№ 12809
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110153699 по описа за 2021 година
Предявени са от „ДЗИ - ...” ЕАД срещу ЗАД „...” АД кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ за сумата в размер на 10806,77 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.09.2021г. до окончателното й изплащане, както и с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 669,42 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.10.2020г. до
15.09.2021г.
Ищецът „ДЗИ - ...” ЕАД твърди, че на 04.07.2020г., около 20:30 часа, в гр. Сливен,
кв. „Дружба“, на бул. „Янко Сакъзов“ до блок 19, е реализирано ПТП, при което
водачът на лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№ СТ ... ВС, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, е причинил противоправно и виновно щети на лек
автомобил „Мерцедес Г 500“ с рег.№ СН ... АХ, по отношение на който с ищеца е
сключена имуществена застраховка. Ищецът, в изпълнение на договорните си
задължения, е заплатил застрахователно обезщетение в размер 10806,77 лева, от които
сумата 10 706,81 лева за възстановяване на причинените щети, съобразно
представените фактури, както и сумата 84,96 лева за извършен транспорт от страна на
СБА от мястото на произшествието. Връчил е покана на ответника за възстановяването
на сумата 10 806,77 лева с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, но
последният не му е заплатил същата. Претендира и лихва за забава върху главницата в
размер на 669,42 лева за периода от 10.10.2020г. до датата на подаване на исковата
молба – 15.09.2021г. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „...” АД е подал отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1
ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва заявения
механизъм на произшествието, вината на застрахования при него водач, както и всички
твърдени вреди да са причинени при процесното произшествие. Твърди, че вина за
настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Мерцедес Г 500“ с рег.
1
№ СН ... АХ, който е изпреварвал със скорост над разрешената за този пътен участък,
на непресечена линия, при което е изненадал водача на застрахованото при ответника
МПС /чл.21, ал.1 и чл.6, ал.1 ЗДвП/, както и не се е съобразил с поведението на
останалите участници в движението – включен ляв мигач от застрахования при
ответника л.а. /чл.20, ал.2 ЗДвП/. Твърди, че платеното застрахователно обезщетение е
завишено. Оспорва дължимостта на акцесорната претенция, предвид
неоснователността на главния иск. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани, евентуални за съобразяване размера на обезщетението с
релевираните възражения за прекомерност на същото, както и за съпричиняване.
Претендира сторените разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и посоченото
като увредено лице и извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за
вреди, които са в причинна връзка с противоправното поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е покрита от ответника.
В случая по делото не е налице спор по отношение на обстоятелствата относно
наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил Мерцедес
Г 500“ с рег. № СН ... АХ към момента на реализиране на риска, наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ответника и собственика на л.а. „БМВ 320“ с
рег.№ СТ ... ВС; настъпването на ПТП на 04.07.2020г. в гр. Сливен със сочените в
исковата молба участници; изплащане от страна на ищцовото дружество на
застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата
молба размер.
Основен спорен момент между страните е по чия вина е настъпило процесното
ПТП.
За изясняване на спорните обстоятелства относно механизма на настъпилото ПТП,
по делото е представен Констативен протокол за ПТП № 1735934/04.07.2020г.,
съставен от служител при ОДМВР гр. Сливен, от който се установява, че на
04.07.2020г., около 20:10 часа в гр. Сливен, на бул. „Янко Сакъзов” до блок 19 в кв.
Дружба, лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № СТ ... ВС предприел маневра завой наляво,
при което изпреварвайки намиращия се от лявата му страна лек автомобил „Мерцедес
Г 500“ с рег.№ СН ... АХ, реализира удар с него, в резултат на който на последния са
нанесени следните материални щети: преден ляв праг, преден ляв калник, дясна броня,
джанти, гуми и др. Въз основа на протокола за ПТП е съставено НП № 20-0804-001957
от 15.07.2020г., срещу водача на л.а. „БМВ 320“ с рег. № СТ ... ВС за извършено
нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП, а именно за това, че е предприел извършването на
2
маневра, без да се съобрази с останалите участници в движението, с което е създал
опасност. Следва да се посочи, че съгласно съдебната практика протоколът за ПТП,
съставен от представител на МВР е официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 179 ГПК и се ползва с материална доказателствена стойност относно конкретни
обстоятелства, възприети от актосъставителя - мястото, времето и участниците в
произшествието, както и вредите от него. Практиката на съдилищата и на ВКС приема
последователно, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, има материална доказателствена сила както относно
авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното
лице - съставител, така и относно самото удостоверително изявление и до
опровергаване на изложените в него обстоятелства установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този документ. Протоколът има такава
материална доказателствена сила и за извършените от и пред длъжностното лице
действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът, може да оспори
истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с всички
доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В посочения
смисъл е последователната практика отразена в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д.
№ 444/2010 г., Т. К., І ТО на ВКС, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, II TO, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II TO, решение
№ 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др.).
По настоящото дело за установяване на релевантните обстоятелства, свързани с
настъпване на процесното ПТП, са събрани и гласни доказателствени средства, чрез
разпит по делегация на свидетелите В. П. и Н. П., участници в ПТП. Свидетелят П.,
който е управлявал увреденото МПС - „Мерцедес Г 500“ с рег. № СН ... АХ,
застраховано при ищцовото дружество, твърди, че има спомен за настъпилото ПТП.
Изяснява, че през м.07.2020г. в гр. Сливен, кв. „Дружба”, е шофирал в дясна лента с
посока на движение към 11 СОУ, като е преминал покрай другия автомобил марка
„БМВ”, водачът на който бил спрял, за да изхвърли боклука си. Посочва, че предприел
изпреварване на спрелия автомобил и в момента в който се намирал по средата на
лентите, другият водач потеглил, при което настъпил удара. В резултат на ПТП – то
управляваният от св. П. лек автомобил „Мерцедес” получил увреждания в задна дясна
част, както и в предна част, вследствие качване на автомобила на тротоара. Уточнява,
че не имал възможност да избегне съприкосновението, тъй като буквално секунди
преди удара възприел, че лекият автомобил „БМВ” започва да се движи. В допълнение
посочва, че гумите на управлявания от него автомобил се пръснали, съответно не
можел да се движи на собствен ход.
Според показанията на разпитания по делегация свидетел П., водач на л.а. „БМВ
320“ с рег. № СТ ... ВС, ПТП – то е настъпило на булевард в кв. „Дружба” към
момента, в който предприемал маневра - завой наляво. Заявява, че възприел в
далечината, в огледалото за обратно виждане, другият лек автомобил „Мерцедес”,
непосредствено преди извършване на маневрата. Свидетелят посочва, че карал с
разрешената за града скорост и почти бил спрял, за да завие, когато е застигнат и
изпреварен от другия автомобил, поради което и твърди, че именно водачът на
автомобила, застрахован при ищцовото дружество се е движел със несъобразена
скорост. Изяснява, че към момента на настъпване на съприкосновенето се намирал в
лявата пътна лента, както и че по повод извършване на маневрата подал светлинен
сигнал.
По делото е приета без възражения от страните САТЕ, изготвена при съобразяване
3
на приетите по делото писмени доказателства, която при преценката си по реда на
чл.202 ГПК съдът кредитира като обективна и безпристрастна. От заключението на
същата се изяснява, че процесното МПС е реализирано на ул. „Янко Сакъзов”,
непосредствено след блок 19, в посока от бул. „Бургаско шосе” към бул. „Георги
Данчев”. Вещото лице е посочило, че инициалният удар е настъпил в лентата за
насрещно движение по посоката на движение на двата автомобила, като
непосредствено преди настъпване на ПТП, л.а. „Мерцедес” се е намирал в лентата за
насрещно движение от ляво на лек автомобил „БМВ”. В допълнение е посочено, че л.а.
„БМВ” се е намирал частично в лентата за насрещно движение под ъгъл около 30
градуса спрямо надлъжната ос на лек автомобил „Мерцедес”. Експертът е посочил, че
при изготвяне на заключението е съобразил приложената по делото Схема на
организацията на движението в района на процесното ПТП, изискана по реда на чл.186
ГПК от Община Сливен, видно от която платното за движение по ул. „Янко Сакъзов”
се състои от две ленти за движение, по една за всяка посока, разделени помежду си от
единична непрекъсната линия, като в района на кръстовището, линията преминава в
единична прекъсната. Отразено е също, че на мястото на настъпване на удара, от
посоката на движение на двата автомобила не се наблюдават поставени пътни
знаци.
От всички събрани по делото доказателства – протокол за ПТП №
1735934/04.07.2020г., разпита на свидетелите В. П., водач на МПС - „Мерцедес Г 500“
с рег. № СН ... АХ и Н. П. – водач на л. а. „БМВ 320“ с рег. № СТ ... ВС, и приетото и
неоспорено от страните заключение на САТЕ, се установява, че процесното ПТП е
настъпило при движение на двата автомобила на ул. „Янко Сакъзов”, непосредствено
след блок 19, в посока от бул. „Бургаско шосе” към бул. „Георги Данчев”. При
движението си водачът на л.а. „БМВ 320“ с рег. № СТ ... ВС е навлязъл частично в
лентата за насрещно движение, за да извърши маневрата завой наляво, без да се увери,
че тази лентата е свободна, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че
движещото се след него пътно превозно средство, което макар и възприел в далечина,
не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, т.е. че с
предприетата маневра няма да създаде опасност за останалите участници в движението.
Същевременно водачът на л.а. „Мерцедес Г 500“ с рег. № СН ... АХ, е предприел
маневра за изпреварване на намиращото се пред него, застрахованото при ответника
МПС, при което се отклонява вляво, за да го заобиколи и завие в същата посока
/наляво/, при наличие на пътна маркировка "единична непрекъсната линия", като е
навлязъл изцяло в лява пътна лента. В този смисъл съдът не възприема изложеното от
свидетеля П. при разпита му, че е предприел изпреварване на другия автомобил, тъй
като водачът бил временно спрял, доколкото горното се явява защитна теза, която не
следва да бъде споделена, доколкото е налице поведение в противоречие с нормите на
ЗДвП . За да достигне до този фактически извод относно механизма на ПТП, съдът
възприема показанията на разпитаните свидетели, които кореспондират с изводите на
приетото експертно заключение по САТЕ, както във връзка с получените увреждания
по застрахованото при ищеца МПС, съгласно приетата по делото преписка пo щета.
Съдът с оглед така събраните доказателства намира, че вина за настъпване на
процесното ПТП имат и двамата водачи: водачът на л. а. марка „БМВ 320“ с рег. № СТ
... ВС, който е нарушил нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП, предвиждаща, че водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
4
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение. В частност водачът на МПС
„БМВ 320“ с рег. № СТ ... ВС завиващ наляво, преди да предприеме маневрата, не се е
убедил, че не го изпреварва друго пътно превозно средство, съответно, че движещото
се след него пътно превозно средство, не е подало сигнал за изменение на посоката си
на движение, а водачът на л. а. марка „Мерцедес Г 500“ с рег. № СН ... АХ е нарушил
нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, като е предприел изпреварване на регулиран с
пътна маркировка пътен участък чрез пресичане на "единична непрекъсната линия".За
пълнота следва да се посочи, че горните изводи на настоящия състав на съда не се
опровергават включително от приетата в съдебното производство по обжалване на НП
фактическа обстановка, тъй като същата не е задължителна за гражданския съд (арг.
чл. 300 ГПК).
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат и като взе предвид характера и тежестта на съпричиняващото деяние,
определя процент на съпричиняване от 50 % на всеки от двамата водачи, който следва
да се отчете при определяне размера на дълга.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на регресното
право зависи от размер.а на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди
деликта.
Действителният размер на щетите съобразно заключението по изслушаната САТЕ е
за сумата от 11 226,28 лв. и е по-голям от изплатеното от застрахователя обезщетение,
предвид на което правото на регрес на ищеца е възникнало за по-малката от двете суми
– на извършеното плащане в размер на 10 706,81 лева. Към последната следва да се
прибави и сума в размер на 84,96 лева, представляваща сторени разноски за извършен
транспорт на увреденото вследствие на произшествието МПС - „Мерцедес Г 500“ с
рег. № СН ... АХ от страна на СБА, който разход се установява от прието по делото
преводно нареждане от 02.09.2020г., въз основа на опис към фактура №
**********/20.08.2020г. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че
сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като
общият размер на дълга възлиза на 10 806,77 лв. Последният следва да се намали с
приетия от съда процент на съпричиняване – 50%, поради което и размерът на дълга
5
възлиза на 5403,39 лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за
горницата до пълния предявен размер от 10806,77 лева, следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед акцесорния характер на претенцията, основателно е и искането за
присъждане на законна лихва върху уважената главница за периода от предявяване на
исковата молба - 15.09.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период, както и размера на
вземането.
При установяване съществуването на главното вземане в размер на 5403,39 лева,
предмет на делото, за ищеца е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в
парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в
темпорално отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно
парично задължение. Регресното право на застрахователното дружество, което е
заплатило застрахователно обезщетение и е встъпило в правата на удовлетворения
кредитор, не става изискуемо в момента на заплащане на застрахователното
обезщетение, тъй като това задължение не е срочно, поради което по отношение на
застрахователя по имуществено застраховане застрахователят по договора за
застраховка "Гражданска отговорност" изпада в забава едва след получаване на покана.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 30-дневен
срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, с регресна покана с изх. №
92-11579/10.09.2020г., получена на 11.09.2020г. /видно от обратна разписка на лист 46
от делото/, ответникът е поканен от ищеца да му заплати претендираното регресно
вземане по процесната застрахователна преписка, като след изтичане на 30 дневния
срок за плащане на същото – 11.10.2020г., той е изпаднал в забава.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн
калкулатор, размерът на мораторната лихва, начислена за периода от 12.10.2020г. до
15.09.2021г., възлиза на 508,82 лв., до който размер предявеният акцесорен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 669,42 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от иска в размер на 1007,39 лв. – заплатена
държавна такса, депозит за САТЕ, за свидетел, както и адвокатско възнаграждение,
което е действително заплатено от ищеца на адв. М., видно от представените по делото
платежни документи.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска в размер на 122,40 лв. – депозит за свидетел, за САТЕ , както
6
и юрисконсултско възнаграждение в определен размер от съда - 100 лева.
На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС разноски в размер на 175 лева – увеличено възнаграждение за вещо лице по СТЕ,
които разноски не са били заплатени от ответника въпреки задължението за това.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
„Г.М. Д.” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - ...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Марин Дринов” № 30, ап. 7, на основание чл. 411 КЗ
сумата от 5403,39 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 04.07.2020г., около 20:30 часа, в гр. Сливен, кв.
„Дружба“, на бул. „Янко Сакъзов“ до блок 19, ведно със законната лихва от
15.09.2021г. до погасяването, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 508,82
лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.10.2020г. до 15.09.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния предявен размер от 10 806,77 лева, както и
иска за обезщетение за забава над присъдената сума до пълния предявен размер 669,42
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, „Г.М. Д.” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - ...” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Марин Дринов” № 30, ап. 7, сумата от
1007,39 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „ДЗИ - ...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Марин Дринов” № 30, ап. 7, ДА ЗАПЛАТИ на
„...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, „Г.М. Д.” № 1 сумата
122,40 лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, „Г.М. Д.” № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен
съд сумата от 175 лева - разноски, сторени в исковото производство пред СРС за
заплащане на възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7