Решение по дело №428/2012 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 9
Дата: 10 април 2013 г. (в сила от 7 май 2013 г.)
Съдия: Емилия Христова Дишева
Дело: 20124220100428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

9

гр.Дряново, 10.04.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди и тринадесета година  в състав:        

                                                                      Председател : Емилия Дишева            

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 428 по описа за 2012г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба на Р.И.П., чрез пълномощник адв. М.Н. от *АК, против Р.Б.С. ***, се твърди, че ищцата била собственик на 1/4 ид.част от недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Д., ул. "***, с площ *** кв.м., и ½ ид.част от  построените в имота: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*.*, на втори жилищен етаж, с площ на от *** кв.м., и изба в северната реална половина от избения етаж на жилищната сграда и 1/4 ид.ч. от всички подобрения в дворното място, при граници по скица на СГКК гр.Г. - ***, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА № ***, том **, дело № ***/***г. на ДРС.

На 27.05.2004г. сключила договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, обективиран в НА № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***/***г. на Нотариус ***, вписан под № *** в НК, с който прехвърлила на Й.Г.Й. правото на собственост върху описания по-горе имот. Тъй като Й. не изпълнявал поетите задължения, ищцата предявила иск с правно основание чл. 87 от ЗЗД за разваляне на сключения договор. Като обезпечение на предявения иск било допуснато обезпечение и издадена заповед № ***/***г. по гр.д.№ ***/***г. по описа на ДРС, за налагане на възбрана върху процесния имот, вписана в Службата по вписванията гр. Д. С Решение № ***/***г. по гр.дело № ***/***г. по описа на ДРС, влязло в сила на ***г., договорът за издръжка и гледане бил развален. С решението съдът определил 6-месечен срок на ищцата да впише съдебното решение, което не било сторено в определения от съда срок, поради здравословни проблеми.

На 08.11.2011г. Й.Г.Й., сключил договор с ответницата, за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като й прехвърлил собствеността върху описания по-горе имот, независимо от факта, че върху имота била наложена възбрана и, че е била налична вписана искова молба.

Ищцата твърди, че към 08.11.2011г., Й. не е бил собственик на процесния имот, поради което ответницата не е придобила собственост върху имота. Същата се легитимирала като собственик на имота с нотариален акт № ***, том **, peг. № ***, дело № ***/***г. на Нотариус ***, вписан под № *** в НК на Р България.

Претендира се да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че ищцата Р.И.П. е собственик на ¼ идеална част от процесния имот. На основание чл. 537, ал.2 от ГПК да се отмени нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***/***г. на Нотариус ***, вписан под № *** в НК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че ищцата е прехвърлила процесния недвижим имот на сина на ответницата - Й.Г.Й., както и, че с Решение № **/****г., постановено по гр.д. № ***/***г. по описа на ДPC, е развален сключеният алеаторен договор.

Твърди се, че Решението е влязло в законна сила на 11.04.2011г. и ищцата не го вписала, съгласно разпоредбите на чл. 115, ал. 2 от ЗС, за което ищцата направила признание и в исковата молба. Ответницата твърди, че е трето лице - добросъвестен приобретател на имота и е осъществила сделката добросъвестно. Добросъвестен бил и прехвърлителят на имота - синът й Й.Г.Й., тъй като от 2004г., когато закупил първият етаж от двуетажната жилищна къща, бил в преговори с ищцата за закупуване и на втория жилищен етаж. За да гарантира, че ще закупи целия имот през 2004г. синът й заплатил на Р.И.П. *****лв. вместо исканите от нея за единия етаж ***лв. Ищцата като съконтрагент не спазила коректно обещанията си за продажбата на втория етаж, като на сделката се противопоставила дъщеря й Р. И.. Ищцата и едната й дъщеря И. И., сключили със сина на ответницата симулативен, спекулативен, алеаторен договор за прехвърляне на дела им от втория етаж на къщата, срещу задължение за гледане и издръжка от негова страна. Синът на ответницата се водел на отчет в ТЕЛК и бил освидетелстван като пенсионер по инвалидност от *****г. с общо заболяване „***" в напреднал стадий, което обстоятелство било известно на ищцата и, която явно не очаквала да той да полага ежедневни грижи за нея. Средствата на сина й ищцата и дъщерите й използвали да заплатят дело за делба на наследствени имоти.

От момента, в който ответницата добросъвестно придобила имота и го владеела от м. ноември 2011г., а и преди това, тъй като била в едно домакинство със сина й Й. Й., нито  ищцата, нито двете й дъщери проявявали грижа и интерес към имота, не присъствали в имота, не регистрирали щетите от изтеклата зима.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА № ***, том ***, дело № ***/***Г.. на ДРС ищцата е била собственик на 1/4 ид.част от имот № *** в кв. *** по плана на гр. Д., целият с площ по скица от *** кв. м., при граници на имота: улица, УПИ ХVІ - за жилищно строителство, М. И. С. и Д. Ст. С., на 1/4 ид. ч. от всички подобрения в дворното място, на ½ ид.част от втори жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ от *** кв. м., изграден в масивна двуетажна жилищна сграда, построена в имота и на 1/2 ид. част от избата в северната реална половина от избения етаж на жилищната сграда.

Не е спорно между страните, че с Нотариален акт за покупка на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *** от ***г., том ***, рег. ***, нот. дело № ***/***г. на Нотариус ***, вписан под № *** в Нотариалната камара на Република България, ищцата Р.И.П. е прехвърлила на Й.Г.Й. собствените си иделни части от имота, от  втория жилищен етаж и от избата, изградени в масивната двуетажна жилищна сграда, построена в имота.

По иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения алеаторен договор, предявен от ищцата Р.И.П. против Й. Г. Й., съдът е допуснал обезпечение на иска, като със заповед № ***/***г., издадена по гр.д.№ ***/***г. по описа на ДРС, е наложена възбрана върху процесния имот, вписана в Службата по вписванията гр. Д. на 17.08.2009г. под № **, том. **. Последното се установява от представената справка от Агенцията по вписванията, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото. От същата справка се установява, че наложената обезпечителна мярка не е отменяна.

С Решение № ***/***г., постановено по гр.д. № ***/***г. по описа на ДPC е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договорът, сключен Нотариален акт за покупка на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *** от ***г., том **, рег. ***, нот. дело № ***/***г. на Нотариус ***., вписан под № *** в Нотариалната камара на Република България по силата, на който Р.И.П. е прехвърлила на Й. Г. Й. собствената си 1/2 ид. част от втори жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ от *** кв. м., изграден в масивна двуетажна жилищна сграда, построена в имот № *** в кв. *** по плана на гр. Дряново, целият с площ по скица от *** кв. м., заедно със собствената си 1/4 ид. част от дворното място, в което е построена гореописната жилищна сграда, заедно с 1/2 ид. част от избата в северната реална половина от избения етаж на жилищната сграда и 1/4 ид. ч. от всички подобрения в дворното място, при граници на имота: улица, УПИ *** - за жилищно строителство, М. И. С. и Д. С.. С. срещу задължението на приобретателя Й.Г.Й. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката до края на живота й, като й осигури спокоен и нормален живот, както и правото да живее в имота пожизнено и безвъзмездно. Съдът на основание чл. 115 от ЗС е дал на ищцата шестмесечен срок за отбелязване на решението, след влизането му в сила. Решението е влязло в сила на ***г.

Не е спорно между страните, че ищцата Р.И.П. не е вписала съдебното решение в шестмесечния срок, даден й от съда. Същото е вписано в Службата по вписванията гр. Д. на 26.03.2012г. под № ***, том **, рег. № ***.  

С Нотариален акт за покупка на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *** от *** г., том ***, рег. ***, нот. дело № ***/***г. на Нотариус ***, вписан под № *** в Нотариалната камара на Република България, Й.Г.Й. е прехвърлил на майка си -ответницата Р.Б.С. описания по-горе имот, а именно 1/4 ид.част от недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Д., ул. "***" ***, с площ *** кв.м., при граници и съседи ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ½ ид.част от  втори жилищен етаж с идентификатор ***.*.*, със застроена площ на от *** кв.м., от построената в имота двуетажна жилищната сграда с идентификатор ***.1, заедно с ½ ид.част от избено помещение, находящо се в северната реална половина от избения етаж на сградата, заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и всички подобрения в дворното място, срещу задължението на приемателя Р.Б.С. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя Й.Г.Й. докато е жив.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК - да се признае за установено по отношение на ответницата Р.Б.С., че ищцата Р.И.П. е собственик на 1/4 ид.част от недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Д., ул. "***" ***, и на ½ ид.част от построените в този имот самостоятелен обект в сграда - втори жилищен етаж с идентификатор ***.**.***, с площ от *** кв.м., и изба в северната реална половина от избения етаж на жилищната сграда, заедно с 1/4 ид.ч. от  всички подобрения в дворното място, при граници ***,***,***.

Направено е искане на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № **/***г. на Нотариус ***, вписан под № *** в НК.

Безспорно по делото се установи, че с Решение № **/***г., постановено по гр.д. № ***/***г. по описа на ДPC, влязло в сила на ***г., е развален договорът, сключен Нотариален акт за покупка на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *** от ***г., том **, рег. ***, нот. дело № ***/***г. на Нотариус ***, по силата на който Р.И.П. е прехвърлила на Й. Г. Й. собствеността върху процесния имот, като решението не е вписано в дадения от съда шестмесечен срок –***г.

След разваляне на договора собствеността върху процесния имот отново се е “върнала” в патримониума на ищцата Р.И.П. и приобретателят по разваления договор Й. Г. Й. вече не е бил собственик на имота. Следователно към 08.11.2011г., когато Й. Г. Й. е прехвърлил на своята майка ответницата Р.Б.С. процесния имот срещу задължението да го издръжа и гледа, докато е жив, той не е бил собственик на имота. Тук намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. Съдебната практика трайно приема, че на действителния собственик, в случая ищцата, са непротивопоставими правата, които трето лице – ответницата е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик.

Неоснователно е възражението на ответницата, че е била трето лице - добросъвестен приобретател на имота и е осъществила сделката добросъвестно, тъй като към момента на прехвърлянето на имота, съдебното решение не било вписано. На първо място ответницата е майка на Й. Г. Й., който й е прехвърлил собствеността върху процесния имот, като от самото изложение в отговора, а и от доказателствата по делото става ясно, че ответницата е знаела за воденото дело за разваляне на първоначално сключения алеаторен договор и, че същият е бил развален, т.е., че синът й към момента, в който й е прехвърлил собствеността на имота, не е бил собственик на същия. На следващо място към този момент е била вписана и възбрана върху имота във връзка с воденото гр.д. № ***/***г. по описа на ДPC за разваляне на договора.

В случая обаче е без значение дали решението по това дело е било вписано и добросъвестността на приобретателя, тъй като той не може да придобие по силата на сделка собственост, която прехвърлителят не притежава. Развалянето на първоначалния алеаторен договор по съдебен ред има за последица непротивопоставимост по отношение на ищцата на правата, които ответницата е придобила от несобственика  Й. Г. Й., тъй като, както вече беше споменато, това следва от общото правило, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Вещнопрехвърлителното действие на сделката ще настъпи само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го е притежавал, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица, в  случая на ищцата, не могат да бъдата засегнати от нейните последици.

Следователно искът да се признае за установено по отношение на ответницата Р.Б.С., че ищцата Р.И.П. е собственик на процесния недвижим имот следва да бъде уважен.

Неоснователно е искането на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***/***г. на Нотариус ***. Съгласно Тълкувателно решение № 3/29.11.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. на ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, какъвто е и настоящият случай. Легитимиращият ефект на този нотариален акт, ще отпадне с вписването на настоящото съдебно решение.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното от ищцата искане, следва ответницата  да бъде осъдена да й заплати сумата от 350лв. – направени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Б.С., с ЕГН **********,*** 7, че Р.И.П., с ЕГН **********,***, е собственик на ¼ (една четвърт) идеална част от недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Д., ул. "***" ***, с площ *** кв.м., при граници и съседи ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, на ½ (една втора) идеална част от втори жилищен етаж с идентификатор ***.*.*, със застроена площ на от ** кв.м., от построената в имота двуетажна жилищната сграда с идентификатор ***.*, заедно с ½ (една втора) идеална част от избено помещение, находящо се в северната реална половина от избения етаж на сградата, заедно с ¼ (една четвърт) идеална част от всички подобрения в дворното място, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ искането на Р.И.П., с ЕГН **********,***, по чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***/***г. на Нотариус ***, вписан под № 372 в Нотариалната камара на Република България, като неоснователно.

ДАВА на Р.И.П., с ЕГН **********,***, шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение за отбелязване му по реда на чл. 115 от ЗС.

ОСЪЖДА Р.Б.С., с ЕГН **********,***  да заплати на Р.И.П., с ЕГН **********,***, сумата 350,00лв. (триста и петдесет лева), представляващи направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването  на препис от него на страните.

 

                                            

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: