Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.02.2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На седми януари две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 15881
по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от „К." ЕООД, ЕИК **** представлявано от
управителя ****, с която се претендира да бъде осъден С.Ж.И., ЕГН: **********
адрес: ***, със съдебен адрес:***, да му заплати сумата от 902,02
лв. - цена по устен договор от 12.04.2017 сключен
между „К." ЕООД и С.Ж.И. за продажба на изплащане
/договор за сублизинг/ на мобилен телефон ****, и сумата от 997,50лв. равняващи се на 500 евро
получени в заем от С.И. по устен договор с „К." ЕООД от
15.11.2017г.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между
страните съществувало трудово правоотношение съобразно договор от 23.10.2015г.
На 12.04.2017 година С.Ж.И. помолил управителят на „К." ЕООД - **** да сключи договор за лизинг с
„**** относно мобилен телефон **** със срок от 23 месеца, тъй като дружеството
имало право да закупи такъв на преференциална цена. Помежду им имало уговорка С.Ж.И.
да ползва телефона и да го получи в собственост, като заплаща на „К." ЕООД
дължимите 23 броя месечни лизингови вноски
всяка по 37,59лв. - общо 902,02 лв. „К." ЕООД заплатил на „**** дължимите вноски -последната
с падеж 12.03.2019г. Ответникът получил
телефона и го ползвал, но не възстановил сумата за платените вноски на ищеца.
След покана от страна на управителят на „К." ЕООД телефонът не му бил
върнат. На 15.11.2017г. С.И. се обадил от ФРГ по телефона
на управителят на „К." ЕООД - *****,
с молба да му услужи със сумата от 2000,00 лв. поради спешна нужда. Тя
се обадила и помолила служител на дружеството **** /„****** / - ФРГ да даде на С.И. сумата от 500
евро равняващи се на 997,50лв. която да се счита, че е получена от „К."
ЕООД. Уговорката й със С. била той да я възстанови в срок до два месеца от
датата на получаването й на „К." ЕООД. Сумата била получена от С.И. същият
ден във ФРГ, за което била съставена разписка. На 16.11.2017г. г-жа ***** получила от **** разписката подписана от С.И. удостоверяваща, че същият
е получил сумата, придружена с фактура от дружеството **** за сума 500 евро, които ***** отчело и приспаднало като аванс получен от „К."
ЕООД за дължимото му за месец ноември 2017г. възнаграждение за
извършени курсове с товарни автомобили и фактурирано на ***** Получената от ответника сума от 500
евро била върната от ищеца на третото лице, а ответникът не я възстановил на
ищеца съобразно уговорката помежду им.
В законоустановения срок по чл. 131
ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който
изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че ищеца
„*****, ЕИК ***** е закупил съобразно договор за лизинг от ***** мобилен
телефон - ***** на стойност 902,02 лв., който е
предаден и се ползва от ответника. Сочи, че не имало уговорка
между ответника С.И. и ищеца „*****", за закупуване на мобилен телефон ******
от управителя на дружествтото на изплащане от *****, а работникът да заплати
стойността на апарата. Мобилният телефон е бил закупен
от дружеството „****" като подарък за С.И. и му е бил подарен на Великден
2017г. С.И. не е поемал задължение да заплати
стойността на апарата на управителя на ***** или на „****", тъй като
подаръците не подлежат на заплащане. Оспорва наличието на устна
договорка между страните от 15.11.2017 г. за предоставяне в заем на ответника
на сумата от 500 евро, Сочи, че получената сума в размер на 500 евро от *****
прдставлява заплатен аванс на шофьора за извършване на превоз на товар по
заявка от *****
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
Между страните са приети на осн. чл. 146 ал.
1 т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово
правоотношение съобразно договор от 23.10.2015г.
От писмените доказателства – копия на: договор от 12.04.2017г. за закупуване на мобилен
телефон „****“ с приложение 1 и пълномощно; приемо – предавателен протокол; удостоверние от ****; разписка и фактура за получен аванс от С.Ж.И. от *****, се установява, че: на 12.04.2017г. между
******* като
лизингодател и „К.“ ЕООД действащ чрез пълномощник ******, като лизингополучател, бил сключен
договор, с който на лизингополучателя било предоставено
временното и възмездно ползване по отношение на мобилно усторйство „****** при 23 месечни вноски от
37,59 лв., с опция да придобие собствеността му след изплащането на
вноските.
На 15.11.2017г. С.И. получил от „*****“ сумата от 500 евро, като на същата дата „****“ издало фактура на „К.“ ЕООД за сумата от 500 евро с
посочено основание – „аванс на вашия шофьор С.И.“.
От събраните гласни доказателства – показания на
водения от ищеца свидетел ******, се установява, че свекърва й
е управителка на фирма „*****. Има генерално
пълномощно от свекърва си, но
не се води на работа в
дружеството. Познава С.Ж.И.. Той
бил шофьор около две години
от края на 2015г. до края на 2017г. С.И. имал уговорка с управителя *******, предвид
дългогодишни взаимоотношения на фирмата с „****” да му бъде закупен телефон и той
да си го изплаща. На тази уговорка не е присъствала. Управителката
й казала да отиде и да го закупи с
пълномощното, което има. Сключила
договор в магазин на „****” на ул. ****” на
Великден. Легитимирала
се пред служителите с пълномощното, което има. Други апарати на лизинг не е купувала от този магазин. Лизингът
бил за две години за усторйство „****” за
около 2 100 лв., който лично предала
на С.И.. Не са
обсъждали изплащането му и
нищо не му е казвала.
От управителя знае,
че работникът трябвало да
си го изплаща всеки месец, каквато му е месечната вноска на „Теленор”,
директно без да минават през дружеството. Всички работници ползвали
тарифни планове, които се заплащали
от дружеството и СИМ картите
били на дружеството. Лизинговата вноска той
трябвало да си плаща като
каже номера на телефона си.
Мисли,
че не е платил нищо. Не
знае за предоставени от
дружеството в заем пари на С.И..
От показанията на водения от ответника свидетел *******, се установа, че познава
С.Ж..
„К.” ЕООД му е клиент във връзка със застраховане. Дейността на дружеството е транспортна. Застраховал
е товарните и личните им
автомобили. С.Ж. е идвал при него като представител на дружеството и за личните си автомобили. С.
бил
служител в дружеството като шофьор от 2014-2015г. доскоро. Докато работил там С. получил подарък мобилен телефон „****”.
През
2017г.
в края на м. април С. отишъл при него и му казал, че за
заслугите, които е допринесъл към фирмата,
са му подарили чисто нов телефон за Великден. Показал
му съобщение във
„Фейсбук“, на коментари от г-жа ***** - - дъщеря на собственичката на дружеството, представляващо
коледно зайче и отдолу телефонче, че е подарък от фирмата за
приноса му. С. му
казал, че тъй като е
помагал на фирмата и на него
лично с
много неща,
дори и с парични средства, му подарява
стария си телефон, който свидетелят
много
искал отпреди – „****“
жълт на цвят почти чисто нов. След като С. напуснал
разбрал от него, че си искат
подаръка. Давал е пари
в заем на С., но не знае дали дружеството му е давало.
Въз основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените
два
кумулативно съединени осъдителни иска са с
правно основание чл. 342 - 347 ТЗ и чл. 240 ЗЗД
Съгласно чл. 342, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) чрез договора
за лизинг лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за ползване точно определена вещ срещу
възнаграждение. Крайната цел на
лизинговото правоотношение е прехвърлянето на правото на собственост над вещта
от лизингодателя към лизингополучателя, което трансформира договорът за наем в
договор за продажба.
По делото не се спори, че е налице сключен договор за
лизинг относно процесната вещ между ищеца и трето лице – ******. Не се спори и, че ответникът е получил
този телефон от ищеца. Спори се на какво основание го е получил.
Съобразно изричните твърдения на ищеца в исковата молба и
уточненията към нея - предадена вещ от ищеца на ответника, която към момента на
предаването й е била обект на горепосочения договор за лизинг с трето лице /т.е
не е била собственост на ищеца/ и уговорка за плащане на вноските пряко на
ищеца, съдът е приел, че последващото гореописания договор за лизинг правоотношение
между страните по делото, на което ищецът се позовава, следва да се квалифицира
като договор за сублизинг. Този договор
е регламентиран в чл. 346 ТЗ, според който лизингополучателят
може да предостави ползването на вещта другиму със съгласието на лизингодателя.
Лизингодателят
по договора за сублизинг, в качеството си на лизингополучател по договора за
лизинг, ще бъде в състояние да прехвърли правото на собственост на
лизингополучателя по сублизинга, само доколкото той е придобил правото да ползва
съответните материални активи, включително и правото на собственост върху конкретния мобилен телефон, предоставени му от неговия
лизингодател по договора за лизинг. Без съгласието на
лизингодателя по първия договор за лизинг не може да настъпи и целения
вещноправен ефект с договора за сублизинг. Трансформацията
е една възможност, предоставена в случая на трето лице- лизингодателя по
договора за лизинг. С даване на съгласието му сделката
по договора за сублизинг става действителна. Тази
трансформация настъпва автоматично и има действие от сключване на сделката за
сублизинг. Договорът за сублизинг, при който към
момента на сключването му е липсвало съгласие на първия лизингодател по смисъла
на чл.346 ТЗ е с висяща недействителност към този момент. Даденото впоследствие съгласие с договора за лизинг трансфоримра
нищожността в действителност.
В настоящия случай такова съгласие на първоначалния лизингодател не се
твърди и не се доказва, т. е липсва валиден договор за сублизинг. Дори и да се
приеме, че това съгласие е ирелевантно за предмета на спора, по делото не се
установиха уговорки в твърдяния по-горе смисъл между страните. Воденият от
ищеца свидетел сочи, че за наличието на задължение за ответникът да изплаща
получения телефон знае от управителя на
ищеца. Лично не е присъствала на техни уговорки. Според този свидетел
ответникът е трябвало да плаща вноските на стойност около 2100 лева пряко на
лизингодателя, което противоречи на твърденията на ищеца.
При така обсъдените доказателства, съдът намира, че ищецът не установи съществуването
на договор за сублизинг между страните. Установява се единствено предаването на
вещта, но не и на какво основание е предадена /пр. дарение, заем за послужване,
продажба или др/, респ., ако се приеме наличието на договора, на който ищецът
се позовава - каква лизингова цена са уговорили и какъв е бил падежа й да
плащане. В заключение, според ВРС, този иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Договорът за
заем е реален, безвъзмезден (при липса на изрична уговорка за противното),
каузален и неформален - не е необходима определена форма за неговата
действителност, писмената форма е форма за доказване на същия. Предвид на това,
че договорът за заем е реален, същият се счита сключен едва когато въз основа
на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя.
Като консенсуален договор предполага постигането на
съгласие между двете страни по него за сключването му. От това легално
определение се извеждат следните негови елементи: основни - страни, предмет и
кауза(основание), и факултативни – срок
(падеж) и условие.
При иск с правна квалификация чл. 240 ЗЗД, ищецът е длъжен да
установи при условията на пълно и главно доказване, че се намира във валидно
облигационно правоотношение
с ответника съобразно неформален договор за заем,
както и обстоятелството, че е изправна страна по договора за заем, тъй като е
изпълнил задълженията си да предаде във фактическа власт на заемателя
уговорените вещи – пари на стойност 997,50
лв.
При установяване на посочените обстоятелства, ответникът носи тежестта да докаже точно
изпълнено от него в
количествено и времево отношение задължение за връщане на получената в заем
парична сума, респ. правопогасяващите
обстоятелства, на които основава възраженията си.
Според
съда, от събраните по делото доказателства, не се установяват горепосочените
елементи на договор за заем между страните по делото. От приложените писмени
доказателства се установява предаване на 15.11.2017г. на сума в търсения размер,
от третото лице „***** на ответника, с посочено основание в подписаната от
ответника разписка и издадената на името на ищеца фактура - „аванс на шофьора“.
Не се установява обаче, вкл. и от устните доказателства, че между страните по
делото е било постигнато съгласие за предоставяне на тази сума от ищеца чрез
третото лице на ответника за временно и безвъзмездно ползване, срещу задължение
да му я върне т.е за заем. Не се установява и кога е бил падежа й за връщане. В
обобщение - и този иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
На
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски, които според приложения списък
по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ са в размер
от 600 лв.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.“ ЕООД,
ЕИК *******, представлявано от управителя ****** искове с правно основание чл. 342 - 347 ТЗ и чл. 240 ЗЗД да бъде осъден С.Ж.И.,
ЕГН: ********** адрес: ***, със съдебен адрес:***, да
му заплати сумата от 902,02 лв. - цена по устен договор от 12.04.2017 сключен между „К." ЕООД и С.Ж.И. за продажба на изплащане /договор за сублизинг/ на
мобилен телефон ****, и сумата от 997,50лв. равняващи се на 500 евро
получени в заем от С.И. по устен договор с „К." ЕООД от
15.11.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „К.“ ЕООД, ЕИК ******** да
заплати на С.Ж.И., ЕГН: ********** сумата
от 600 лева -
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: