МОТИВИ:
С Присъда № 328 от 28.07.2020 година, постановена по НОХД № 1066 по описа за
2019 година, Габровски районен съд,
подсъдимият А.И. е признат за виновен в
това, че на 16.05.2017 година, в град Габрово, по Досъдебно производство №
193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, пред разследващ полицай, като свидетел по
същото устно и съзнателно потвърдил неистина – че през нощта на 22.03.2017
година в района на Дома на културата в град Габрово е видял пътен инцидент, при
който водач на таксиметров автомобил умишлено блъснал неговия познат А.С., като
за извършеното престъпление по чл. 290,
ал. 1 от НК му е наложил наказание от девет месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок
от три години.
Подсъдимият
И. е признат за невинен в това, на 16.05.2017 г., в град Габрово, по Досъдебно
производство № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, пред разследващ полицай
като свидетел по делото устно и съзнателно да е потвърдил неистина по отношение
на това, че през нощта на 22.03.2017 година е бил в района на Дома на културата
в гр. Габрово и оправдан в посочената част от така предявеното против него
първоначално обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
Със
същата присъда подсъдимият Ц.Ц. е признат за виновен в това, че на 08.08.2017 година, в град
Габрово, по Досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, пред
разследващ полицай, като свидетел по същото устно и съзнателно потвърдил
неистина – че през нощта на 22.03.2017 година в района на Дома на културата в
град Габрово е видял пътен инцидент, при който водач на таксиметров автомобил
блъснал неговия познат А.С., като за извършеното престъпление по чл. 290, ал. 1
от НК му е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което съдът е отложил за срок от три години.
Подсъдимият
Ц. е признат за невинен в това на 08.08.2017 година, в град Габрово, по
Досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, пред разследващ
полицай, като свидетел по делото устно и съзнателно да е потвърдил неистина по
отношение на това, че през нощта на 22.03.2017 година е бил в района на Дома на
културата в гр. Габрово, поради което и на осн. чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА в
посочената част от така предявеното против него първоначално обвинение за
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
Със
същата присъда подсъдимия А.С. е признат за виновен в това ,че на 28.06.2017
година, в град Габрово, по Досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ
- Габрово, пред разследващ полицай като свидетел по делото, устно и съзнателно
потвърдил неистина – че на 22.03.2017 година през нощта, в района на дискотека
„Алегро” бил блъснат от таксиметров автомобил, управляван от .С.Б. от гр.
Габрово, като за извършеното престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК му е наложено наказание от девет месеца
лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години.
В законния срок присъдата е обжалвана
от адв.С. от ГАК в качеството му на
защитник на подсъдимия А.И., от адв.П.С. в качеството му на защитник на
подсъдимия Ц.Ц. и от адв.М.М. в качеството му на защитник на подсъдимия С..
Защитниците счита, че обжалваната присъда в осъдителната и част е неправилна,
незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния и процесуалния
закон.
В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция
подсъдимите се явяват лично и с упълномощените от тях защитници.Подсъдимият Ц.Ц.
подържа жалбата изготвена от неговия защитник адв.С.. Защитникът отново
изразява становището си ,че РС-Габрово е нарушил материалния закон и моли
подсъдимия Ц. да бъде оправдан.
Подсъдимият С. поддържа жалбата изготвена от адв.М. и
становището на упълномощения от него защитник за настоящата инстанция –адв.Х.
от ГАК.Адв.Х. поддържа депозираното от нея писмено възражение. Накратко излага
доводи в подкрепа на твърдението и ,че решаващия съд е нарушил материалния
закон. Защитникът счита, че по делото безспорно е установено, че е налице
съприкосновение между подсъдимия С. и автомобила на св.Б. при което С. е паднал
на земята и си е счупил ръката. Следователно С. не е лъжесвидетелствал по ДП №
193/2017г. твърдейки, че е ударен от автомобил.Прави се искане подсъдимият С.
да бъде оправдан, поради това ,че не е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна престъплението по чл.290 от НК.Алтернативно адв.Х. прави
искане да се измени обжалваната присъда, като се намали размера на наложеното
наказание.
Подсъдимият И. поддържа изготвената от неговия
защитник жалба.Адвокат С. се спира на
факта, че от обективна страна е било налице ПТП при което е пострадал
подсъдимия С.. Присъствалия в близост А.И. е свидетелствал за това което е
видял, като е посочил ,че таксиметровия шофьор "умишлено" е блъснал С..
Според адв.С., думата „умишлено“
отразява субективното възприятие на свидетеля и не представлява
юридическо определение за извършеното деяние.Защитникът счита, че неговия
клиент не е потвърдил неистина в показанията си и следователно не е осъществил
състава на престъплението по чл.290 от НК, поради което прави искане да бъде
оправдан.
Представителят на ОП-Габрово оспорва жалбите и прави
искане присъдата на РС-Габрово да бъде потвърдена изцяло.
Въззивният
съдебен състав , след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото събрани на досъдебното производство
и пред съдебните инстанции и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда,
на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Досъдебно производство № 234/2019г. на РУП-Габрово е
образувано по сигнал на .С.Б., чрез неговия защитник адв.Р.Д. от ГАК срещу А.С.,
А.И. и Ц.Ц. за извършено престъпление по чл.290 , ал.1 от НК по ДП № 193/2017г.
на РУ-Габрово.
От приложеното ДП № 193/2017г. на РУ-Габрово се
установява, че същото е образувано на 03.05.2017г. след съобщение на
РУП-Габрово и е водено срещу Б.Б.за това дали на 22.03.2017г., около 04.00 часа
в гр.Габрово на ул.“Съзаклятие“ при управление на МПС – лек автомобил марка
„Шевролет“ с рег.№ ***нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на А.С. ***
средна телесна повреда- престъпление по чл.343, ал.1, б“б“ пр.второ във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
На 28.06.2017г. като свидетел е разпитан А.С..Той
разказва за случилото се на 22.03.2017г. в полунощ.В показанията си казва
буквално следното:“Таксиметровият автомобил ме удари с предна дясна част в лявата част на тялото ми в областта на
коляното и бедрото.Паднах върху дясната част на капака, тялото ми се извъртя
покрай таксито и паднах на земята…..Както обясних по-горе, изпуснах ключовете
си, не съм правил никакви крачки и не съм тръгвал към таксиметровия
автомобил.Автомобилът потегли към мен и ме блъсна.“
На 16.05.2017г., като свидетел е разпитан А.И.. Същият
твърди ,че е бил очевидец на случилото се през нощта на 22.03.2017г. и твърди
следното:“С.тръгна да върви напред
диагонално на таксито към пешеходната зона.На разстояние около един
метър беше С.и се наведе, за да вземе нещо, което вероятно
изпусна.Таксиметровият шофьор потегли с умерена газ, но според мен
умишлено и блъсна С., който се беше
полуизправил. Блъсна го с предната дясна част на таксито….Според мен,
таксиметровият шофьор умишлено блъсна С., като имаше достатъчно разстояние да
го заобиколи.“
На 08.08.2017г., като свидетел е разпитан Ц.Ц..
Свидетелят също твърди, че е очевидец на случилото се през нощта на
22.03.2017г.В показанията си Ц. твърди следното:“С.тръгна да пресича пред таксито, малко на диагонал.На около
метър и малко повече, С.си изтърва мисля ключовете.Наведе се да ги вземе, като
в момента в който тръгна да се изправя , таксито потегли нормално, движейки се
направо, като блъсна С.в лявото бедро под таза …“
По ДП № 193/2017г. на РУ-Габрово са събрани множество
писмени и гласни доказателства, същите са анализирани от наблюдаващия прокурор,
който с постановление от 12.12.2018г. е прекратил досъдебното производство
водено срещу Б.Б.за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ пр.второ във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1
от НПК.Прокурорът в мотивите на постановлението е приел от обективна страна
следното: “Св.Б. се качила на предна дясна седалка до водача Б., св.Л. зад
него.Тогава св.С. се намирал на разстояние около метър и половина пред дясната
част на автомобила.Обв.Б. видял, че св.С. няма да се премести и потеглил бавно
с автомобила с цел да го заобиколи. Когато автомобилът с преден десен калник достигнал
до св.С., последният рязко навлязъл в коридора на движение на автомобила,
ударил се в задната част на преден десен калник
и предна дясна колона и паднал на асфалта, като се подпрял на лявата си
ръка……Според заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза …..Скоростта на автомобила към
момента на удара била 1,9м/сек.Като основна причина за ПТП било посоченото
рязко навлизане на пешеходеца в коридора на движение на автомобила.ПТП не е било
предотвратимо чрез спиране от страна на водача на автомобила след навлизане на
пострадалия в коридора му.“ В мотивите си, наблюдаващият прокурор не е
кредитирал с доверие показанията на свидетелите И. и Ц., като е приел, че
двамата не са били на посоченото от тях място по време на инцидента, тъй като
поведението им противоречи на формалната и житейска логика, а именно, че при
положение ,че св.С. им е приятел, не са се притекли на помощ и не са
сигнализирали за инцидента. Прокурорът от правна страна е приел, че деянието на
Б. за което му е повдигнато обвинение, не съставлява престъпление, тъй като не
е извършено виновно, поради това , че не е могъл и не е бил длъжен да предвиди,
че при опита си да заобиколи С., след
като е имал достатъчно място за това, последният ще навлезе рязко в
траекторията му, както посочва заключението на комплексната експертиза.
Постановлението на РП-Габрово за прекратяване на
досъдебното производство е потвърдено с определение №15 от 15.01.2019г. по НЧД
№ 1614 по описа на РС-Габрово за 2018г. Съдът изцяло споделя изводите на
РП-Габрово относно установената фактическа обстановка и анализа на
свидетелските показания, като акцентира на изводите на съдебните експертизи.
Приема становището на експертите, че пострадалия С. рязко е навлязъл в зоната
на движение на автомобила и
произшествието не е било предотвратимо, чрез спиране. Съдът счита, че е
възможно С. да е залитнал към автомобила с оглед на това ,че е бил употребил
алкохол.
Определението на РС-Габрово е било предмет на въззивна
проверка от състав на ГОС, който с определение №47 от 25.02.2019г. по ВЧНД №
8/2019г. е потвърдил същото си. В мотивите си, ОС-Габрово е приел от фактическа
страна следното: „С. се намирал на около метър и половина пред дясната част на
автомобила и не се отместил. Виждайки това, водачът Б. потеглил бавно с
намерение да го заобиколи, което съобщил на двете свидетелки.Когато автомобилът
достигнал до С. с предния си десен калник, последният навлязъл в коридора за
движение на колата, ударил се в задната част на предния десен калник и предната
дясна колона и паднал на земята, подпирайки се на лявата си ръка.“ ОС-Габрово
споделя изводите на РС-Габрово за това ,че стореното от Б. не съставлява
престъпление. Констатира, че са налице две групи свидетели и кредитира с доверие показанията на двете
момичета пътували в автомобила. Приема, че в показанията на свидетелите И. и Ц.
липсва елементарна житейска логика, същите противоречат на останалите
доказателства по делото, поради което счита ,че тези свидетели не са
присъствали по време на инцидента. Счита, че по делото липсват данни за
извършено умишлено или непредпазливо деяние от страна на Б..
Подсъдимите И. и Ц. са предадени на съд с обвинение по
чл.290, ал.1 от НК за това ,че в описаните по-горе показания съзнателно са
потвърдили неистина, че на 22.03.2017г. през нощта са били в района на Дома на
културата в гр.Габрово и са видели пътен
инцидент при който водач на таксиметров автомобил умишлено блъснал техния
познат А.С..С присъда №328 от 28.07.2020г. по НОХД № 1066/2019г. РС-Габрово е
признал всеки от тях за невинен в това да е потвърдил съзнателно неистина за
това, че на 22.03.2017г. през нощта е бил в района на Дома на културата в
гр.Габрово и ги е оправдал в тази част на повдигнатото им обвинение по чл.290,
ал.1 от НК. Присъдата не е протестирана
в тази и част и е приложим принципа „reformation in pejus“, т.е невъзможността да се влошава наказателното
положение на дееца без съответен протест.
Предмет на въззивна проверка е дали подсъдимият С. в
показанията си по ДП №193/2017г. на РУ-Габрово съзнателно е потвърдил неистина,
че на 22.03.2017г. през нощта в района на дискотека „Алегро“ е бил блъснат от
таксиметров автомобил, управляван от Б.С. и дали подсъдимите И. и С. съзнателно
са потвърдили неистина в показанията си по горното досъдебно производство, че
на 22.03.2017г. през нощта видели пътен инцидент, при който водач на
таксиметров автомобил блъснал техния познат А.С..
В обясненията си пред РС-Габрово подсъдимите
преповтарят показанията си дадени като свидетели по ДП №193/2017г. на
РУ-Габрово, като в подробности обясняват за случилото се. Подсъдимият И.
обяснява, че на другия ден след инцидента, потърсил А.С., който познавал от
преди и с когото били съседи, разбрал ,че му е счупена ръката и изразил съгласие да свидетелства за това ,
което е видял. И. уведомил и подсъдимия Ц., че
на С. му е счупена ръката и той също изразил съгласие да свидетелства за случилото се при
нужда. Защитната теза на подсъдимите И. и Ц. не се опровергава от събраните по
делото доказателства.
Престъпленията по глава VIII, раздел III от НК са умишлени и засягат правилното осъществяване
на правосъдната дейност. Депозирането на неистински показания е резултат на
целенасочена волева дейност на свидетел, осъществена с намерение за осуетяване
разкриването на обективната истина. Релевантна за отговорността по чл.290, ал.1
от НК е липсата на съответствие между
действителната информация с която е разполагал свидетеля и тази, която е заявил
пред разследващия орган.При лъжесвидетелстване, деецът „съзнателно“ потвърждава
неистина или премълчава истина, т.е. съзнава общественоопасния характер на
извършеното с оглед недопустимо засягане на обществените отношения, свързани с
дейността на компетентните държавни органи и предвижда общественоопасните
последици- възпрепятстване на правосъдната дейност и и иска, цели тъкмо това.
От цитираните по-горе прокурорски и съдебни актове безспорно
се установява,че както наблюдаващия прокурор по ДП №193/2017г. на РУ-Габрово,
така и съдът, след анализ на доказателствата по делото е установил, че на
22.03.2017г. през нощта, в близост до дискотека „Алегро“ в гр.Габрово е
възникнало ПТП между таксиметров автомобил, управляван от Б.Б.и А.С. при който
пешеходеца е получил вътреставно счупване на главичката на лъчевата кост на
лявата предмишница, причинило трайно затруднение на движението на левия горен
крайник и представляващо средна телесна
повреда по смисъла на закона. Безспорно се касае за пътен инциден между
таксиметров автомобил и пешеходец при който е пострадал пешеходеца. В
показанията си по ДП №193/2017г. на РУ-Габрово подсъдимите по настоящото дело
съобщават именно за пътен инциден при който таксиметров автомобил блъснал
техния познат А.С.. Това, че наказателното производство срещу водача на
таксиметровия автомобил Б.Б.е прекратено от наблюдаващия прокурор с мотив, че Б.
не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че С. ще навлезе рязко в траекторията
му на движение без дори да се обсъжда въпроса дали водача на автомобила е
нарушил ЗДвП, не изключва факта, че между автомобила и пешеходеца е имало
сблъсък. Въззивният съд не констатира в показанията на подсъдимите по делото в
качеството им на свидетели по горното досъдебно производство отклонение от действителните факти или
умишлена деформация на информацията. Дори и при внезапно навлизане на пешеходец
в зоната за движение на автомобил, при наличието на предпоставките на чл.15 от НК/случайно деяние/, когато има
съприкосновение между пешеходец и автомобил е налице ПТП при което от
обективна страна автомобила блъска пешеходеца. Налице е субективна увереност от
страна на подсъдимите във верността на поднесената от тях информация, като
свидетели. В подкрепа на този извод е факта, че подсъдимия С., веднага след
инцидента при преглед в ЦСМП-Габрово е съобщил, че е ударен от автомобил
/стр.10 от ДП 193/2017г. При освидетелстването на А.С. на 24.03.2017г. от
доктор Я.К.- началник отделение по
съдебна медицина при МБАЛ “Д-р Тота Венкова“АД-Габрово, същият е съобщил, че на
22.03.2017г.г. около 04 .00 часа на ул.“Съзаклятие“ в Габрово е бил блъснат с
предницата от таксиметров автомобил при което паднал и си ударил лакътя на
лявата ръка, като тези обстоятелства били вписани в издаденото
съдебномедицинско удостоверение №35/2017г. Подсъдимите Ц. и С., като съседи и
дългогодишни познати на подсъдимия С. още на следващия ден след инцидента
обсъдили случилото се с него и заявили готовност да свидетелстват, тъй като по
една случайност били очевидци на случилото се.
За да се осъществи изпълнителното деяние по чл.290,
ал.1 от НК следва дееца умишлено да затаи истина или да потвърди неистина. В
конкретния случай и тримата подсъдими по ДП №193/2017г. на РУ-Габрово в
качеството си на свидетели са съобщили факт безспорно установен по делото, а
именно, че А.С. е блъснат от таксиметров
автомобил управляван от Б.Б.в района на дискотека „Алегро“ в гр.Габрово на
22.03.2017г. през нощта.
Въззивният съд изцяло споделя тезата на защитника на
подсъдимия И., че твърдението му, че Б. „умишлено“ е блъснал С. е въпрос на
лична преценка и правна квалификация, която свидетелят не е длъжен да прави,
тъй като не е юрист и в качеството си на свидетел съдът се интересува от
непосредствените му възприятия, а не от субективните му изводи за причината за
инцидента.
Настоящият
въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е анализирал превратно събраните по делото
доказателства е направил незаконосъобразен извод за това, че подсъдимите са извършили престъплението за което
е предаден на съд. РС-Габрово в мотивите си се е спрял на детайли в показанията
на подсъдимите като свидетели, които според него противоречат на останалите
доказателства по делото, но който не са предмет на конкретното обвинение за
което са предадени на съд. Повдигайки обвинение, прокурорът е ограничил същото
само до твърденията на подсъдимите за възникнал пътен инцидент и обсъждането и
анализа на свидетелски показания извън тези факти е неотносимо към предмета на
доказване.
По
изложените съображения, настоящият
въззивен състав, като съобрази разпоредбата на чл.303 и 304 от НПК прие,
че доказателствата по делото не могат да обосноват извършено престъпление от
подсъдимите - А.С., А.И. и Ц.Ц. по чл.290, ал.1 от НК, поради което отмени
обжалваната присъда в осъдителната и част и призна всеки от подсъдимите за
невинен в това по ДП № 193/2017г. на РУ-Габрово пред разследващ полицай, устно
и съзнателно да е потвърдил неистина за това ,че на 22.03.2017г. през нощта
водач на таксиметров автомобил в района на дискотека „Алегро“ в гр.Габрово е блъснал А.С..Съдът оправда всеки от
подсъдимите - А.С., А.И. и Ц.Ц. по
повдигнатото им обвинения по
чл.290, ал.1 от НК.
В
този смисъл е и произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.