Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд-Радомир, ІІІ-ти
състав, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева и прокурора: ................ като разгледа докладваното от съдията НАХД № 404 по описа на РдРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.Д.А., с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № 6560 от 13.11.2019 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ –гр. София, с което за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл.53 от ЗАНН му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок и моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено. В жалбата излага доводи, че водачът на ППС следва да носи отговорност единствено и само на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП за нарушение на въведената забрана по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, като счита за недопустимо дублиране на отговорността за едно и също нарушение по разпоредби от два различни материални закона. В жалбата твърди, че отговорността по чл.53, ал.1 от ЗП е за превозвачите, каквото качество той няма, тъй като А. е водач на извънгабаритното МПС, а не превозвач, които са определени в чл.15, ал.3 от Наредбата. Сочи, че при издаване на оспореното НП са допуснати процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна, тъй като в НП санкционната норма е посочена общо, без да е посочена конкретната хипотеза, по която е наложено наказанието, поради което счита, че АНО не е посочил ясно и точно основанието, на което налага наказанието, което, счита за нарушение по чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН. Сочи, че в НП е конкретизирано разрешението, което е следвало да представи жалбоподателя при извършената му проверка, като твърди, че нарушението е за първи път, като счита, че наложеният му размер глоба е силно завишен. Моли съда да отмени оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ –гр. София в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – ю.к. Михайлова оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Районна прокуратура гр. Перник, ТО -Радомир не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 16.10.2019 г. в 12:50 часа, жалбоподателят Б.Д.А. се е движел по на път ІІІ-627, км.48+500, управлявайки ППС с четири оси, с две управляеми оси, марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141
К“, с рег. № СА МР, превозвайки асфалт. В района на отклонението за с. Стефаново, Долна Диканя – Радомир, на
територията на Община Радомир, бил спрян за проверка от инспектори в отдел
"Контрол по РПМ", Д "АРОК" при А "ПИ“, София –
свидетелят С.В.П. и Е.И. Динчева След преглед на представените от водача
документи било извършено измерване с ролетка № 1305/18/5
м./ на разстоянието между осите на превозното средство, както и
измерване на натоварването на ос с техническо средство - електронна везна,
модел DFW-KR № 118873, при което контролните органи установили, че при разстояние между осите 1,37 м. на двойната задвижваща ос (трета,
четвърта) на МПС сумата от натоварването на двойната задвижваща ос е 33,355
тона, което надвишавало максимално допустимото натоварване от 18,000 тона,
съгласно чл.7, ал.1, т.5,б. „в“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
При тези обстоятелства на място свидетеля С.В.П., в присъствието на
свидетелката Е.И. Динчева и в присъствието на водача на товарния автомобил,
съставил акт за установяване на административно нарушение № от
16.10.2019г., в който актосъставителя приел, че са нарушени разпоредбите на чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП във вр. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 на МРРБ. Така
съставеният акт бил предявен и екземпляр от същият бил връчен на жалбоподателя,
който в него не вписал възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя не са постъпили допълнителни възражения, поради което и въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган - Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ –гр. София приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал оспореното наказателно постановление № 6560 от 13.11.2019 г., в което възпроизвел констатациите по акта, и на основание на основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл.53 от ЗАНН, като на жалбоподателя наложил административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева
Видно от заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, В. Б. А. – на длъжност Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ е оправомощена да издава наказателни постановления на физически и юридически лица по съставени от оправомощени служители на АПИ актове за установяване на административни нарушение, при условията и по реда предвидени в Закона за пътищата.
Видно от заповед № РД-11-859 от 15.07.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, на свидетеля С.В.П. е възложен контролът по Републиканската пътна мрежа при АПИ, като му е вменено да извършва проверки на ППС с чуждестранна и българска регистрация движещи се по Републиканската пътна мрежа, включващ контрол на транспортните средства с чуждестранна и българска регистрация, по отношение максимално допустима обща маса, осови натоварвания и габаритни размери на натовареното или превозно пътно превозно средство, контрол за правилната експлоатация на пътната мрежа, както и контрол на всички необходими документи за извършване на превоз на товари, регламентирани в ЗП, ЗДвП и издадените по прилагането им подзаконови нормативни актове.
От приложения по делото сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 и декларация за съответствие се установява, че ролетка № 1305/18 – 5 м. е проследима съгласно стандарта за изпитване с официалния регистрационен номер: 5702 РТВ 17, като е в съответствие с Директива 2014/32/ЕС, а от приложеното заявление и регистрация за извършените последващи проверки се установява, че везна електронна тип DFW-KR, с фабричен номер № 118873 е одобрен тип № 4603, с година на производство 2007 г. и е преминала последваща проверка на 29.03.2019 г., и може да бъде използвана до м.03.2020 г.
По делото са разпитани свидетелите С.В.П. и Е.И. Д., които потвърждават констатациите по АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка, както и тези събрани в хода на делото и в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите: С.В.П. и Е.И. Д..
По
доказателствата:
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви и дават възможност на съда да установи описаната по – горе фактическа обстановка, поради което и съдът ги кредитира изцяло при постановяване на настоящето решение. Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели С.В.П. и Е.И. Д., които съдът намира за обективни, логични, последователни и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е
винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка за законосъобразност
съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че при съставянето, респ. при
издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи
с доказана материална компетентност, при спазване на императивните изисквания
към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Обвинението е
формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства, са
достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието
вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че правното му
квалифициране е извършено прецизно.
В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и извънгабаритно и за него са приложими нормите на Наредба № 11/2011 г. на МРРБ. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на ППС, водачът не е притежавал валидно разрешение, издадено по реда на същата наредба от администрацията управляваща пътя, тъй като измереното натоварване на осите е надвишавало нормите по Наредбата. В този смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване правото на защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП във вр. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 на МРРБ.
По същество:
Разпоредбата на л.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП въвежда забрана за дейностите от специално ползване на пътищата без разрешение да се извършва в обхвата на пътя и ограничителната линия движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Въз основа на преценката на приложените по административно наказателната преписка и в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се достига до единствено възможния извод, че с поведението си на 16.10.2019 г. жалбоподателя е осъществил фактическия състав на административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки моторни превозни средства.
На 16.10.2019 г. Б.Д.А. е управлявал товарен автомобил с четири оси, с две управляеми оси, марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“, с рег. № СА … МР. Същия е притежавал качеството на водач на моторно превозно средство и в този смисъл субект на задължението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП.
На посочената дата съгласно експедиционна бележка № 171/10 е приел да извози износващ асфалт с тегло от 34,120 тона.
Пътното превозно средство, управлявано от жалбоподателя, е извънгабаритно по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, а именно: "извънгабаритни ППС се наричан извънгабаритните по чл.2 от Наредбата и тежките, каквото е управляваното от жалбоподателя по смисъла на чл.3 от цитираната наредба.". С оглед на това на 16.10.2019 г., жалбоподателя е осъществявал дейност по специално ползване на пътищата, тъй като се е движел на посоченото в АУАН и НП място, с посоченото ППС, като е спрян за проверка и посредством техническо средство - ролетка № 1305/18/5 м./ е измерено междуосвото разстояние, а посредством електронна везна, модел DEW-КR № 118873, е констатирано, че А. е осъществявал движение на моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси, марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“, с рег. № СА .. МР, като при измерено разстояние между осите 1,37 м. на двойната задвижваща ос (трета, четвърта) на МПС сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването е 33,355 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 18,000 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредбата.
Техническото средство-мобилна везна за поосово измерване,с което е установено надвишаване на допустимите норми към датата на проверката е било от одобрен тип и към датата на проверката е преминало на последна последваща проверка за проверка на средствата за измерване на 29.03.2019 г. и е със срок на валидност месец 03.2020 г., т.е. същото е било годно такова за установяване на нарушения от този вид. За работа със същото актосъставителя С.В.П. към датата на проверката и установяване на нарушението е преминал на обучение за работа,за което е издаден протокол от 05.05.2015 г.
Констатирания по-голям габарит обосновава установеното движение на посоченото пътно превозно средство по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и е тежко по смисъла на чл.3, т.2 на Наредбата, като един от признаците на цитираното нарушение. За съставомерността на нарушението е необходимо движението да се осъществява без изискващо се разрешително, респ. заплатена дължима пътна такса на администрацията управляваща пътя, тъй като същия е републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 вр. чл.8, ал.2 от ЗП и е изключителна държавна собственост. Такива документи водачът не е представил на контролните органи.
Субект на административното нарушение е водачът на пътното превозно средство. Същото следва от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Същата е приета на основание чл.139 от ЗДвП, съгласно която разпоредба във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни или тежки пътни превозни средства, както и съставят акт на водача, когато при проверката се установи,ч е движението се извършва без разрешително или документ за платена такса за специално ползване на пътищата, която изрично предвижда приложение на разпоредбите на цитираната наредба. Същевременно чл.53, ал.1 от ЗП предвижда налагане на административно наказание на физическо лице, осъществило състав на нарушение по чл.26, ал.2 от ЗП, като в настоящият случай извършеното деяние не съставлява престъпление.
Налице е не само осъществено от водача А. от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, но е налице и субективния елемент на нарушението.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че същият не е превозвач и в този смисъл не следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, съдът намира същите за неоснователни, тъй като съгласно чл.15, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ: "собствениците на извънгабаритни пътни превозни средства или лицата, които извършват превоза са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното Областно пътно управление *** за издаване на необходимото разрешително по образец приложение № 4, като същото следва да съпътства пътното превозно средство“, т.е. изисква се предварително познаване на задълженията в тази насока не само от страна на собственика на пътното превозно средство, но и от страна на лицето, осъществяващо превоза, в случая водачът. В този смисъл възраженията на жалбоподателя не са подкрепени с доказателства при съставянето на АУАН, тъй като същия е бил длъжен да знае, какво е управляваното от него пътно превозно средство и да не извършва движение на същото без изискващото се разрешително или квитанция за платена такса в обхвата на пътя и ограничителната линия. Следва да се има предвид и това, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Ето защо съдът намира изложените в жалбата възражения за неоснователни.
По размера на наказанието:
За извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП предвижда административно наказание "глоба" в размер от 1000 лева до 5000 лева. В наказателното постановление действително не е посочена хипотезата на санкционната норма, която е нарушена, но това според съда не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. За същия е било ясно какво нарушение е осъществил и за какво нарушение е санкциониран. АНО е определил и наложил на жалбоподателя наказание към средния предвиден в закона размер за извършеното нарушение, но съдът намира, че предвид липсата на доказателства по делото за извършени от жалбоподателя до момента нарушения на ЗП и налагани наказания, факта, че при проверката не са констатирани други нарушения, както и безспорно установеното добросъвестно процесуално поведение на жалбоподателя, същото са явява прекалено завишено и в този смисъл несправедливо. Съдът намира, че наказанието следва да бъде определено към минимума, а именно такова в размер на 1500 лева. Съдът намира, че с оглед обществената значимост на отношенията, които уреждат посочените нарушени законови разпоредби именно наказание в такъв размер би оказало своето предупредително и превъзпитателно въздействие върху нарушителя и би постигнало целите на разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
От друга страна в обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е изложил подробни мотиви за неприложение по отношение на това нарушение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажен случай. Съдът намира, че тази разпоредба не би могла да се приложи, тъй като в специалния закон, какъвто се явява ЗП не е предвиден критерий за разграничаване и квалификация на нарушението като маловажен случай, размерът на отклонението на надвишаване на допустимите норми, а с осъществяване състава на цитираното нарушение са нанесени вреди на републиканския бюджет. Касае се за защита на значими обществени отношения, и всяко посегателство върху които е обществено укоримо, и към което не може да се проявява безкритичност. В този смисъл АНО е изложил убедителни мотиви във връзка със санкцията, която следва да понесе жалбоподателя за осъществения от него състав на административно нарушение.
Воден от
горното и на основание
чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 6560 от 13.11.2019 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ –гр. София, с което на Б.Д.А., с ЕГН ********** *** за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл.53 от ЗАНН му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева, като НАМАЛЯВА размерът на наложеното административно наказание "глоба" в размер от 3000.00 лева на 1500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./