Р Е Ш Е Н И Е
Номер 871 от 15.06.2021 г. ,
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на двадесет
и пети май две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Христов административно
дело номер 643 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от ЕТ „СТЕЙСИ-С. С.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ******, ж.к. „******“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представляван от едноличния търговец С.К.С. с ЕГН ********** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-45-0052092/12.02.2021 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол в Централно управление на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-42/24.02.2021 год. на директор на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП с която на едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, до бл. 60, пазар „Младост“, стопанисван от жалбоподателя и забрана достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован се явява лично, поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, не ангажира допълни доказателства и формулира искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по оспорване – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и
в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-45-0052092/12.02.2021 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е разпоредена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, до бл. 60, пазар „Младост“, стопанисван от ЕТ „СТЕЙСИ-СТОЯНКА СТОЙКОВА“ и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
В мотивната част на оспорената заповед издателят й посочва конкретни фактически основания – на 06.02.2021 год. в 11.40 часа е извършена проверка на търговски обект – целогодишен по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, до бл. 60, пазар „Младост“, стопанисван от ЕТ „СТЕЙСИ-С. С.“, при която е констатирано, че търговеца не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на Наредба № Н-18/13.12.2006 год. Посочено е, че е извършена контролна покупка на антифриз концентрат на обща стойност 3,60 лева, заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация. За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, модел TREMOL ZM KL V2, с ИН на ФУ: ZK056079 и ФП № 50062016, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Сумата е заплатена от М. О. М. – старши инспектор по приходите, а плащането е прието от С.К.С.. – управител в обекта. След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет „Х“ с № 009754/06.02.2021 год., както и КЛЕН за дата 06.02.2021 год., от които е видно, че описаната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Посочено е, че обекта е с работно време от Понеделник до Събота: 09:30ч – 18:00ч и Неделя: 10:00ч – 13:00ч, като е заето едно самоосигуряващо се лице. Във връзка с така констатираното, административния орган е приел, че ЕТ „СТЕЙСИ-С. С.“ не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, което изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Предвид това е прието допуснато нарушение на съставя на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год.
Недоволен от така постановената заповед, едноличния търговец е оспорил същата по административен ред, по повод което оспорване, директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е постановил Решение № ГДФК-42/24.02.2021 год., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. С оглед на това, процесната жалба е оспорена по съдебен ред в сроковете по чл. 149, ал. 3 от АПК, по повод което оспорване е образувано настоящото съдебно производство.
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че
принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Съда приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, надлежно упълномощен със Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП. В този смисъл, съда
намира за неоснователни развитите в жалбата възражения за нищожност на заповедта,
като издадена от некомпетентен административен орган
Заповедта като индивидуален административен акт следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, съгласно която норма, ПАМ се налага на лице, което не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В този смисъл, оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
В сезиращата съда жалба е заявено твърдение, че процесната заповед е незаконосъобразна поради неспазване на установената форма и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Така заявеното твърдение не е подкрепено с конкретни факти и обстоятелства, поради което съда намира същото за бланкетно и неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната
заповед е правилна и законосъобразна като постановена в съответствие с
материалния закон.
В §11 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е посочено, че същата се издава на основание чл. 118, ал. 3 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В настоящия казус административният орган е приел, че ЕТ „СТЕЙСИ-С. С.“ е нарушил изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. относно спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. Според чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От своя страна, разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата сочи, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Административният орган при условията на оперативна самостоятелност е преценил, че запечатването на обекта за срок от 14 дни е достатъчно за да се реализира предвидената цел на наложената ПАМ.
В сезиращата съда жалба е оспорена констатацията на административния орган, че на 06.02.2021 год. в 11.40 часа е извършена контролна покупка на антифриз концентрат на стойност 3,60 лева, заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация, за която продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Твърди се, че такава касова бележка е била издадена, но поради грешна настройка на часа и времето на касовия апарат, продажбата е била отчетена с касова бележка в 19.07 часа, вместо при действителното й издаване. Съдът намира така заявеното твърдение за несъответстващо на действителната фактическа обстановка по следните съображения. По административната преписка е приложено саморъчно обяснение от С. К. С. – управител на ЕТ „СТЕЙСИ-С. С.“, в което същата е заявила, че не е издала касов бон по невнимание и това е единичен случай в нейната дългогодишна търговска дейност. С оглед така дадените обяснения, съда намира за безспорно доказана описаната в заповедта фактическа обстановка.
В жалбата е оспорен и извода на административния орган по отношение степента на обществена опасност на констатираното нарушение, като е развита и тезата, че не е отчетено обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Съдът намира за неоснователно твърдението, че административния орган не е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. По повод това възражение следва да се посочи, че приложимата норма на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС не държи сметка дали установеното нарушение е за първи път или е налице повторност. По мнение на съда, посоченото обстоятелство би имало значение единствено по отношение срока на наложената ПАМ.
На следващо място, съда счита, че необосновано и бланкетно в жалбата е заявено, че посочените от административния орган обстоятелства, обективирали налагането на ПАМ, не почиват на конкретни фактически основания и противоречат на констатациите в самия акт. Настоящият съдебен състав не споделя заявеното в жалбата, че в случая, освен общите разсъждения относно защитата на обществения интерес, в заповедта не са изложени съображения за системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска. Отново следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС не изисква наличието на данни за системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска, като за прилагане на посочената в нормата ПАМ е достатъчно установяване на нарушение, свързано с реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, каквото в случая безспорно е налице – търговеца не е издал фискална касова бележка за извършената продажба.
По изложените съображения жалбата на ЕТ „СТЕЙСИ-С. С.“ се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспорената заповед, като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „СТЕЙСИ-С. С.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „******“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представляван от едноличния търговец С.К.С.. с ЕГН ********** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-45-0052092/12.02.2021 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол в Централно управление на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-42/24.02.2021 год. на директор на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП с която на едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, до бл. 60, пазар „Младост“, стопанисван от жалбоподателя и забрана достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: