МОТИВИ
по ВАНД №253/2021г. на СГС, НО, ХV въззивен състав
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Решение от 12.07.2019г., постановено по НАХД
№3763/2019г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, е признал обвиняемия И.В.Г., за НЕВИНОВЕН в това, че на 22.03.2018г., около 14.30 часа, в гр. София,
ж.к. „***на бл.***, без надлежни разрешителни по Закона за контрола върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорисково наркотично
вещество - амфетамин, с общо тегло 1.53 грама, с процентно съдържание на
активен компонент 18,5%, на стойност 45,90 лева, като амфетаминът е под контрол
съгласно Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП),
обнародван в държавен вестник бр.30 от 1999г. и Закон за изменение и допълнение
на ЗКНВП (ЗИД на ЗКНВП), обнародван в държавен вестник бр.56 от 2003г., и е
включен в приложение №1 към чл.3, т.1 на Наредба за класифициране на растенията
и веществата като наркотични - Списък I, „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като случаят е
маловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.354а, ал.5, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
Срещу
това решение е подаден протест и допълнение към него от прокурор при СРП, с
които се иска отмяна на атакуваното решение и постановяването на акт, с който
обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.354а, ал.5, пр.2, т.1, пр.1 от НК и
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78а от НК. Излага се в допълнението към протеста
несъгласие с мотивите на първостепенния съд, в частта, с която районната
инстанция е приела, че извършеното от обвиняемия не се характеризира с
обстоятелства, завишаващи обществената опасност с оглед малкото количество и ниската стойност
на инкриминираното наркотично вещество.
Сочи се, че стойността на наркотичното вещество не е елемент от престъпния
състав на престъплението по чл.354а, ал.5, пр.2, т.1, пр.1 от НК, обект на
защита от посочената правна норма, поради което не може да бъде решаващ
критерий за преценка на обществената опасност на престъплението. Излага се още
в допълнението към протеста, че решаващият съд не е коментирал и не е взел
предвид никъде в мотивите си, че към датата на деянието обвиняемият е бил
служител на МВР и като такъв е имал задължения да осъществява превантивна
дейност, изразяваща се в предотвратяването и пресичането на престъпления и
други правонарушения, а вместо това сам е извършил престъпление. Според
прокурора именно това обстоятелство завишава обществената опасност на деянието,
осъществено от обвиняемия, който тогава е бил действащ полицейски служител,
поради което и деянието му не е явно незначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК.
Не на последно място се изтъква, че при обвиняемия е налице вредна или
епизодична употреба на наркотични вещества, което следва да се третира като
лоши характеристични данни, а не както първият съд е приел, че обвиняемият е с
добри лични и характеристични данни. Поради всичко това се иска отмяната на
протестираното решение и признаването на обвиняемия за виновен по предявеното
му обвинение.
В закрито заседание на 22.01.2021г.,
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както
и ангажирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд
прокурорът застъпва становище, че атакуваното решение на първоинстанцианния съд
е неправилно и не кореспондира със събраните в първата инстанция доказателства.
Намира, че от събраните доказателства с категоричност се установява, че
обвиняемият Г. към датата на деянието е бил полицейски служител, задържан е от
служители на „вътрешна сигурност“, като у него е установено наркотично вещество
– амфетамин. Счита още, че районният съд при правилно установена фактическа
обстановка е достигнал до погрешни правни изводи, че е налице чл.9, ал.2 от НК.
Посочва, че стойността на предмета на престъплението не е решаващ критерий при
определяне на обществената опасност на деянието, малкото количество наркотик
може да има значение при определяне и индивидуализацията на наказанието, като
от друга страна са налице доказателства по делото – свидетелски показания и
СППЕ, че подсъдимият употребява наркотични вещества епизодично. Излага, че
употребата на наркотични вещества сериозно засяга обществените отношения, тъй
като наркотичните вещества са включени в забранителния списък. По тези
съображения предлага решението на първия съд да бъде отменено и да се постанови
ново, с което подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на деянието
„държане на наркотици“.
Защитникът на обвиняемия –
адв. М., счита че решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно,
намира че подадения протест и допълнението към него са необосновани и
неоснователни. Изтъква, че основният аргумент на прокурора, подал протеста, че подзащитният му към момента на деянието е бил
полицейски служител, като това качество на субекта по никакъв начин не води на
извод за по-висока степен на обществена опасност, тъй като не е въведено от
законодателя като квалифициращо обстоятелство по чл.354а. Изразява несъгласие и
с тезата, застъпена от прокурора в съдебно заседание пред въззивния съд, че
употребата на наркотични вещества е с висока степен на обществена опасност –
също обстоятелство, което е извън състава на престъплението по чл.354а. Моли
въззивният съд да приеме, че е налице изолиран случай на поведение, което не е
в съответствие със закона. Отбелязва, че подзащитният му не е осъждан към
момента на деянието, не е осъждан и към момента на разглеждане на делото във
въззивната инстанция, наркотичните вещества са малко като количество,
обвиняемият е трудово ангажиран и изразява критично отношение към извършеното.
Акцентира и на направените от обвиняемия самопризнания още при задържането му,
сочи, че изготвените по делото експертизи са извършени с участието и със
съдействието на обвиняемия, което поведение също трябва да се отчете в
положителна насока, като въз основа на всичко това счита, че няма пречка да
бъде потвърдено решението на СРС и да бъде приложен чл.9, ал.2 от НК, защото
именно в такива случаи законодателят е приел, че може да се приложи посочената
норма.
Обвиняемият И.В.Г., в лична
защита, заявява че поддържа казаното от защитника му, минали са три години от
случая, взел си е необходимите поуки и съжалява, в правото си на последна дума,
моли решението на първата инстанция да се потвърди.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с
чл.314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че са
налице основания за неговата отмяна и постановяване на ново решение по
обвинението за извършено от обвиняемия И.Г.,
престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционното решение
е постановено при правилна оценка на доказателствата и правилно установена, но
непълна
фактическа обстановка, което е
довело до неправилно приложение на материалния закон.
Въззивният
съд, въз основа на доказателствата по делото, събрани в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, прие фактическа обстановка, която е
следната:
От фактическа страна:
Обвиняемият
И.В.Г. е роден на ***г***, българин е, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, работи в „К.-К.“ като дистрибутор, с постоянен и настоящ
адрес:***, ЕГН- **********.
Обвиняемият
употребявал наркотични вещества, като понякога със свидетеля Г.Г.се черпели с
такива.
На
22.03.2018г. в гр. София, жк. “Обеля“, пред вх. Б на блок ***, обвиняемият И.Г.
бил задържан от полицейски служители от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР- Я.Я.и
М.К.. Последните попитали обвиняемия дали в себе си има забранени от закона
вещи. Г. заявил, че носи наркотично вещество. Полицейските служители уведомили
дежурния следовател и запазили местопроизшествието. За времето от 14.30 часа до
15.00 часа на 22.03.2018г. бил извършен обиск на обвиняемия Г., в резултат на
който у него била намерена и иззета 1 брой синя полиетиленова опаковка,
съдържаща амфетамин, с общо тегло 1,53 грама, с процентно съдържание на активен
компонент амфетамин 18,5 % на стойност 45,90 лева. След това бил отведен в
сградата на 09 РУ-СДВР и задържан за срок от 24 часа.
От
заключението по изготвената на досъдебното производство, ФХЕ, се установява, че
държаното от обвиняемия Г. вещество, представлява високорисково наркотично
вещество – амфетамин, с общо тегло 1,53 грама, с процентно съдържание на
активен компонент амфетамин 18,5%.
От
заключението на КСППЕ, се установява, че при обвиняемия Г. се касае за
епизодична или вредна употреба на наркотични вещества, но няма данни за наличие
на злоупотреба с такива вещества или за зависимост към такива, обвиняемият не
страда от същинско психично заболяване, което може да се приравни към
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33
от НК, както и че към датата на деянието не е бил в състояние на интоксикация с
ПАВ, протичащо с качествени нарушения на съзнанието, могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложената
фактическа обстановка въззиният съд възприе въз основа на събраните в
досъдебното производство доказателства, които са следните: показанията на
свидетелите Г.А.Г., И.И.Й., М.В.Л.; М.И.К., способите за доказване – заключения
по изготвените на досъдебното производство ФХЕ и КСППЕ; писмените
доказателствени средства – протокол за обиск от 22.03.2018г., справка за
съдимост, както и всички останали, приети и приложени по делото писмени
доказателства.
И
въззивният съдебен състав също като първостепенния съд, намери, че посочените
доказателства, способи на доказване и писмени доказателствени средства са
еднопосочни, не съдържат съществени противоречия, намират опора едни в други,
поради което ги цени с доверие в по-голямата им част.
Правилно
са били оценени като правдиви показанията на свидетеля М.Л., който е участвал
като поемно лице при извършения личен обиск на обвиняемия. От показанията
на този свидетел се установява, че
обискът, който е бил извършен на обвиняемия е проведен при спазване на всички
изисквания на процесуалния закон, установява се, че при този обиск у обвиняемия
е намерено инкриминираното наркотично вещество, както и че обвиняемият Г. е
имал ясното съзнание, че в себе си има наркотично вещество, каквито изявления е
направил пред разследващия орган, извършил това ПСД. Показанията на свидетеля Л.намират
подкрепа в протокола за обиск от 22.03.2018г., от който също се установява
начина, по който е извършен обиска, както и обстоятелствата, при които е
извършено това процесуално следствено действие. Показанията на свидетеля Л.са
еднопосочни и с показанията на свидетеля М.К. – служител в Дирекция „Вътрешна
сигурност“, участвал при задържането на обвиняемия Г.. Свидетелят К.също като
свидетеля Л., лично е възприел изявлението на обвиняемия, че в джоба на якето
си има наркотично вещество.
Показанията
на свидетелката И.Й.не са били обсъдени от първостепенния съд, но те не са
информативни по отношение на извършеното от обвиняемия деяние, поради което
този пропуск в мотивите на районната инстанция не води до липса на мотиви и не
представлява съществено процесуално нарушение. Тази свидетелка живее на семейни
начала с обвиняемия и е присъствала в близост до мястото, на което обвиняемият
е бил задържан, но не е очевидец на задържането му, нито пък е възприела
обстоятелствата във връзка с намереното у обвиняемия наркотично вещество. От
нейните показания се установява, че на процесната дата тя е седяла в
автомобила, управляван от обвиняемия, когато последният е влязъл във вход Б на блок *** в ж.к. „Обеля“, за да се види
със свидетеля Г., след което е била информирана от служителите на „Вътрешна
сигурност“, че мъжът й ще бъде задържан. В нейно присъствие е направено
претърсване на лекия автомобил, управляван от обвиняемия, при което не са
намерени вещи от значение за случая, след което тя си е тръгнала от място.
Принципно показанията на тази свидетелка следва да се преценяват с особено
внимание, тъй като тя живее на съпружески начала с обвиняемия и двамата имат
общо дете. Въпреки това въззивният съд в по-голямата им част ги кредитира с
доверие, тъй като не са в противоречие с останалите доказателства. Не ги цени
като правдиви единствено в частта, в която свидетелката твърди, че Г. не
употребява наркотични вещества. В тази част показанията на свидетелката Й.се
оборват от показанията на свидетеля Г. и от заключението на КСППЕ, поради което
и съдът не им даде кредит на доверие.
Посредством
показанията на свидетеля Г.Г.се установява, че обвиняемият И.Г. употребява
наркотични вещества, както и че двамата със свидетеля Г. съвместно са употребявали наркотични
вещества. Тези изявления на Г. намират опора в заключението на КСППЕ, според
която при обвиняемия Г. се касае за епизодична или вредна употреба на
наркотични вещества, но няма данни за наличие на злоупотреба с такива вещества
или за зависимост към такива. От заключението на КСППЕ се установява още, че
обвиняемият не страда от същинско психично заболяване, което може да се
приравни към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по
смисъла на чл.33 от НК, както и че към датата на деянието не е бил в състояние
на интоксикация с ПАВ, протичащо с качествени нарушения на съзнанието, могъл е
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
И въззивният съд се довери на заключението на експертите, работили по КСППЕ,
защото е изготвено от компетентни вещи лица, които са дали изчерпателни
отговори на поставените им въпроси, а и същото кореспондира с показанията на
свидетеля Г., който също твърди при Г. да е налице употреба на наркотични
вещества.
От
ФХЕ се установява, че иззетият при обиска на обвиняемия обект, съдържа
амфетамин с тегло 1.53 гр., с 18% съдържание на активен компонент амфетамин, на
стойност 45,90 лева. Въззивният съд също даде кредит на доверие на тази
експертиза, защото е дала подробни отговори на поставените задачи, за
отговорите експертите са използвали научни знания, а и констатацията на
заключението, че намереното у Г. вещество е наркотично, се подкрепя от
показанията на свидетелите Л.и Караджов,
които лично са възприели обвиняемият да заявява, че у себе си има наркотик.
Бяха
ценени с доверие в цялост и всички писмени доказателства, приети по делото, тъй
като отразените в тях данни и обстоятелства кореспондират с гласните
доказателства по делото и способите за доказване.
От
правна страна:
При така изложената фактическа обстановка и въз основа на събраните
доказателства, въззивният съдът счете, че обвиняемият И.В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
От
обективна страна – на 22.03.2018г., около 14.30 часа, в гр. София, ж.к. „***на
бл.***, обвиняемият И.Г. е държал високорисково наркотично вещество –
амфетамин, с общо тегло 1.53 грама, с процентно съдържание на активен компонент
18,5%, на стойност 45,90 лева, без да има необходимото разрешение за това по Закона
за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), като случаят е
маловажен.
Амфетаминът е вещество, е включено в приложение №1 към чл.3, т.1 на Наредба за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I, „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ и държането му без необходимото разрешение по (ЗКНВП) е забранено.
От субективна страна – обвиняемият Г. е действал при условията на
пряк умисъл, като е знаел, че държи забранени вещи, без да има за това
съответното разрешение, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал
настъпването на тези последици.
Въззивният съд намира, че конкретният случай се
явява маловажен по смисъла на чл.93,т.9 НК, с оглед на установените количество
и стойност на наркотика и на обстоятелството, че става дума трудово ангажиран човек, с чисто съдебно минало, спрямо когото
няма данни за образувани други наказателни производства, поради което и отговорността на Г. беше ангажирана
под нормата на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
Тези обстоятелства позволяват да
се приеме, че става дума за маловажен случай на държане на наркотични вещества, но не и че деянието на обвиняемия Г.
субсумира признаците на такова по чл.9, ал.2 от НК.
Трябва да се посочи, че държането на
наркотични вещества е формално престъпление и самото това държане е с
достатъчно висока степен на обществена опасност с оглед застрашаването на
общественото и частното здраве от употребата на тези вещества, за да бъде
толерирано и именно по тази причина е криминализирано и държането, дори и на малки количества, които очевидно са предназначени за лична
употреба.
Първостепенният съд, за да приеме, че
обществената опасност на осъщественото от обвиняемия е явно незначителна, е
отчел само обективните признаци на неговото деяние, без да е изследвал
задълбочено качествата на субекта на престъплението, като лаконично в мотивите
си е приел, че обвиняемият е с „добри лични и характеристични данни“.
За да осъществява едно деяние признаците на
чл.9, ал.2 от НК, е необходимо както деянието, така и деецът да се отличават
със значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните деяния от
същия вид. Настоящият случай не е такъв. Както правилно е отбелязал прокурорът
в подадения протест, към датата на деянието Г. е бил служител на МВР.
Изискванията на обществото към тази категория лица за законосъобразно поведение
са значително завишени в сравнение с тези спрямо обикновените граждани. И това
е така, защото служителите в системата
на МВР са призвани да следят за спазването на законите и правилата от
останалите членове на обществото, поради което те не могат да си позволят редом
с останалите правонарушители да погазват законоустановените правила за
поведение. По делото са налице данни, че като служител на МВР, Г. е нарушил
закона не само в този конкретен случай, за който е привлечен да отговаря
наказателно, а и че това не е негова изолирана проява. Съгласно показанията на
свидетеля Г., обвиняемият употребява наркотични вещества и двамата със свидетеля
заедно са консумирали такива, като това не е било еднократно. Макар и съгласно
заключението на КСППЕ, при Г. да не е налице зависимост, явно се касае по-скоро
за вредна, а не само
за епизодична употреба на
наркотици, доколкото на свидетеля Г. е известно, че обвиняемият употребява
такива и са се черпили с наркотични вещества неведнъж. Посочените обстоятелства
не могат да бъдат отчетени като добри лични и характеристични данни. Всичко
това сочи, че личността на обвиняемия не се характеризира с толкова ниска
степен на обществена опасност, която да бъде приета за явно незначителна,
напротив, в настоящия случай обществената опасност на дееца е достатъчно
висока, че да се окачестви извършеното от него като престъпление, макар и
малозначително по смисъла на чл.354а, ал.5 НК, но в никакъв случай не може да
се приеме, че осъщественото от Г. субсумира признаците на деяние по чл.9, ал.2
от НК.
Ето защо и въззивният съд намери, че
наказателната отговорност на И.Г. трябва да се ангажира за извършено
пресъпление по чл.354а, ал.5 от НК вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
По
наказанието.
За
престъплението по чл.354а, ал.5 от НК, законодателят е предвидил наказание
„глоба“ до хиляда лева. Същевременно СРП е внесла делото в съда с предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
по реда на чл.78а от НК, тъй като деянието, за което е предаден обвиняемият Г.
на съд е умишлено, но за него е предвидено наказание глоба и обвиняемият не е
осъждан, и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Съдът,
като съобрази и разпоредбата на чл.78а, ал.5 НК, съгласно която, когато за
извършеното престъпление е предвидено наказание „глоба“, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба, както и че нормата на
чл.354а, ал.5 предвижда наказание „глоба“ до хиляда лева, намери, че размера на
наложеното на обвиняемия Г. административно наказание „глоба“ не може да бъде
по-високо от 1000 лева, поради което и му наложи минималния размер, предвиден в
чл.78а – глоба в размер на 1000 лева. Така наложеното наказание е напълно
достатъчно да въздейства възпиращо и предупредително върху обвиняемия и да го
превъзпита към спазване на законовите предписания и добрите нрави в обществото.
По
разноските.
С
оглед изхода от делото и на основание чл.189, ал.3 и чл.190,
ал.2 от НПК,
въззивният съд осъди обвиняемия И.В.Г. да заплати по сметка на СДВР сумата в
размер на 1011.03 лв. (хиляда и единадесет лева и три стотинки), представляваща
направените в хода на досъдебното производство разноски, както и сумата от по 5
лв. (пет лева), съставляваща държавна такса за всеки, служебно издаден
изпълнителен лист.
По
изложените съображения въззивният съд постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.