№ 551
гр. Перник, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720100217 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. И. С. срещу „Топлофикация
Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист на
18.12.2009 г. в рамките на ч.гр.д. № 2954/2009 г. по описа на Районен съд Перник за
задължения, произтичащи от доставена и незаплатена топлинна енергия в размер на
3435,34 лева - главница в периода от 01.07.2005 г. до 30.09.2009 г, ведно със законна
лихва от 05.10.2009 г., сума в размер на 1027,83 лева – законна лихва за забава в
периода от 30.08.2005 г. до 30.09.2009 г. и сума в общ размер на 203,90 лева –
разноски.
Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано и.д.
№ 40/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б по което били извършвани действия, водещи до
прекъсване на давността, последното от които на 30.11.2015 г., но не са събрани суми
по издадения изпълнителен лист.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение поради погасяването по
давност за сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 18.12.2009 г. в рамките на
ч.гр.д. № 2954/2009 г. по описа на Районен съд Перник.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Прави признание на иска като пояснява,
че сумите са начислени така както е посочено в исковата молба, но действия по
изпълнение не са предприемани след прекратяване на изпълнително дело № 40/2010 по
описа на ЧСИ С.Б поради което са погасени по давност.
Моли съда да постанови решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, както и да не присъжда
разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и сочи, че ищецът не е
представил доказателства претендираното възнаграждение за процесуален
представител да е платено.
Претендира разноски.
1
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на
длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.
439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на
ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено
нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя
или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
По делото не се спори относно фактите като ищецът изрично е признал, че е
носител на процесното задължение.
По делото не се спори и по правото – вземането е погасено по давност, но
доколкото изрично не е поискано от ищеца съдът да се произнесе с решение при
признание на иска, то е необходимо да бъдат изложени кратки мотиви.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
2
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
От приетите по делото доказателства се установи, че в полза на ответника срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.
Погасителната давност за вземането е била прекъсната с влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 27.11.2009 г. – денят след изтичане на срока за възражение по чл. 414
ГПК (съгласно приложимата редакция). Следващото прекъсване не е доказано,
въпреки признанието на ищеца, че такова е направено на по - късен етап с образуване
на изпълнително дело и предприемане на действия по изпълнение, последното на
30.11.2015 г. С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е
обявено, че между страните е било образувано и.д. 40/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б
както и че последното действия по изпълнение е извършено на 30.11.2015 г., от която
дата започва да тече нов петгодишния давностен срок (ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение с оглед последната дата, на
която се прие прекъсване на давността), който е изтекъл на 30.11.2020 г.
При тези обективни данни и правните съображения за прекъсване на давността,
предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на
тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. По делото се установи,
че за оспорените с исковата молба суми е бил издаден изпълнителен лист и е било
образувано и.д. 40/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б. Същото обаче е прекратено най –
късно на 30.11.2017 г. (арг. чл. 433, т. 8 ГПК), след която дата липсват данни
ответникът да е възлагал или да са предприемани действия по изпълнение.
Ищецът е твърдял обратното, но едва с молбата си от 30.03.2023 г. след като се е
запознал с депозирания отговор и направеното признание на иска. С исковата молба
изрично е подчертал, че след 30.11.2015 г. взискателят – ответник е бездействал.
3
Съдът намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за прилагането на
тук посочената норма, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски. В
този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г.,
IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III
г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о.,
ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г.,
ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал
с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал
друг повод за предявяването на иска, както и че различните правила и начинът на
осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в отношенията между
страните, те могат да имат значение само като доказателства за негово поведение в
отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое
вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно изпълнение по правилото
на чл. 118 ЗЗД.
Ищецът се позовава и на съдебна практика, но тя касае допустимостта на
предявените искове, въпрос по който съдът се е произнесъл с разпореждането по чл.
131 ГПК и с определението за насрочване. Спор по този въпрос няма.
Обстоятелството на коя дата ЧСИ е констатира, че изпълнителното дело е прекратено
на основание чл. 433, т. 8 ГПК също е без значение, тъй като това прекратително
основание настъпва по силата на закона.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 200,00
лева за юрисконсултско възнаграждение. Отново по правилото на чл. 78, ал. 2 и ал. 8
ГПК в него полза следва да се присъдят 100,00 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу С. И. С., ЕГН
********** за сумите в размер на 3435,34 лева - главница в периода от 01.07.2005 г. до
30.09.2009 г, ведно със законна лихва от 05.10.2009 г. до окончателното плащане, сума
в размер на 1027,83 лева – законна лихва за забава в периода от 30.08.2005 г. до
30.09.2009 г. и сума в общ размер на 203,90 лева – разноски, за които е издаден
изпълнителен лист на 18.12.2009 г. в рамките на ч.гр.д. № 2954/2009 г. по описа на
Районен съд Перник поради изтичане на законоустановения давностен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК С. И. С. да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сума в размер на 100,00 лева разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4