Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260147
гр. Русе, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 19 януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №1309 по описа на 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД твърди, че на 15.02.2017 г. между „Аксес
Файнанс" ООД, като кредитор и ответника Д.Г.Д. като кредитополучател бил
сключен договор за кредит „Бяла карта" с № 495978. Съгласно договора,
кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в
максимален размер на 700 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който бил
усвоен чрез международна кредитна карта Access Finance/ iCardCard/Visa, като
кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Съгласно този договор, ако кредитополучателят извършвал
транзакции, които надвишавали размера на разполагаемия му остатък по кредита,
сумите по тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит.
Заедно с подписване на договора кредитополучателя получил кредитна карта с №
495978, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД, ведно със запечатан плик,
съдържащ ПИН код за ползване на картата. Срокът на договора бил две години,
фиксирания годишен лихвен процент по заема бил 43,2 %. Върху усвоения размер на
кредита кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %,
като лихвата се начислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница,
като за изчисляването й се приемало, че календарния месец бил с продължителност
30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема бил 45,9 %, обща сума,
дължима от кредитополучателя била сборът от усвоената и непогасена главница,
договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на
картата, заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, което
представлявало сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена
и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата
и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране в случай, че такива били начислени през
текущия месец до всяко 2-ро число на месеца. Кредитополучателят усвоил заемни
суми за периода от 17.02.2017 г. до 24.07.2017 г. или в общ размер на 2997,53
лв. Поради забава при заплащането на кредитополучателя била начислена договорна
лихва в размер на 103,27 лв., за периода от 18.02.2017 г. до 06.09.2017 г. В
случай, че кредитополучателят не заплатил текущото си задължение на падежа
страните се договорили кредитополучателят да представи на кредитодателя в срок
от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между
кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство за срок от 30
дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало
при всеки отделен случай при забава за плащане на текущото задължение на
падежа. При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължал на
кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница,
която включвала в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се
начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число на
месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец на текущото
задължение. На посоченото основание на
кредитополучателят била начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 176,60 лв., за периода от 07.03.2017 г. до 06.09.2017 г.
Кредитополучателят бил длъжен да предостави на кредитодателя обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужела за частично погасяване на задължението му в 3-дневния
срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на сума в размер
на 15 % от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на
кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50
лв. за всеки ден до заплащане на сумите, поради което на кредитополучателя била
начислена такса разходи за събиране в размер на 120 лв. за периода от
06.09.2017 г. до 06.05.2018 г. Тъй като
кредитополучателят не заплатял 15 % от одобрения си кредитен лимит, в рамките
на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 %
от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за
кредит ставало автоматично предсрочно изискуемо, като страните по договора се
съгласили, че предсрочната изискуемост настъпвала автоматично с изпълнение на
тези условия и кредитодателят не бил длъжен да уведомява кредитополучателя за
това обстоятелство. Предсрочната изискуемост настъпила автоматично на
06.11.2017 г., като считано от тази дата ответникът дължал заплащането на
законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението
си. На длъжникът била начислена лихва за забава в размер на 247,29 лв. за
периода от 06.11.2017 г. до 10.12.2019 г. Подписвайки договора
кредитополучателят се бил съгласил, че след настъпване на предсрочна
изискуемост, дължал на кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на
120 лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на служител по
извънсъдебно събиране на задълженията. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството. Била погасена
сума в размер на 2472 лв., с която били погасени: такса разходи за
събиране – 40 лв., неустойка – 68,42 лв. договорна лихва – 62,64 лв. и главница
– 2300,94 лв.
На 11.04.2018 г.
било подписано Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г.,
сключен между „Аксес Файнанс" ООД, и "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, /понастоящем "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД/, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за кредит „Бяла карта" № 495978 от 15.02.2017 г., сключен между
„Аксес Файнанс" ООД и ответника било прехвърлено в полза на "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително е всички лихви.
На 03.05.2019 г.
било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на
който вземането, произтичащо от сключения между ответника и „Аксес
Файнанс" ООД договор за кредит „Бяла карта" № 495978 от 15.02.2017
г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски.
До ответника било
изпратено Уведомително писмо с изх. № ЛД-С-АКПЗ-АФ/495978 от 10.05.2019 г. от
страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД в качеството на преупълномощен за станалата
продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД. Също така било изпратено до ответника и Уведомително
писмо Изх. № УПЦ-С-АКПЗ-АФ/495978 от 10.05.2019 г. от страна на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД за извършената на 03.05.2019 г. цесия между „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД и ищеца. Двете писма били изпратени
едновременно до длъжника,като не били върнати обратните разписки с резултат от
уведомяването.
На 13.02.2020 г.
отново до ответника били изпратени уведомителни писма с изх. № ЛД-
С-АКПЗ-АФ/495978 от 13.02.2020 г. от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД в качеството му на преупълномощен за станалата продажба
на вземания въз основа на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД. Също така било изпратено до ответника и
Уведомително писмо Изх. № УПЦ- С-АКПЗ-АФ/495978 от 13.02.2020 г. от „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез ищеца за извършената на
03.05.2019 г. втора цесия, като длъжникът отказал да получи пратката.
Тъй като длъжникът
не изпълнил задължението си на 10.12.2019 г. било подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело
№ 7461/2019 г. по описа на РРС, била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, с което било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумите:
696,59 лева – главница; 40,63 лева – договорна лихва за периода от 19.07.2017
г. до 06.09.2017 г.; 108,18 лева – неустойка за периода от 06.08.2017 г. до
06.09.2017 г.; 80,00 лева – такса разходи за събиране за периода от 06.08.2017
г. до 06.05.2018 г.; 120,00 – такса разходи за дейност на служител; 247,29 лева
– обезщетение за забава за периода от 06.11.2017 г. до 10.12.2019 г. и законна
лихва, считано от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 75,85 лева – разноски
по делото. Ответникът бил призован по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което
предявили настоящия иск.
Искат да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че им дължи сумата от 696,59
лева – главница по договор за кредит; 40,63 лева – договорна лихва за периода
от 19.07.2017 г. до 06.09.2017 г.; 108,18
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за
периода от 06.08.2017 г. до 06.09.2017 г.; 80,00 лева – разходи за извънсъдебно
събиране на задължението от 06.08.2017 г. до 06.05.2018 г.; 120,00 лева – такса
разходи за дейност на служител; 247,29 лева – обезщетение за забава за периода
от 06.11.2017 г. до 10.12.2019 г.; ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът Д.Г.Д.,
чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.12.2019
г. по гр. д. № 7461/2019 г. по описа на
РРС, с която е разпоредено на длъжника Д.Г.Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД сумата
от 696.59 лв. – главница, 40.63лв.–
договорна лихва за периода от 19.07.2017г. до 06.09.2017г., 108.18лв. – неустойка за периода от 06.08.2017г. до
06.09.2017г., 80.00лв. – такса разходи за събиране за
периода от 06.08.2017г. до 06.05.2018г., 120.00
– такса разходи за дейност на служител, 247.29лв.
– обезщетение за забава за периода от 06.11.2017г. до 10.12.2019г., ведно със законната лихва от 10.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, 25.85лв.
- държавна такса и 50.00лв. - юрисконсултско възнаграждение Длъжникът
бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия
правен спор.
Не е
спорно, че на 15.02.2017 г. между Аксес Файнанс" ООД и ответника бил
сключен Договор за кредит „Бяла карта” с № 404095, с който кредиторът се
задължил да представи на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 700
лева под формата на разрешен кредитен лимит, под формата на разрешен кредитен
лимит, който бил усвоен чрез международна кредитна карта Access Finance/
iCardCard/Visa, като кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор.
Съгласно
този договор, ако кредитополучателят извършвал транзакции, които надвишавали
размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите по тези транзакции
увеличавали максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на
договора кредитополучателя получил кредитна карта с № 495978, издадена от
„Интеркарт Файнанс" АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН код за
ползване на картата. Срокът на договора бил две години, фиксирания годишен
лихвен процент по заема бил 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита
кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като
лихвата се начислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за
изчисляването й се приемало, че календарния месец бил с продължителност 30 дни;
годишен процент на разходите /ГПР/ на заема бил 45,9 %, обща сума, дължима от
кредитополучателя била сборът от усвоената и непогасена главница, договорната
лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата,
заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, което
представлявало сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена
и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата
и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране в случай, че такива били начислени през
текущия месец до всяко 2-ро число на месеца. В случай, че кредитополучателят не
заплатил текущото си задължение на падежа страните се договорили
кредитополучателят да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа
обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се
подписвал договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен
случай при забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение
на това задължение кредитополучателят дължал на кредитодателя неустойка в
размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която включвала в текущото
задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно
неизпълнение на задължението, на 6-то число на месеца, в който не било погасено
до 5-то число на следващия месец на текущото задължение. Кредитополучателят бил
длъжен да предостави на кредитодателя обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужела
за частично погасяване на задължението му в 3-дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на сума в размер на 15 % от максималния
кредитен лимит, кредитополучателят дължал на кредитодателят разходи за действия
по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на
сумите.
Кредитополучателят
усвоил заемни суми за периода от 17.02.2017 г. до 24.07.2017 г. или в общ
размер на 2997,53 лв.Поради забава при заплащането на кредитополучателя била
начислена договорна лихва в размер на 103,27 лв., за периода от 18.02.2017 г.
до 06.09.2017 г. На кредитополучателят
били начислени неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
176,60 лв., за периода от 07.03.2017 г. до 06.09.2017 г. и такса разходи за
събиране в размер на 120 лв. за периода от 06.09.2017 г. до 06.05.2018 г.
Тъй като
кредитополучателят не заплатял 15 % от одобрения си кредитен лимит, в рамките
на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 %
от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за
кредит ставало автоматично предсрочно изискуемо на 06.11.2017 г., като считано
от тази дата ответникът дължал заплащането на законна лихва за забава за всеки
ден забава върху общия размер на задължението си.
На
длъжникът била начислена лихва за забава в размер на 247,29 лв. за периода от
06.11.2017 г. до 10.12.2019 г.
Подписвайки
договора кредитополучателят се бил съгласил, че след настъпване на предсрочна
изискуемост, дължал на кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на
120 лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на служител по
извънсъдебно събиране на задълженията.
Длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Била погасена сума
в размер на 2472 лв., с която били погасени: такса разходи за събиране – 40
лв., неустойка – 68,42 лв. договорна лихва – 62,64 лв. и главница – 2300,94 лв.
По делото е представено и Приложение № 1 към
договор за кредит „Бяла карта“ с КИД 495978, представящо Общи условия за
ползване на международна платежна карта Access Finance/ iCardCard/Visa на
„Интеркарт Файнанс“ АД.
На11.04.2018
г. бил подписан Анекс към Приложение № 1, представляващо допълнително
споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД, и "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, /понастоящем "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД/, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта" № 495978 от 15.02.2017 г.,
сключен между „Аксес Файнанс" ООД и ответника било прехвърлено в полза на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително е всички лихви.
На
03.05.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
по силата на който вземането, произтичащо от сключения между ответника и „Аксес
Файнанс" ООД договор за кредит „Бяла карта" № 495978 от 15.02.2017
г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски.
Аксес
Файнанс ООД упълномощило ищцовото дружество да уведомява всички длъжници по
всички вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредити, които дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор от 11.11.2016
г.
На
10.05.2019 г. и на 13.02.2020 г. били изпратени от ищеца, като упълномощен от Аксес
Файнанс ООД и от Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД уведомления до ответника за сключените договори
за цесия. Видно от съобщението към известието за доставяне уведомленията били
изпратени на адрес, посочен от ответника в договора за заем, като се върнали,
тъй като ответникът се бил преместил от посочения адрес, а вторият път отказал
да го получи.
Съгласно заключението на назначената по делото
експертиза размерът на ГПР по процесния кредит при включване на неустойката по
чл.21 бил 176,75%. Остатъкът от
задължението на ответника по Договор за кредит „Бяла карта" №495978 от
15.02.2017 г. към датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от 10.12.2019
г. при условие, че не следвало по същия да се начислява неустойка по чл. 21 и
такси по чл.22, ал.4 и ал.5 следва да бъде: главница в размер на 586,47лв, договорна лихва в
размер на 26,02лв.за периода от 06.08.2017 г до 06.09.2017 и обезщетение за забава
върху просрочена главница в размер на 134,40лв начислено за периода от
07.09.2017 г. до 09.12.2019 г.вкл., а за
претендирания период от 06.11.2017 г. до 09.12.2019 г. - в размер на 124, 62лв.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество,
същият се явява неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие
между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение
на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника
от предишния кредитор.
По делото ищецът е
ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на
длъжника за двете цесии. Видно от приетите по делото известия за доставяне, на
посочения от ответника в договора адрес, било изпратено уведомление за
извършените цесии, но същото се върнало в цялост т.н. налице е фингирано
връчване, тъй като ответникът се бил преместил, а вторият път отказал да ги
получи.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че във формираната с редица решения практика
на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Дори да се приеме,
че не е налице фингирано връчване, като приложение към исковата молба ищецът е
представил и уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземанията,
изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник.
Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита
връчено на ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1
от ГПК, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по
сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие
спрямо последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на
задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г.
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по
т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение
на длъжника цесиите са породили правно действие.
Предвид създадената
между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството
потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на
понятието "потребител", според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в
качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешени и
усвоен револвиращ потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18
точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези
на неравноправие.
Според чл. 146,
ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде
отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за
потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид
обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният
договор е сключен при общи условия.
Константна е
практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са
длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба,
във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит,
препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за
наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или
го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
от ЗЗД.
Съдът намира, че претендираната
неустойка, разходи за извънсъдебно събиране на задължението, както и такса
разходи за дейност на служител са нищожни. Същите противоречат на ЗПК. Текста
на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, според които годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ, и
когато има клаузи в договор, надвишаващи
тези стойности те се считат за нищожни. Но посочените клаузи на Договора
противоречат и на добрите нрави. Свободата на договаряне е ограничена от
забраната за накърняване на добрите нрави. Дори и неписани и неконкретизирани,
те съществуват като общи принципи в правото. Един от тях е принципът на
справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от нормите на правото интерес. Договарянето в нарушение
на добрите нрави е основание за нищожност и на сделките по чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Дали задължението за неустойка и разходи излиза извън пределите на нравствено
допустимото следва да се преценява от аспекта на присъщите им функции. Въведената
в договора за кредит отговорност за
отнапред определени разходи, представлява по съществото си неустойка,
дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по
кредита, а не е плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. С
предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на
чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е
свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на този закон, е нищожна.
По тези съображения
и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на договора са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за
кредит. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за неустойка, разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, както и такса разходи за дейност на служител.
При това положение
извършените от ответника плащания по кредита следва да се отнесат към
погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената
сума, договорна лихва и на обезщетението за забава. По делото е безспорно, че
кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 2 472 лв., предвид
заключението на вещото лице, което съдът кредитира, поради което приема, че
ответникът дължи на ищеца сумите от : 586,47лв.
-главница, 26,02 лв. договорна лихва за периода от 06.08.2017 г до 06.09.2017 и
обезщетение за забава върху в размер на 124,62 лв. за периода 06.11.2017 г. до
09.12.2019 г. Над тези суми претенциите на ищеца следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на
спора ответникът дължи на ищеца сумата
от 46.85 лв. разноски в заповедното производство.
С оглед уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, ответникът дължи на ищеца
сумата от 622.73 лв. разноски в
настоящото производство, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определи
юрисконсулско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на
180 лв.Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, Д.Г.Д., ЕГН:**********,***,
дължи на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
сумата от 586,47лв. -главница, 26,02 лв. договорна лихва за периода от
06.08.2017 г до 06.09.2017 и обезщетение за забава върху в размер на 124, 62
лв. за периода 06.11.2017 г. до 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.12.2019 г. до окончателното и изплащане, по
прехвърлено от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД чрез
цесия , прехвърлено от„Аксес Файнанс" ООД чрез цесия, вземане по вземане
по Договор за кредит „Бяла карта" с № 495978 от 15.02.2017 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 11.12.2019 г. по гр. д.
№ 7461/2019 г. по описа на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД,
ЕИК *********, правоприемник на Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. – гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Д.Г.Д., ЕГН:**********,*** искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на парични задължения за сумата: над 586,47лв. до 696.59 лв. –
главница; сумата над 26,02 лв. до 40.63 лв. договорна лихва за периода от 19.07.2017
г до 06.09.2017г., сумата от 108,18 лв. – неустойка, 80 лв.- разходи за
извънсъдебно събиране на задължението от 06.08.2017 г. до 06.05.2018 г.; 120,00
лева – такса разходи за дейност на служител; сумата над 124.62 лв. да 247.29
лв. лихва за забава за периода 06.11.2017 г. до 10.12.2019 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2019 г. до изплащане на
вземането по прехвърлено от "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД чрез цесия , прехвърлено от„Аксес Файнанс" ООД чрез
цесия , вземане по вземане по Договор за кредит „Бяла карта" с № 495978 от
15.02.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
от 11.12.2019 г. по гр. д. № 7461/2019 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН:**********,***, да заплати на Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сумата 46.85 лв. – разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 11.12.2019 г. по гр. д. № 7461/2019 г. по описа на
РС-Русе, както и сумата от 622.73 лв. – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: