№ 51
гр. С.З., 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001441 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано по три въззивни жалби на участниците в
първоинстанционното производство - „Ф.“ ЕООД, ИВ. Й. Й. и Ж. Й. Й.
против решение № 1 260136/19.08.2021г., постановено по гр.д. № 132/2021г.
по описа на Районен съд – гр.Р., с което ответниците са осъдени солидарно да
заплатят на ищеца сумата 1330 лв., представляваща незаплатен остатък от
главница по договор за потребителски кредит № 3000703/10.08.2017г., ведно
със законната лихва считано от 18.02.2021г. до окончателното погасяване на
задължението, като иска е отхвърлен за разликата над присъдените 1330 лв.
до претендираните общо 2348,68 лв. и изцяло исковете с правно основание
чл.9 ЗПК за сумата от 1165,24 лв. договорна лихва, с правно основание чл.33,
ал.1 ЗПК за сумата от 106.77 лв. мораторно обезщетение за периода от
11.08.2020г. до 12.02.2021г. и с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от
454,25 лв. неустойка за забава за периода от 10.09.2018г. до 10.08.2020г.
Присъдени са и разноските по делото по съразмерност. Във въззивната жалба
на „Ф.“ ЕООД се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като са изложени подробни съображения във връзка с направените
1
оплаквания. Направено е искане да се отмени обжалваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно и се уважат изцяло предявените от ищеца по
първоинстанционното дело искове. Претендират се разноските по делото.
Постъпил е писмен отговор от страна на ответниците по
първоинстанционното производство, в който вземат становище, че въззивната
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението в
обжалваната част по отношение на недействителността на договора е
законосъобразно и правилно. Изложени са съображения. Направено е искане
да се остави без уважение искането за назначаване на експертиза като
недопустимо с оглед зададения въпрос.
Жалба е постъпила и от ответниците по първоинстанционното дело от
ИВ. Й. Й. и от Ж. Й. Й.. Решението се обжалва в частта, в която съдът е
приел, че същите следва солидарно да заплатят на ищеца сумата 1330 лв.
неплатен остатък от договора за кредит, като се излагат подробни
съображения за това. Направено е искане да се отмени решението в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да се 2 отхвърли иска по
отношение на двамата ответници. Претендират се разноските пред двете
инстанции.
Постъпила е молба от „Ф.“ ЕООД от 26.01.2022г., с която се прави
искане делото да се гледа в отсъствие на страната. Поддържа изложените в
жалбата доводи и съображения. Поддържа искането за експертиза. Оспорва
жалбите на ответниците по делото. Представя списък на разноските към
молбата си. Взема становище по същество на спора. Прави искане да се
изпрати на ел. поща посочена в молбата копие от протокола от съдебното
заседание.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Между страните не се спори, че между ищеца „Ф.” ЕООД като кредитодател,
ответникът И.Й. И. като кредитополучател и ответникът Ж.Й. И. като солидарно задължено
лице е подписан договор за потребителски кредит № 3000703 от 10.08.2017 г. за отпускане в
заем на ответника ИВ. Й. Й. сумата от 2900 лв., разсрочена на 36 равни месечни вноски по
141,22 лв. всяка, с падеж до 10-то число на месеца и падеж на последна вноска 10.08.2020 г.,
която сума била усвоена от ответника И.Й. по сметка безкасово на 11.08.2017 г.
2
По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит №
3000703 от 10.08.2017 г. /л.6-10/, сключен между кредитодателя „Ф.“ ЕООД и ответника ИВ.
Й. Й. като кредитополучател, а ответникът Ж. Й. Й. като солидарен длъжник. С въпросния
договор е уговорено предоставяне на заем под формата на потребителски кредит в размер
на 2900 лв., при уговорен ОЛП в размер на 41% и ГПР в размер на 49,75%, общ размер на
главница и договорна лихва от 5083,92 лв., тоест договорната лихва за целия период е в
размер на 2183,92 лв. Уговорено е връщане на заема на 36 месечни вноски с падежи от
10.09.2017 г. до 10.08.2020 г., с месечна вноска в размер на 141,22 лв. По отношение на
сключения договор за кредит с посочените параметри няма спор между страните, както и че
същият е усвоен от кредитополучателя. Към договора за кредит е подписан и погасителен
план - Приложение № 1 /л. 11/, в който са посочени всички необходими компоненти за това
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Ответницата Ж. Й. Й. е поела задължение като солидарен
длъжник да отговаря за всички задължения по договора.
В чл. 11 от договора е уговорено задължение за кредитополучателя в 7- дневен срок
от подписване на договора да се задължи да предостави обезпечение чрез банкова гаранция с
конкретни параметри или застрахователна полица за риска от неизпълнение на
задълженията по договора за кредит. В чл.11.3 е уговорена неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение като сума в размер на 4096,08 лв., която се
плащала разсрочено на отделни месечни вноски от по 1 13,78 лв. заедно с месечните
погасителни вноски по погасителния план съгласно отделен погасителен план за
неустойката - Приложение № 2. Така общата месечна вноска се получава като сбор от
сумите по двата погасителни плана или обща месечна вноска от 255 лв.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
По въззивната жалба на ищеца.
По отношение на изводите на РРС, че уговорената с процесния договор
възнаградителна лихва в размер на 41 % годишно протИ.речи на добрите нрави и се явява
нищожна, както и че клаузата за неустойка по т.11.3 от договора е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съдът напълно споделя тези мотиви,
поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Правилен е при това
положение извода, че съгласно чл. 22 ЗПК, процесният договор за кредит се явява
недействителен, а на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на
3
чистата стойност на кредита в размер до размера на усвоената главница, която е в размер от
2900 лв..
По въззивната жалба на ответниците относно недължимост на остатъка
от 1 330 лв.. Съдът намира извода на РРС, че е заплатена само част от
дължимата главница в размер на 1 570лв., а заплащането на остатъка от 1
330лв. не е доказано от ответниците с допустимите доказателствени средства,
за неправилен. Видно от представената като доказателство по делото справка
на Е., от Ж. Й. Й. на Г.Н.П. – служител на ищеца са направени парични
преводи в периода 25.10.2017г. - 01.03.2018г., общо в размер на 1 315 лв.,
както следва: на 25.10.2017г. - 200лв.; на 09.12.2017г. - 400лв.; на 08.01.2018г.
- 315лв.; на 20.01.2018г. - 200лв. и на 01.03.2018г. - 200лв. Справката на Е. е
приложена към отговора на исковата молба и приета като доказателство по
делото, не е оспорена от ищеца, не е обсъдена и взета под внимание от
първоинстанционния съд. От приложена справка за платените по договора
суми от ищеца е видно, че се касае за различни суми от горните. По
отношение на свидетелските показания съдът намира следното: свидетелските
показания са допуснати за установяване на действителните уговорки между
страните, а не на извършените плащания в брой. И двамата разпитани
свидетели са установили, че дължимите по кредита суми от
кредитополучателя И. И. са заплащани от сестра му Ж. И., тъй като той през
това време е бил в Англия. Установено е още, че основно тя е контактувала с
представителя на кредитора Г.П., както и с ръководителя на офиса им в
гр.Н.З. Р.П.Т.. Свидетелите са присъствали на разговори на Ж.Й. с Г.П., в
който е заявила, че кредитите и на двамата са напълно погасени и ще им
издаде необходимите документи. Това налага извода, че действително,
ответниците са заплатили на ищеца сума, много по – голяма от чистата такава
по договора за кредит. С оглед на горното, както и с оглед на всички събрани
доказателства, а именно: подадените жалби от ответника Ж.Й. до Началика на
РПУ Н.З. и до Районна прокуратура Н.З., както и протокола за предаване на
флаш памет със записан разговор на Ж.Й. със служителя на ищеца Г.П. от
12.10.2018г., както и данните за извършени злоупотреби чрез неотчитане на
събраните от кредитопоучателите суми от служителите на ищеца и
проведената среща на представители на ищеца с кредитополучателите, съдът
намира, че кредита е изцяло погасен. Ето защо обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта в която са осъдени ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата 1330 лв., както и разноски в размер на 235,98 лв.
като неправилно и постановено друг с което предявения иск за тази сума
следва да се отхвърли.
С оглед недължимост на главния дълг съдът намира, че не следва да
обсъжда възражението на Ж.Й. за изтекъл преклузивен срок по чл.133 от ЗЗД.
При този изход на делото, на ответниците следва да се присъдят
направените пред двете инстанции разноски в размер на по още 622,83 лв. за
всеки от тях.
Предвид цената на иска, в размер на 4074,94 лв., настоящето въззивно
4
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260136/19.08.2021г., постановено по гр.д. №
132/2021 г. по описа на Районен съд – гр.Р. В ЧАСТТА В КОЯТО е осъден
4
ИВ. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. К.“ ***, и Ж. Й. Й., ЕГН
44
**********, с адрес гр. Р., ул. К. ***, да заплатят солидарно на „Ф.“ ЕООД,
44
вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.***
***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата
от 1330 лв. представляваща незаплатен остатък от главница по договор за
потребителски кредит № 3000703 от 10.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 18.02.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и в частта на разноските с което са осъдени ИВ. Й. Й., и
Ж. Й. Й., да заплатят на „Ф.“ ЕООД, гр. сумата от 235,98 лв., като
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес на
управление гр. С.***“, *** против ИВ. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Р.,
ул. К.“ ***, и Ж. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. К.“ ***, да се
осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 1330 лв.
представляваща незаплатен остатък от главница по договор за потребителски
кредит № 3000703 от 10.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.02.2021 г. до окончателното погасяване на задължението,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част с която са отхвърлени като
неоснователни иска за главница с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата над
присъдените 1330 лв. до претендираните общо 2348,68 лв. и изцяло исковете с правно
основание чл. 9 ЗПК за сумата от 1165,24 лв. договорна лихва, с правно основание чл. 33, ал.
1 ЗПК за сумата от 106,77 лв. мораторно обезщетение за периода от 11.08.2020 г. до
12.02.2021 г. и с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 454,25 лв. неустойка за забава за
периода от 10.09.2018 г. до 10.08.2020 г. и са присъдени разноски на ответниците от по
5
404,17 лв. за всеки от тях.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с
адрес на управление гр. С.***“ ***, да заплати на ИВ. Й. Й., ЕГН **********,
с адрес гр. Р., ул. К.“ *** сумата 622,83 лв..
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с
адрес на управление гр. С.***“ ***, да заплати на Ж. Й. Й., ЕГН **********,
с адрес гр. Р., ул. К.“ *** сумата 622,83 лв..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6