№ 623
гр. Плевен, 19.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430200731 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №22-0938-000045/21.01.2022г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР “ПП” при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на М. Н. А. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.174
ал.3 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва фактическата обстановка, приета от страна на
административнонаказващия орган като излага, че на процесната дата
действително е управлявал МПС след употреба на алкохол, но това се е
наложило поради крайна необходимост, тъй като М.М.Е. /негова майка/ е
била в изключително тежко здравословно състояние, след нанесен побой;
наред с това отбелязва, че не му е връчван Талон за медицинско изследване, а
вместо това – поради емоционалните си изблици, в контекста на описаната
ситуация – е бил задържан от полицейските органи и не е имал възможност да
даде проба кръв за установяване концентрацията на алкохол. Моли за отмяна
на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Счита, че показанията на свидетелите Ц.
Н., М. А., М. Н., И. Я. са недостатъчно убедителни, лишени от конкретика, за
1
разлика от тези на свидетелите С. М., Г. М., Е. М.. Изхождайки именно от
последните счита, че жалбоподателят практически е бил лишен както от
правото да бъде изпробван както с техническо средство, така и да даде
биологична проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, още
повече, че след пристигането на полицейските служители на мястото на
инцидента с М.М.Е., М. А. е бил задържан по реда на ЗМВР. Пледира за
отмяна на Наказателното постановление и за присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение /л.11 от делото/, в размер на
300 лева.
За ответната страна – ОД на МВР – ПЛЕВЕН, представител не се
явява. Ведно с процесната жалба е изпратено писмено становище, в което се
поддържа, че същата е неоснователна и е отправено искане да бъде оставена
без уважение; алтернативно, в случай на нейното уважаване, е отправено
искане за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
до минимума, предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
557363/02.01.2022г. от страна на Ц. Н. Х. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР
„ПП” при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите М. П. Н., М. А.
А., както и на нарушителя – М. Н. А.. Съставен е за това, че на 02.01.2022
около 01:45 часа в гр.***, ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, с
регистрационен № ***, отказва проверка с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен номер *** за установяване концентрацията на
алкохол – нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП; отбелязано е, че е издаден Талон за
медицинско изследване № *** и 8 (осем) броя холограмни стикери за
сигурност и валидност на пробата, с № ***. Нарушителят не направил
възражения при съставяне на АУАН, но отказал да го подпише, което било
удостоверено с подписа на свидетел – И. Ц. Я.. По реда и в срока на чл.44 ал.1
ЗАНН, нарушителят подал подробно възражение, в което е описал битов
инцидент, който се развил в гр.***, при който пострадала майка му - М.М.Е.;
отбелязал, че действително му се наложило да управлява МПС в нетрезво
състояние, но се позовал на института на крайната необходимост, тъй като
действията му били изцяло насочени към опазване на живота и здравето на
тежко пострадалата му майка.
Административнонаказващият орган приел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация на деянието,
респ. – преценил като неоснователни направените от нарушителя възражения.
Следва да бъде отбелязано, че от представените по
административнонаказателната преписка материали не проличава да е била
2
извършена допълнителна проверка на случая, в т.ч. – да е било отправено
запитване до СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД, дали М. А. е изпълнил
задължението, произтичащо от издадения му Талон за медицинско
изследване. На тази основа, наказващият орган издал обжалваното НП, с
което на М. Н. А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания
на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата - глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.26 – 27 от
делото/. В хода на административнонаказателното производство не се
установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Поради това, Съдът приема обжалваното Наказателно
постановление за формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност, бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на
свидетелите М. П. Н., С. Н. М., Г. Е. М., Ц. Н. Х., М. А. А., Е. Д. М., К. К. А.,
И. Ц. Я., както и писмени доказателства /л.5 – 9, л.14, л.24 – 25, л.36, 68 – 77,
л.80, л.82, л.101 – 105 от делото/.
Показанията на свидетелите М. П. Н., Ц. Н. Х., М. А. А., К. К. А.,
И. Ц. Я. са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП /и изложена по-горе/,
фактическа обстановка. Характерно във връзка с тази група свидетелски
показания е това, че изхождат от полицейски служители, които са посетили
местопроизшествие в гр.*** по подаден сигнал за сбиване между лица; на
място намерили струпване на множество хора, в явно превъзбудено
емоционално състояние. В такова състояние бил и самият М. Н. А., който
буйствал и се държал агресивно, тъй като считал, че полицейските служители
са се забавили твърде много с пристигането си, докато майка му М.М.Е. била
с тежка контузия на главата, в резултат от нанесен удар с камък/тухла.
Според тази група свидетели, А. не само се вайкал, че е употребил алкохол и
че поради това не е могъл своевременно да транспортира майка си до лечебно
заведение за оказване на медицинска помощ, но и псувал, обиждал
полицейските служители, което наложило да му бъдат поставени белезници,
но дори след това - продължил да рита и да се дърпа. Свидетелите от тази
група са категорични, че А. е бил надлежно поканен да даде проба за
употреба на алкохол с техническо средство, но категорично е отказал.
Свидетелите също така потвърждават, че обстановката на място, като цяло е
била изключително напрегната, а св.Я. – жандармерийски служител –
отбелязва, че пристигналите на място жандармерийски служители са били
оборудвани с противоударни жилетки и каски. С други думи, действително се
касае за черезвичайна ситуация по нарушение на обществения ред, в която,
централно място е заемал самият жалбоподател – М. А., поради което се и
наложило същият да бъде задържан по реда на ЗМВР. Във връзка с по-
нататъшното развитие на случая, свидетелите от тази група, нямат единна
позиция, но това е понятно, доколкото са подчинени на различни служби
3
/СЕКТОР „ПП“ – ПЛЕВЕН, РУ-***, ЗЖУ/, т.е. били са им възложени
различни задачи и са имали различни служебни задължения. Така, свидетелят
М. П. Н. /РУ-***/ твърди, че в СПО-ПЛЕВЕН, на жалбоподателя е било
предлагано да даде кръв за изследване концентрацията на алкохол, но той
отново е отказал; св. М. А. А. /РУ-***/ пък твърди, че М. А. е бил отведен за
задържане в 01 РУ-ПЛЕВЕН, но не знае какво се е случило с издадения на
името на А., Талон за медицинско изследване; все пак, св.А. посочва, че
жалбоподателят се държал агресивно с лекарите в отделението, не е бил
воден за взимане на биологична проба за изследване концентрацията на
алкохол в кръвта, а в СПО му е бил извършен преглед по повод на
задържането. На свой ред, св.К. К. А. /сектор „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН/
потвърждава, че именно служителите на РУ-*** е следвало да отведат А. до
СПО-ПЛЕВЕН, тъй като жалбоподателят е бил задържан по реда на ЗМВР, а
именно това полицейско управление е работело по случая.
От друга страна, според показанията на С. Н. М., Г. Е. М., Е. Д. М.
/съответно – сестра на М. А., племенник на А. и негов зет/, обстановката на
местопроизшествието действително е била твърде напрегната, но
жалбоподателят принципно е имал желание да даде проба с техническо
средство; в тази връзка бил изразил желание да му махнат белезниците, за да
даде проба, но пък в този момент, свидетелката С. М. потърсила сметка от
полицейските служители защо ще тестват брат й за употреба на алкохол, при
положение, че М.М.Е. е с тежко, предполагаемо животозастрашаващо
нараняване по главата. В тази насока св.М. излага, че тази й конфронтация с
полицейските служители довела до това, че един от тях /с неустановена
самоличност/ бил казал на свой колега да напише, че А. отказва да даде проба
с техническо средство, при положение, че всъщност жалбоподателят бил
изразил воля в обратния смисъл. По-нататък, тази група свидетели не
разполагат с лични впечатления как са се развили събитията след
отвеждането на М. А. в СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД; свидетелката М.
твърди, че брат й впоследствие споделил, че не е дал кръвна проба в СПО при
УМБАЛ „***“ ЕАД, а единствено е бил прегледан дали е здрав, за да бъде
задържан, тъй като е буйствал и в лечебното заведение.
Видно е, че същественото противоречие в гласните
доказателствени средства касае на първо място, дали на М. Н. А. е била
дадена възможност да даде проба с техническо средство в хода на
извършената проверка от служителите на СЕКТОР „ПП“-ПЛЕВЕН и на второ
– дали му е била дадена възможност впоследствие, да даде кръвна проба за
медицинско изследване в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. При
съпоставяне на двете гореспоменати групи гласни доказателствени средства
Съдът съобрази, че показанията във всяка от тях са относително подробни и
се потвърждават взаимно. Докато в първата група обаче свидетелите са лица,
които нямат лично отношение към жалбоподателя, а са посетили
4
местопроизшествието единствено в качеството на служебни лица, то във
втората група се касае за близки родственици на жалбоподателя. Наред с това,
показанията от условно отбелязаната „първа“ група, не оставят никакви
впечатления за тенденциозност и се ползват с убедителност, докато в тези от
„втората“ група се забелязва осезаемо желание да се омаловажи
непристойното, грубо държане на жалбоподателя, по съображения, че се е
намирал под силен стрес, породен от тежката травма, причинена на майка му.
Специално що се отнася до последната, по делото са представени Служебна
бележка от 04.01.2022г., издадена от Д-Р М.О., два броя епикризи, издадени
на М.М.Е. от УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН, КЛИНИКА ПО
НЕВРОХИРУРГИЯ, от които се установява по несъмнен начин, тежкото й
здравословно състояние на процесната дата. В този смисъл, не се поставя под
съмнение нито то, нито – състоянието на силен стрес, изживяно от нейния син
– жалбоподателя А., но пък това на свой ред, съвсем не оправдава последния
нито законово, нито – морално, за явно непристойното му държане -
първоначално спрямо полицейските служители, а впоследствие – спрямо
лекарите от СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН. Впрочем, подобен начин
на държане, косвено потвърждава нежеланието да се съдейства при проверка
с техническо средство /дрегер/, т.е. косвено потвърждава и направения от
страна на А. отказ да бъде изпробван за употребата на алкохол. Пряко, в тази
насока са показанията на М. П. Н., Ц. Н. Х., М. А. А., К. К. А., И. Ц. Я.. Тезата,
застъпена в показанията на С. Н. М., Г. Е. М., Е. Д. М., а именно - че въпреки
желанието на А. да даде проба с техническо средство, не му е била дадена
възможност да стори това, поради непристойна намеса от страна на самата С.
М. спрямо полицейските служители – не е нито убедителна, нито логична.
Същата теза няма как да даде отговор на един очевиден въпрос – каква би
била ползата на някой от полицейските служители да лиши А. от възможност
да даде проба с техническото средство, а впоследствие – едва ли не
конспиративно, всички разпитани полицейски служители, да твърдят, че А. е
отказал категорично да даде такава проба. Прави впечатление и това, че
докато свидетелите С. Н. М., Г. Е. М., Е. Д. М. отбелязват, че на практика А. е
бил лишен от възможност да даде проба с техническо средство, никой от тях
не твърди жалбоподателят да е отказвал да приеме и издадения му Талон за
медицинско изследване№ ***. На свой ред, запознаването със съдържанието
на този Талон разкрива, че А. е отказал да получи същия, което е
удостоверено отново с подписа на свидетеля И. Ц. Я.. С други думи, касае се
за два отказа – първо, А. да бъде изпробван с техническо средство, а след това
– да получи издадения му Талон за медицинско изследване. По необясними
причини обаче, този втори отказ, явно се пропуска от свидетелите С. Н. М., Г.
Е. М., Е. Д. М., които акцентират върху тезата за полицейския служител с
неустановена самоличност, който, подразнен от несъответното държане на
М., се разпоредил да бъде писано, че М. А. отказва да бъде изпробван с
техническо средство. Ето защо, Съдът преценява като непредубедени,
добросъвестни и убедителни показанията на свидетелите от „първата“
5
условно спомената група и ги кредитира, а тези на свидетелите М., Г. М., Е.
М. – без да преценява като обезателно лъжовни, намира за недостатъчно
обективни и убедителни, поради което не им отдава вяра. Поради това, Съдът
приема за доказана по убедителен начин фактическата обстановка, отразена в
АУАН/НП и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189
ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Същевременно обаче се налага да бъде подчертано, че макар
споменатата фактическа обстановка да не буди съмение в своята правилна
отразеност, все пак същата се явява непълна, от гледна точка на фактите и
обстоятелствата, следващи издаването на процесния АУАН. Както вече беше
отбелязано, изключително важен въпрос от фактическа страна, е този дали на
М. А. е била дадена възможност да даде кръвна проба за медицинско
изследване в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Както вече беше изтъкнато, непосредствени, преки впечатления
по този въпрос, имат единствено свидетелите М. П. Н. и М. А. А., които, в
качеството на служители на РУ-***, са съпроводили А. да здравното
заведение. Докато св.Н. твърди, че в СПО-ПЛЕВЕН, на жалбоподателя е било
предложено да даде кръв за изследване концентрацията на алкохол, но той
отново е отказал, то св. А. посочва, че М. А. е бил отведен за задържане в 01
РУ-ПЛЕВЕН, като преди това е бил прегледан в СПО, но не е бил воден
нарочно за взимане на биологична проба за изследване концентрацията на
алкохол в кръвта; изтъква и агресивното държане на жалбоподателя, спрямо
лекарите в отделението. В очертаната насока, в хода на съдебното следствие
бяха приобщени и писмени доказателства: извлечение от Амбулаторен
дневник на СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН за 02.01.2022г., от което е
видно, че е отразен извършен спрямо М. А. общ медицински преглед, с
направена бележка „побой“; Лист за преглед на пациент в СО, от който се
установява, че А. е доведен за медицински преглед, от полицейски служител,
с цел - последващо задържане; извлечение от Дневник на СПО за „Алкохолни
проби“ за 02.01.2022г., от което се установява, че М. А. не фигурира като
лице, което е дало или отказало да даде кръв за медицинско изследване;
справка от СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН от 25.07.2022г. – А., в
която изрично е изтъкнато, че М. А. фигурира в информационната система на
здравното заведение за 02.01.2022г. единствено във връзка с извършен
преглед по повод на полицейско задържане, но не и във връзка с даване/отказ
да даде кръв за медицинско изследване концентрацията на алкохол, поради
което и не фигурира в съответния Дневник на СПО за „Алкохолни проби“.
Съвкупната преценка на тези писмени доказателства, както и показанията на
свидетелите А. и Н. /които, както беше отбелязано, са придружили М. А. до
здравното заведение/ налага извода, че жалбоподателят е бил транспортиран
до СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН, където е буйствал и се е държал
агресивно спрямо медицинския перисонал, поканен е неформално да даде
6
кръвна проба, отказал е, бил е прегледан единствено с цел задържането му и
след това – транспортиран в съответното помещение за задържане при 01 РУ-
ПЛЕВЕН.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.15 ал.7 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., „ Отказът на лицето да бъде изследвано се отразява от
медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на
лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с
подписа на изследваното лице.“. В настоящия случай, нито е извършено
отразяване в амбулаторния журнал, нито – е съставен Протокол по образец,
съгласно Приложение 4 от Наредбата. Именно затова Съдът приема, че се
касае за неформално приканване А. да даде кръвна проба, в която насока са
показанията на св.М. Н.. Подобна неформалност обаче, е в разрез с
изискванията на Закона, защото реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози е надлежно нормативно уреден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., а
както беше отбелязано по-горе – дори отказът за медецинско изследване
следва да бъде формално отразен на две места – в амбулаторния журнал и в
Протокол по образец. В случая, това не е сторено, а на свой ред единственият
обоснован правен извод, който следва е, че предвид неизпълнението на
предвидената в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. процедура по документално
оформление на отказа за медицинско изследване, не е налице отказ по
смисъла на същата Наредба. Ирелевантно е какви са организационните,
технически и други причини за неспазването от страна на медицинския
персонал на разпоредбата на чл.15 ал.7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.;
ирелевантно е и дали се касае за разнообразни организационни, технически
причини, свързани с органите на МВР. Разпоредбата на чл.15 ал.7 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. е императивна и е следвало да бъде изпълнена,
независимо от това дали поведението на жалбоподателя е било агресивно,
неприлично или откровено просташко, в каквато насока впрочем, са налице
гласни доказателствени средства по делото.
Въз основа на така обсъдените доказателствени материали Съдът
намира, че след инцидента в гр.***, жалбоподателят е бил задържан и
обективно е бил възпрепятстван да се придвижва свободно в пространството,
включително – сам, по своя воля да изпълни предписанието в издадения му
Талон за медицинско изследване. Полицейските органи, отговарящи за
задържането, обаче е следвало да организират работата си по такъв начин,
щото в предписания в Талона времеви интервал, М. А. да бъде транспортиран
до здравно заведение и да бъде надлежно поканен да даде кръв за изследване
концентрацията на алкохол в кръвта, а в случай на отказ – медицинските
специалисти е следвало да отразят същия отказ единствено и само по начина,
указан в чл.15 ал.7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Вместо това, такъв отказ
не е документално оформен, а наред с това – налице са писмени
доказателства единствено за извършен медицински преглед, по повод
задържането на жалбоподателя, по реда на ЗМВР.
7
Следва да бъде напомено, че съобразно чл.21 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., изследването на концентрацията на алкохол следва да се
извърши чрез химическо изследване – по газхроматографски метод.
Законодателят е предвидил изключение от това правило, за да обезсмисли
евентуалните недобросъвестни опити на лицата да предприемат действия по
осуетяване на химическото изследване, като съобразно чл.6 ал.9 от
Наредбата, „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или
да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване.“. Цитираната разпоредба
обаче регламентира случаите, при които все пак лицето е дало проба с
техническо средство. За случаи като настоящия, при които е налице изобщо
отказ лицето да бъде изследвано чрез техническо средство, не е предвидена
възможност като тази в чл.6 ал.9 от Наредбата, т.е. в случая, единственият
начин да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта на М. А., е бил
същият да бъде осигурен от полицейските служители в съответно здравно
заведение, където да бъде поканен да даде кръвна проба за медицинско
изследване. Евентуалният му отказ, документално оформен по обсъдения по-
горе начин, несъмнено би дал основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, на основание
чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата, съобразно която
административнонаказателна разпоредба, „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.“. При положение обаче, че такъв отказ не е направен,
тъй като не е спазена процедурата по чл.15 ал.7 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г., следователно и в контекста на задържането на М. А., се налага
единственият състоятелен юридически извод, че жалбоподателят е бил
обективно лишен от възможността да изпълни предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В този
смисъл, не може да се отдаде правно значение на първоначалния му отказ да
8
бъде изпробван с техническо средство, тъй като химическото лабораторно
изследване е основният, първостепенен способ за установяване употребата на
алкохол според Наредба № 1 от 19.07.2017 г., но от този способ – А. не е
могъл да се ползва, по неустановени причини, свързана с работата на
полицейските органи и медицинските специалисти при СПО на УМБАЛ
„***“ ЕАД. Във всеки случай, разнообразните неуредици в работата на едните
или другите, не би следвало да носят неблагоприятни правни последици за
жалбоподателя, а още по-малко – да водят до ангажиране на
административнонаказателна отговорност на основание чл.174 ал.3 от Закона
за движението по пътищата.
Поради изложените фактически и правни съображения Съдът
намира, че макар да е формално законосъобразно, обжалваното Наказателно
постановление е неправилно, тъй като М. А. е административно наказан за
деяние, което не е извършил. Поради това, НП следва да бъде отменено, като
на жалбоподателя бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение, а именно – 300 лева, като направеното от
административнонаказващия орган бланкетно възражение за прекомерност, в
настоящия случай, се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
№22-0938-000045/21.01.2022г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР “ПП” при ОД на
МВР - ПЛЕВЕН, с което на М. Н. А. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за
движението по пътищата - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на М. Н. А. ЕГН: ********** паричната
сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9