Решение по дело №2410/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и слeдващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46 ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба от Е. С. С., руска гражданка с ЛНЧ в Република България **********, против заповед № 251з-7010/04.12.2023 година на директора на ОД – Бургас на МВР.

С оспорената заповед, директорът на ОД – Бургас на МВР е наложил принудителна административна мярка (ПАМ) „връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ спрямо жалбоподателката, като мярката следва да бъде изпълнена в Р. Ф..

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с чл. 76в ал. 2 във връзка с чл. 29 ал. 1 т. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Жалбоподателката, която е хомосексуална и е активист за правата на хомосексуалните, дава примери от действащото законодателство в Р. и поддържа, че то има изключително репресивен характер спрямо хората с такава сексуална ориентация, както и че според прието в края на ноември 2023 година решение на Върховния съд на Р. „ЛГБТ – движението“ е признато за „екстремистко“, без в него да е дефинирано ясно какво означава терминът „ЛГБТ движение“ и коя група от хора или инициатива може да бъде причислена към него, като, съответно – за „участници“ в или „организатори“ на „екстремистка дейност“ Наказателният кодекс на Р. предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години - за участниците - и същото наказание, но с максимален срок до десет години - за организаторите.

Иска се отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Ответникът, директор на ОД – Бургас на МВР, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Представя административната преписка. Иска жалбата да бъде отхвърлена.

Прокурорът пледира отхвърляне на жалбата.

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа обстановка.

На 10.10.2023 година Е. С. е подала до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) молба за международна закрила с рег. № УП3033/10.10.2023 година (лист 36).

На 20.10.2023 година в сектор „Миграция“ при ОД – Бургас на МВР е получено писмо с вх. № 538200-18429/20.10.2023 година, изпратено от ДАБ, с което сектор „Миграция“ е уведомен, че с решение № 15508/24.10.2022 година на председателя на ДАБ е отказано предоставянето на статут на бежанец по отношение на Санина, Е. С., родена на 27.12.1983 година в Москва, [гражданство], ЛНЧ **********. Посочено е, че решението за отказ е обжалвано от адресата пред Административен съд – Бургас, а впоследствие и пред ВАС, като е влязло в сила на 21.06.2023 година (лист 29).

На 24.10.2023 година във връзка с полученото уведомително писмо е бил посетен настоящият адрес на Е. С. в [населено място], [жк], блок 14, етаж 15, апартамент 4 с цел връчване на призовка на основание чл. 69 ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за явяването и в приемно помещение на сектор „Миграция“ при ОД – Бургас на МВР - за снемане на писмени обяснения относно установяването на допълнителни факти и обстоятелства, свързани с приключилото производство по предоставяне статут на бежанец от ДАБ. За извършеното посещение е изготвена докладна записка с рег. № 5382р-8825/24.10.2023 година, в която е посочено, че Санина е отказала да получи призовката, като отказът  е удостоверен с подпис на служител на МВР. Санина е била уведомена, че при неявяване без уважителни причини, след като е редовно призована, носи административнонаказателна отговорност, съгласно чл. 258 ал. 1 от ЗМВР. Тя е била уведомена, също, че спрямо нея ще бъде инициирано производство по налагане на принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на основание чл. 39а ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 41 т. 4 от ЗЧРБ, поради установени обстоятелства, че с решение на Административен съд – Бургас и е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България (лист 31).

Изготвена е призовка за явяването и в сектор „Миграция“ при ОД - Бургас на МВР, по която е оформен отказ за получаване (лист 32).

С писмо с рег. № 5364р-27120/26.10.2023 година на директора на дирекция „Миграция“ в МВР, директорът на ОД - Бургас на МВР е уведомен за незаконното пребиваване в страната на Е. С. и е указано предприемане на съответните действия по прилагане разпоредбите на ЗЧРБ (лист 30).

На 27.10.2023 година Е. С. е дала сведение, в което е посочила, че на 10.10.2023 година е подала повторно заявление в ДАБ за международна закрила с рег. № УП3033/10.10.2023 година, като е приложено и копие от същото (лист 33 – 34).

С решение № 20-В/27.10.2023 година на интервюиращия орган при ДАБ, на основание чл. 76б ал. 1 т. 1 от ЗУБ, подадената от Е. С. последваща молба с рег. № УП 3033/10.10.2023 година не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Решението е връчено на лицето на 01.11.2023 година, съгласно направено отбелязване върху същото (лист 42 – 43).

Със съобщение УРИ № 538200-18914/30.10.2023 година на началник сектор „Миграция“ при ОД - Бургас на МВР, на основание чл. 26 ал. 1 от АПК, Е. С. е уведомена за иницииране на производство по налагане на ПАМ „завръщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на основание чл. 39а ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 41 т. 4 от ЗЧРБ, поради това, че с влязло в сила съдебно решение и е отказано предоставяне на статут на бежанец. В писмото е указана възможността да изрази становище в 3-дневен срок, както и да се запознае с материалите по преписката (лист 44).

В отговор е постъпило сведение от лицето с № УРИ538200-19202/02.11.2023 година, в което е посочено, че е подала пред Административен съд – София жалба с вх. № 39076/02.11.2023 година против решение № 20-В/27.10.2023 година на интервюиращия орган към ДАБ, като към сведението е приложено и копие от жалбата (лист 45 - 49).

С писмо с рег. № 251000-22097/02.11.2023 година на заместник - директора на ОД - Бургас на МВР е изискана информация от Регионален приемателен център (РПЦ) – [населено място], за наличието на образувани производства за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, спрямо Е. С. (лист 60).

В отговор е постъпило писмо с вх. № 251000-22512/09.11.2023 година, в което е посочено, че лицето е подало последваща молба за предоставяне на международна закрила, която е регистрирана в РПЦ - София, ПМЗ „Враждебна“ (лист 61).

С молба с вх. № 19226/03.11.2023 година до сектор „Миграция“ на ОД - Бургас на МВР от Е. С. е поискано прекратяване на производството по налагане на ПАМ, с мотив, че все още е в процедура по предоставяне на международна закрила, след подадена последваща молба по чл. 76а от ЗУБ и обжалване пред Административен съд – София (лист 51).

С писмо рег. № УРИ 538200-19341/06.11.2023 година от Е. С. е изискано да представи удостоверение за наличие на образувано съдебно производство (лист 63). Писмото е получено от адвокат Е. А., САК и адвокат Д. Л., АК – Видин на 08.11.2023 година, съгласно известие за доставяне на лист 64.

С молба с вх. № 40362/10.11.2023 година Е. С. е поискала от Административен съд – София издаването на удостоверение за наличие на образувано производство пред съда по жалба с вх. № 39076/02.11.2023 година, което да послужи през ОД – Бургас на МВР, сектор „Миграция“ (лист 66).

На 14.11.2023 година Административен съд София е издал съдебно удостоверение, съгласно което в АССГ е заведена жалба с вх. № 39076/02.11.2023 г., подадена от Е. С., като копие от същата е изпратено до интервюиращия орган при ДАБ за комплектуване на административната преписка, като към момента на издаване на удостоверението преписката не е пристигнала и не е образувано дело (лист 68).

С молба УРИ538200-19771/15.11.2023 година Е. С. е представила пред сектор „Миграция“ подадената до Административен съд – София-град молбата за предоставяне на удостоверение за образувано производство (лист 65).

На 21.11.2023 година Е. С. е подала молба в ОД – Бургас на МВР, сектор „Миграция“ с искане за прекратяване на започналото производство по налагане на принудителна административна мярка „връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ и е приложила издаденото от Административен съд – София удостоверение за образуваното съдебно производство (лист 67).

На 30.11.2023 година с предложение рег. № УРИ 5382р-9802/30.11.2023 година от началник сектор „Миграция“ към ОД - Бургас на МВР е предложено по отношение на Е. С. да бъде издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, на основание чл. 39а ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 41 т. 4 от ЗЧРБ, като на основание чл. 39б ал. 1 от ЗЧРБ на лицето бъде предоставен 30 - дневен срок да изпълни доброволно заповедта. В мотивите на предложението е посочено, че с оглед представеното удостоверение от АССГ, не са налице основания за спиране на административното производство, както и е взето предвид влязло в сила решение № 15508/24.10.2022 година на председателя на ДАБ при МС, с което на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България (лист 26 – 28).

Със заповед с рег. № 251з-7010/04.12.2023 година на директора на ОД - Бургас на МВР, на основание чл. 41 т. 4 във вр. с чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ и с оглед мотивите изложени в предложение УРИ 5382р-9802/30.11.2023 година на началника на сектор „Миграция“ при ОД - Бургас на МВР, на Е. С. е наложена принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, на основание чл. 39а ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 41 т. 4 от ЗЧРБ. В заповедта е посочено, че съгласно от чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ мярката следва да бъде изпълнена в Р. Ф.. На основание чл. 39б ал. 1 от ЗЧРБ е определен срок от 30 дни, в който чужденецът да изпълни доброволно задължението за връщане (лист 22).

Заповедта е връчена на адвокат Д. Л. и адвокат Е. А., пълномощници на Е. С. на 11.12.2023 година, съгласно известие за доставяне на лист 25.

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Съгласно чл. 168 ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, в настоящото производство съдът следва да провери законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните правила и материалноправни разпоредби по издаването, и съобразен ли е актът с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ предвижда, че принудителните административни мерки по този закон, каквато, съгласно чл. 39а ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ, е и връщането на чужденец до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, директорите на главните дирекции „Национална полиция“, „Гранична полиция“ и „Борба с организираната престъпност“, директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция „Миграция“, директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ на МВР или на оправомощени от тях длъжностни лица.

В конкретния случай, обжалваната заповед е издадена от директора на ОД – Бургас на МВР, който, с оглед посочената правна норма, се явява компетентен орган да наложи процесната ПАМ. Заповедта е издадена в надлежна форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Същата е надлежно мотивирана и съдържа както правни, така и фактически основания.

Съгласно чл. 39а ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ, „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ е принудителна административна мярка, която се налага на чужденците по този закон.

Съгласно чл. 41 т. 4 от ЗЧРБ, връщане се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище; връщане се налага след писмено потвърждение от ДАБ и в случай че производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение и чужденецът не е поискал разглеждането на молбата му да бъде довършено.

В настоящият случай по делото е установено, че спрямо Е. С. има влязло в сила решение № 15508/24.10.2022 година на председателя на ДАБ, с което и е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Установено е обаче още и, че Е. С. е подала последваща молба за закрила с вх. № УП3033/10.10.2023 година, за подаването на която административният орган е бил уведомен със сведение на Е. С. от 27.10.2023 година и от 02.11.2023 година. Действително по тази молба, към момента на издаване на обжалваната заповед е било налице произнасяне, с което не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила, но доколкото постановеното решение е обжалвано и не е било влязло в сила и директора на ОД - Бургас на МВР е знаел това обстоятелство, то същият е следвало да спре производството на основание чл. 54 ал. 1 т. 5 от АПК, до приключване на образуваното друго административно производство по ЗУБ, за предоставяне на международна закрила. В този смисъл правилно от ответника е изискано посоченото в нормата на чл. 54 ал. 1 т. 5 от АПК удостоверение от АССГ, от което в настоящият случай се установява, както наличието на административното производство, така и подаването на жалба в съда срещу постановеното решение, но същият неправилно не е спрял производството по налагане на процесната ПАМ. След като не е спрял административното производство при наличието на предвидените от законодателя основания за това, административният орган е допуснал процесуално нарушение. Това нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, тъй като ако производството беше спряно и възобновено след приключване на производството по предоставяне на международна закрила, то ответникът би могъл и да не постанови обжалвания акт.

Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав констатира, че с окончателно решение № 900 от 01.02.2024 година, постановено по административно дело № 2431/2023 година по описа на Административен съд – Бургас е отменено решение № 20-В/27.10.2023 година на интервюиращия орган при ДАБ, с което не е допусната последващата молба с вх. № УП3033/10.10.2023 година на Е. С., до производство за предоставяне на международна закрила и преписката е върната за произнасяне по същество на молбата, тоест към настоящия момент е налице неприключило производство по предоставяне на международна закрила ([интернет адрес]?actId=Kdr5LVyVsEpD2rOE9HLtgg%3D%3D).

Не може да се достигне до различен извод и въз основа нормите на чл. 67 ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, съгласно които ПАМ „отнемане правото на пребиваване“, „връщане“, „експулсиране“ и „забрана за влизане в страната“ не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение (ал. 1), а тези мерки се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище или международна закрила (ал. 2). Тези норми са относими в случаите на вече издадена и влязла в сила заповед за налагане на ПАМ, тъй като само те подлежат на изпълнение, а от законодателя не е предвидена изрична възможност да се налагат ПАМ в хода на висящо административно производство по предоставяне на международна закрила по ЗУБ. В случая, производството по ЗУБ е образувано с подаване на молба с вх. № УП3033/10.10.2023 година, докато за производството по издаване на процесната заповед Е. С. е уведомена със съобщение УРИ № 538200-18914/30.10.2023 година, тоест производството по издаване на процесната заповед се явява последващо.

Следва да се отбележи и че, със заповедта е разпоредено мярката да бъде изпълнена в Р. Ф., тоест в страната по произход на Е. С., без да е извършена преценка за наличието на основанията за прилагане на нормата на чл. 44 ал. 5 от ЗЧРБ. Съгласно тази норма, чужденец, на когото е наложена ПАМ връщане, не се връща в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.

В настоящият случай, в представената с административната преписка последваща молба на Е. С. за международна закрила, са изложени факти и твърдения въз основа на които се установява, че у Санина е налице страх от лично преследване от страна на държавата поради сексуалната и ориентация и политическото и мнение. Въпреки тези твърдения, ответникът не е извършил преценка на обстоятелствата по чл. 44 ал. 5 от ЗЧРБ и не е изложил мотиви защо счита, че лицето следва да бъде върнато точно в страната по произход, която би могла да се яви и страна, в която то е изложено на опасност от лично преследване. Предвид това липсата на мотиви относно разпореденото връщане на Е. С. в страната по произход, въпреки наличието на данни за възможно лично преследване от държавата води до незаконосъобразност на обжалваната заповед, по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК, като издадена в нарушение на императивната норма на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК и също е самостоятелно основание за нейната отмяна.

По изложените съображения, съдът приема, че жалбата на Е. С. е основателна и заповед с рег. № УРИ 251з-7010/04.12.2023 година на директора на ОД - Бургас на МВР, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно и следва да бъде уважено за сумата от 10 лева, представляваща платена държавна такса (лист 11). По делото е представено и копие на договор за правна защита и съдействие на лист 6 и лист 52, но в същия липсва посочване на размер на договореното възнаграждение, съответно и размер на внесената сума, поради което разноски за платено адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.

С оглед на изложеното, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ заповед № 251з-7010/04.12.2023 година на директора на ОД – Бургас на МВР.

ОСЪЖДА ОД – Бургас на МВР да заплати на Е. С. С. с ЛНЧ в Република България ********** разноски в размер на 10 (десет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.