Решение по дело №10/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение № 39/12.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 1377/2014 г. по описа на Районен съд - К., на основание чл.127, ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето А.С.С. е предоставено на майката К. С. М.. Постановено е детето да живее при майката и да има нейното местоживеене – гр. К., ул. „К. О. № *. Определен е режим на лични отношения на бащата С. М. С. с детето А.С.С., а именно, да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 09,00ч. до 17,00ч., както и един месец годишно през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става от дома на майката. Осъден е С. М. С. да заплати на малолетното си дете А.С.С. чрез неговата майка и законен представител К. С. М., последната действаща като непълнолетна със съгласието на майка си С.Г.М., на основание чл.149, във вр. с чл.143, ал.2 от СК издръжка за минало време за времето от 01.05.2014г. до 11.12.2014г., общо размер на 626,17 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция в съда - 12.12.2014г. до заплащане на дължимата сума, като е отхвърлен иска по чл.149, вр. с чл.143, ал.2 от СК в останалата му част и за разликата над уважения размер от 85,00 лева до пълния предявен размер от 110,00 лева месечно, като неоснователен. Осъден е С. М. С. да заплаща на малолетното си дете А.С.С. чрез неговата майка и законен представител К. С. М., последната действаща като непълнолетна със съгласието на майка си С.Г.М., на основание чл.143, ал.2 от СК месечна издръжка в размер на 100,00 лева, считано от 12.12.2014г. - датата на завеждане на исковата молба до настъпване на пълнолетие на детето или настъпване на друга променяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, като е отхвърлен иска по чл.143, ал.2 от СК в останалата му част и за разликата над уважения размер от 100,00 лева до пълния предявен размер от 110,00 лева месечно, като неоснователен. Разрешено е издаване на паспорт на детето А.С.С., по заявление, подадено само от майка му К. С. М., действаща като непълнолетна със съгласието на майка си С.Г.М., упражняваща родителски права и задължения, без да се иска писменото съгласие на бащата С. М. С., за това. Разрешено е детето А.С.С. да напуска пределите на Република България многократно в срок от 5 години от влизане в сила на настоящото решение до Федерална Република Германия само със съгласието на майката К. С. М., последната действаща като непълнолетна със съгласието на майка си С.Г.М., в това число с право на преминаване през държави - членки на Европейския съюз, заедно с майката К. С. М., без да се иска писменото съгласие на бащата С. М. С. за това, с изключение на дните, в които бащата може да вижда и взема детето. Отхвърлен е насрещният иск, предявен от С. М. С. против К. С. М., действаща като непълнолетна със съгласието на майка си С.Г.М. с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне упражняване на родителски права по отношение на детето А.С.С. на бащата, определяне на лични отношения с детето и присъждане на издръжка, като неоснователен. Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. М. С. да заплати на К. С. Митвока, действаща като непълнолетна със съгласието на майка си С.Г.М. направените по делото разноски в размер на 410,00 лева, както и на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на К.йския районен съд държавна такса върху присъдените издръжки в общ размер от 194,00 лева. Допуснал е на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от С. М. С. чрез представител по пълномощие. Решението се обжалва като нищожно, алтернативно – като неправилно в частта му относно режима на лични отношения на бащата с детето, присъдената издръжка за минало време, даденото разрешение за издаване на паспорт и пътуване в чужбина без писменото съгласие на бащата. Твърди се, че решението е нищожно, тъй като адвокатът - процесуален представител на ищеца не притежава валидна представителна власт за завеждане на делото. Съгласно чл.34 ал.2 от ГПК той следвало да притежава изрично пълномощно от упълномощителя, а такова не било представено по делото. Твърди се, че ищцата К. С. М. е непълнолетна, и за да води предявените искове следвало да действа със съгласието на родителите си, съобразно с изискванията на чл.28 ал.2 от ГПК, а такова не е изразено надлежно. От събраните доказателства по делото безспорно се установили следните обстоятелства: страните по делото са родители на детето А.С.С., което по настоящем е на 19 месеца. Те се разделили през м.октомври 2014 год. и оттогава детето живее с майката, в дома на нейната баба-Г.М.М. в Г., тъй като родителите й са разделени и живеят в чужбина. Твърди се, че неправилно съдът е ограничил личните отношения на ответника /бащата/ с детето, като му е предоставил възможност да го вижда и взема при себе си два дни в месеца /събота/ и един месец в годината, въпреки изразеното от него желание и доказана необходимост за по-дълго общуване с детето-два пъти в месеца по два дни с приспиване в неговия дом. Неправилно съдът бил присъдил на ищеца издръжка за минало време-от 01.05.2014 год. до завеждане на иска-12.12.2014 год., тъй като по делото било установено, че ищецът е напуснал дома на ответника през м.октомври 2014 год. и след раздялата той предоставял средства за отглеждане на детето. Неправилно съдът дал разрешение на детето да му бъде издаден паспорт и да пътува в чужбина без писменото съгласие на бащата. То било в много ниска възраст /19 месеца/ и нямало познавателски интереси и потребности. Ищецът нямал близки роднини и родители в Германия. По делото били налице твърдения, /без надлежно да са доказани/, че там живее неин вуйчо, но не било установено дали той има финансови и битови възможности да обезпечи гостуването на ищеца и детето и в какви отношения се намират. Твърди се, че ищцата е непълнолетна и за да напусне пределите на страната й е необходимо писмено съгласие от нейните родители. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да прогласи нищожността на решение № 39 от 12.06.2015 год. по гр.дело 1377/2014 год. на Районен съд-К. и да прекрати производството. Алтернативно, да измени решение № 39 от 12.06.2015 год. по гр.дело № 1377/2014 год. на Районен съд-К. в частта му относно режима на лични отношения на бащата с детето, като определи той да има право да взема детето при себе си два пъти в месеца-събота и неделя с приспиване в неговия дом и един месец през лятото на година, който не съвпада с платения отпуск на майката. Да отмени решението в следните части: с която съдът е разрешил издаването на паспорт на малолетното дете А.С.С., без да се иска писменото съгласие на бащата /ответника/, и с която съдът е разрешил на малолетното дете да напуска пределите на РБългария многократно за срок от 5 години, без да се иска писменото съгласие на бащата. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбодателя поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Не се претендират разноски.

Срещу решението е подадена насрещна въззивна жалба от К. М. в частта, с която е отхвърлен предявения иск за издръжка за минало време на основание чл. 149 от СК за разликата над сумата от 626,17 лв., представляваща уважен размер от 85,00 лв. месечно до пълния му предявен размер от 110,00 лв. месечно, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за издръжка на осн. чл. 143, ал. 2 от СК за разликата над сумата от 100,00 лв. до пълния му предявен размер от 110,00 лева и съответно присъдените частично разноски в размер на 410,00 лева. В тези му части решението се обжалва като необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. По иска по чл. 143, ал. 2 от СК се излагат следните съображения: видно от самото решение, първоинстанционният съд приел, че предвид възрастта на детето, възможностите на майката, възможностите на ответника, икономическите условия и стандарт на живот в страната, и установеното отглеждане на детето А.С.С. от майката, на детето са необходими 200,00 лв. за нормален начин на живот, като от тези пари бащата следвало да заплаща 100,00 лв., като същата сума следва да заплаща и майката. Сумата от 200,00 лв. не била достатъчна за отглеждане на дете независимо от неговата възраст. Крайно несправедливо било издръжката между двамата родители да бъде поделена поравно. Безспорно било, че само майката е полагала и ще полага грижи за детето, като при това положение следвало бащата да поеме поне малко по-голяма част от паричната издръжка на детето си. Бащата работел в чужбина, където получавал постоянни доходи, а ищцата не работела и била непълнолетна. Неправилно били преценени нуждите на детето. Съобразно официалните данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за началото на 2015г. издръжката на живот на 1 чл. от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. март достигна 563,21 лв. или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 2253,00 лева.Тези данни следвало да бъдат взети предвид при определяне размера на издръжката. Във възможностите на ответника било да дава претендираната издръжка без никакви затруднения предвид получаваните от него доходи в чужбина. По иска по чл. 149 от СК: безспорно се установило, че ответникът не е давал никаква издръжка на детето си от момента на раздялата им с майката. Не е полагал грижи и не се е интересувал за детето си, като дори не отишъл да го види и на рожденият му ден. Посочената от съда издръжка за минало време в размер на 85,00 лв. била крайно недостатъчна с оглед възрастта и нуждите на детето. През същия период бащата работил и реализирал доходи в чужбина, а майката не само не е работила, но е имала и обективни причини, за да не може да работи. С оглед на изложените съображения моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните му части, като постанови ново решение, с което да бъдат уважени исковете в пълният им предявен размер и да потвърди решението в останалата му част. Моли да му бъдат присъдени направените и в двете инстанциÞ разноски.

Участникът Д. за С. подпомагане, О. „З. на Д. – К. не изпраща представител в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище се сочи, че майката полага всички необходими грижи за отглеждане на детето и е налице силна привързаност между тях.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба на С. М. С., подадена чрез представител по пълномощие:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предявени за разглеждане пред първоинстанционния съд са иск по чл. 127, ал.2 СК и молба по чл. 127а СК.

Установява се по делото, че ищцата К. С. М. и ответникът С. М. С. са родители на роденото на 27.10.2013 година дете А.С.С., понастоящем на две години. Двамата заживели на съпружески начала през 2013 година в дома на майката на ответника в гр. К.. През м.септември 2013 година той заминал да работи в чужбина, като работел по два – три месеца, след което се прибирал, като по това време отношенията между двамата били нормални. Детето се родило на 27.10.2013 година и от раждането му за него се грижели майката на детето и майката на ответника. Установява се по делото, че ищцата била отгледана от своята баба от деветгодишна, като била оставена на нея от майка си, която имала ново семейство в чужбина. Тъй като ищцата по време на раждане на детето била малка – ненавършила 16 годишна възраст и очевидно силно привързана към своята баба, след връщането на последната от чужбина в гр. К., през м. април 2014 година, ищцата взела детето, напуснала общия дом с ответника и се установила в дома на баба си в гр. К., където живеят и понастоящем. За детето продължавала да се грижи ищцата, подпомагана от своята баба. По това време ответникът се намирал на работа в чужбина, като след прибирането си, многократно правел опити да върне ищцата и детето в дома им, и да види детето, но то не му било давано от бабата на ищцата. По този повод отношенията между ответника, неговата майка и ищцата и нейната баба силно се влошили. Не се установяват твърденията в исковата молба за употреба от страна на ответника на наркотици, злоупотреба с алкохол, нанасяне на побои на ищцата в пияно състояние, включително и по време на бременността й.

Както се посочи по – горе, към датата на подаване на исковата молба ищцата К. С. М. е била непълнолетна, като на 12.09.2015 година е навършила пълнолетие. В тази връзка доводът във въззивната жалба за нищожност на обжалваното решение поради това, че непълнолетната ищца не може да предявява искове без съгласието на родителите си е неоснователен, както е неоснователен и доводът за липса на валидно възникнала представителна власт на представителя по пълномощие на ищцата. Нищожно е решението, което е постановено от незаконен състав, не е подписано или е извън правораздавателната компетентност на съда, както и абсолютно неразбираемото решение, от каквито пороци обжалваното такова не страда.

Следващият довод, развит във въззивната жалба и касаещ неправилно ограничаване на личните отношения на ответника с детето с предоставената му възможност да вижда и взема детето два дни в месеца и един месец в годината при изразената готовност и желание да общува с детето два пъти в месеца по два дни с приспиване в неговия дом, е основателен. В тази връзка, се установява по делото, че ищцата и ответникът са живели в дома на майката на последния М.С., че детето се отглеждало в този дом от раждането му; че при отглеждане на детето помагала тази баба; че в дома имало всички необходими условия, за да бъде гледано детето; че ответникът работел за по два-три месеца в чужбина, за да ги издържа и се прибирал. Не се установява по делото ответникът да се е дезинтересирал от детето си, като се установява, че след изнасянето на ищцата с детето от дома им, е правел многократни опити да вижда детето и да се събере с ищцата. При изслушването му от районния съд, ответникът е изразил желанието си да се грижи за детето с помощта на майка си, като вкл. е предявил насрещен иск за прÕдоставяне на родителските права. Предвид изложеното, не се установяват твърдяните от ищцата обстоятелства за незинтересованост и липса на загриженост у ответника към детето. Нормална и обяснима житейска ситуация е новороденото дете да се намира под непрекъснатите грижи на своята майка, и да бъде съответно подпомагана от по - възрастен член в дома – в случая бабата на детето, в чийто дом са живели, а бащата да работи, за да осигурява тяхната издръжка, като във връзка с това се установява, че ответникът работел по няколко месеца в чужбина, след което се прибирал и отношенията с ищцата били нормални. Предвид това, доколкото въззивната жалба касае само определения режим на лични отношения на детето с бащата в частта му относно дадената му възможност да взема и вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 до 17.00 часа, настоящият въззивен състав счита, че не са налице основания този режим да бъде ограничен така, както е сторил първоинстанционния съд, а следва да бъде определен в съответствие с трайната практика на съдилищата, а именно следва да бъде дадена възможност на бащата да взема и вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване на детето в неговия дом, като вземането и връщането на детето става от дома на майката. По този начин връзката между детето и неговия баща ще се развива пълноценно от най-ниска възраст на детето и ще се даде възможност за равноправно участие на бащата в отглеждането и възпитанието му, каквото желание и готовност изразява, и което в пълна степен съответства на интересите на детето. В този смисъл следва да бъде изменено и обжалваното решение в частта му относно определения режим на лични отношения на бащата с детето.

Следва да се посочи, че във въззивната жалба, макар и да е направен довод за неправилно определен начален момент за присъждане на издръжка за минало време от 01.05.2014 г., не се съдържа искане за изменение на решението в тази му част, поради което и въззивният съд следва да посочи само това, че с оглед установената фактическа раздяла от м.април 2014 година, правилно е определен началният момент на присъждането й – 01.05.2014 година.

Доводите за неправилност на решението в частта му, с която е уважена молбата по чл. 127а СК, са основателни. По делото липсват каквито и да е доказателства, установяващи твърдението в исковата молба, че цялото семейство на ищцата е установено във ФРГермания. Напротив установява се, че майката на ищцата е в РТурция и има ново семейство. Бабата на ищцата Г.М. сочи в показанията си, че е работела в чужбина, че децата й са в чужбина; св. Г.Н. – че вуйчото на ищцата й изпраща пари от друга държава. Твърди се в исковата молба, че ищцата не работи, а след като й се предостави възможност да пътува и живее в ФРГ, за детето ще има по-добри шансове за развитие, и предвид доходите, които би могла да реализира, би осигурила на детето по – добри шансове за живот. Всички тези твърдения са декларативни, пожелателни, като по делото нито се твърди, нито се установява къде във ФРГ ще се установят ищцата и детето; нито при какви условия ще бъде отглеждано детето, а реализирането на по-добри доходи от ищцата е едно бъдещо несигурно събитие, сбъдването на което не зависи само от нейната воля. Въпросът с местопребиваването на детето и извеждането му извън страната не се решава с оглед намеренията на родителя, упражняващ родителските права, а с оглед интересите на детето, установени конкретно. В този случай липсват каквито и да е доказателства, че е в интерес на детето да бъде изведено от майка си в друга държава, в т.ч. във ФРГ, без конкретен повод и без по делото да е посочено къде точно ще бъде изведено детето, и без да са доказани условията, при които ще бъде поставено детето и по какъв начин ще бъдат осигурени неговото отглеждане и издръжка. Ето защо решението като неправилно следва да бъде отменено в тази му част и молбата по чл. 127а СК да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По насрещната въззивна жалба, подадена от К. С. М. чрез представител по пълномощие:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

По иска за издръжка за минало време с правно основание чл. 149 СК първоинстанционният съд е присъдил сумата в общ размер на 626.17 лева за времето от 01.05.2014 година до 11.12.2014 година, или по 85.00 лв. месечно, като е отхвърлил иска за сумата над уважения до пълния му предявен размер от 110.00 лв. месечна издръжка, като решението се обжалва в отхвърлителната му част. При липсата на доказателства, че ответникът е плащал издръжка за посочения период, първоинстанционният съд, съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите, я е определил в посочения размер. В тази връзка въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Жалбата е неоснователна и по отношение на присъдената ежемесечна издръжка на детето в размер на 100 лв. по иска по чл. 143, ал.2 СК. При определянето й първоинстанционният съд е съобразил всички относими обстоятелства. Ето защо въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази им част и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Или, с оглед на изложеното дотук, следва да се постанови решение, с което обжалваното такова да бъде изменено в частта му, с която е определен режим на лични отношения на бащата с детето съобразно изложеното по-горе, както и да бъде отменено в частта му, с която е уважена молбата по чл. 127а СК и същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. В останалата му отхвърлителна част решението като правилно следва да се потвърди.

Доколкото от въззивника С. С. не е направено искане за изменение на решението в частта му за присъдените с решението разноски, такова произнасяне от въззивния съд не се дължи.

Мотивиран от горното, К.йският окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение № 39/12.06.2015 година, постановено по гр.д. № 1377/2014 година по описа на РС-К. В ЧАСТТА, с която е определен режим на лични отношения на бащата С. М. С., ЕГН * с детето А.С.С., ЕГН * в частта на режима, а именно да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 09,00ч. до 17,00ч., като ПОСТАНОВЯВА бащата С. М. С., ЕГН * да вижда и взема детето А.С.С., ЕГН * при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, с приспиване на детето в дома на бащата.

ОТМЕНЯ решение № 39/12.06.2015 година, постановено по гр.д. № 1377/2014 година по описа на РС-К. В ЧАСТТА, с която е разрешено издаване на паспорт на детето А.С.С., ЕГН * по заявление, подадено само от майка му К. С. М., ЕГН *, действаща като непълнолетна със съгласието на майка си С.Г.М., упражняваща родителски права и задължения, без да се иска писменото съгласие на бащата С. М. С., ЕГН *, за това; както и В ЧАСТТА, с която е разрешено детето А.С.С., ЕГН * да напуска пределите на Република България многократно в срок от 5 години от влизане в сила на настоящото решение до Федерална Република Германия само със съгласието на майката К. С. М., ЕГН *, последната действаща като непълнолетна със съгласието на майка си С.Г.М., в това число с право на преминаване през държави - членки на Европейския съюз, заедно с майката К. С. М., ЕГН * без да се иска писменото съгласие на бащата С. М. С., ЕГН * за това, с изключение на дните, в които бащата може да вижда и взема детето, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. С. М., ЕГН * с правно основание чл. 127а СК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/12.06.2015 година, постановено по гр.д. № 1377/2014 година по описа на РС-К. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска по чл.149 от СК за разликата над уважения размер от 85,00 лева до пълния предявен размер от 110,00 лева месечно, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска по чл.143, ал.2 от СК за разликата над уважения размер от 100,00 лева до пълния предявен размер от 110,00 лева месечно.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.