№ 2542
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100506901 по описа за 2021 година
С решение № 20060656/08.03.2021г. по гр.д. № 29804/2020г. по описа на
Софийски районен съд 31 състав е осъдена Столична община, ул. ****,
представлявана от кмета Й.Ф. да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, на основание чл. 410,
ал.1 от КЗ сумата от 591,16 лв. представляваща регресна претенция по
претенция по щета № **********/18 за ПТП, настъпило на 15.12.2018г. в с.
Войнеговци ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
09.07.2020г.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че по делото не
било доказано наличието на застрахователно правоотношение и че е такъв
застрахователен риск се покрива. Не можело да се установи, че именно
процесният автомобил е застрахован и не били представени общи условия.
Изтъква че Столична община не е собственик на процесния участък и
представлява полски път извън приложното поле на Закона за пътищата. Сочи
че не е безспорно установено, че улицата на която е реализирано
произшествието е част от уличната мрежа на населеното място. Излага че
съставителят на протокола за ПТП не е пряк свидетел на произшествието и не
е възприел лично механизма. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго с което искът се отхвърля.
1
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По отношение на правилността на обжалваното решение настоящият
състав намира следното:
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Установено е по делото, а и не се спори, че между ищеца и Дирекция
„УССД“ МВР бил сключен договор за застраховане “Каско“ обективиран в
застрахователна полица № Е18990000001, със срок на застрахователно
покритие от 00:00 часа на 01.01.2018г. до 24:00 часа на 31.12.2018г. Обект на
имуществената застраховка, а именно кои конкретно моторни превозни
средства са застраховани не е посочен в полицата, а е посочено единствено по
списък. Не е посочено и за какви рискове отговаря застрахователя.
Не се спори и че на дата 15.12.2018г. в с. Войнеговци е настъпило ПТП
с участието на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № **** на Столична
дирекция „Полиция“ към МВР, управляван от В.А.В., вследствие на което
процесното МПС претърпяло вреди.
Установява се от приетите по делото документи, че с възлагателно
писмо изх. № 28430/08.01.2019г. по описа на ЗД „Б.И.“ АД ремонта на лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № **** е възложен на автосервиз „Д.“ ЕООД.
Установява се, че за ремонта на процесния автомобил ищецът заплатил
сумата от 566,16 лв. с ДДС.
Първият спорен по делото въпрос е дали е налице валиден договор за
застраховка и дали процесният автомобил е включен в нея „Опел Астра“, с
2
рег. № ****.
Настоящият съдебен състав намира, че наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и увреденото лице по договор за имуществена
застраховка на процесния автомобил към датата на ПТП е доказано по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ Страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението. Правилата на тази норма следва
да се разпростират и по отношение на трети лица в тази връзка е постановено
Решение № 29 по т.д. № 535/2008 г. на II ТО на ВКС, Решение № 50 по т.д. №
95/2011 г. на II ТО на ВКС
Съгласно практиката на ВКС /виж. Решение № 47 от 18.07.2013 г. на
ВКС по т.д. № 1021/2011 г., I т. о., ТК по силата на чл. 184, ал. 1 КЗ(отм.)/
застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или други писмен акт, като писмената форма е форма
за действителност на договора. Според нормата на чл. 344, ал. 1 КЗ
застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна
полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има
такива, са неразделна част от договора. В конкретния казус, като
доказателства за сключването на договора са представени: Уведомление за
настъпило застрахователно събитие, опис на щета, фактура за ремонт на
процесния автомобил на името на собственика, заведена щета при
застрахователя, изплатено застрахователно обезщетение, експертиза по щета,
сравнителна експертиза, и т.н. Според трайно установената съдебна практика
(Определение № 371 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 896/2011 г., II т. о.,
ТК, Решение № 184 от 7.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2744/2014 г., I т. о., ТК)
неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска
сделка, за да доведе до нищожност, следва страната да оспори
действителността на сделката - чл. 293, ал. 3 ТЗ, което доближава порока до
унищожаемост по ЗЗД (чл. 27 и сл.). Страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението - чл. 293, ал. 3 ТЗ. Върховният касационен
съд е посочил, че когато фактите по делото недвусмислено сочат на
неоспорване от застрахователя на действителността на изявлението на
застрахования в застрахователния договор, като въпреки неточното
попълване на данните за автомобила и липсата на подпис на страните,
застрахователят е приел плащането на премията, осчетоводил е полицата и е
изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд
(касае се за застраховка "Гражданска отговорност"), изискването за форма на
застрахователния договор е преодоляно и застрахователят не може да се
позовава на нищожността на застрахователния договор поради липсата на
подпис на застрахования.
Ето защо въпреки че в представената застрахователната полица е
посочено, че застрахованите МПС са "по списък", а такъв не е представен по
3
делото то не следва да се приема че не е доказано наличие на застрахователно
правоотоншение покриващо и процесния автомобил, тъй като то се
установява от останалите приложени документи.
Следващото възражение е че Столична община не е пасивно
легитимирана да отговаря за вреди тъй като произшествието не е станало на
общинска улица.
Видно от показанията на разпитания в първа инстанция свидетел В.А.В.
чиито показания настоящият състав кредитира като пълни логични
безпротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал,
произшествието е станало в с. Воняговци, което е в рамките на Столична
община. Същото се установява и от приложения протокол за ПТП.
Мястото на което е станало произшествието е общински път по смисъла
на чл. 3 от ППЗП, доколкото е път с местно значение и осигурява маршрут от
общински интерес. Столична община, в съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл.
31 от ЗП, е задължена да осъществява дейности по изграждането, ремонта и
поддръжката на общинските пътища. От друга страна разпоредбата на чл.
167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, стопанисващи пътищата, да ги подържат
в изправност, да сигнализират за препятствия и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Задължение за означаване на съответната дупка
или препятствие с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението е въведено и с разпоредбата на чл. 13 от ЗДвП.
Общината, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП,
чл. 13 и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението.
Неоснователно е и възражението че приложеният протокол за ПТП не е
годно доказателствено средство. Действително протоколът за ПТП., съставен
от органите на КАТ, след посещение на място, в частта му относно механизма
на настъпване на процесното ПТП не се ползва с материална доказателствена
сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като не удостоверява извършени от и
пред длъжностното лице действия и изявления, а изявление на участник в
ПТП. Следва да се отчете обаче, че така описаният механизъм на настъпване
на процесното ПТП и видимите щети по процесния лек автомобил
кореспондира с показанията на свидетеля В.А.В., водач на увредения
автомобил, поради което протоколът за ПТП следва да се кредитира изцяло.
На следващо място, от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на съдебната автотехническа експертиза се установява, че
вредите, които е получил процесният лек автомобил, отговарят на механизма
на настъпване на ПТП, и че щетите по него са в пряка причинно - следствена
връзка с настъпилото на 15.12.2018 г. в с. Войняговци ПТП.
Ето защо въззивната жалба следва да се остави без уважение, а
Относно разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
4
Право на разноски има въззиваемия но същия не е подал отговор на
въззивната жалба и не се е явил в открито заседание поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20060656/08.03.2021г. по гр.д. № 29804/2020г.
по описа на Софийски районен съд 31
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5