О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……..08.2017 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 11.08.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Колева
в.ч.т.д.
№ 808/2017 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по подадено възражение с
вх. № 30139/31.05.2017 г. на В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, подадено от
адв. Петя Тихчева - ВАК срещу Заповед за незабавно
изпълнение № 9722/18.11.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 16712/2013 г. на ВРС – VII
състав.
Длъжникът твърди, че е узнал за
издадената заповед за изпълнение на датата на постановяване на Определение №
1508/19.05.2017 г. по в.ч.т.д № 496/2017 г. на ВОС. Сочи, че във връзка с
издадения срещу него изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20138070400457 при ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807, по което е изготвена ПДИ,
но същата не му е връчена надлежно. Излага, че изготвените по делото разписки
се отнасят по друго изпълнително дело. В евентуалност твърди, че разписките не
удостоверяват редовно връчване, доколкото адресатът не е търсен повече от три
пъти в продължение на повече от един месец по различно време на деня, каквато е
задължителната практика на ВКС. Сочи, че не е бил уведомен за поправката на ОФГ
в заповедта за изпълнение, в която първоначално не е фигурирал като длъжник.
Излага, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и моли за приемане
на възражението срещу заповедта, защото същата не му е била връчена надлежно.
Заявителят „СИБАНК“ ЕАД депозира
становище, с което оспорва възражението. Счита, че същото е недопустимо, защото
е подадено извън едномесечния срок от узнаване за заповедта за изпълнение.
Представя множество доказателства, за които твърди, че сочат за узнаване на
длъжника за заповедта в един по-ранен момент, а именно още през периода 2014 г.
– 2016 г. Излага, че длъжникът многократно е бил уведомяван (чрез съобщения, на
електронна поща и по телефона) за действията на съдебния изпълнител по образуваното
във връзка с издадената заповед изпълнително дело. Сочи, че твърдението на
длъжника, че е узнал за заповедта на 19.05.2017 г. е невярно, защото по
изпълнителното дело са били представени през 2016 г. адвокатско пълномощно и
договор за правна помощ и консултанско съдействие от
адв. Петя Тихчева, действайки като представител на
длъжника. Твърди, че адв. Тихчева, чрез сътрудника си
Райна Друмева, е получавала и други съобщения за насрочени публични продани на имоти, собственост на длъжника. Излага още, че
са налице противоречиви твърдения относно датата на узнаване, като във
възражение от дружеството, в което длъжникът е управител, е заявено, че е узнал
на 11.04.2016 г. за заповедта, а с настоящото възражение твърди, че е узнал на
19.05.2017 г. Моли за неприемане на възражението, поради подаването му извън
срока по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като извърши проверка досежно редовността и
допустимостта на производството, констатира че възражението следва да бъде оставено
без разглеждане.
Кредиторът „СИБАНК“ ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение вх. № 30100/15.11.2013 г. срещу длъжниците „В.Д.“ ЕООД и В.Д.С.,
по което е образувано ч.гр.д.№ 16712/2013 г. на ВРС. Във връзка със заявлението
е издадена Заповед № 9722/18.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, която е била поправена по реда чл. 247 ГПК чрез
добавянето като длъжник на В.С.. Срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение по чл. 414 ГПК единствено от дружеството „В.Д.“ ЕООД, чрез
пълномощника му адв. Петя Тихчева - ВАК. Няма данни
да е подавано възражение от физическото лице. Към възражението е представен
Договор за правна помощ и консултанско съдействие от
дата 13.05.2016 г., с който дружеството „В.Д.“ ЕООД, представлявано от
управителя В.Д.С. е възложило на адв. Тихчева да
осъществява процесуално представителство по ч.гр.д.№ 16 712/2013 г. на
ВРС.
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК длъжникът
може да подаде възражение пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването
за заповедта за изпълнение. Този срок е преклузивен и за него съдът следи
служебно. Неспазването му преклудира правото на
длъжника да възразява срещу заповедта за изпълнение на някоя от четирите
хипотези.
Длъжникът твърди, че е узнал за
заповедта на 19.05.2017 г., а възражението по чл. 423 ГПК е депозирано пред
съда на 31.05.2017 г. Въззивният съд проверява дали действително е спазен
едномесечния срок от узнаването на базата на всички налични по делото
доказателства.
От граматическото и телеологичното
тълкуване на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК се прави извод, че факта на
узнаването за заповедта за изпълнение може да бъде установяван с всички
допустими доказателства. Касае се за обективното достигане до длъжника на
информация, че срещу него е издадена заповед за изпълнение, като при преценката
за допустимостта на възражението не се изисква заповедта да бъде връчена
надлежно, а е достатъчно длъжникът да е узнал по какъвто и да е начин за нея.
За узнаване може да се счита, например, извършването на справка по заповедното
или изпълнителното дело, получаване на ПДИ или друго съобщение във връзка с
изпълнението на заповедта, упълномощаване на адвокат да извърши справка по
делото и др.
Видно от приложеното към заповедното
производство пълномощно, представено с молба от 21.06.2016 г. по ч.гр.д. № 16712/2013 г. на ВРС – VII
състав /находящи се на
л. 30-32 от делото на ВРС/, В.Д.С., в качеството
си на физическо лице и управител на „В.Д.“ ЕООД е упълномощил адв. Петя Тихчева за
представителство по заповедното производство. В последствие въз основа на това
упълномощаване адв. Тихчева
е извършвала процесуални действия, свързани със заповедното производство, което
недвусмислено сочи на узнаване на заповедта за изпълнение от страна на упълномощителите, доколкото действията на пълномощника се
считат за такива на представляваните.
Отделно от това, в конкретния случай,
видно от справка в Търговския регистър, от 2008 г. до настоящия момент
длъжникът В.Д.С. е управител и едноличен собственик на капитала на другия
длъжник по заповедното дело - „В.Д.“ ЕООД. Последният на 13.05.2016 г. е подал
възражение срещу заповедта чрез пълномощник. В мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС е възприето становището, че органите
на ЮЛ са средство, чрез което волята на ЮЛ се формира и изразява по отношение
на трети лица. Органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ. Волята на органите се
обявява за воля на ЮЛ, а действията им - за негови действия. В случая,
физическото лице В.С. участва във волеобразуването и
във волеизявяването на едноличното дружество с
ограничена отговорност. За да може юридическото лице „В.Д.“ ЕООД да вземе
решение и да формира воля за упълномощаване на процесуален представител следва
физическото лице В.С. в качеството му на управител да извърши управленска
дейност като волеизявяващ орган по организиране и
ръководство дейността на дружеството. Действията, извършени от управителя,
обвързват дружеството.
Законодателят последователно свърза
юридическото значение на „узнаването“ с настъпването на факт от обективната
действителност, който води до извода за безспорно субективното сетивно
възприемане на информацията от определено лице. Този подход е приложен,
например, и във връзка със знанието на третото лице за увреждането на кредитор
при искове по чл. 135 ЗЗД. Практиката по тези искове следва да намери
приложение и във връзка с узнаването по чл. 423 ГПК, доколкото се касае за едно
и също понятие, използвано от законодателя в един и същи смисъл и цел –
адресатът да понесе негативните последици от своето бездействие или
недобросъвестно поведение.
В тази връзка, ВКС последователно възприема
становището, че по отношение на юридическите лица "знание" /респ.
„узнаване“/ е налице, ако физическите лица от състава на съответния орган или
съответните отговорни за това служители знаят за него. Всяко юридическо лице се
управлява от определени органи. Чрез тях то участва в гражданския оборот.
Органите винаги се състоят от физически лица, които са носители на
волеизявление. Орган на юридическо лице е този необходим състав от лица или
едно лице, които по силата на закона образуват и изявяват волята на
юридическото лице и валидно го обвързват. Законът определя за воля на
юридическо лице да се счита изявената воля на определени физически лица. Когато
тези физически лица действат като органи, те поемат права и задължения не за
себе си, а за юридическото лице. Юридическото лице се представлява от физически
лица, чрез които то прави волеизявления и приема волеизявления. /В този смисъл
Решение № 120 от 2.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 704/99 г., V г. о; Решение №
122 от 21.07.2016 г. по т.д.№ 3484/2014 г., II т.о. на ВКС; Решение № 18 от
31.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 214/2008 г., II т. о., ТК; Решение № 13 от
19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 181 от
04.11.2016 г. по т.д.№ 2372/2015 г., II т.о. на ВКС/.
От това становище следва единствения
извод, че ако юридическото лице „В.Д.“ ЕООД „знае“ определено обстоятелство, то
това означава, че физическите лица участващи в неговите органи „знаят“ това
обстоятелство. Няма как да съществува хипотеза, в която „В.Д.“ ЕООД да узнае за
заповедта за изпълнение без управителя му и едноличен собственик на капитала В.Д.С.
да узнае за нея. Съответно, при преценката за спазването на едномесечния срок
за узнаване на заповедта по чл. 423, ал. 1 ГПК от ФЛ, съдът може да приеме
всеки факт, който води до извода, че ЮЛ е узнало за нея.
Доказателства за това узнаване се
съдържат в изобилие по делото. Такива доказателства са всички съобщения, във
връзка с издадената заповед за изпълнение, които са връчени надлежно на
дружеството „В.Д.“ ЕООД. Изводът за знание следва и от подписаните от В.С.
пълномощни и договори за правна помощ от името на дружеството към адв. Петя Тихчева за процесуално представителство пред съда и пред
съдебните изпълнители по производствата образувани във връзка със заповедта.
Следователно, съдът приема, че длъжникът В.С. е узнал за заповедта още през
2014 г. или най-късно чрез подаването на възражение от дружеството по чл. 414 ГПК и представяне
на договор за правна помощ към адв. Тихчева изрично по
заповедното дело на 21.06.2016 г. /л. 30-32 от делото на ВРС/. Това процесуално
действие (подаването на възражение) предполага запознаването на процесуалния
представител и на доверителя с издадената срещу дружеството и физическото лице
заповед за изпълнение. Възражението, че заповедта е била поправена по чл. 247 ГПК и длъжникът не бил е уведомен за поправката е неоснователно, доколкото
същата е извършена непосредствено (заповедта е получена на 18.12.2013 г.) след
издаването на коригираната заповед за
изпълнение и на длъжниците е била връчвана от съдебния изпълнител поправената
заповед, в която фигурират и двамата.
Длъжникът В.С. не е упражнил правото
си да подаде възражение по чл. 414 ГПК, но настоящото не следва да се приема за
такова, доколкото от твърденията следва, че същият счита за пропуснат
14-дневният срок от връчването на заповедта, доколкото твърди, че същата е
връчена ненадлежно. Въззивният съд дължи произнасяне по избрания способ за защита,
като връщане на делото на заповедния съд за произнасяне по редовността на
възражение по чл. 414 ГПК не се налага, доколкото при уважаването на
възражението по чл. 423 ГПК се постига същия правен резултат.
Предвид горното, възражението е
подадено след изтичане на едномесечния срок по чл. 423 от ГПК. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява възможността
длъжника да направи възражение по чл. 423 от ГПК, поради което и подаденото
такова се явява процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без
разглеждане.
По изложените съображения, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
като недопустимо възражението
по чл. 423 от ГПК с вх. № 30139/31.05.2017 г. на В.Д.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, подадено от адв. Петя Тихчева – ВАК,
срещу Заповед за незабавно изпълнение № 9722/18.11.2013 г., издадена по ч.гр.д.
№ 16712/2013 г. на ВРС – VII състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д. № 808/2017 г. по описа на ВОС, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.