Р
Е Ш Е Н И Е
№
260339 / 18.3.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05841 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни положителни искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу Н.Б.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, с които се иска да бъде установено в отношенията между страните,
че Н.Б.М. дължи на ищцовото дружество следните суми: 700.00 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 114858/13.03.2017г., по
отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 10.04.2017г.,
46,62 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2017г. до
03.07.2017г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на която е
обявена предсрочна изискуемост, считано
от 10.04.2017г., 267,84 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 20.03.2017г. до 03.07.2017г., по отношение
на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 10.04.2017г., 202,89
лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на
дата 10.04.2017г., 138,13 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 11.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението
до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба
се сочи, че между ответника Н.Б.М., като заемател и „Сити кеш” ООД е сключен
Договор за паричен заем № 114858 от 13.03.2017г., съгласно който заемодателят –
„Сити кеш” ООД се е задължил да
предостави на заемателя сумата от 700,00 лева, представляваща главница и чиста
стойност на заема. Твърди се, че с полагане на подписа си на Договора,
заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на
заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде
в размер на 46,62 лева, като по този начин са договорили обща стойност на
плащанията по заема да бъде в размер на 746,62 лева, платима на 16 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 46,66 лева, при първа
погасителна вноска на 20.03.2017г. и последна погасителна вноска с падеж на
плащане 03.07.2017г. Сочи се, че крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 03.07.2017г., но тъй като заемателят не е изпълнявал
договорните си задължения, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 10.04.2017г. Сочи се
още, че съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 4 от Договора, при настъпване на
предсрочна изискуемост, заемодателят има право да начисли неустойка за
предсрочната изискуемост, която е в размер на 20% от дължимата до пълното
погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна
лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. По този начин, на
10.04.2017г. заемодателят е начислил неустойка в размер на 202,89 лева.
В исковата молба
се изяснява, че съгласно клаузите на сключения договор, страните са се
споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в
договора обезпечения, а именно: издаване на запис на заповед от страна на
заемателя,;поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят
кумулативно на конкретно посочени в договора условия; чрез залог върху движима
вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по
договора; първа по ред ипотека или предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за конкретно определен период от
време. Сочи се, че заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че ако в
3-дневен срок от подписване на договора не представи на заемодателя
договореното обезпечение, същия дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение
на договорно задължение. Поради непредставяне в срок на поне две от уговорените
обезпечения от страна на заемателя, на последния е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 267,78 лева, разсрочена на 16 равни вноски, всяка в
размер на 16,74 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем.
Уточнява се в
исковата молба, че всички възникнали въз основа на сключения по-горе договор са
били прехвърлени на ищеца по настоящото дело, съгласно подписано Приложение № 1
към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 31.10.2017г., подписано между „Сити кеш” ООД, ЕИК:
********* и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********. Уточнява се още, че с изрично
пълномощно законният представител на „Сити кеш” ООД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 31.05.2017г. да уведоми длъжниците за извършената
цесия от името на цедента и за своя сметка. Поради обстоятелството, че
изпратеното до ответника писмо, съдържащо уведомително писмо за извършената
цесия, не е било връчено на ответника, ищецът е приложил същото към исковата си
молба, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията
към нея.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло предявените искови претенции. Твърди, че
договорът е нищожен, тъй като не е подписан от Управителя на „Сити Кеш” ООД. На
следващо място се сочи, че претендираната неустойка за неизпълнение на договорно задължение е
незаконосъобразно и противоречи на закона и добрите нрави. Оспорва и претендираното вземане за неустойка
за предсрочна изискуемост, твърдейки че е незаконна. Твърди, че дълга на
ответника не е прехвърлен с посочения от ищеца Договор за прехвърляне на
вземания, сключен между ищеца и „СИТИ Кеш” ООД.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1132 от 05.03.2019г. по ч. гр. д. № 01618
по описа за 2019г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото
дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен
срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство
прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
От
приетите по делото доказателства се установява, че на 13.03.2017г. ответникът Н.Б.М.
и „Сити Кеш” ООД са сключили Договор за паричен заем №114858, по силата на
който „Сити Кеш” ООД, в качеството си на заемодател се е задължило да предостави кредит в размер на 700 лева, а ответникът се задължил да я върне на 16 броя седмични вноски с падежна дата – понеделник. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че
подписването на договора представлява разписка за получаването на заемната
сума. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в
размер на 40,08 %, а годишнен
процент на разходите – 49,103 %. В чл. 3.2 от договора е уговорено, че всяка седмична вноска е в размер
на 46,66 лева, като в т. 3.12 е посочено, че общата дължима сума за главница и
възнаградителна лихва възлиза на 746,62 лева. В чл. 8 от договора е предвидена
неустойка в размер на 267,84 при неизпълнение на задължението за предоставяне
на поне две от следните обезпечения: банкова гаранция и запис на заповед. В чл.
7, ал. 4 от договора се предвижда начисляване на неустойка при настъпване на
предсрчона изискуемост на кредита, която е в разме рна 20 % от непогасената
главница.
Съдът намира, че ответникът е получил заемната сума, тъй
като съгласно чл. 4, ал. 1 е записано, че договорът има силата на разписка.
Към Договора за заем е приложен
погасителен план, в който е отразен броя на погасителните вноски, падежната
дата, размера на вноската, размера на вноската по чл. 8 от договора и общия
размер на дължимата се вноска.
По
делото са приети и Общи условия по
договор за заем, в сила от 01.05.2016г. и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, подписани от ответника.
По делото е
представен рамков договор за цесия от 31.10.2017 г. и приложение № 1 към него,
от които е видно, че „Сити кеш“ ООД е прехвърлило на ищцовата страна “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към ответната страна, произтичащи
от договора за паричен заем. Приложено е пълномощно, от което се установява, че
цедентът е упълномощил
ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за
сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително
писмо на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на цедента. Писмото е
адресирано до ответника и същото се извършва уведомяване за извършено прехвърляне на вземането.
В
тази връзка и с оглед възражението на ответника, че цесията не му е била
надлежно съобщена, следва да се посочи, че съдът намира същото за
неоснователно. Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о./. Действително, назначеният от съда особен
представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава
интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането
му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно
връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК
при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита
призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в
рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната
разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към
нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената
цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване
исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е
изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника. Следва да се посочи само за
пълнота, че актуалната съдебна практика стига по-далеч, като намира, че
уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост /уведомяването за прехвърляне
на вземането/ може да се съобщи редовно и на назначения по делото особен
представител /виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г.
на I т. о. на ВКС/.
В
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/114858 от 10.11.2017г. е посочен
цедентът, цесионерът, датата на договора за цесия, индивидуализирано е и
правоотношението вземанията, по което са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Ето защо съдът намира, че най-късно в хода на настоящия процес
по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия. Оттук ищецът е материалноправно легитимиран да претендира
всички вземания въз основа на договор за паричен заем № 114858 от 13.03.2017г.
срещу ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария
кредитор.
Ето защо, съдът
приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания
по процесния договор за паричен заем.
Досежно
самия процесния договор от 13.03.2017г., настоящият съдебен състав намира, че
по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на
разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на
чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща
общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл.
11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Разпоредбата на Чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда,
че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
т. 9 - лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти;
т. 9а - методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;
т. 12- информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.
12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД определя за
нищожни договорите, които противоречат на закона. Противоречието се
изразява в неспазването на императивна правна норма или основен правен принцип.
Установената съдебна практика на ВКС (Р №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От
съдържанието на договора се установява, че същият е бланков. Съдът намира, че
сключеният договор за паричен заем е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК,
тъй като не съдържа задължителните реквизити, регламентирани от чл. 11, ал. 1,
т. 9, 9а и т. 12 ЗПК, както и на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК. За
установяване на последното обстоятелство съдът намира, че не са необходими специални знания из областта на науката, изкуството,
занаятите и други, предвид пряката му очевидност и липсата на пречки за
извършване на сравнение от страна на съда.
Ето защо, предвид гореизложеното, съдът
намира, че процесния Договор за заем Договор за паричен заем №114858 от 13.03.2017г., сключен между
„Сити Кеш” ООД, с ЕИК: ********* и Н.Б.М. е недействителен, което има за правна
последица потребителят да върне само чистата стойност на кредита. В тази
хипотеза, той не дължи лихва или други разходи по кредита, по предвиждането на
чл. 23 от ЗПК. Този извод съдът извлича с граматическо тълкуване от
употребата на законодателя в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на
наречието „само“, което изключва всички други плащания по договора за кредит,
независимо от техния характер. С оглед достигнатия извод, съдът намира за
ненужно обсъждането на предявените установителни искове по размер.
С оглед горното, предявения иск по чл. 240 ал. 1 ЗЗД следва
да бъде уважен до размера от 700,00 лева и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 1355,48 лева. Досежно другите установителни искове, същите
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл.
86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата от 700,00 лева, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
01.03.2019г. до окончателното й плащане
По отношение на разноските:
При този изход на спора
право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от
исковете. Същият е доказал такива в размер на 754,22 лева, от които: 54,22 лева
за държавна такса в исковото и заповедно производство, 50.00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 350.00 лева –
възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 100.00 лева – възнаграждение на вещо лице в
исковото производство и 200.00 лева – възнаграждение на особен представител в
исковото производство. В
съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 389,50 лева за направените по настоящото дело и ч. гр. д. № 01618/2019г.
по описа на ПРС, разноски.
При този изход на спора,
право на разноски има и ответникът, съобразно с отхвърлената част от исковите
претенции. Същият, обаче, не е доказал такива, поради което и не следва да му
бъдат присъдени.
Мотивиран от горното,
Пернишкия районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, срещу Н.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че Н.Б.М. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 700,00 лева, представляваща
главница по Договор за паричен
заем № 114858 от 13.03.2017г., сключен със „Сити кеш” ООД, ЕИК: *********, вземанията
по който са прехвърлени на 31.10.2017г. с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД и за която сума по ч. гр. дело № 01618/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 01618/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник, ведно със
законната лихва върху главницата от 700,00 лева, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК -01.03.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за сумата
от 46,62 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.03.2017г. до 03.07.2017г. (падеж на последна погасителна вноска), по
отношение на която е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 10.04.2017г., за сумата от 267,84 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 20.03.2017г. до 03.07.2017г., по отношение на която е
обявена предсрочна изискуемост, считано от 10.04.2017г., за сумата от 202,89 лева, представляваща неустойка
за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 10.04.2017г. и за
сумата от 138,13 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.04.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, за които суми по ч. гр. дело № 01618/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 сумата от 389,50 лева, представляваща направени
делото и по частно гражданско дело № 1618/2019г. по описа на ПРС разноски,
изчислени съобразно уважената част на
исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 01618/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: