№ 50
гр. гр.Н., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101052 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищците Д. Т. Р., Л. М. Ф., П. У. Х., Е. В. Ш., В. Н. А., ИР. Ф. Б., Н. Б. К., срещу
собствениците от Етажната собственост на сграда с идентификатор ***** с наименование „Л.Д.“, е
предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото
събрание на етажната собственост, проведено на 17.07.2021г. Ищците, чрез процесуалния си
представител, развиват подробни съображения за нередовно обявяване на протокола от общото
събрание. В тази връзка считат, че са нарушени правата им да се запознаят с протокола. Развиват
се подробни съображения за ненадлежно връчване на протокола на ищцата Р.. Твърдят, че не са
спазени изискванията за свикване на събранието, като посочват, че липсва покана за свикването
му. Сочат, че не е спазен срокът за залепване на поканата. Излагат, че нотариалните актове за
собственост не посочват в проценти идеалните части, а общото събрание не е направило
изчисления по чл. 17, ал. 4 ЗУЕС. Твърдят, че към датата на събранието не е имало книга на
етажните собственици и оспорват наличието на посочените в протокола 51,384 % от общите части.
Твърдят, че протокола не отговаря на изискването на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Сочат, че на
събранието са участвали пълномощници в нарушение на чл. 14, ал. 3, 4 и 5 ЗУЕС. Оспорва се
наличието на квалифицирано мнозинство за вземане на решенията. Твърди се, че не са спазени чл.
50 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Излагат, че решението за избор на управителен съвет не се подкрепя от
направеното гласуване. Развиват доводи в тази насока. Излагат доводи за незаконосъобразен избор
и на контролен съвет. Навежда се, че решенията по т. 5 и т. 6 от дневния ред противоречи на
правилата на ЗУЕС, тъй като ОС избира само членове на управителния съвет. Сочи се, че всяко от
решенията е взето в нарушение на императивни разпоредби. Относно решението по т. 7 от дневния
ред се сочи, че нарушава чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС. Твърди се, че решението по т.
8 от дневния ред не попада в обхвата на компетентността на общото събрание. Решението по т. 9
се оспорва като незаконно като последица от незаконността на решението за определяне на тези
1
разходи в т. 1.1 от бюджета. Оспорва се като незаконно решението по т. 10 от дневния ред, тъй
като се основава на предходни незаконни решения – по т. 7 и т. 9. Решението по т. 11 се оспорва
като незаконно поради незаконност на решението за избор на УС. Относно решението по т. 12 от
дневния ред се сочи, че е взето в нарушение на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Решенията по т. 13, 14, 15 и 16
от дневния ред се оспорват като такива без предмет. С тези доводи от съда се иска да уважи
претенциите. Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на претенцията за
разноски на другата страна.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на сграда с
идентификатор ***** с наименование „Л.Д.“, е депозиран отговор, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Развиват се съображения за надлежно обявяване на протокола от ОС.
Твърди се, че спазени всички изискванията за свикване на общото събрание. Обръща се внимание,
че събранието е проведено при спазване на изискването за кворум. Излага се, че в случая не става
въпрос за комплекс от затворен тип като се развиват подробни съображения в тази насока. Твърди
се, че процентът на идеалните части е абсолютно правилно изчислен и се излагат доводи за това.
Сочи се, че бюджетът е приет при спазване на чл. 48 – чл. 51 ЗУЕС. От съда се иска да отхвърли
предявения иск. Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на претенцията
за разноски на другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички
решения, взети на 17.07.2021г. от общото събрание на Етажната собственост на сграда с
идентификатор *****, с наименование „Л.Д.“. В тежест на ищците по предявения иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докажат, че са собственици на самостоятелни обекти в
сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято
отмяна се иска.
В тежест на ответника е, че събранието е проведено при спазване на правилата за свикване
по чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС, при спазване на чл. 14 и чл. 15 ЗУЕС относно изискванията за участие
на пълномощници и изчисляване на кворума за провеждане на общото събрание, на чл. 11 ЗУЕС,
чл. 17 ЗУЕС, чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, чл. 50 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
Между страните не е спорно, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сградата
(посоченото се установява и от нотариални актове на л. 10 – л. 12, л. 16 – л. 19, л. 28 – л. 33, л. 61 –
л. 74 от делото). Не е спорно, че са взети решения по протокол от 17.07.2021г. (представен на л. 88
– л. 97 от делото).
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият
съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за
незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на
ищците са следните: 1. Нарушения във връзка със свикване на общото събрание; 2. Нарушения на
2
чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС при съставяне на протокола от ОС; 3. Неправилно изчислен кворум за
провеждане на събранието и мнозинство на вземане на решенията, вкл. по чл. 17, ал. 2, т. 3 и чл.
19, ал. 8 от ЗУЕС; 4. Нарушения на чл. 14, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС във връзка с участието на
пълномощници; 5. Нарушения на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС.
Във връзка с горното следва да се посочи, че от ищците за пръв път с молба вх. № 3965 от
16.09.2021г. по описа на Районен съд Н. (на л. 38 – л. 45 от делото) са въведени възражения за
нарушения във връзка с избор на управителен съвет, контролен съвет и незаконност на решенията
по т. 11, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 16 от дневния ред – поради незаконен избор на управителен съвет. С
оглед цитираната по-горе съдебна практика, тези възражения са направени извън предвидения
срок и не следва да бъдат разглеждани от съда. Видно от приетите и неоспорени по делото
съобщение и протокол по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС (на л. 124 – л. 125) протоколът от проведеното общо
събрание на 17.07.2021г. е обявен по надлежен ред на 24.07.2021г. По реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС
е изготвен протокол за поставено съобщение, с който се удостоверява, че съобщението за изготвен
протокол е поставено на входните врати на всички входове в сградата. Следователно всички
необходими документи са били на разположение на собствениците и те са имали възможност да се
запознаят с тях и да направят съответните оспорвания в предвидения срок по чл. 40, ал. 2 от ГПК –
30 дни от 24.07.2021г. (т.е. до 23.08.2021г.). В същия срок ищците са можели да оспорят решенията
за избор на управителен съвет и контролен съвет с произтичащите от това последици. Не е имало
никакви пречки това да бъде сторено от тях. Въвеждането на тези възражения за пръв път на
16.09.2021г. е извън предвидения срок и не съществуват обективни причини за това късно
въвеждане. Ето защо посочените възражения не следва да бъдат коментирани в настоящия съдебен
акт, в който следва да се обсъдят единствено посочените групи възражения, направени в
предвидения срок – с исковата молба. Тук е моментът да се посочи, че не се споделят доводите на
ищците за неспазена процедура по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. По делото са представени писмени
доказателства, съставени по предвидения за това ред, които макар и частни документи, са
изготвени при спазване на процедурата (в чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС) и имат обвързваща етажните
собственици доказателствена сила. Тези доказателства не са оспорени и отразените в тях
констатации не са оборени в хода на процеса, поради което съдът приема за установено, че
протоколът е обявен по надлежния ред. Не се приемат за основателни и доводите на една от
ищците – Д. Р., за невръчен протокол въпреки надлежно отправено искане за това. Действително
по делото са постъпили доказателства за върната от председателя на управителния съвет (С.)
обратна разписка до адв. Т. (на л. 25) както и молба от упълномощен представител на Р. (на л. 22
от делото). В съдебната практика обаче се е утвърдило разбирането, че срокът по чл. 40, ал. 2
ЗУЕС започва да тече от надлежно обявяване на протокола по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС
(Решение № 161 от 29.10.2015г. по гр.д. № 6875/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС и много други).
В случая не са налице и уважителни причини, които да обосновават по-късното въвеждане в
процеса на тези възражения, тъй като от една страна Р. е присъствала на събранието, подписала се
е лично в протокола за регистрация като присъствало лице, знаела е какви решения са взети (респ.
е изложи подробни съображения срещу законността на голяма част от решенията още в исковата
молба – в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС). Очевидно (както става ясно от текста на молба на л. 22
от делото) Р. е знаела, че е избран управителен съвет (тя е избрана за негов член), поради което е
била наясно с това решение и не е имало пречка да изложи изрични съображения срещу него с
подаването на исковата молба. След като това не е сторено, то възраженията се приемат за
направени извън срока и не следва да се обсъждат с настоящия съдебен акт.
3
Възражението, касаещо твърдения, че комплексът е от „затворен тип“, също не следва да
бъде обсъждано, тъй като е оттеглено от процесуалния представител на ищците в съдебно
заседание и това е отразено в окончателния доклад.
По възраженията за нарушения във връзка със свикване на общото събрание:
Видно от покана (на л. 143 – л. 144 от делото) Д. Д., в качеството си на собственик на ап.
А8, секция „А и Б“, на основание чл. 12, ал. 6, предл. 2 от ЗУЕС свикала общо събрание на
собствениците за 17.07.2021г. от 11:00 часа, което да се проведе в пространството до големия
басейн в комплекса (под металната шатра) - при посочен дневен ред. В поканата бил посочен час
за регистрация – 10:00, както и дата на изготвянето й – 07.07.2021г. Бил отразен час на поставяне
14:00 ч. За поставянето се съставил отделен протокол (на л. 126 от делото), подписан от Д. Д. и
двама свидетели – А. С. и Н. С.а. Видно от протокола поканата била поставена на видно място – на
входните врати на вход „А“, вход „Б“, вход „В“, вход „Г“, вход „Д“ и вход „Е“, както и на входната
врата на комплекса от към У.цата (централния вход) и на изходната врата на комплекса.
С оглед заложеното в дневния ред основание на събранието – „приемане на решение за
учредяване на етажна собственост“, за Д. Д. е съществувало основание за свикване на събранието
– посоченото в поканата по чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС (видно от приложените по делото нотариални
актове сградата е съществувала много по-дълго време от 6 месеца, поради което всеки собственик
е бил компетентен по смисъла на чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС да свика общо събрание). В чл. 13, ал. 1 от
ЗУЕС е предвидено, че общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които
свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа.
Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които
свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено
и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи
- не по-рано от 24 часа след поставянето и. Съставената покана отговаря на тези реквизити, като в
случая е съставен протокол за поставянето й, подписан от двама свидетели. В поканата са
посочени дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му.
Съставянето на протокол по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС и подписването му от свидетели,
придава (както е заложено и в трайната практика на ВКС) известна доказателствена стойност на
тези документи. Макар да са частни свидетелстващи документи, същите са съставени в рамките на
законоустановена процедура (в случая в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС), поради което удостоверените по
този начин факти и обстоятелства имат известна доказателствена сила, която е обвързваща за
страните в процеса. Няма пречка при твърдения, че фактите не са се реализирали по посочения в
протокола начин, страната да докаже това. В настоящия случай обаче доказателствената стойност
на протокола не е оборена в рамките на процеса (като протоколът за залепване на поканата не е и
оспорен по делото). Изложеното мотивира съдът да приеме, че не са налице нарушения при
свикване на общото събрание, като възраженията в исковата молба се оборват от приложените към
отговора на исковата молба протокол и покана.
По възраженията за нарушения на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС при съставяне на протокола от ОС:
Съгласно чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на
общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които
те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за",
"против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения
4
и приетите решения. В случая това съдържание е спазено, като от ответника са представени
протоколи за регистрация (на л. 105 – л. 123 от делото). В тях са вписани явилите се лица,
идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния
обект. В протокола от проведеното общо събрание от 17.07.2021г. е отразено, че протоколите за
регистрация са неразделна част от него. Ето защо с изготвянето на протоколите за регистрация с
посочените в тях реквизити, са спазени изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС.
По възраженията за неправилно изчислен кворум за провеждане на събранието и
мнозинство на вземане на решенията, вкл. по чл. 17 и чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС:
Видно от протокол от проведено общо събрание на ЕС от 15.04.2021г., ведно с
приложенията неразделна част от него (на л. 88 – л. 123 от делото) на събранието към 11:00 часа
били представени 51,384 % ид.ч. от общите части на етажната собственост, поради което същото
било отложено с един час, като към 12:00 часа били представени 56,749 % идеални части от
общите части в сградата, при какъвто кворум се провело и общото събрание. Тук следва да се
посочи, че ищците Д. Р., И.Б., Л.Ф., Н.К. (чрез пълномощник), са положили подписите си в
протоколите за регистрация (неразделна част от протокола за проведеното събрание). Останалите
ищци не са присъствали на събранието, но няма данни да са оспорили протокола в предвидения
срок, въпреки надлежното оповестяване по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС (както беше посочено по-
горе). Отразеното в протокола относно така установения кворум следва да се кредитира, тъй като в
задължителната практика на ВКС, напр. Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4294/2014 г., I г. о., ГК, е прието, че протоколът е свидетелстващ документ, установяващ
извършените от общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил
специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол - съставя се в 7-дневен срок, подписва
се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните обстоятелства.
Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно место в
етажната собственост, за поставянето на което също се изготвя протокол. Смисълът на тази
процедура е да се провери още веднъж съдържанието на протокола освен от подписалия го
председател и от етажните собственици. Предвиден е и 7-дневен срок от оповестяване на
протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в който етажен собственик,
ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на протокола, респективно достоверността
на взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на
протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен
начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена
сила на протокола. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протокола се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.
За да е допустимо оспорването на протокола в съдебното производство е необходимо етажният
собственик на докаже, че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Съдът намира,
че изготвеният по делото протокол е обвързал с доказателствената си сила ищците, поради което
възраженията им срещу констатациите във връзка с кворума са неоснователни. Няма данни те да
са оспорили тези констатации в предвидения в чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС срок. При така установената
доказателствена сила на протокола, ищците не са провели и доказване (в рамките на настоящото
производство) на твърденията си, че кворумът не е бил изчислен правилно. В тази връзка към
протокола от общото събрание са приложени таблици за разпределение на площите (на л. 98 – л.
104 от делото). Обстоятелството, че за отделните секции са налице отделни таблици и отделни
протоколи за регистрация не може да разколебае изводите във връзка с определяне на кворума. В
5
случая става въпрос за една сграда, поради което провеждане на общо събрание на всичките
входове в сградата е правило, а провеждането на отделни общи събрания на входовете е
изключение (арг. от чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС). Вярно е, че всяка от таблиците образува процент от
общи част равен на 100, но видно от протоколите за регистрация за секции „А и Б“ са
регистрирани собственици на 60,645 %, за секции „В и Г“ – 64,552 %, за секция Д – 59,654 % и за
секция Е – 45,477 %. Съотнесен към общия процент идеални части за четирите сгради (400 %) този
кворум е от 57,582 %, който е дори по-висок от отразения в протокола – 56,749 %. Ето защо с
таблиците за регистрация се доказва, че на събранието са участвали представители на поне 56,749
% идеални части от общите части в сградата. Именно този процент следва да бъде приет за
относим в настоящото производство с оглед коментираната вече доказателствена сила на
протокола. Освен това – дори и да се приеме процентът от 57,582 % - наличието на по-висок
кворум на събранието (респ. на по-високо мнозинство за взетите решения) по никакъв начин не
може да доведе до незаконосъобразност, свързана с кворума или мнозинство. Налага се извод, че
събранието е проведено при правилно определен кворум и спазване на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС,
поради което възраженията на ищците в обратната насока са неоснователни.
Не се установяват сочените от ищците нарушения на правилата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от
ЗУЕС във връзка с перата по 4.2, 4.3, 4.5, 4.7, 4.8 и 4.9 от заложения бюджет. Видно е, че в
бюджета тези разходи са формУ.рани като такива по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС. Тази разпоредба
дава възможност общото събрание да определя разходи за определени дейности, свързани с фонд
„Ремонт и обновяване“, които в случая са – система за контрол на управление за достъп,
видеонаблюдение, градински пейки, шезлонги и слънчеви чадъри, градинско оборудване и офисна
техника и оборудване на офиса. По арг. от пар. 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС „Полезни разходи" са
разходите, с които се увеличава стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите
части не са нормативно предвидени и са извън разходите за необходим и неотложен ремонт и за
основно обновяване. Прави впечатление, че така предвидените в бюджета разходи не са свързани с
преустройства или ремонт на общите части на сградата (насочени са предимно към оборудване в
двора на комплекса, за който към момента не са събрани данни да е сред общите части). Ето защо
към момента посочените дейности не могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 17,
ал. 2, т. 3 от ЗУЕС и за приемането им не е било необходимо соченото квалифицирано мнозинство.
Същото важи и за решението по т. 12 от дневния ред, тъй като видно от съдържанието му с
него управителят е оправомощен да сключи договори с конкретни изпълнителни на услуги, които
да поддържат сградата и прилежащите й територии. Това решение е за изпълнение на конкретни
дейности във връзка с поддръжка на общите части, тъй като е логично, че управителят не би могъл
да поддържа общите части лично. Квалифицираното мнозинство по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС е
предвидено само за случаи, при които правомощията или част от тях на управителния съвет
(управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са
собственици. В случая не се възлага сключването на договор за възлагане на правомощия на
управителния съвет или част от тях, тъй като сред правомощията му не е да извършва фактически
поддръжката (арг. от чл. 23, ал. 1 от ЗУЕС), а единствено да организира изпълнение на решенията
на общото събрание, което би могло да стане чрез сключване на конкретни договори с
изпълнителни на дейности по поддръжка. Ето защо за това решение не е било необходимо
квалифицирано мнозинство по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС.
С оглед изложеното не се констатираха сочените от ищците нарушения на процедурата,
свързани с кворума и мнозинството на проведеното общо събрание.
6
По възраженията за нарушения на чл. 14, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС във връзка с участието
на пълномощници:
В открито съдебно заседание от процесуалния представител на ответника са представени,
респ. приети като писмени доказателства, пълномощни от проведеното общо събрание, които не
са оспорени от ищците. От тях се установява надлежно упълномощаване, при спазване на чл. 14,
ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС на участвалите в събранието лица. Тук е моментът да се посочи, че
съгласно чл. 43 от ЗЗД пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за
това. В правната теория е възприето разбирането, че такова преупълномщаване е от името на
упълномощителя и с действие за него („Гражданско право – обща част“, Мария Павлова, Второ
преработено и допълнено издание, Софи – Р, 2002г., стр. 631). Чрез преупълномощаването се
учредява последващо представително правоотношение, което възниква между упълномощителя и
преупълномощения (пак там – стр. 632). Представителна власт е „производна“ само дотолкова,
доколкото преупълномощения няма право да излиза от рамките на упълномощаването на първото
упълномощено лице. Т.е. според трайно възприетото разбиране при преупълномощаването
правоотношението възниква директно между упълномощителя и преупълномощеното лице, като
следва да се счита, че именно упълномощителят е дал представителна власт на това лице. Поради
тази причина за целите на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС не е от значение първоначалното упълномощаване.
В рамките на дадения обем представителна власт по чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС и в рамките на
правомощията му, дадени в чл. 43 от ЗЗД, адв. М. е учредил представителна власт в полза на
определени лица, които да представляват собствениците, упълномощили първоначално него, като
правоотношението по чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС е възникнало директно между собствениците на
апартаменти и преупълномощените лица. Ето защо представителната власт е надлежно учредена и
по време на общото събрание са спазени правилата на чл. 14, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС
(участието на пълномощници е отразено в протоколите за регистрация, които са неразделна част
от протокола).
По възраженията за нарушения на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС:
Не се установяват нарушения на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС при вземане на решенията от
общото събрание. Точно обратното – с т. 8 от дневния ред е взето решение разпределението на
разходите да се извърши съгласно разпоредбите на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. В същото време в
бюджета са посочени по изричен начин всички разходи по отделни пера – фонд „Ремонт и
обновяване“ (предвиден в чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС), чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. Т.е. решенията са взети
изцяло в унисон с цитираните норми. Тук е моментът да се посочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4
ЗУЕС общото събрание приема годишен бюджет за приходите и разходите. При анализа на
понятието „бюджет” за нуждите на ЗУЕС следва да се отчетат спецификите на този закон. Видно
от чл. 1 ЗУЕС този закон урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите
части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците,
ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях. Т.е. от съществено
значение за бюджета на етажната собственост е той да е свързан с управлението на общите части.
Глава „Четвърта” от ЗУЕС е озаглавена „Поддържане, ремонт и основно обновяване на общите
части” и в нея са предвидените различните правила във връзка с цитираните дейности. В чл. 50 и
чл. 51 ЗУЕС е уредено по какъв начин се набират средствата за фонд „Ремонт и обновяване” и
разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост. От заложената
цел в ЗУЕС може да се направи извод, че етажната собственост представлява един
неперсонифициран правен субект. Отношенията между различните собственици се регУ.рат от
7
закона единствено с цел осигуряване на нормалното управление и поддържане на общите части.
Тези характеристики на етажната собственост водят до извод, че между нея и търговските
дружества по смисъла на ТЗ и другите видове сдружения по различни закони, съществуват
характерни разлики. Докато повечето сдружения се образуват с определена цел (предимно за
реализиране на печалба), то етажната собственост възниква по силата на закона и то единствено с
посочената по-горе цел, предвидена в чл. 1 ЗУЕС. Поради тази причина етажната собственост не е
субект, който принципно има за цел да реализира печалби. Впрочем отношенията в етажната
собственост не се характеризират с голяма сложност – налице са определени дейности, които
следва да се осъществят през годината, за постигане на целите по чл. 1 ЗУЕС. За реализирането на
тези дейности са необходими парични средства, които представляват „разходи” на етажната
собственост. Средствата, с които да се покриват тези разходи обаче не се набавят чрез
реализирането на печалба, а единствено чрез вноски от всички етажни собственици, направени в
съответствие с цитираната „Глава четвърта” от ЗУЕС. Поради тази причина на практика размерът
на разходите и размерът на паричните средства, които следва да се внесат от всички собственици е
един и същ. Следователно спецификата на етажната собственост води до извод, че оформянето на
нейния бюджет не следва логиката на стандартните бюджети, които задължително следва да имат
приходна и разходна част. На практика в случая разходната част на бюджета съдържа в себе си и
приходната, тъй като в закона изрично е определено по-какъв начин следва да се набират
средствата за съответните дейности. Като се вземе предвид всичко изложено, изводът на съда е, че
изготвянето на бюджет във вида, предложен на процесното общо събрание (на л. 94), е достатъчно
за приемането и възраженията на ищците в обратната посока са неоснователни. При липсата на
извод за незаконност на приетия бюджет, то и възраженията срещу решенията по т. 9 и т. 10 не са
незаконосъобразни на соченото от ищците основание.
С оглед изложеното до тук съдът достигна до краен извод, че искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв. –
платено адвокатско възнаграждение (видно от договор на л. 192 от делото). Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от процесуалния представител на
ищците, се приема за неоснователно. Това е така, тъй като минималният размер на адвокатското
възнаграждение за подобни искове е от 600 лв. (арг. от чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Т.е. възнаграждение от 1000 лв.
не го надхвърля значително, а следва да се отбележи, че делото се характеризира с известна
фактическа и правна сложност, тъй като става въпрос за учредително събрание на етажната
собственост, на което са приети множество решения (17 на брой), като от ищците са въведени
множество разнородни възражения срещу различните решения. Освен това става въпрос за сграда
с множество отделни входове и множество собственици, като и самата исковата молба е подадена
от 7 отделни ищци. Събран е сериозен обем от доказателства. Всички тези обстоятелства
определят фактическа и правна сложност на делото над ниската и обосновават заплатеното от
ответника възнаграждение от един адвокат в размер на 1000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от Д. Т. Р., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., У. „Б.“ № 9, ет. 1, ап. 2, Л. М. Ф., гражданин на Р.Ф., роден на
**********г., с постоянен адрес в гр.Н., к-с Л.Д. м.А., вх.*, ет.*, ап.**, БУ.ТАТ: *****, П. У. Х.,
ЛНЧ ********** и карта за пребиваване № *********, издадена от МВР Бургас, с адрес в гр. Н.,
местност „А.“, ап. **, Е. В. Ш., гражданка на Р.Ф., родена на 28.01.1963г., с постоянен адрес в
гр.Н., к-с Л.Д. м.А., вх. *, ет. *, ап. *, БУ.ТАТ: ****, В. Н. А., с личен номер на чужденец
**********, карта за пребиваване № ******, издадена на ******г. от ОД на МВР Бургас, с адрес в
гр. Н., местност „А.“ ап. № ***, ИР. Ф. Б., родена на **********г., гражданка на Р.Ф., постоянен
адрес: гр.Н., м.К., ет. *, ап. **, БУ.ТАТ: ***** и Н. Б. К., родена на **********г., гражданка на
Р.Ф., с адрес в гр. М., У. „К.п.“, дом **, кв. **, за отмяна на всички решения от 17.07.2021г., взети
от общото събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор 51500.***.113.1 с
наименование „Л.Д.“, като ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за управление
на етажната собственост посочените решения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Т. Р., ЕГН ********** ,с адрес в гр. П., У.
„Б.“ № 9, ет. 1, ап. 2, Л. М. Ф., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с постоянен адрес в
гр.Н., к-с Л.Д. м.А., вх.*, ет.*, ап.**, БУ.ТАТ: *****, П. У. Х., ЛНЧ ********** и карта за
пребиваване № *********, издадена от МВР Бургас, с адрес в гр. Н., местност „А.“, ап. **, Е. В.
Ш., гражданка на Р.Ф., родена на 28.01.1963г., с постоянен адрес в гр.Н., к-с Л.Д. м.А., вх. *, ет. *,
ап. *, БУ.ТАТ: ****, В. Н. А., с личен номер на чужденец **********, карта за пребиваване №
******, издадена на ******г. от ОД на МВР Бургас, с адрес в гр. Н., местност „А.“ ап. № ***, ИР.
Ф. Б., родена на **********г., гражданка на Р.Ф., постоянен адрес: гр.Н., м.К., ет. *, ап. **,
БУ.ТАТ: ***** и Н. Б. К., родена на **********г., гражданка на Р.Ф., с адрес в гр. М., У. „К.п.“,
дом **, кв. **, да заплатят на собствениците от Етажната собственост на сграда с идентификатор
51500.***.113.1 с наименование „Л.Д.“, сумата от 1000 лв., представляваща направени по делото
разноски – платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9