№ 13379
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110162074 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД срещу Столична община осъдителен иск с правна квалификация чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 176,49 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по автомобилна застраховка „Каско +“ във връзка с щета № 470424242441148
за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6
олроуд куатро“, с peг. № ******* на 05.07.2024 г. поради попадане на същото в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в
адрес, ведно със законна лихва за периода от 21.10.2024 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че при ПТП, настъпило на 05.07.2024 г. било увредено
МПС „Ауди А6 олроуд куатро“, peг. № *******, управляван от Н. П. С. и
собственост на „Току Рент“ ЕООД. Причина за настъпването на ПТП било
попадане на същото в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, находяща се в град София адрес, в следствие на което са нанесени
материални щети – гума пр. дясна и др. За настъпилото ПТП била представена
Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“ от Н. П. С., в която същият декларирал датата на ПТП и
1
обстоятелствата, при които е настъпило. Към датата на ПТП увреденият МПС
„Ауди А6 олроуд куатро“, с peг. № ******* бил имуществено застрахован при
ищеца по силата сключена застраховка „Каско Стандарт“, застрахователна
полица № 47042217515000066/3, със срок на валидност от 24.03.2024 г.
до23.03.2025 г., при покрити рискове „официален сервиз“. По заявление на
представител на собственика на увредения автомобил за изплащане на
застрахователно обезщетение на застраховки „Каско“ и „ГО“ на
автомобилистите при имуществени вреди към ищеца, в дружеството била
заведена щета № 470424242441148, извършен бил оглед и опис на
причинените щети, съставен бил опис на претенция № 50-01600-
10903/24/05.07.2024 г., с описание на имуществените вреди, а стойността на
същите била изчислена в опис-заключение по претенция № 50-01600-
10903/24/05.07.2024г., за определяне стойността на имуществените вреди. За
отстраняване на вредите било изплатено застрахователно обезщетение по
калкулация на застрахователя. С доклад на застрахователя от дата 10.07.2024 г.
била одобрена за плащане сумата от 176,49 лева и с платежно нареждане от
12.07.2024 г. същата е била преведена на собственика на увредения автомобил
в банка „Уникредит - Централизирана“. Твърди, че мястото на настъпилото
ПТП представлявало общински път, като ответникът не спазил задължението
си за поддържането му. Посочва, че поканил ответника да възстанови
заплатеното застрахователно обезщетение с регресна покана изх. №
2052/28.08.2024г., получена на дата 02.09.2024 г., но с писмо с вх. № 0260-
6495/24.09.2024 г. Столична община отказала плащане по щетата. С оглед
изложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че искът не е
доказан, доколкото липсвал протокол от процесното ПТП, както и
доказателства за уведомяването на пътна полиция. Твърди, че от сателитни
снимки се установява, че липсвали дупки на твърдяното място на
настъпването на ПТП. Не оспорва, че застрахователят е заплатил сумата в
размер на 176,49 лв. Твърди, че процесната улица е ремонтирана от „Трейс
груп холд“ ЕООД, като ремонтът е бил приключен през май 2024 г. Поради
това моли и за привличането на това лице като подпомагаща страна. С оглед
гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на
2
сторените по делото разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника – „Трейс Груп Холд“
ЕАД, е изразило становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Излагат се съображения за липсата на предпоставките,
обуславящи основателността на исковата претенция. С оглед изложеното моли
за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приета като писмено доказателство застрахователна полица
№ 47042217515000066/3 от 22.03.2022 г. за застраховка „Каско Стандарт“, в
която е обективиран сключен на 22.03.2022 г. договор за застраховка „Каско“
между ищеца като застраховател и „Току Рент“ ЕООД като застраховано лице
и собственик на застрахованото имущество – лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А6 Allroad Quattro“, с рег. № *******, рама WAUZZZF29NN043771,
със срок на действие от 00:00 часа на 24.03.2024 г. до 23:59 часа на 23.03.2025
г., със застрахователна сума в размер на 162450,00 лв. и застрахователна
премия от 5824,97 лв., с плащане на две вноски от 2912,48 лв. при сключване
на договора и 2912,49 лв. на 24.09.2024 г., с основно покритие – пожар и
природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия , с вкл. Клаузи помощ на
пътя, официален сервиз и асист 24/7, ведно с приложимите общи условия
(ОУ), предложение-въпросник, сметка за платена застрахователна премия.
Представени са още: декларация за настъпване на застрахователно
събитие по полица „Каско Стандарт“; заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 05.07.2024 г.; уведомление за поверителност;
предложение за сключване на застраховка „Каско Стандарт“; СУМПС,
контролен талон на водача на увреденото МПС; свидетелство за регистрация
част II; опис на претенция; опис-заключени по претенция; снимков материал
на увреденото МПС; фактура от 03.07.2024 г.; фактура от 05.07.2025 г., ведно с
фискален бон; доклад по щета; платежно нареждане от 12.07.2025 г., за
заплатена сума от 176,49 лв. в полза на увреденото лице от ищеца; регресна
покана от 28.08.2024 г. във връзка с процесната щета от ищеца до ответника,
3
ведно с обратна разписка за получаването й от ответника на 02.09.2024 г.;
отговор от ответника на регресната покана, с който е отказано плащане на
регресната претенция; писмо от Столична община от 29.10.2024 г., ведно с
фактура № ********** от 17.05.2024 г., издадена от третото лице-помагач на и
получател ответника, двустранна сметка, протокол № 11 от 17.05.2024 г. за
установяване завършването и заплащането на натурални видове строително-
монтажни работи, количествена сметка, скици относно ремонтирани участъци
на адрес, писмо от ответника за възлагане на строително-монтажни работи на
третото лице-помагач; договор за възлагане на строително-монтажни работи
от 20.10.2023 г., сключен между ответника като възложител и третото лице-
помагач като изпълнител; приемо-предавателен протокол; приемо-
предавателен лист; акт за фактическо приключване на СМР; дневно
извлечение от 12.06.2024 г.
От показанията на свидетеля Н. П. С., се установява, че през юли 2024 г.,
в светлата част на денонощието управлявал процесния лек автомобил „Ауди
6“, в кв. „Драгалевци“ по адрес, движел се със скорост от 40-50 км/ч, срещу
него идвал автобус, при което с предна дясна гума попаднал в дупка на
пътното платно. Спрял да провери какво се е случило и установил, че предна
дясна гума била повредена. Дупката попадала в сянка, поради което не се
виждала, не била и обозначена, а заради идващия насреща автобус не било
възможно и да бъде избегната. Дълбочината на дупката била 10/15 см и дълга
около 1 метър. Били изготвени снимки на дупката от него и от
застрахователния брокер, след което предявили претенцията си пред
ищцовото застрахователно дружество по застраховка „Каско“. Щетите били
само по гумата. Мястото на ПТП не било посетено от КАТ. Две седмици след
ПТП дупката била асфалтирана.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява
следния механизъм на ПТП, а именно: на 05.07.2024 г. в гр. София, водачът на
МПС „Ауди А6“, рег. № ******* се движел по адрес от кв. Драгалевци в
посока кв. Симеоново, като по време на движение преминава през
необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се в дясната част на
пътното платно, което става причина за увреждане на предна дясна гума на
автомобила. При съпоставка на посочения механизъм на ПТП и описаните
4
щети от техническа гледна точка следва, че описаните щети са в резултат на
процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил „Ауди А6“, рег. № *******, определена към датата на настъпване
на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 200,66 лв.
Други доказателства от значение за решаване на делото не са
представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД.
Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на СРС.
Основателността на исковата претенция по чл. 410 КЗ е обусловена от
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): наличието на валиден договор за имуществено застраховане „Каско“
между увреденото лице и застрахователното дружество – ищец; заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец;
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД: 1) осъществен фактически състав по чл. 45
от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи: деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо
да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959
г., т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа.
За установяването на тези обстоятелства доказателствената тежест носи
ищеца. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител при условията на пълно обратно доказване, както и да
докаже възражението си за съпричиняване от страна на водача на увредения
автомобил и твърдението си, че процесния участък е отговаряло трето лице.
В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от
представените по делото писмени доказателства, се установи по безспорен
5
начин, наличието на първата предпоставка – валиден договор за имуществено
застраховане „Каско“ между увреденото лице и застрахователното дружество
– ищец по отношение на процесното МПС, към момента на настъпване на
процесния инцидент.
В подкрепа на твърденията си във връзка с процесното произшествие,
настъпило в срока на застрахователно покритие по имуществената
застраховка „Каско“, ищецът е ангажирал декларация за настъпване на
застрахователно събитие, заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, разпитан е свидетелят С. – водача на процесното МПС, прието е
заключение на САТЕ. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната
САТЕ, причинените на автомобила щети са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП. Съдът намира за установено по безспорен начин от
съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, че при
преминаване на процесния автомобил през необезопасена и несигнализирана
дупка на платното за движение са настъпили щети по процесното МПС, респ.
настъпилите щети се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
По арг. от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“, и т. 3, б. „в“ ЗДвП
водачът има задължение да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи когато при произшествието са
пострадали хора и ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него. При това положение в
разглеждания случай водачът на увреденото МПС не е имал задължение да
уведомява КАТ, доколкото от ПТП не е имало пострадали хора и доколкото
той е бил единственият участник. Изложеното обяснява причината за липсата
на представен протокол за ПТП в разглеждания случай. Липсата на представен
снимков материал също не е пречка по делото при условията на пълно и
главно доказване да бъдат установени предпоставките, обуславящи исковата
претенция. Относно параметрите на дупката бяха събрани данни посредством
разпита на свидетеля С..
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
В отношенията между страните не е спорно, а и от представените
6
застрахователна полица за застраховка „Каско Стандарт“, раздел „Каско“,
„Основни покрития“, клауза „Пожар, природни бедствия и пътно-транспортни
произшествия на МПС“, и ОУ, глава втора, клауза „Пожар, природни бедствия
и пътно-транспортни произшествия на МПС“, раздел „Допълнителни покрити
рискове“, т. 2 се установи, че застрахователят покрива щети, настъпили от
ПТП, като последното представлява събитие, възникнало при движение на
ППС и предизвикало повреда на ППС, каквото несъмнено представлява и
попадането на МПС в дупка на пътното платно. Ето защо съдът намира за
установено по безспорен начин, че процесното застрахователно събитие
представлява покрит застрахователен риск, респ. застрахователното
дружество правилно е изплатило застрахователно обезщетение на увреденото
лице. Съдът намира и че мястото на ПТП е индивидуализирано в достатъчна
степен, посредством показанията на свидетеля С..
Между страните по делото е безспорно и че ищцовото застрахователно
дружество е изплатило застрахователно обезщетение в претендирания размер,
а и тези факти се установиха от представените по делото писмени
доказателства – сметки и платежно нареждане.
Посредством заключението на назначената по делото САТЕ се установи
и че стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС възлиза на
200,66 лв., доколкото обаче ищецът претендира по-малка сума съобразно
диспозитивното начало следва да се присъди именно тя.
В отношенията между страните е безспорно, а и от доказателствата по
делото се, че процесният пътен участък представлява част от общинската
пътна мрежа. Съгласно приложимата нормативна уредба Столична община в
качеството си на юридическо лице е правен субект, на когото е възложено по
силата на закона – чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, задължението да
осъществява дейностите по ремонт и поддръжка в изправно състояние на
общинските пътища, сигнализиране за препятствията по тях, както и
отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-кратък
срок. Щом пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да сигнализира
съответната опасност на пътя с необходимите пътни знаци с оглед
7
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13, ал. 1 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената в случая необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно, създава опасност от увреждане за участниците в
движението и представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност
за движението. Бездействието на служителите на Столична община или на
други лица, на които тя е възложила изпълнението, във връзка с обозначаване
на препятствието на пътя до премахването му е довело до неизпълнение от
страна на възложителя на задължението по чл. 31 ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал. 1,
изр. 1 ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените при инцидента вреди. Предвид
нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП за ответната община е било налице
задължение регулярно да осъществява, включително и по своя инициатива,
необходимите проверки за безопасност, доколкото тя е разположена на пътя, и
при необходимост да я сигнализира до отстраняване на неизправностите.
Изпълнението на тези задължения не е ограничено само до онези части или
принадлежности на улицата, които са общинска собственост, защото на
общината е вменено задължението да осъществява цялостната дейност по
полагането на системни грижи, поддържането в изправност и осигуряване
безопасността при движение по общински път. Ето защо за уважаване на иска
е достатъчно, че е доказано по делото допуснато нарушение от служители или
други натоварени от Столична община лица на задълженията по поддържане
на уличната мрежа, включително по сигнализиране за препятствия на пътя,
което е причинило вреди на имущество, застраховано при ищеца по
застраховка „Каско“. Бездействието на натоварените от общината лица по
аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като ответникът не е
оборил законовата презумпция. По изложените съображения съдът намира, че
Столична община е пасивно легитимирана по предявения главен иск и следва
да носи отговорност по реда на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може
да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.
При това положение исковата претенция се явява установена както по
8
своето основание, така и по размер следва да се уважи в цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът. Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 925,00 лв.,
от които 50,00 лв. за ДТ, 400,00 лв. за депозит за вещо лице, 75,00 лв. за
депозит за свидетел и 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ********* на основание чл. 410, ал.
1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД да заплати на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми, а именно: сумата от 176,49 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско +“ във връзка с щета № 470424242441148 за имуществени
вреди, причинени на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 олроуд куатро“,
с peг. № ******* на 05.07.2024 г. поради попадане на същото в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в
адрес, ведно със законна лихва за периода от 21.10.2024 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 925,00 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението е постановено с участието на третото лице - помагач на
страната на ответника – „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9