О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ І- 689 20.02.2020
година, гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, на деветнадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
като разгледа
докладваното от съдия Пламена Върбанова
частно гражданско дело № 1835 по
описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е висящо
пред БОС след като с определение №
103/06.02.2020г.,постановено по ч.гр.д.№ 42/2020г. по описа на Апелативен
съд-Бургас е отменено постановеното от окръжния съд определение №
І-2449/13.12.2019г. по настоящето дело, с което е оставено без разглеждане
възражение по чл.423 ГПК,предявено от Х.Г.К.,
ЕГН ********** от гр.***, против Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 619/2013г. по описа на РС-Поморие. В
отменителното определение на Апелативен съд-Бургас са дадени указания за произнасяне
по същество на възражението по
чл.423 ГПК.
Във възражението Х. К. твърди следното: узнал, че по ч.гр.д. №
619/2013г. по описа на РС-Поморие има издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на
„Райфанзенбанк“ АД два дни преди депозирането на настоящото възражение (същото
е входирано на 19.07.2019г. в деловодството на РС Поморие); Банката въз основа
на изпълнителния лист образувала
изпълнително дело № 1672/2013г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова; твърди, че не е получавал покана за доброволно изпълнение - нито в качеството на управител на
дружеството-кредитополучател, нито в лично качество – като поръчител.Останалите
съображения, които излага, са от материално-правно естество: че не са налице
основанията за издаване на заповед за изпълнение, както и че не дължи
претендираните суми. Твърди още наличието на договор за цесия, за който не е
уведомен. Оспорва дължимостта на сумата по заповедта. Отправено е искане към съда за спиране на изпълнителното
производство, както и да бъдат дадени указания на кредитора да предприеме
действия по установяване съществуването на вземането си по съдебен ред.
Така подаденото възражение е изпратено по
компетентност на ОС-Бургас от
РС-Поморие, пред който същото възражение е било депозирано. Районният съд е
приел, че възражението следва да се счита като такова по смисъла на чл.423 ГПК
и компетентен да извърши преценка за неговата редовност и съответно да се
произнесе по него е Окръжен съд- Бургас.
Препис от възражението е изпратено на
банката- заявител в заповедното производство „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/“ ЕАД,
като в указания срок писмено становище по възражението не е постъпило.
При разглеждане на възражението настоящият съдебен състав
съобрази следното:
По повод заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК,заявлението подадено от „Райфанзенбанк (България)
ЕАД“, е образувано ч.гр.д.5759/2013г. по описа на БРС. Поради отвеждането на
всички съдии от БРС от разглеждане на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, Бургаският окръжен съд на основание чл.23, ал.3 ГПК е определил Районен
съд-Поморие да се произнесе по заявлението.
По заявлението в РС-Поморие е било
образувано ч.гр.д. № 619/2013г. по описа
на същия съд и е издадена заповед №
378/14.10.2013г . за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК ,с която е
разпоредено длъжниците Х.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, З. Г. М., ЕГН **********,
с адрес: *** и „Хит -2010“ЕООД, ЕИК
********* с управител Христо Георгиев
Кьосев със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 30, ет.1, ап.3, солидарно да заплатят на
„Райфанзенбанк (България) ЕАД“ сумата от 13 107 лв., представляваща
просрочена главница по договор за банков кредит от 13.02.2008г. и анекс №
1/14.06.2011г. към него, сумата от 684,76 лв., представляваща редовна лихва за
периода от 05.10.2012г. до 08.04.2013г., сумата от 1015,60 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 05.11.2012г. до 11.07.2013г., законната лихва
върху главницата от 12.07.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от
842,14 лв., представляваща разноски по делото. Издаден е и изпълнителен лист в
полза на Банката –заявител.
От съдържанието на висящото пред ОС-Бургас
по настоящето дело възражение може да бъде изведен извод за квалификацията му
като такава по чл.423 ГПК. Молителят е
изложил твърдения, че едва сега узнал за издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и за образуваното изпълнително дело, а покана за
доброволно изпълнение не му е била връчена. С оглед заявения
петитум,респ.- настъпване на законовите
последиците от евентуално приемане на възражение по чл.423 ГПК, съдът намира,
че подаденото възражение е именно такова- по чл.423 ГПК.
Възражението по чл.423 от ГПК е средство
за защита на длъжника, когато същият е бил лишен от
възможността да оспори вземането с
възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Съгласно нормата на чл.423,ал.1 ГПК подаването на възражение е обвързано с
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.
Х.К. заявява, че два дни преди предявяване
на възражението в РС-Поморие узнал,че по ч.гр.д.№ 619/2013г. на РС-Поморие е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
От изпратените от ЧСИ Таня
Маджарова книжа по
нейно изпълнително дело № 1672 се
установява, че на постоянния и настоящ адрес на Х.К. в гр.*** същия е бил
търсен от призовкар Георги Маджаров на
14.11.2013г. и на 18.11.2013г. в
посочени в разписката часове.Тъй като
адресата не е бил открит, на
18.11.2013г. на входната врата в 18,35
часа било залепено уведомлението по изп.д.№ 1672/2013г. на ЧСИ Таня Маджарова ,
с което К. е поканен в 2-седмичен срок,считано от 18.11.2013г. да се яви в
канцеларията на съдебния изпълнител за получаване на ПДИ № 19492/18.11.2013г.
по изп.д.№ 1672 по описа на същия ЧСИ. Адресът, на който е залепено уведомлението, съвпада с постоянния и
настоящ адрес на длъжника към този момент, видно от приложената справка от НБД
"Население" и с адреса, посочен от длъжника във възражението по чл. 423 от ГПК.
Съгласно
нормата на чл.47,ал.7 ГПК (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009г./, разпоредбите на
чл.47,ал. 1-5 ГПК се прилагат съответно
за връчване на заповед за изпълнение.
Фикцията на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК /в редакцията и към датата на
връчване през 2013г./ изисква
осъществяването на следните факти: 1) длъжникът да не може да бъде намерен на
посочения адрес; 2) да не се намери лице от адреса, което е съгласно да получи
заповедта за изпълнение; 3) да бъде залепено
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп – на входната врата или на видно място около нея, а когато има достъп до
пощенската кутия уведомление следва да се пусне и в нея; 4) в уведомлението да
се посочи къде са оставени книжата и че могат да бъдат получени в 2-седмичен
срок от залепване на уведомлението; 5) адресът, на който длъжникът е търсен и
където е залепено уведомление да е неговата адресна
регистрация и 6) длъжникът да не се яви в границите на срока да получи книжата.
Настоящата инстанция
приема, че осъществяването на всички факти в хипотезиса на чл. 47, ал. 5 ГПК са удостоверени чрез
официалните удостоверителни документи. Не са заявени
доводи и не са ангажирани доказателства за неистинност на констатацията на
връчителя или за допуснати от него нередовности при връчване на заповедта за
изпълнение.
Следователно, материалната доказателствена
сила на обсъдените официални удостоверителни документи не е опровергана. Съдът
е длъжен да счете удостоверените факти за осъществени.
По тези съображения
настоящият съдебен състав намира възражението на Х.К. по чл.423 ГПК за предявено след изтичане на преклузивния едномесечен срок от
узнаване на заповедта за изпълнение,тъй като при осъществяване състава на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение се счита връчена на адреса по справката,
предпоставките за което са осъществени към 02.12.2013 г.
Съгласно
чл. 423, ал. 3, изр.
1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице
предпоставките по ал. 1.
Предпоставките
по ал.1 са две: обща (длъжникът да е
спазил 1-месечния срок) и допълнителна (осъществяваща основание по чл. 423, ал. 1, т.
т. 1 - 4 ГПК).
По
аргумент от обратното на чл. 423, ал.3, изр.
1 ГПК,съдът няма основание да приеме възражението на длъжника и съответно да
приложи останалите последици, уредени в следващите изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК
когато намери, че една от предпоставките не е осъществена. За наличието и на
двете предпоставки (срок и основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК)
въззивният съд се произнася с крайния акт и по съществото на искането на
длъжника,съгласно дадените от Апелативен съд-Бургас указания. Надлежното
сезиране на съда с възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК с искане за спиране изпълнението на заповедта
по чл. 423, ал. 3,
изр.второ ГПК предпоставя спазването на преклузивния едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК,
броен от момента на узнаването на заповедта.Както се изтъкна и по-горе обаче, при
осъществяване състава на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение се счита
за връчена на адреса на К. още
към 02.12.2013 г., поради което безспорно не е налице т.н. „обша
предпоставка“ за приемане на възражението по чл.423 ГПК.
Освен изложеното
следва да се отбележи и обстоятелството, че във възражението си К. твърди,че не
бил получавал покана за доброволно
изпълнение,каквато хипотеза не е
предвидена за разглеждане в производството по чл.423 ГПК. Предвидените с
нормата на чл.423 ГПК хипотези са следните:1/ заповедта за
изпълнение не е била връчена надлежно;2/заповедта за изпълнение не му е била
връчена лично и в деня на връчването той
не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България;3/длъжникът не е могъл да узнае
своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
4/длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее.Следователно доводите ,възоснова на които може да се развие производството по чл.423 ГПК, се
основават на невъзможност на длъжника да
се запознае с издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение, каквито обстоятелства не се излагат
и не се твърдят от К..
По изложените
съображения съдът формира категоричния извод за липса на законовите
основания,установени с разпоредбата на чл.423 ГПК, за приемане възражението на Х.Г.К.,
ЕГН ********** от гр.***, против Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 619/2013г. по описа на РС-Поморие.С оглед изхода по делото съдът не дължи произнасяне
по исконето на К. за спиране на изпълнителното производство.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
НЕ
ПРИЕМА възражение по чл.423 ГПК, предявено от Х.Г.К., ЕГН ********** от гр.***, против
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
619/2013г. по описа на РС-Поморие .
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.