Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 30.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН
СЪД, шести граждански състав, в
публично заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка В., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №883 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :
Производството
е за развод поради разстройство на брака, на основание чл.49, ал.1 от СК,
преминало към производство за развод по взаимо съгласие, на основание чл.50 от СК.
Настоящият съдебен състав е сезиран
с искова молба от Н.И.В. ***, действащ чрез пълномощника си адв.П. *** срещу И.И.В.
***, в която изтъква, че бракът им, първи и за двамата, е сключен на
20.09.1976 год.,
с удостоверение за граждански брак серия ГБ-73 № 022826 на Селски общински
народен съвет с.Стояново /днес с.Радювене/, Окръг Ловешки
от същия ден с акт №3. От него имат две навършили пълнолетие
деца :
Игнат Недков И., роден на *** год. и Николай Недков И., роден на *** год.
Твърди,
че от около 20 години имат проблеми в
отношенията със съпругата си.
На практика, когато децата навършили пълнолетие и започнали своя независим
живот, нямали
нормални отношения и не водили семеен живот. Загубили са трайно доверие един
в друг.
По
време на брака си са
придобивали недвижима собственост, която се явява семейно жилище. Касаело се за имот, придобит с
нотариален акт №152, том пет, дело № 548/23.10.1978 год. на РС-гр.Ловеч, имащ следната
идентификация : Поземлен имот с
идентификатор №69523.524.416 с площ 804 кв.м, трайно предназаначение : урбанизирана
територия, трайно ползване : ниско застрояване, върху който имот
попадат следните сгради : с идентификатор №69523.524.416.1, селскостопанска
сграда, със застроена площ от 39 кв.м на два етажа, с идентификатор
№69523.524.416.2, жилищна сграда, със застроена площ от 110 кв.м на един етаж,
с идентификатор №69523.524.416.3, селскостопанска сграда, със застроена площ от
60 кв.м на един етаж. Други имоти не сме придобивали.
С оглед
на изложеното по-горе за него се явява
правният
интерес от предявяване на настоящата искова молба със следния петитум :
Моли да бъдат призовани на съд и след като се увери
в изложеното по-горе да постанови решение, с което да прекрати брака между Н.И.В.,
ЕГН-********** *** и И.И.В., ЕГН-********** ***.
Моли
съда в съдебния акт да постанови в негова полза ½ дял изключителна
собственост от недвижим имот поземлен имот с идентификатор №69523.524.416 с
площ 804 кв.м, трайно предназаначение : урбанизирана територия, трайно ползване
: ниско застрояване, както и 1/2 дял
от попадащите върху имота сгради : с идентификатор № 69523.524.416.1,
селскостопанска сграда, със застроена площ 39 кв.м на два етажа, c идентификатор
№69523.524.416.2 , жилищна сграда, със застроена площ от 110 кв.м на един етаж,
с идентификатор №69523.524.416.3 , селскостопанска сграда, със застроена площ
от 60 кв.м на един етаж.
В срока по чл.131 от ГПК е
представен отговор на исковата молба от ответницата, чрез пълномощника й
адв.Ваня Кривошиева, в който счита иска за развод с правно основание чл.49 от СК за процесуално допустим, но в частта, в която се иска произнасяне относно
придобит по време на брака имот, намира искът за недопустим и моли съда да
прекрати производството по делото в тази му част. Твърди, че придобитото по
време на брака имущество е СИО и след прекратяване на брака страните могат да
уредят имуществените си отношения по друг ред, предвид в ГПК, а именно чрез
доброволно или съдебно делба. С отговора предствя молба, в която на основание
чл.51 от СК, предлага споразумение, което моли съда да одобри като
непротиворечащо на закона.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с
пълномощника си адв.П., който от името на доверителя си изтъква, че с
процесуалния представител на ответницата са постигнали споразумение, подписано
от страните по делото. В този смисъл моли съда да измени правното основание на
иска, а относно възражението на пълномощника на ответницата в писмения отговор
на исковата молба за предоставяне в негова полза на ½ идеална част от
конкретно посочени недвижими имоти, становище не изразява.
Ответницата, редовно
призована, лично и с адв.Ваня Кривошиева заявява, че действително между
страните е постигнато споразумение по чл.51 от СК, което представя на съда и
прави искане за изменение на правното основание на иска.
Съдът с протоколно определение
от 17.09.2020 год. е допуснал изменение в правното основание на исковата
претенция, която от производство за развод поради разстройство на брака по
чл.49, ал.1 от СК да премине към производство за развод по взаимно съгласие, на
основание чл.50 от СК.
Изслушани в съдебно
заседание молителите Н. и И. Вълчеви заявиха, че поддържат молбата за развод,
като съгласието и на двамата съпрузи за развод е сериозно и непоколебимо. Не
желаят съда да издирва чия е вината за разстойството на брака и са съгласни с
всички клаузи на споразумението, което лично е подписано от тях. Съпругът не
възразява след прекратяване на брака фамилното име на неговата съпруга да
остане същото. Относно разноските по делото молят да останат за сметка на
страните така, както са направени, а окончателната държавна такса ще се заплати
от И.В..
Адвокат П., в качеството
си на пълномощник на Н.В. моли съда да постанови решение, с което да одобри
постигнатото споразумение.
Процесуалният представител
на И.В. адв.В.Кривошиева се позовава на приобщеното по делото споразумение по
делото и моли съда да го одобри като непротиворечащо на закона и на морала.
Активната
процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от дубликат
на удостоверение за сключен граждански брак от 20.07.2020 год. на Община-гр.Ловеч,
от който се установява, че Н.И.В. и И.И. Маринова са
сключили граждански брак на 20.09.1976 год. в с.Радювене, Община-гр.Ловеч, за
което е съставен акт за сключен граждански брак №0003 от 20.09.1976 год.,
съставен в с.Радювене, Община-гр.Ловеч. След брака съпругата приела фамилното
име на своя съпруг и вместо Маринова се именувала В..
Сключеният
между Н. и И. Вълчеви граждански брак е първи и за двамата съпрузи.
Видно
от удостоверения изх.№20200916152925 и изх.№20200916151131, издадени от Агенция
за по вписванията на 16.09.2020 год., първото съответно на името на Н.И.В. и второто
на името на И.И.В., към 16.09.2020 год. не е
регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.
Съдебният
състав като съобрази представените с молбата писмени доказателства, както и
становището на страните, изразено в съдебно заседание, приема, че между тях действително
е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Волята
на молителите за прекратяване на сключения между тях граждански брак е твърда и
категорична, за което съдът придоби непосредствени впечатления от изразеното от
тях в съдебно заседание.
Затова
районният съд счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен
и същия следва да бъде прекратен по взаимно съгласие. В съответствие с нормата
на чл.51, ал.1 от СК приема, че представеното от Н. и И. Вълчеви писмено
споразумение е законосъобразно, тъй като в него са уредени всички въпроси
относно личните и имуществените им отношения във връзка с прекратяването на
брака. Затова съдът намира, че следва да
утвърди постигнатото между молителите споразумение, по реда на чл.51, ал.2 от СК, без да издирва какви са действителните причини и чия е вината за
прекратяване на брака.
При този изход на процеса съдът
определя окончателна държавна такса в размер общо на 40 лева, като при
завеждане на исковата молба Н.И.В. е внесъл по сметка на РС-гр.Ловеч държавна
такса в размер на 25 лева, поради което и с оглед изтъкнатото от молителката И.В.
в съдебно заседание, че тя ще заплати окончателната държавна такса, същата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч още 15 лева,
представляваща окончателна държавна такса, на основание чл.6, т.3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /ТДТССГПК/.
Разноските по делото остават за
сметка на страните така, както са направени.
Тъй като делото е приключило със
споразумение, то на основание чл.78, ал.9 от ГПК, РС-гр.Ловеч следва да върне
на Н.И.В. половината от внесената
държавна такса или сумата 12,50 лева на посочена от него банкова сметка.
***, РС-гр.Ловеч
Р
Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 20.09.1976 год. с акт №0003 на Населено
място-с.Радювене, Община-гр.Ловеч между Н.И.В.,
ЕГН-********** *** и И.И.В., ЕГН-********** ***, поради настъпило сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, на основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение
между страните в съответствие с чл.51 от СК, както следва :
1.След брака И.И.В.
ще носи брачното си име В..
2.След прекратяване на брака съпрузите
няма да си дължат издръжка.
Разноските по делото остават за
сметка на страните така, както са направени.
ОСЪЖДА И.И.В., ЕГН-**********
*** да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч
сумата 15 лева, представляваща окончателна държавна такса, на основание чл.6,
т.3 от ТДТССГПК.
РАЙОНЕН
СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ да върне на Н.И.В., ЕГН-**********
*** сумата 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
половината от внесената държавна такса, на основание чл.78, ал.9 от ГПК, на
посочено от него банкова сметка.
***жалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :