за прогласяване
нищожността на ипотеката е неоснователен, понеже не му е противопоставимо
решението на съда, което е влязло в сила (писмения отговор, л. 117-118)
На Б.[10]
Б.е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че решението на СРС, което е
влязло в сила, не е ѝ е противопоставимо, тъй като исковата молба, по
която е било постановено, е била вписана след вписването на законната ипотека.
Затова Б.моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 106-109;
определението на съда от 11.03.2022 г., с което е приел, че липсва възражение
относно наличието на прикрита сделка, л. 173-гръб).
3. Насрещни твърдения на ищцата
[11] К.П. е заявила, че Ц.С.
е придобил имота от несобственик. Затова той не е станал собственик. Ето защо К.П.
моли съда да уважи исковете (становището, л. 121-124).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО
ДЕЛОТО
[12] На 20.07.2015 г. нотариус А.Ч.е
съставил нотариален акт, с който е признал П.П. за
собственик на недвижим имот по давностно владение. Този недвижим имот е
представлявал: поземлен имот от 483,00 кв. метра с идентификатор 68134.509.419
и еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.509.419.1 и
застроена площ от 83,00 кв. метра, която е била построена в поземления имот.
Адресът на имота е бил в София, ул. ****** (нотариалния акт, л. 16).
[13]
На 31.01.2017 г. П.П. е починал. Той е оставил К.П.
за свой единствен наследник по закон (удостоверението за наследници, л. 15).
[14]
На 28.08.2017 г. К.П. е подала сигнал до началника на отдел „Местни данъци и
такси“, район „Сердика“, Столична община (СО). В него тя е заявила, че е била
единствен наследник по закон на брат си П.П.. На
20.07.2020 г. тя е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ, а на 25.08.2020 г. при
проверка за дължимия от нея данък е била уведомена, че партидата ѝ за
имота на ул. ****** е била закрита, защото А.Г.е представил саморъчно завещание
в негова полза от П.П. за имота на ул. ******. К.П. е
уведомявала СО, че е подала сигнал до МВР за имотна измама ѝ е поискала
от СО да спре издаването на документи за имота на ул. ****** (сигнала, л. 41).
[15] В същия ден К.П. е подала
подобен сигнал и до Агенцията по геодезия, картография и кадастър (сигнала, л.
43). На следващия ден 29.08.2017 г. К.П. е подала
заявление до Нотариалната камара, в което е изложила същото, като е поискала да
се уведомят членовете на камарата, а на 01.09.2020 г. К.П. е подала заявление и
до Агенцията по вписванията, като е поискала спиране на всички вписвания за
имота на ул. ****** (заявленията, л. 45-46).
[16] На 05.09.2017 г. К.П. е подала срещу А.Г.искова
молба, с която е предявила положителен установителен иск за собственост за
имота на ул. „Александровска“. По нея е било образувано гр. д. гр. д.
61 512/2017 г на СРС, 154-ти с-в (решението на СРС, л. 20-22;
общодостъпната справка за образуването на делото - <https://spravki.srs.justice.bg:60126/Cases/Details/081FBA417E0B73B2C22581920046C163>).
[17] На 24.10.2017 г. А.Г.е продал на Ц.С. ***.
А.Г.е удостоверил правото си на собственост чрез саморъчно завещание в негова
полза от П.П.. Продажната цена е била 78 233,20
лева, като 11 733,20 лева Ц.С. е заплатил преди подписването на
нотариалния акт, а останалите 66 500,00 лева чрез заем, отпуснат от Б.(нотариалния
акт, л. 28-30). За обезпечаването връщането на заема в същия ден Б.е вписала
законна ипотека върху имота на ул. ****** (молбата, л. 31-33). Не се спори, че
към този момент за имота не е имало вписана искова молба или възбрана.
[18] На 06.11.2017 г. Софийска районна
прокуратура (СРП) е уведомила К.П., че по неин сигнал СРП е образувала
досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК за имота на ул. ******
(писмото, л. 39). На 23.01.2018 г. Ц.С. е продал на Ж.Г. *** 1 (нотариалния
акт, л. 34). Не се спори, че към този момент вече е била вписана възбрана за
имота, а на 09.03.2018 г. е била вписана и искова молба, подадена от К.П. срещу
А.Г., по която е била образувано гр. д. 61 512/2017 г на СРС.
[19] На 30.04.2020 г. СРС е постановил
решение по гр. д. 61 512/2017 г. С него съдът е признал спрямо А.Г., че К.П.
*** 1. Съдът също е приел, че саморъчното завещание в полза на А.Г.не е било
написано и подписано от П.П.. Решението е влязло в
сила на 16.06.2020 г. и е било вписано на 11.07.2020 г. (решението, л. 20-22).
[20] К.П. е заплатила: 3 124,47 лева държавна
такса (л. 11 и л. 84); 2 550,00 лева на адвокат (л. 13); 5,00 лева за
съдебно удостоверение (л. 169); 112,95 лева такса за вписване на исковата молба
(л. 171). Разноските на К.П. са за общо 5 792,42 лева. Б.е заплатила
2 976,00 лева на адвокат (л. 157-158). Ц.С. и Ж.Г. не са направили
разноски по делото, а Ж.Г. е бил представляван безплатно от адвокат (л. 105).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ
СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ
ПО ДЕЛОТО
[21] К.П. е предявила иск
по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяване спрямо ответниците, че тя е
собственик на процесния имот и иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 167,
ал. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на законна ипотека, защото
ипотекарният длъжник не е бил собственик на ипотекирания имот.
1.
По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяване спрямо
ответниците, че К.П. е собственик на процесния имот
[22] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК,
всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно право, когато
има интерес от това. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. ищецът да е собственик на недвижим имот;
2. да има правен интерес това да бъде
установено спрямо ответника.
[23] Съдът приема, че ищцата К.П. е собственик на процесния имот, защото постановеното
решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо преобретателя, когато
той е придобил собствеността за спорния имот, след като вече е било образувано
дело срещу неговия праводател за този имот (чл. 226, ал. 3, връзка с ал. 1 от ГПК). В случая съдът установи, че и Ц.С., и Ж.Г. са придобили имота в хода на
делото относно това кой е бил негов собственик, водено от К.П. срещу А.Г.–
съответно на 24.10.2017 г. и на 23.01.2018 г., а делото е било образувано на
05.09.2017 г. А.Г.е праводател и на Ц.С., и на Ж.Г..
Ето защо съдебното решение, с което съдът е признал К.П. спрямо А.Г.за
собственик на процесния имот, се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо Ц.С. и Ж.Г.. Следователно Ц.С., а
след това и Ж.Г. са закупили имота от несобственик и не биха могли да придобият
права върху него.
[24] Действително, съдът установи, че
решението и исковата молба, по която то е било постановено, са били вписани
след вписването на сделките, с които Ц.С. и Ж.Г. са закупили имота. Това обаче,
не променя обстоятелството, че те са закупили имота от несобственик, защото в
този случай вписването има само оповестително
действие (същото е прието и в решение на ВКС 177-2019-I Г. О. по гр. д. 4 119/2017 г.).
[25] К.П. има правен интерес от установяването спрямо ответниците, че тя е
собственик на имота. Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова
съдът признава К.П. за собственик на имота на ул. ******.
2.
По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1,
връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на законна
ипотека, защото ипотекарният длъжник не е бил собственик на ипотекирания имот
[26] Нищожни са договорите, които противоречат на закона (чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД). Ипотеката може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето,
което я учредява (чл. 167, ал. 3 от ЗЗД). Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. в полза на Б.да е била учредена ипотека; 2. към
момента на учредяване на ипотеката ипотекарният длъжник да не е бил собственик
на имота.
[27] Съдът установи, че в полза на Б.е била учредена законна ипотека върху
процесния имот, като ипотекарен длъжник е бил Ц.С.. Към момента на учредяването
на ипотеката Ц.С. не е бил собственик на имота, ипотекиран в полза на БУЛБАНК,
а негов собственик е била К.П.. Налице са предпоставките за уважаването на
иска. Затова съдът прогласява ипотеката за нищожна.
3.
По разноските
[28] К.П. търси разноски. Тя е направила такива за 5 792,42 лева.
[29] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът
има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете
изцяло. Затова съдът осъжда ответниците да заплатят на К.П. 5 792,42 лева
разноски по делото.
Съдия: