№ 206
гр. Враца, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от С. Г. С., ЕГН
********** от с.***, общ.Враца, чрез адв. С. Х. - САК, против решение №
260488/29.12.2021г., постановено по гр. дело № 2706/2020г. на Районен съд -
Враца, в неговата цялост, с което, на основание чл. 108 ЗС, е признато за
установено по отношение на него, че ищецът С. Д. К., ЕГН: **********, е
собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда - *** с
идентификатор № 12259.1009.13.2.21, находящ се в гр. Враца, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-43/16.09.2005 год. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.
***, който самостоятелен обект се намира на *** в сграда с идентификатор №
12259.1009.13, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ 67,90 кв. м., заедно с прилежащи части: мазе № 11 и
съответните идеални части от общите такива на сградата, и от правото на
строеж върху мястото, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
12259.1009.13.2.22, 12259.1009.13.2.18 и 12259.1009.13.2.24, осъден е да
предаде владението на гореописания имот на С. Д. К. и да му заплати
разноски по делото 1412,47 лв. Решението се обжалва и в частта за
разноските с доводи, че не са съобразени с направеното възражение за
прекомерност и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед цената на иска.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е материално
1
неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че ищецът е
станал собственик на оригинерно основание - осъществявано давностно
владение с намерение за своене от смъртта на Б. М. на 28.07.2009 г. до месец
юни 2019 г., когато владението му е било отнето, е необоснован. Посочва, че
при откриване на наследството на Д. Й. М. имуществената общност върху
спорния апартамент е трансформирана в дялова съсобственост между
преживялата му съпруга Б. М., брат му И. Й. М. и сестра му С. Й. С. при
съответни квоти. Изтъква, че Б. М. приживе не е ползвала саморъчното
завещание на своя починал преди нея съпруг; не е извършила конклудентни
действия по приемането на наследството по завещание; не е осъществявала
владелчески действия с цел придобиване на идеалните части на другите
наследници на своя съпруг и не е отблъсвала тяхното владение, не е владяла
своите идеални части като собственик и идеалните части на И. и С. Й. като
държател. Твърди, че е придобил идеалните части на роднините по съребрена
линия на Д. М. и Б. С. М. с четири поредни договора по чл.212 ЗЗД за покупка
на наследство, с които е станал собственик на 13/24 идеални части от спорния
имот и така е станал съсобственик на имота с ищеца С. К. с по-голяма квота в
съсобствеността. Поддържа, че от показанията на тримата свидетели не е
доказано осъществявано десетгодишно давностно владение върху имота. На
следващо място посочва, че при разглеждане на делото са допуснати
съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата в
отсъствие по уважителни причини на пълномощника му. Съдът не е уважил
молбата му за отлагане на първото съдебно заседание, а при условията на
процесуална изненада е приел делото за редовно, дал е ход и на основание
чл.145, ал.3 ГПК е обявил за окончателен изготвения доклад, с което го е
лишил от процесуалните възможности по чл.146, ал.3 и 4 ГПК, ограничавайки
правото му на защита; провел е второто заседание по делото, въпреки
наличието на уважителни причини за неявяването на пълномощника му, и е
обявил делото за решаване, с което грубо е нарушил правото му на защита.
Въззивникът излага и съображения за необоснованост на решението на
районния съд – необоснованост на извода на съда, че ищецът С. Д. К. е станал
собственик на апартамента на оригинерно основание при условията на чл.79,
ал.1 ЗС, поради липса на доказателства за осъществяване на владелчески
действия от страна на ищеца или неговата майка върху безстопанствения
апартамент, а още повече за неговото своене. На следващо място
жалбоподателят изтъква, че при постановяването на решението са били
направени и неправилни правни изводи, а именно: че Б. М. е приела
оставеното наследствено имущество със завещанието от покойния й съпруг Д.
М., без дори да обяви направеното в нейна полза саморъчно завещание и да
го впише в противоречие с постановките на Постановление № 4/1964 г. на
Пленума на ВС, т.14; че С. К. е придобил имота на оригинерно основание -
придобивна давност, тъй като ако се приеме, че завещанието е произвело
своето транслативно действие, то след смъртта на Б. М. апартамента е
2
наследен от преживялата й сестра - майката на ищеца, и от низходящите на
покойната й сестра, които са продали своето наследство на него; че са налице
елементите от фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС в полза на ищеца върху
останалите идеални части от апартамента, които не са наследствени от
покойната му майка Г. Г. в противоречие с постановките на ТР № 3/2020 г. от
05.01.2022 г. по ТД № 3/2020 г. ОСГК на ВКС. Моли съда да отмени
първостепенния съдебен акт, като му присъди разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна С. Д. К., ЕГН:
********** от с.***, обл.Враца, чрез адв. Б. Р. - САК, е постъпил писмен
отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба и счита
процесното решение за обосновано, правилно и законосъобразно. Твърди, че
първоинстанционния съд правилно е установил и приложил разпоредбите на
ЗС относно придобивната давност - чл.79 от ЗС – установена от ищеца
фактическата власт и своене на процесния имот продължило над десет
години, както и владение на процесния имот от ответника към деня на
постановяване на съдебното решение. Същият поддържа, че ответникът не е
представил доказателства за смущаване на владението и ползването и
прекъсването му, както и за предявяване на някакви права с претенции за
съсобственост в периода 28.07.2009г. - 28.07.2019г., с които да смущава
владението му. Посочва, че с четирите броя договори за покупка на
наследство по чл.212 ЗЗД, сключени през м. април 2021г. /след завеждане на
гражданското дело № 2706/2020г. и подаване на жалба за самоуправно
отнетия имот през ноември 2019 г. от него/ ответникът създава мнимо правно
основание за собственост, като съдът правилно е отчел, че с тях лицата
прехвърлители не са прехвърлили права върху процесния имот, тъй като не са
имали такива. Изтъква, че районният съд не е извършил сочените в жалбата
процесуални нарушения и правилно е дал ход на делото при направено от
ответника искане за спирането му по чл.229, ал.1, т.2 от ГПК и призоваване
на другия наследник на почналата Н. С.; предварително е връчил на страните
определението по чл.140 от ГПК, с което е осигурил възможност на ответната
страна добросъвестно да вземе становище и формулира доказателствени
искания и да упражни правата си при неявяване лично в о.с.з.; въпреки
неявяването на адв. Х. в първото о.с.з., районният съд е уважил всичките й
доказателствени искания, направени с писмения отговор на исковата молба.
Счита, че решението е взето на база на събраните по делото доказателства,
същите са подробно обсъдени и правните изводи са основани на тези
доказателства. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да
остави в сила решението на първата съдебна инстанция, като правилно -
законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на процесуалните
правила и на материалния закон, както и да му присъди направените по
делото разноски за въззивна инстанция, съгласно списък на разноски по чл.80
ГПК.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания, по които
настоящия съдебен състав се е произнесъл в закрито заседание. Същите са
3
оставени без уважение, поради преклудирането им (относно искането за
допускане на гласни доказателства), липса на необходимост (относно
искането за приемане като доказателства на договорите за продажба на
наследство) и неотносимост (относно ангажирането на справка за
метеорологичните условия по време на второто съдебно заседание) като в
тази насока са изложени подробни съображения в определението по чл.267
ГПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят С. Г.
С., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, а
въззиваемия С. Д. К., чрез процесуалния си представител, оспорва същата. И
двете страни правят възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на противната страна.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният
съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С исковата молба ищецът С. Д. К., ЕГН **********, постоянен адрес: с.
***, общ. Враца, ***, действащ чрез пълномощника си адв. Б. Р. от САК,
твърди, че е собственик по наследство и давностно владение на недвижим
имот: ***, находящ се в ***, на ***, в ***, гр.Враца, състоящ се от две стаи и
кухня, с площ 67, 90 кв.м, заедно с припадащото му се избено помещение №
11 и 2,17% идеални части от правото на строеж, определена със Заповед №
695/29.05.1992г. на Кмета на Община Враца. Поддържа, че първоначалният
собственик, на името на който е закупен имота по реда на чл.117 от ЗТСУ от
продавача СД „Изграждане на селищните места“ – Враца, е Д. Й. М., ЕГН
**********. След смъртта на последния на 10.07.1998г., апартаментът е
деклариран към Дирекция местни данъци и такси - Враца от преживялата го
съпруга Б. С. М., ЕГН **********, и същата е заплащала данъците на имота.
На 28.07.2009 г. Б. С. М. е починала. Посочва, че предвид факта, че
единствената дъщеря на Д. Й. М. и Б. С. М. - Т. Д. Г. е починала на 05.02.1991
г., със саморъчни завещания всеки от съпрузите завещал на другия „цялото си
движимо и недвижимо имущество, включително паричните влогове, инвентар
и багаж”, които оставили за пазене и съхранение в Нотариална служба Враца
в запечатан плик. Изтъква, че по негова молба и представено от него и майка
му Г. С. Г. пълномощно в полза на адв. Б. Р. от САК, на 19.08.2009 г.
последният подал молба от заинтересованите наследници и били отворени
4
саморъчните завещания на Д. Й. и Б. С., съхранявани под № 47/1991г., нот.
дело № 1315/1991г. и № 48/91г., нот. дело № 1316/1991г. Твърди, че след
няколко години, пак чрез адв. Б. Р., като пълномощник на Г. С. Г., по негово
искане било издадено удостоверение изх. № 509 /10.09.2012г. от служба по
вписванията, което удостоверява съдържанието на саморъчното завещание на
Д. Й. М., оставено в полза на съпругата му Б. С. М.. В тази връзка посочва, че
по време на придобиването на процесния апартамент с договора за покупко-
продажба № 15/10.11.1992 г., Д. Й. М. е женен за Б. С. М. и апартамента се
явява придобит в режим на съпружеска имуществена общност, която след
смъртта на Д. М. на 09.07.1998 г. става разделна и Б. С. М. притежава 1/2
идеална част като свое лично имущество и наследява по завещание другата
1/2 идеална част. Поддържа, че на 10.09.2012 г., след смъртта на Б. С. М.,
нейната сестра - Г. С. Г., е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. №
14003036 от 10.09.2012 г. в Община Враца Дирекция - ФИАМПОС - отдел
местни приходи, и е получила удостоверение за данъчна оценка № ДО
0005208 от 12.09.2012 г., с което е приела наследството от сестра си Б. С. М..
Изтъква, че на 18.11.2014г. Г. С. Г. е починала и той е неин единствен
наследник. Твърди, че с приходна квитанция № ********** от 24.06.2020 г. е
платил всички данъци на имота и партидата на имота **********003 се води
на негово име. Поддържа, че от смъртта на леля си Б. С. М., която лично
догледал и погребал по обичайния ред, той е приел наследството първо чрез
майка си Г. С., а след нейната смърт през 2014 г. и лично, декларирал е
имотите, включително и процесния апартамент, на свое име и владее същия
непрекъснато от 2009г. Посочва, че това владение не е скрито и тайно, а явно
и демонстрирано, като е предоставял имота за ползване на други лица срещу
заплащане на консумативите. Публично известно било в с.***, че се държи
като наследник и собственик на имотите и никой не е оспорвал тази негова
собственост с фактически и правни действия. Твърди, че е упражнявал
непрекъснато и несмущавано владение върху процесния имот от 28.07.2009г.
и на основание чл.78 ЗС е изтекла както кратката, така и 10-годишната
придобивна давност до 28.07.2019 г., поради което е придобил процесния
имот и на основание придобивна давност, прибавена към наследството.
Позовава се първо на кратката давност от 5 г., тъй като смята, че е
добросъвестен и владее имота на основание наследство, годно да го направи
собственик; евентуално, претендира и дългата десетгодишна давност, която
счита, че е изтекла от 27.07.2009г. /датата на смъртта на леля му Б. С. М./ до
27.07.2019г. Поддържа, че присъединява владението си към владението на
праводателя си Г. С. Г., която формално владее процесния имот от 28.07.2009
г. до 19.11.2014г. /датата на нейната смърт/, защото е приела наследството.
Твърди, че в края на 2019г. разбрал, че ответниците Н. М. С. и С. Г. С. са
сменили ключалката на процесния апартамент и така са установили по скрит
и таен начин владение върху процесния имот без да имат правно основание, в
което той лично се убедил в началото на месец март 2020г., когато посетил
апартамента. Поддържа, че получил съдействие от кмета на с.***, който
5
провел телефонен разговор с Н. С., в който последната признала, че със сина
си са сменили патронника на входната врата на апартамента, тъй като имали
претенции за собственост към него. Моли съда, на основание чл.108 ЗС, да
установи правото му на собственост върху недвижимия имот на основание
наследство и придобивна давност в периода от 28.07.2009г. до 28.07.2019 г.,
както и да осъди ответниците да му предадат владението върху описания
недвижим имот.
В изпълнение на указанията, дадени му с разпореждане № 263291 от
14.05.2021г., с допълнителна искова молба вх. № 268749 от 07.06.2021г.
(л.109) ищецът е уточнил, че претендира право на собственост върху
апартамента „изцяло и на 100%” на „единствено основание придобивна
давност” - кратка /5 годишна/, тъй като е завладял имота на основание
наследство, което го прави добросъвестен владелец /на годно основание/ и
евентуално 10 годишна давност, в случай, че не са налице условията за
приложение на кратката придобивна давност. В тази молба ищецът е
потвърдил също, че е присъединил владението на своя наследодател Г. С. Г.,
която е владяла процесния имот от 28.07.2009г. до 19.11.2014г.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответниците Н. М. С. и С. Г.
С., чрез процесуалния си представител адв. С. Х. - САК, оспорват исковата
претенция на ищеца като недопустима и неоснователна. На първо място
посочват, че след смъртта на Д. Й. М. неговата преживяла съпруга Б. С. М.
наследява заедно с призованите към наследяване братя и сестри на Д. М., а
именно С. Й. С., ЕГН ********** и И. Й. М., ЕГН **********, починал на
23.05.2010 г., които придобиват по 1/12 идеална част за всеки от тях от
правото на собственост на основание наследствено правоприемство, върху
всички недвижими имоти и движими вещи, съществували в патримониума на
наследодателя към момента на откриване на наследството му. Поддържат, че
след смъртта на общия наследодател ползването на съсобствените вещи е
продължило да се осъществява от Б. М., но фактическото ползване на имота
не следва да се възприема като осъществяване на владение върху него, тъй
като Б. М. е владелец на собствените си идеални части от имота и държател на
идеалните части на останалите съсобственици и сънаследници. Правят
възражение, че от откриване на наследството на Д., Б. М. не е превърнала
държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение, а
още по малко същата да е отблъснала владението на останалите
съсобственици и сънаследници. На следващо място, правят и възражение, че
в полза на Б. М. не е настъпило прехвърлителното действие на извършеното в
нейна полза завещателно разпореждане от Д. М., защото същата, като
облагодетелствано лице, не е заявила воля да приеме завещателното
разпореждане нито изрично, нито чрез мълчаливи действия. Възразяват също,
че декларирането на имота от Б. М. или нейната сестра Г. Г. и/или нейният
син С. К. съставляват действие по приемане на завещанието или действия на
противопоставяне на владението на останалите съсобственици и
сънаследници в притежаваните от тях идеални части. Оспорват
6
действителността на завещанието като твърдят, че то не е написано
ръкописно от самия завещател, не съдържа означение на датата, на която е
съставено и не е подписано от Д. М. или подписа не е поставен под
завещателното разпореждане и молят съдът да прогласи неговата
недействителност, поради не спазване на условията на чл. 25, ал. 1 ЗН.
Твърдят, че Г. Г. е била само държател на притежаваните от останалите
съсобственици идеални части от имота и тя никога не е манифестирала
промяна на държането във владение, нито е отблъсквала владението на
останалите съсобственици на процесния имот. Поддържат, че имотът не е
обитаван от никого, нито е отдаван за ползване на трети лица, които да го
държат от името или за сметка на Г. Г.. Посочват, че в края на 2019г. (месец
ноември/декември) С. С. посетил апартамента, констатирал, че не е обитаван
повече от 25 години, което се потвърдило и от живущи във входа на блока,
сменил ключалката на входната му врата и го заключил. Възразяват също, че
и ищеца С. К. е владял явно, спокойно и непрекъснато процесния апартамент
в периода от 28.07.2009г. до настоящия момент, както и че е продължил
владението на основание чл. 82 ЗС на Г. Г.. Твърдят, че с четири поредни
договора по чл.212 ЗЗД за покупка на наследство от 01.04.2021г.,
09.04.2021г., 12.04.2021г. С. С. е придобил идеалните части на роднините по
съребрена линия на Д. М. и Б. С. М., с които е станал собственик на идеални
части от спорния имот и така е станал съсобственик на имота с ищеца С. К. с
по-голяма квота в съсобствеността. Поради това счита, че държанието и
владението на тези идеални части е на правно основание, поради което искът
е неоснователен. Претендират разноски.
В хода на първоинстанционното производство ответницата Н. М. С. е
починала. В проведеното на 12.10.2021 г. открито съдебно заседание съдът е
конституирал наследника на С.а, а именно Б. Г. С., ЕГН: **********, като
страна по делото; ищецът е направил отказ от иска спрямо Н. С. и Б. Г. С.,
поради което и на основание чл. 233 ГПК, съдът е прекратил производството
по делото по отношение на новоконституираната ответница Б. Г. С..
Определението за прекратяване не е атакувано и е влязло в законна сила.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
производството доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява се, от представения по делото договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, от 10.11.1992 г., че Д. Й. М. е
придобил по време на брака си с Б. С. М., ЕГН **********, (удостоверение за
сключен граждански брак от 30.11.2020г. на община Враца – л.43), процесния
недвижим имот - апартамент № 2, находящ се в гр. Враца, ***.
От представените по делото удостоверения за наследници на с.***,
общ.Враца се установява, че Д. Й. М. и Б. С. М. имали дете от брака - Т. Д. Г.,
ЕГН **********, която починала на 05.02.1991 г. и не е оставила наследници.
Със саморъчни завещания от 01.09.1991г. всеки от съпрузите завещал
на другия „цялото си движимо и недвижимо имущество, включително
7
паричните влогове, инвентар и багаж” /л.204 и 206/. Завещанията били
оставени за пазене и съхранение в Нотариална служба - Враца в запечатани
пликове под № 47/1991г., нот. дело № 1315/1991г. и № 48/91г., нот. дело №
1316/1991г.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт № 0431 от 10.07.1998г. на
Община Враца, Д. Й. М. е починал на 09.07.1998г. в гр.Враца.
От представените по делото удостоверения за наследници на с.***,
общ.Враца се установява, че след смъртта си Д. Й. М. е оставил наследници
по закон, както следва: преживяла съпруга Б. С. М., сестра С. Й. С. и брат И.
Й. М.. Последният е починал на 25.03.2010г. и след смъртта си е оставил
наследници по закон, както следва: дъщеря В. И. И. и син С. И. Й., починал на
19.03.2011г. и от своя страна оставил наследници по закон: преживяла
съпруга Ц. Й. Й., син П. С. И. и дъщери М. С. И. и И. С. И., починала на
10.06.2001г.
Установява се също така, от Удостоверение за данъчна оценка изх. №
3128/27.2006т. на Община Враца /л.12 по делото/, че процесният апартамент е
деклариран към Дирекция местни данъци и такси Враца от Б. С. М., както и
че същата е заплащала данъците на имота.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт № 2 от 29.07.2009г. на
с.***, общ.Враца, Б. С. М. е починала на 28.07.2009 г. в с.***.
От представените по делото удостоверения за наследници на с.***,
общ.Враца се установява, че след смъртта си Б. С. М. е оставила наследници
по закон, както следва: сестра Г. С. Г.; както и Т. Т. П. и Г. Т. Т. – деца на
починалата преди нея на 29.10.1987г. сестра И. С. Т. (чл.10, ал.2 ЗН).
На 19.08.2009г. при Съдията по вписванията при Районен съд – Враца
се е явил адв. Б. К. Р. от гр.София и е поискал да се обявят саморъчните
завещания на Б. С. М. и Д. Й. М., съхранявани съответно под № 47/1991г., нот.
дело № 1315/1991г. и № 48/91г., нот. дело № 1316/1991г. Завещанията били
отворени и прочетени, след което били приподписани от молителя и от
съдията по вписванията. За обявяване на завещанията били съставени
протоколи в присъствието на молителя, които след като били прочетени и
одобрени, също били подписани от молителя и от съдията по вписванията
/л.205 и 207/. За отварянето на саморъчното завещание на Д. Й. М. и за
неговото съдържание, Служба по вписванията – Враца е издала на адв. Б. К. Р.
от гр.София, в качеството му на пълномощник на С. Д. К., който пък е бил
пълномощник на Г. С. Г., удостоверение изх. № 509 /10.09.2012г. /л.14 по
делото/.
На същата дата - 10.09.2012 г., сестрата на Б. С. М. - Г. С. Г., е подала
декларация по чл.14 от ЗМДТ за придобиване на имот с вх. №
14003036/10.09.2012 г. в Община Враца Дирекция - ФИАМПОС - отдел
местни приходи, след което е издадено удостоверение за данъчна оценка №
ДО 0005208 от 12.09.2012 г. на процесния апартамент в гр.Враца, от което се
установява, че същата е декларирала апартамента като собствен и че по
партидата има непогасени данъчни задължения – данък върху недвижимите
8
имоти и такси за битови отпадъци за 2010г., 2011г. и 2012г. /л.15-16/.
Установява се също от приетите по делото препис извлечение от акт за
смърт от 19.11.2014г. /л.17/ и удостоверение за наследници от 14.05.2015г. /л.
19/, и двете на с.***, общ.Враца, че Г. С. Г. е починала на 18.11.2014 г. и неин
единствен наследник е ищеца С. Д. К..
Видно е, от представената по делото приходна квитанция № **********
от 24.06.2020 г., че С. Д. К. е платил задълженията за имота – данък недвижим
имот, такса битови отпадъци и лихви по партида **********003 за периода
от 2016г. до 2020г.
Установява се също така, от приложеното на л.51 по делото
удостоверение за данъчна оценка изх. № ********** от 19.10.2020 г.,
издадено от Община Враца, Дирекция МДТ, че С. Д. К. е декларирал
процесния апартамент в гр.Враца като собствен и че по партидата на имота
няма непогасени данъчни задължения.
От ответника са представени и напомнително известие от 14.10.2020г.
/л.91/ от професионален домоуправител „Фасилити стил” ЕООД до ответника
С. С. за дължими суми за процесния апартамент фонд ремонт и обновление за
периода от месец януари до месец септември 2020г., както и кредитно
известие от 25.02.2021г. на „ЧЕЗ Електро България” АД /л.90/, от което се
установява, че партидата за консумирана ел. енергия в процесния апартамент
към посочената дата се води на името на наследодателя Д. Й. М..
За установяване факта на упражняване на фактическа власт върху
процесния имот след смъртта на Д. М. по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на трима свидетели.
В показанията си свидетелят Г. Н. М. твърди, че е живял в апартамента
в ***, *** и познава съседите, сред които и В. (която също е свидетел по
делото). Свидетелят установява, че е ползвал това жилище на С. през 2000 г.
Същият е знаел, че С. има апартамент в гр.Враца и го е помолил да му даде
ключа от него, за да живее в този апартамент. Двамата споделили и с баба Б.
/Б. С. М./ и тя казала, че няма против и определила наемната цена, която
трябвало да й се внася на месец. На нея лично давали парите. Разбрали се със
С. и той му предоставил ключа. В апартамента свидетелят живял две-три
години, след което напуснал жилището към 2003 г. Свидетелят твърди, че
след смъртта на баба Б., живял и втори път в апартамента на С. за три години,
тъй като през 2009 г. си намерил друга работа в града - в магазин на пазара,
поради което С. му предоставил ключа от апартамента. През това време
плащали сметки – наем 50,00 лева месечно, всичко, което си трябвало.
Ползвал жилището, както първия, така и втория път под наем, с месечен наем
от 50,00 лева, който първо заплащал на баба Б., докато била жива, а след това
на ищеца С.. Свидетелят посочва също, че познава ответника С. С. и същият
не е имал претенции за нищо, че никога не го е виждал в процесния имот,
нито е виждал там неговата баба и чичо.
Свидетелят Б. А. М. твърди, че познава страните по делото, от едно село
са - с. ***; знае също и къде се намира апартамента - в *** в гр.Враца.
9
Свидетелят пояснява, че от 10 години се самоосигурява и от десет години
насам идва почти всеки месец гр. Враца, за да си плаща осигуровките, тъй
като е земеделски производител. С. имал кола „Лада Самара“ и с нея идвали в
града, събирали се по трима-четирима човека, за да свършат работа.
Свидетелят твърди, че при идванията си в града посещавал процесния
апартамент в ***, същият е на четвъртия етаж, срещу асансьора; че отвътре не
е обзаведен - имало само два стола и маса, че вратата си е обикновена – от
старите врати, както по „Тошово“ време. Свидетелят установява също, че за
Б. и М. грижи полагал С., тъй като тяхната дъщеря починала и нямали други
наследници; след като М. починал и Б. останала сама, С. се грижел за нея, а
като починала С. поел всичките разходи за погребението й, дори взел пари
назаем, за да свърши работа. Селото е малко и се знаят тези неща. Свидетелят
има информация, че С. е плащал сметки за вода, ток, за такива неща. Не
познава никой във входа, в който се намира апартамента и не е виждал
ответника С. в него, нито неговата баба, нито неговия чичо - И..
Разпитана, свидетелката В. П. А. твърди, че живее в ***, в ***0, който е
съседен на процесния ***, с който ги дели само една стена. Същата познава Д.
М. от 1992 г., когато заедно закупили апартаментите в ***. Тогава бай Д. й
казал, че е от с. *** и че няма да бърза да обзавежда апартамента, като тях,
тъй като няма да живее в него, а ще го отдава под наем. Така и станало.
Свидетелката си спомня, че през 1998 година Д. починал. След това
жилището било отдавано под наем – първо на М. на П., а след като те го
напуснали, същото било отдадено на Г. и Г. от с. ***, които живели два пъти
в него: първия път леля Б. - съпругата на бай Д., им дала жилището до 2008 г.
- 2009 г. някъде, а втория път - след смъртта й през 2009 г., когато Г. и Г. се
върнали за втори път в гр. Враца, за да продават зеленчуци на кооперативния
пазар. Свидетелката установява също, че в периода 2014 г. - 2015 г. съпругът
й бил домоуправител на входа, имали проблеми с течове на покрива и
започнали да търсят С. в с.***, за да участва в ремонтните дейности на входа,
тъй като след смъртта на леля Б. той идвал вече често. През този къс период
от време той дошъл и живял малко в жилището и се чувствал, като
собственик. Знаели, че той владее имота, имал си ключ. В този период
ищецът идвал в гр. Враца с неговата майка и попитал за данъчното, за да
плати натрупаните данъци за имота. От показанията на свидетелката се
установява също, че през 2019 г. във връзка с взето решение на входа да
вземат служебен домоуправител и заплащането на неговото възнаграждение,
отишла в село *** при С. /С./ и разговаряла с него. Той й казал, че работи в
момента и че ако има нещо да платят, а той после ще възстанови сумата, имал
си ключ на входа. Свидетелката твърди, че през месец декември 2019г.,
когато била в САЩ с нейния съпруг, ищецът я потърсил по телефона и й
казал, че са разбили апартамента, че била сменена бравата и не можел да си
влезе в жилището и я попитал дали е чула нещо. След прибирането им в
България - февруари, март дори и по-късно мисли, че било, свидетелката
разбрала от съседите от входа /тъй като се познават много добре/, че някой е
10
дал ключ от входната врата на лице, което не е собственик, което не го
познават и не обитава жилището. Видяла също лично, че вратата на
апартамента е разбита и това я притеснило. Свидетелката установи, че през
2019 г. - 2020 г. не е виждала ищеца С. да идва в апартамента, както и че през
месеците юли, август и септември 2021 г. виждала, че електромерът на
апартамента върти, и започнали да идват писма на името на бай Д. за
неплатени сметки. Свидетелката е чувала хлопане в съседния апартамент,
чувало се, че има някого, но държи да отбележи, че не е бил ищеца, защото
имали уговорка с него /както и с всички, които не обитават жилищата/, като
си дойдат, да им се обадят, че са си в жилището и да не се притесняват.
Свидетелката твърди, че никога не е виждала ответника и за първи път го
вижда в съдебното заседание, че същия не е идвал на събрания, както и че не е
виждала в апартамента бабата на ответника Сатков - Станка, нито неговия
чичо - бай И.. Свидетелката твърди също, че винаги са считали за собственик
на апартамента ищеца и него са търсили в с.***.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като преки, обективни,
логични, непротиворечиви и допълващи се, при което следва да бъдат ценени
при постановяването на решението.
Установява се също, че след образуване на делото и след като на
16.03.2021г. ответникът С. Г. С. е получил препис от исковата молба с
доказателствата, с четири договора за продажба на наследство, вписани в
Службата по вписванията - гр.Враца на 02.04.2021 г., на 12.04.2021г., на
14.04.2021г. и на 23.04.2021г., ответникът е закупил съответно от С. Й. С. -
нейните дялове от наследството на Й. М. И. и на Д. Й. М., от Г. Т. Т. и от Т. Т.
П. - техните дялове от наследството на Д. Й. М. и Б. С. М., и от В. И. И. -
нейните дялове от наследството на Й. М. М., на Д. Й. М. и на И. Й. М..
Установи се също, че по жалба на ищеца С. К. в РП-Враца е била
образувана пр. преписка № 1985/2020г. по описа на прокуратурата, № 369000-
16100/2020г. по описа на ОД МВР-Враца (копие от която е приложено по
делото). Документите по преписката включват освен представените по
първоинстанционното дело писмени доказателства, изброени по-горе,
саморъчните завещания на Б. С. М. и Д. Й. М. и протоколите за обявяването
им, постановленията на наблюдаващия прокурор при РП-Враца, жалби, писма
и справки, така и сведения от страните по настоящото дело и от някои от
живущите лица във вх. Б, на *** в *** в гр.Враца. Приложените по
преписката сведения, дадени от лица, които не са страни по настоящото дело,
са недопустими доказателствени средства в настоящото производство, тъй
като са събрани от друг орган и фактите, отразени в тях, не могат да се
ползват по настоящото дело, тъй като не са установени чрез свидетелски
показания, събрани по реда на чл.163 и сл. от ГПК в унисон с принципа за
11
непосредственост и устност в гражданския процес. Сведенията, дадени от
страните по настоящото дело, обективират обяснения на същите, дадени във
връзка с друго производство и имат значението на частен свидетелстващ
документ, който съгласно чл.180 от ГПК, съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тях. Същите нямат
материална доказателствена сила, тъй като не обективират изявления за
факти, които са неизгодни за издателите им, поради което съдът не ги цени
при анализа на доказателствата.
На основание чл. 193 ГПК, във връзка с направеното от ответната
страна оспорване на автентичността на саморъчното завещание на Д. Й. М.,
първоинстанционния съд е открил производство по оспорване на истинността
на документа, който има характер на частен и от който се ползва ищцовата
страна. В тази връзка по искане на ищеца по делото е назначена и изслушана
съдебно - почеркова експертиза, изпълнена от вещо лице експерт-
криминалист. Съгласно категоричното заключение на вещото лице,
представеното за изследване саморъчно завещание от 01.09.1991 г., оставено
за съхранение под № 48/1991 г., нот.дело № 1316 /1991 г. в Службата по
вписванията - Враца, е написано и подписано за „завещател” от Д. Й. М. с
ЕГН **********, бивш жител на с.***, общ. гр. Враца.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно и
компетентно изготвено, прието без възражения от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявения ревандикационен иск за
основателен и доказан и го уважил, като приел, че на основание придобивна
давност ищецът С. Д. К. е придобил собствеността върху процесния имот и че
същия се явява единствен собственик на целия имот въз основа на давностно
владение и наследствено правоприемство.
Настоящият състав намира обаче този правен извод за неправилен и
необоснован по следните съображения:
Чрез петиторния осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС ищецът
иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или
държателя на спорната вещ, че правото на владение върху нея, като
правомощие от сложното право на собственост, принадлежи на него и въз
основа на това установяване да се осъди ответника, който я владее или държи,
без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт
върху спорна вещ на собственика. Следователно, фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се
иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две
положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл.
154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е
титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответника
я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е
12
длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на
вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде
пълно и главно.
По отношение на първия елемент – правото на собственост на ищеца,
съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Ищецът основава своето право на собственост върху процесния
апартамент единствено на основание придобиване по давност в резултат на
владение на имота в периода от 28.07.2009г. до 28.07.2019г., първоначално от
майка му Г. С. в периода 28.07.2009г. – 19.11.2014г., а след това и от него
(допълнителна искова молба вх. № 268749 от 07.06.2021г. (л.109), поради
което съдът изследва наличието само на това придобивно основание.
Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното
владение като основание за придобиване на правото на собственост върху
всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този
придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на
правото на собственост след изтичане на известен период от време и при
определени условия. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години; когато владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години (чл.79, ал.2 от ЗС). Съгласно чл.70 от ЗС добросъвестно е владението,
което е установено на правно основание, което е годно да направи владелеца
собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се
преценява към момента на възникване на правното основание и се предполага
до доказване на противното. По въпроса какво е правното основание на
добросъвестното владение по чл. 70, ал. 1 ЗС има многогодишна практика на
Върховния съд, а по-късно и на Върховния касационен съд. Така, в т. 9 от
раздел III на Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. на
Пленума на Върховния съд макар и примерно са посочени всички
прехвърлителни (транслативни) двустранни или едностранни сделки,
административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по
конститутивни искове относно право на собственост или ограничено вещно
право. Очевидно е, че все се касае за правни актове, т. е. за юридически
действия с прехвърлителен ефект, а не за юридически събития, поради което
универсалното правоприемство при наследяване по закон не съставлява
13
правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС (виж
Определение № 711 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 54/2011 г., II г. о., ГК).
След като наследяването не представлява правно основание по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗС, което е годно да направи владелеца собственик, то
претендиращият не е добросъвестен владелец и не може да придобие
собствеността след изтичането само на пет години. Поради това въззиваемия
С. К., който е завладял процесния апартамент на основание наследство, не
може да се ползва от по-благоприятните правни последици, с които законът -
чл. 79, ал. 2 ЗС, свързва добросъвестното владение върху недвижим имот, и в
негова тежест е да докаже владение върху имота в продължение на 10 години
(чл.79, ал.1 ЗС).
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал.1 ЗС).
Владението се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен -
намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Според
презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция.
Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В
случаите при наследяване като общо правоприемство, с приемане на
наследството владението, като част от имуществото на наследодателя,
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава
в наследствения имот. Тогава следва да се приеме, че съвладението
продължава като последният владее своята идеална част и същевременно
държи идеалните части на другите сънаследници - той е съсобственик и
съвладелец, и презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар.
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
14
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си
с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната
по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства
трябва да бъдат доказани. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК.
Въззивният съд намира, че по делото не се установи наличието на съответните
фактически действия, чрез които ищецът-въззиваем С. К. по ревандикационния иск да е
демонстрирал установяване на владение изключително за себе си върху целия апартамент,
отблъскване владението на останалите наследници, както и тези действия да са достигнали
до знанието на последните.
На първо място, обстоятелството, че останалите съсобственици не са посещавали
наследствения апартамент в гр. Враца, само по себе си не може да доведе до изгубването на
правото им на собственост върху него, тъй като обикновеното неползване на един имот не
води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху
съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права.
На следващо място, по делото не се доказа твърдението на ищеца-
въззиваем, че неговата майка Г. С. Г. е владяла процесния имот от 28.07.2009
г. до 19.11.2014г. /датата на нейната смърт/. Нито писмените доказателства,
нито гласните такива не установяват Г. Г. да е установила самостоятелна
фактическа власт върху процесния апартамент; по делото липсват данни
същата да е упражнявала тази фактическа власт, а още по-малко данни в кой
момент е установила тази фактическа власт самостоятелно. Недоказването на
посоченото обстоятелство налага извода, че наследодателката на ищеца Г. Г.
не е упражнявала самостоятелна фактическа власт върху процесния
апартамент в периода от 28.07.2009 г. до 19.11.2014г., респ. не е владяла
същия по смисъла на чл.68 ЗС. А след като не е доказано тя да е установила и
в определен период от време да е упражнявала фактическата власт върху
имота, респ. да е владяла същия с намерение да го свои, не може да се
приеме, че нейният наследник – ищеца, би могъл да присъедини към своето
владение владение, което не съществува. Подобен извод не само не
съответства на данните, установени от събраните по делото доказателства, но
и на правилата на формалната житейска логика.
С оглед изложеното, съдът намира, че дори ищецът да е упражнявал
15
фактическа власт върху процесния апартамент след смъртта на майка си Г. Г.
в периода от 19.11.2014г. до 28.07.2019г., то същият не би могъл да го
придобие по давност, тъй като не е изтекъл нито срокът по чл. 79, ал. 2 ЗС,
нито този по чл. 79, ал. 1 ЗС, предвид което е безпредметно да обсъжда дали
ищецът е осъществявал тази фактическа власт върху имота с намерение да го
свои.
Независимо от изложеното, за пълнота на изложението, следва да се
изтъкне, че по делото не е доказано правнорелевантното обстоятелство, че
ищецът с едностранни действия е превърнал държането на идеалните части
от процесния апартамент на останалите наследници в свое собствено
владение.
Установените от показанията на свидетелите по делото факти, че
ищецът С. К. имал ключ от процесния апартамент, че след смъртта на Б. М.
през 2009г. е отдавал под наем апартамента на свидетеля Г. М. за три години,
че го е посещавал епизодично заедно със свидетеля Б. М. през последните
десет години, че в периода 2014 г. - 2015 г. ищецът е търсен от свидетелката
В. А. (съсед) във връзка със заплащане на ремонт на покрива на блока, а по-
късно и за заплащане на възнаграждение на служебния домоуправител, дори и
факта, че за един малък период от време ищецът е живял в жилището и се
чувствал като собственик и че през месец декември 2019г. ищецът потърсил
по телефона свидетелката във връзка с разбиването на вратата на
апартамента, не доказват намерение на ищеца за придобиването на
наследствените части на другите наследници по давност. Относно
намерението на ищеца за своене на идеалните части на останалите
наследници, по делото не са установени обективни действия, които да са
достигнали до знанието на последните. Липсват доказателства С. К. да е
извършвал някакви действия, с които да е отблъснал владението на другите
съсобственици - да е предприел такива действия, с които по ясен и
недвусмислен начин да е показал отричане на тяхното владение и да е
демонстрирал по отношение на тях, че счита целия недвижим имот за свой.
Манифестирането на намерението пред другите сънаследници да се свои
целия имот в случая е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС
придобивно основание, поради което сам по себе си фактът, че само ищеца е
упражнявал фактическа власт върху имота след смъртта на Б. М., не може да
обоснове извод за придобиване по давност на притежаваните от другите
сънаследници идеални части от имота. Упражняването на фактическа власт
върху процесния имот е продължило на основанието, на което е започнало -
наследствено правоприемство, поради което съвладението продължава като
ищеца се явява държател на идеалните части на останалите наследници.
Дори и да се приеме, че по силата на саморъчното завещание, оставено
от Д. М., Б. М. е придобила неговите идеални части от процесния апартамент
и така наследниците по закон на Д. М. не са придобили части от правото на
16
собственост върху този имот, то Б. М. е имала и други законни наследници,
освен сестра си Г. Г. - Т. П. и Г. Т., децата на другата й сестра И. Т., спрямо
които ищецът С. К., респ. неговата майка, не е демонстрирал намерението си
за своене на техните идеални части.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
доказателствата по делото водят до еднозначния извод, че след смъртта на Г.
Г. С. К. е бил владелец на собствената си идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници, поради което същия не е
придобил целия имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност.
Ирелевантни за доказване на фактическия състав на придобивната
давност са установените по делото факти, че на 19.10.2020 г. С. К. е
декларирал процесния апартамент в гр.Враца като собствен пред Община
Враца, Дирекция МДТ и на 24.06.2020 г. е платил задълженията за имота –
данък недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви за периода от 2016г. до
2020г., първо защото тези действия са извършени след изтичането на срока,
за който твърди, че е текла придобивната давност – 28.07.2019г., и второ,
защото декларирането на имота и заплащането на данъци от съсобственика,
който държи имота, съгласно константната съдебна практика, не се включва в
обективните действия на владението и не изразява промяна в намерението за
своене.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото не се установиха
предпоставките на уредения от чл. 79, ал. 1 ЗС фактически състав за
придобиване по давност от ищеца С. К. на правото на собственост върху
процесния апартамент в гр.Враца.
Ищецът не доказа първия елемент от състава на разпоредбата на чл.108
ЗС – правото си на собственост върху процесния апартамент на твърдяното и
поддържано придобивно основание – придобивна давност. Недоказването на
първия елемент от главното доказване по иска – правото на собственост върху
недвижимия имот, води до недоказаност, а оттам и до неоснователност на
иска по чл.108 ЗС. По изложените съображения предявения ревандикационен
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се поясни, че макар доказателствата по делото да сочат, че
ищецът притежава право на собственост върху процесния апартамент на
основание наследствено правоприемство, искът за собственост не е предявен
на това основание (виж допълнителна искова молба на л.109). Предмет на
иска за собственост е притежаването на вещното право, но не изобщо, а само
на посоченото от ищеца основание – в случая на единственото основание
придобивна давност, и само за това основание, а не изобщо, се формира сила
на пресъдено нещо по спора, поради което искът не може да бъде уважен на
друго основание. Незаявените от ищеца в исковата молба придобивни
основания не се преклудират, поради което няма пречка впоследствие да се
предяви нов иск между същите страни и за същия спорен обект, но на друго
17
фактическо основание. В този смисъл е решение № 476 от 26.10.2010 г. по
гр.д. № 907 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено
изцяло, вкл. в частта за разноските, и вместо него постановено решение, с
което предявеният иск се отхвърли, като неоснователен.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената
въззивна жалба за основателна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273
ГПК право на разноски има ответника-въззивник и такива му се дължат за
платена такса съдебни удостоверения от 15,00 лв. и адвокатски хонорар по
два договора за правна защита и съдействие по 725, 00 лв. или общо 1465 лева
разноски в първоинстанционното производство и за платена държавна такса
за въззивното обжалване в размер 58, 00 лв.
Направеното от въззиваемия възражение за прекомерност на заплатения
от въззивника адвокатски хонорар е основателно. Адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззивника е в размер 1450
лв., видно представения на л.20 по делото договор за правна защита и
съдействие, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, при
заведен иск с цена 11 587, 20 лв., минималният размер на дължимото се
адвокатско възнаграждение е 877,61 лв. Следователно платеният от
въззивника адвокатски хонорар е с 572, 39 лева над горепосочения минимум
и съдът счита същият за прекомерен и не съответстващ на фактическата и
правна сложност на настоящия казус /по делото е проведено едно открито
съдебно заседание и не са събирани доказателства; по казуса има
непротиворечива практика на ВКС/, както и на извършената от процесуалния
представител дейност /подаване на въззивна жалба и явяване в съдебно
заседание/. Следователно и делото следва да бъде прието за такова, което не е
от голяма фактическа и правна сложност, поради което адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззивника следва да бъде намалено до
1000 лева.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260488/29.12.2021г., постановено по гр.
18
дело № 2706/2020г. по описа на Районен съд - Враца и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Д. К., ЕГН: **********, от с.***,
общ.Враца, ***, против С. Г. С., ЕГН **********, от с.***, общ.Враца, иск с
правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на
него, че ищецът С. Д. К. е собственик на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда - *** с идентификатор № 12259.1009.13.2.21
/дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и девет точка
тринадесет точка две точка двадесет и едно/, находящ се в гр. Враца, Община
Враца, Област Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 год. на Изпълнителния директор
на АК, с адрес на имота: гр. Враца, п.к. 3000, ***, ***, ***, който
самостоятелен обект се намира на *** в сграда с идентификатор №
12259.1009.13 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и
девет точка тринадесет/, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ 67,90 кв. м. /шестдесет и седем цяло и деветдесет стотни
кв. м./, заедно с прилежащи части: мазе № 11 /единадесет/ и съответните
идеални части от общите такива на сградата, и от правото на строеж върху
мястото, ниво 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
12259.1009.13.2.22, 12259.1009.13.2.18 и 12259.1009.13.2.24, на основание
придобивна давност в периода от 28.07.2009г. до 28.07.2019 г., и за осъждане
на С. Г. С. да предаде владението на гореописания имот на С. Д. К., като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН: **********, от с.***, общ.Враца, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Г. С., ЕГН **********, от с.***, общ.Враца, сторените
разноски в първоинстанционното производство общо 1465 лева и за
въззивното производство разноски за платена държавна такса за въззивното
обжалване и адвокатско възнаграждение общо 1058, 00 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
19
1._______________________
2._______________________
20