Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен,10.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на първи юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ася Ширкова
при секретаря Петя
Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 8176 по описа за
2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 213 ал. 1 от КЗ.
Делото е образувано по искова молба от З.К. „У.“ АД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** ***срещу Н.Д.П. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че
на 30.11.2014г. на път в района на ***в посока гр.***, настъпило ПТП между
автомобил „ВАЗ“ модел 2105 с рег***, управляван от ответника и негова
собственост и влекач ДАФ ***с рег. № ***, собственост на „***“ ***,
управлявано от ***Твърди, че от съставения протокол се установява, че от
управлявания от ответника автомобил се откъснала задна лява гума, която ударила
предната част на влекача, движещ се правомерно в посока град ***и му нанесла
щети. В протокола е отразено, че автомобилът, собственост и управляван от
ответника няма сключена застраховка ГО. Ищецът твърди, че между ***и
собственика на влекач ДАФ ***с рег. № ***, собственост на „***“ *** има сключен
застрахователен договор „***, клауза А, обективиран в застрахователна полица № ***със
срок на валидност 03.12.2013г. до 02.12.2014г. Твърди, че във връзка с
реализираното ПТП били констатирани и описани щетите и била заведена претенция
под № 131123290009 за изплащане на застрахователното обезщетение. Общата
стойност на ремонта с включените транспортни разходи е в размер на 1994,12
лева. Ищецът твърди, че след изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил
в правата на своя застрахован и претендира възстановяване на изплатената като
застрахователно обезщетение сума в размер на 1994,12 лева. Твърди, че поканил с
регресна покана ответника да му заплати претендираната сума, но до момента
същата не е заплатена.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 1994,12 лева и лихва в размер на 719,19 лева за
периода от 29.05.2015г. до 17.01.2019г.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва
предявените искове. Твърди, че процесното ПТП е в резултат на настъпило
случайно събитие и ответникът не може да носи отговорност за него. Твърди, че
обстоятелството, че е не е имал сключена застраховка ГО не означава, че е нарушил правилата за движение, поради което
липсва причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и настъпилия вредоносен
резултат. Твърди, че не е ясно как е определен размера на щетата с опис
заключения на различна стойност.
Оспорва, че е получил регресната
покана, тъй като на адреса, на който е изпратена не е живял и не е бил
регистриран.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Представя
писмени бележки и списък с разноски.
Ответникът се представлява от процесуалния си представител. Поддържа
подадения отговор, а в последното заседание по делото представя писмени
бележки.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема следното :
Безспорно по делото е, че по силата на сключен договор за застраховка „Каско
на МПС” /застрахователна полица № ***. с *** *** ***гр.***е застраховало влекач
DAF ***с ДК№ ***, със срок на действие на застраховката за периода от 03.12.2013г.
до 02.12.2014г.
Безспорно по делото е, а и видно от приложения по делото протокол за ПТП № 1486792,
че на 30.11.2014г. в ПП 3 в района на с.***, посока гр.*** е настъпило ПТП.
Ответникът Н.Д.П. управлявал собствения си лек автомобил, при което се скъсало
задно дясно окачване. При откъсването на колелото, били причинени щети върху
застрахования при ищцовото дружество влекач – деформирана предна броня и
радиатори, счупени халогенни фарове и други.
Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на пътна полиция в
кръга на възложените им от закона правомощия, съставлява официален
свидетелстващ документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на длъжностното лице- съставител, а и с материална доказателствена
сила относно самото удостоверително изявление. Обвързващата доказателствена
сила на протокола не освобождава съда от задължението да изследва механизма на
произшествието и с допълнителни доказателства. В конкретния случай такива
доказателства са събрани. От показанията на разпитаната свидетелка ***се
установява, че при движение на автомобила задното дясно колело се откачило.
Свидетелката заяви, че не успели да намерят колелото. Установи се от
показанията, че водачът на движещ се срещу тях товарен автомобил ги уведомил,
че откъснатото колело причинило щети по влекача. Така събраните гласни
доказателства намират потвърждение и в изготвения Протокол за ПТП, както и в
назначената съдебно- автотехническа експертиза. От заключението се установява,
че преди разминаването на двете МПС, от задния ляв барабан на автомобила на
ответника се отделила задна лява гума с джанта и чрез ротационно-транслационно
движение е пресякла осевата линия, навлязла е в насрещната пътна лента и е
ударила челна част на влекача в областта на бронята. Установява се от
експертизата, че отделянето на задната лява гума с джанта от автомобила на
ответника е възможно да се реализира при недостатъчно затегнати гайки в
шпилките на главините или от скъсване на спилките, следствие умора на материала
в тях и възникване на пластични деформации и ударни натоварвания.
В съдебно заседание вещото лице заяви, че при сезонна смяна на гумите, би
могло да се установи, че гайките не са достатъчно затегнати или шпилките са в
лошо състояние. Установява се от заключението, че отделянето на гумата с
джантата е свързано или с техническа неизправност, която технически е възможно
да бъде реализирана от субективни действия на водача, или от деформирани
шпилки, в следствие на умора на материала. Установява се от заключението, че
няма данни да са извършвани проверки на шпилките, което би могло да стане при
монтажна операция и сваляне на джантата на ходовото колело. При така
изготвеното заключение, съдът прави извод, че незатегнатите гайки и износените
шпилки са отговорност на водач, който е следвало да ги констатира при сезонната
смяна на гумите.
В заключението си вещото лице е посочило, че стойността на щетата на
увредения автомобил при възстановяване в специализиран сервиз без овехтяване на
частите е 2097,21 лева, при съобразено овехтяване на частите е 1150,61 лева, а
изчислено по реда на Наредба №24 е в размер на 1104,21 лева.
Безспорно е, че във връзка с така настъпилото застрахователно събитие при
ищеца е била образувана щета № ***9/ 13.12.2014г.,
по която стойността на вредите, причинени на застрахования лек автомобил от
настъпилото ПТП, е била определена на 1994,12 лв. Безспорно по делото е, че ищцовото
дружество с банков превод от 18.12.2014г. (лист 40) е изплатило на собственика
на увредения автомобил сумата от 1994,12 лева по щетата.
От правна страна, съдът приема, че договорът за застраховка на
автомобил, в случая влекач „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на
който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване
на определен риск. С оглед на това за
ищцовото дружество като застраховател на пострадалия влекач е възникнало
задължение за заплащане на причинената щета, което задължение застрахователното
дружество е изпълнило. Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. За да
е основателна претенцията и за застрахователя да е възникнало регресното право,
условие е : 1.да е налице сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие; 2.настъпило
застрахователно събитие; 3.плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и 4.сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото
доказателства се установява, че между застрахователя и собственика на увредения
автомобил има сключен договор за застраховка „Каско”. При действието на този
договор е била образувана ликвидационна преписка във връзка с настъпило на 30.11.2014г.
ПТП, по което на 18.12.2014г. на собственика на пострадалия влекач е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1994,12 лева.
С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. В случая безспорно се
установи, че ответникът няма сключена застраховка „ГО“, поради което
претенцията е насочена към причинителя на вредата, а не срещу застрахователя му.
За да е основателен иска,
следва застрахования да има право за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане. По делото не се спори, че на посочената в исковата молба
дата ответникът при управление на лек автомобил „ВАЗ“ е причинил вреди на
застрахования лек автомобил. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на причинителя
на увреждането се предполага до доказване на противното. По делото ответникът е
въвел твърдения, че ПТП е настъпило поради случайно събитие, което не е могло
да бъде предвидено от водача – откачане на лявото задно колело в движение. Съдът
счита, че откъсването на колелото не следва да се приема за случайно събитие,
тъй като при смяната на гумите, ответникът би следвало да е установил
износването на материала и незатегнатите гайки, ако е положил необходимата
грижа на добър стопанин за автомобила си. Автомобилът не е бил преминал и през
задължителния годишен технически преглед, което е задължение на собственика на
всеки автомобил и при който също би могло да се установи техническа
неизправност. Освен това, за вреди, причинени от вещи, отговарят собственика и
лицето под чийто надзор се намират.
При така изложеното,
съдът приема, че в хода на производството, ответникът не доказа при условията
на пълно и главно доказване, процесното ПТП да е настъпило в резултат на
случайно събитие.
От приетите по делото
писмени доказателства и съдебно-автотехническа експертиза се установява
размерът на причинените вреди и причинната връзка между тях и виновното деяние
на ответника. В заключението са посочени три стойности, определени по различен
начин. Съгласно разпоредбата на чл.273, ал.2 пр.1 от КЗ обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на вредите, а в конкретния случай това е
стойността на ремонта, заплатен от ищеца, а именно 1994,12 лева. ( Р.№153/22.12.2011г.
по т.д. № 896/2010г. на І т.о. ВКС)
Застрахователното
обезщетение се определя,
съгласно чл. 208, ал. 1 от КЗ, в размер равен на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като при частична увреда не може да надвишава стойността, необходима
за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Ако
застрахованият по застраховка „***
представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие
вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за
тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие,
че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната
възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ. В тези случаи не се прилага Методиката по Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН, защото действителният размер на вредата,
релевантен за размера на дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на
определяне на база представените от застрахования разходни документи за
извършен ремонт. Методиката по Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН се прилага при изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите,
когато на същия не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен
ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка (Решение № 52 от
8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, ВКС и Решение №115 от
09.07.2009 г. по т.д.№627/2008 г., ІІ т.о., ВКС). С оглед изложеното, съдът приема, че
предявеният иск е основателен изцяло до сумата от 1994,12 лева и следва да бъде
уважен.
Що се касае до претенцията за лихва за забава, съдът
счита, че същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Не се установи
застрахователят да е поканил ответника да заплати сумата, тъй като обратната
разписка на писмото, с което е изплатена регресната покана не е подписана от
него. При така събраните доказателства, съдът приема, че претенцията за лихва
за забава следва да се отхвърли.
Исковете са претендирани в общ размер 2714,02 лева.
Разноските на ищеца са в размер на 577,46 лева, а тези на ответника в размер на
450 лева. Съобразно уважената и отхвърлен част на исковете, разноските на ищеца
са в размер на 424,29 лева, а на ответника в размер на 119,36 лева. След
прихващане, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 304,93
лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.213 от Кодекса за застраховането във връзка
с чл.45 от ЗЗД Н.Д.П. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на З.К. „У.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***сумата от 1994,12 лева представляващи платено от застрахователя по
застраховка “Каско”, сключен със застрахователна полица № ***на влекач „***рег.№
*** обезщетение по преписка по щета № ***9 за вреди, причинени от ПТП настъпило
на 30.11.2014г. в резултат на виновно
деяние на ответника и обичайни ликвидационни разходи, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.01.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от З.К. „У.“
АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***срещу Н.Д.П. с ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.86 ЗЗД и цена на иска 719,90 лева за заплащане на
лихва за забава върху главницата от 1994,12 за периода 29.06.2015г. до
17.01.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК Н.Д.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на З.К. „У.“ АД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ***разноски в размер на
304,93 лева.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд ***в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: