РЕШЕНИЕ
№ 3488
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Х.К.
при участието на секретаря Ц.И.
като разгледа докладваното от Х.К. Гражданско дело № 20223110107501 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Т. 2 ООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: с.***, съдебен адрес: гр. ***,
Адвокатско дружество „Г. и партньори", чрез адв. П. Г. срещу Т.К. ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.******, съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ, за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумата в общ размер от 5 890.36 лв. (пет хиляди осемстотин деветдесет
лева и 0.36 ст.), представляваща дължима цена за доставени стоки; сумата в
общ размер на 229.87лв. (двеста двадесет и девет лева и 0.87 ст.),
обезщетение за забава за периода 30.11.2021 г. до 10.05.2022г. , формирани
както следва:
2 801.56 лв. – остатък по Фактура *********/30.11.2021г. на стойност 3
182.40 лв. с ДДС, ведно с обезщетение за забава в размер на 126.07 лв. за
периода от 30.11.2021г. до 10.05.2022г.;
1 408.80 лв. с ДДС по Фактура № **********/16.12.2021г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 57.13 лв. за периода от 16.12.2021г. до
10.05.2022г.;
1 680.00лв. с ДДС по Фактура № **********/31.01.2022г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 46.67лв. за периода от 31.01.2021г. до
10.05.2022г..
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: по силата на сключени между страните неформални договори за
търговска покупко-продажба, дружеството ищец, в качеството му на
1
доставчик е доставило на ответника, като купувач стоки – бетон. За
извършените доставки са издадени Фактури №№ **********/31.08.2021 г.;
**********/12.10.2021 г.; **********/25.10.2021 г.; **********/31.10.2021 г.;
**********/10.11.2021 г.; **********/30.11.2021 г.; **********/16.12.2021 г.;
**********/31.01.2022г. на обща стойност 18269.76 лева, по които е
извършено частично плащане. Неплатеното задължение към настоящия
момент възлиза на 5 890.36 лв.. Въпреки приемането на стоките и
изправността на ищеца, до настоящия момент ответникът – купувач не е
изпълнил оставащото непогасено задължение за плащане на дължимата цена
на доставените стоки. Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице
правен интерес от получаване на реално изпълнение. Върху просрочената
главница ответникът дължи и обезщетение за забава на плащанията за
периода от падежа на всяка фактура до 10.05.2022г.. Ето защо обективира
искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите
претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават,
както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално
разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален
представител прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е
изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
По разноските:
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото
производство, които възлизат на сумата от 285.61 лева - внесена държавна
такса и 746.40 лева – възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.К. ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Т. 2 ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: с.*** сумата в общ размер от 5 890.36 лв. (пет хиляди
осемстотин деветдесет лева и 0.36 ст.), представляваща дължима цена за
2
доставени стоки; сумата в общ размер на 229.87лв. (двеста двадесет и
девет лева и 0.87 ст.), обезщетение за забава за периода 30.11.2021 г. до
10.05.2022г., формирани както следва: 2 801.56 лв. – остатък по Фактура
*********/30.11.2021г. на стойност 3182.40 лв. с ДДС, ведно с обезщетение
за забава в размер на 126.07 лв. за периода от 30.11.2021г. до 10.05.2022г.;
1408.80 лв. с ДДС по Фактура № **********/16.12.2021г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 57.13 лв. за периода от 16.12.2021г. до
10.05.2022г.; 1680.00лв. с ДДС по Фактура № **********/31.01.2022г., ведно
с обезщетение за забава в размер на 46.67лв. за периода от 31.01.2021г. до
10.05.2022г., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл.
294, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА Т.К. ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на Т. 2 ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: с.*** сумата от 1032.01 лева, представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора,
изразяващи се в заплатени по настоящото дело държавна такса и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3