№ 928
гр. Шумен, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Й.а
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630102030 по описа за 2023 година
Предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Искова молба, от пълномощник на Й. М. Й., ЕГН : **********, с адрес
за призоваване – ***, срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, без посочено правно основание и цена от 1104 лева.
Ищецът сочи, че между страните били сключени договор за
потребителски кредит, за сумата от 1500 лева. Договорена била
възнаградителна лихва, от 40,40%, платима, с всяка от погасителните вноски,
при ГПР от 48,78%. Според чл. 4 от договора за паричен заем, заемателят се
задължавал, в срок от един ден да представи гаранция, при неизпълнение, на
което задължение, дължал неустойка от 1104 лева. Считайки, че уговорките
за възнаградителна лихва и неустойка, по договора противоречат на добрите
нрави, отделно, договора е недействителен, в съответствие с чл. 23 ЗПК,
поради това, че уговорките заобикалят разпоредби на ЗПК, като неустойката,
не е включено в ГПР, иска да се признае за установено, че не дължи на
ответника сумата от 1104 лева и му се присъдят разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответника, редовно уведомен,
подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Признава част от
твърдените факти. Счита клаузите действителни, съответно целия договор и
1
иска отхвърляне на иска, и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват,
не изпращат представители.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е основателен,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 20.07.2022г. страните сключили договор за потребителски кредит №
202207200130140059, за сумата от 1500 лева. Уговорено било връщането , за
срок от 8 месеца, на 8 вноски от 217 лева, с падеж на конкретно определени
дати, включваща главница и лихва – 3,37% месечно. Уговорената лихва била
в размер на 40,40% годишно, при ГПР от 48,78, и обща дължима сума по
кредита от 1736 лева/главница и договорна лихва/. Договора предвижда
задължение за заемополучателя /чл. 4, ал. 3/, в еднодневен срок да представи
гаранция по кредита – двама поръчители с минимален доход по трудово
правоотношение от 1500 лева или банкова, или гаранция от небанкова
финансова институция, за сума от 1736 лева със срок до 22.03.2023г. /т. 3.2
от ОУ/. В случай, че заемателя не изпълни задължението си да представи
гаранции, договора предвижда неустойка в размер на 1104 лева /чл. 6.1/. Не
се спори, че сумата от 1104 лева не е включена, като разход, при изчисляване
ГПР, по договора. Представения погасителен план има съдържанието
посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявения иск, е необходимо да се установи –
уговорките и/или договора са недействителни поради накърняване на добрите
нрави, нищожни са поради неравноправност и заобикаляне разпоредби на
ЗПК.
Посочените са налице, в настоящият случай – Уговорките от чл. 6.1, във
вр. с чл. 4.3, на договора за потребителски кредит, касаещи неустойка
дължима при неизпълнение на задължение за представяне на гаранция, в
еднодневен срок, са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал.
1, предложение трето от ЗЗД. Както подробно е изяснено в практиката
добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват
2
общоприети правила, на които е придадено правно значение, при
действителността на сделките. При възмездните, то най-често се свързва с
принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на
престациите. Уговорената неустойка за задължение трудно изпълнимо
особено в еднодневен срок, по отделно и особено в съвкупност, само поради
размера си, без необходимост от коментар за невъзможността да се изпълни
задължението в записания срок, е в противоречие и с двата принципа,
налагайки заплащане възнаграждение за ползване на чужди средства
достигащо почти ползваната сума/1104 лева неустойка и 1500 лева кредит/.
Действително съществува свобода на договарянето и ищецът е получил пред
договорна информация, но тази свобода е ограничена винаги от действието на
другите принципи на облигационното право, като посочените и този за
недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се
стигнало при заплащане на уговорената неустойка/чл. 9 ЗЗД/. Изложеното се
отнася и за уговорения ГПР. Това, че конкретния, номинално е по нисък, с
няколко процентни пункта, от посочения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не означава,
че поради размера си само, не накърнява добрите нрави.
Изложеното не се отнася за уговорената договорна лихва. Размера и
като номинален лихвен процент, не води до нарушаване баланса в
принципите на облигационното право, съответно правата и задълженията на
страните. Като общо дължима сума за периода на кредита/236 лева за заем от
1500 лева/ е съответна на дължимото възнаграждение на кредитора, за
предоставяне паричен ресурс, за изключително кратък срок след поискване,
при минимална възможност за проучване на кредитополучателя, за период от
8 месеца.
Сочените в исковата молба клаузи от договора, не са нищожни поради
заобикаляне на закона, нито по отделно, нито в съвкупност. От договора или
от доказателствата по делото, не следва соченото основание, което е предел на
служебното начало в тази насока според ТР № 1/2022г. на ВКС, ОСГТК, а не
са посочени, съответно събрани доказателства, за ищцовите твърдения, че
разходите по договора за договорни лихви, при отчитане, в ГПР, биха довели
до негов размер надхвърлящ посочения в ЗПК – чл. 19, ал. 4, разбира се при
отчитане, че неустойката няма място в него.
Договора за потребителски кредит, не е недействителен, поради
3
неспазване някое от изискванията на чл. 22 от ЗПК. Както се посочи
представения погасителен план има съдържанието на чл. 11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК, а размера на ГПР, не следва да включва разходите, които потребителят
заплаща, при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит, както правилно отбелязва ответника, независимо от въвеждането им с
нищожна клауза/за неустойката/. Не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.
1, т. 9 и 10 от ЗПК – договора съдържа лихвен процент и ГПР изчислен
според допусканията, към момента на сключване.
Уговорката от чл. 6 от договора, може да обоснове и твърдяната
нищожност по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, представлявайки неравноправна клауза,
по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗПК, но това е безпредметно, с оглед
приетото, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Изложеното налага уважаване на предявения иск, при който изход на
спора, ответника следва да заплати на ищцата, сумата от 450 лева разноски в
производството, представляващи 400 лева адвокатско възнаграждение и 50
лева държавна такса. Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на „***“ ООД, ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление – ***, че Й. М. Й., ЕГН :
**********, с адрес за призоваване – ***, не дължи на „***“ ООД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 1104 лева неустойка по
договор за потребителски кредит № 202207200130140059/20.07.2022г..
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– ***, да заплати на Й. М. Й., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
сумата от 450 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4