Р Е Ш Е Н И Е № 261127
03.11.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII– ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 03.11.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11701 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.415 вр. с чл.422 ГПК.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** С.Л.Н.чрез юрк. Г.Н.е предявил против С.И.В. с ЕГН ********** с адрес: *** искане да се признае за установено дължимостта на суми по издадена заповед за изпълнение № 2375/18.03.2019г. постановена по ч. гр. д. №3512/2019г., по описа на ПРС, а именно: 1037,54 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 24.06.2016 г. – 30.01.2019 г. за обект, находящ се в град ****; 74,33 лева обезщетение за забава за периода 31.08.2015 г. – 31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.03.2019г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ищецът заявява в исковата си молба, че начислените суми са при условията на неизправно измервателно устройство по чл. 23, ал.5 от ОУ на основание чл. 6, ал.1, т.5 ЗРВКУ като начислените количества са по тарифа – по 5 куб.м месечно за всеки обитател като отчетите са правени по тарифа за трима обитатели.
Ответник С.И.В. чрез особен представител назначен по реда на чл. 47 ГПК – адв. Е.У. оспорва предявените искове като заявява, че не се установява чия собственост е процесния имот и дали въобще ответника е живял в него, прави се възражение за погасителна давност на претендираните суми.
Съдът след преценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира от фактическа и правна страна следното.
Със заповед за изпълнение № 2375/18.03.2019г. постановена по ч. гр. д.
№3512/2019г., по описа на ПРС е разпоредено ответник С.И.В. да заплати следните
суми: 1037,54 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 24.06.2016 г. – 30.01.2019 г. за
обект, находящ се в *** 74,33 лева обезщетение за забава за периода 31.08.2015
г. – 31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 01.03.2019г. до окончателното
погасяване, както и разноските по делото, от които: 25,00 лева държавна такса и
50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 ГПК като в срока по чл.
415, ал.1,т.2 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си,
които са редовни и допустими.
По делото ищеца представя в заверен препис справка за водомерите на абоната,
справка за задължения – обобщена, фактури, карнети за процесния период, покана.
По делото се установява, че партидата на абоната – ответника е открита без
изрично подадено от него заявление, а е възникнала по силата на чл. 3, ал.1,
т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи. В тази връзка съдът
намира, че подаването на заявление за откриване или промяна на партидата не е
било задължително, за да възникне качестовото на потребител.
За да възникне качеството на потребител обаче е необходимо да се установи,
че водоснабдения имот е собственост или се ползва посредством вещно право на
ползване от страната от която се претендират незаплатените суми – така чл.3,
ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
В случая остава недоказано по делото защо ищеца свързва ответника като
потребител на процесния имот, тъй като за него няма данни нито да е собственик,
нито пък да е вещен ползвател, респ. изисканата справка от отдел МДТ към Община
Пловдив установява, че за имота не е подавана данъчна декларация.
Вещото лице по СТЕ П. е правело три опита да посети имота, но не е открило
обитатели като по данни на съседите, ответникът много рядко идва в имота. От
показанията на разпитания инкасатор се установява, че реален отчет в имота
никога не е правен, както и че потреблението което е начислявано е по тарифа,
тъй като измервателното устройство е приравнено на неизправно. Налични са данни
затова, че имотът е наследствен, същевременно обаче ищцът при разпределена
негова доказателствена тежест не ангажира никакви доказателства за качеството
на ответника, дори ищеца да е извършил справка в Имотен регистър при Агенция по
вписванията по ЕГН на ответника, не е извършена справка в кадастралните регистри
при АГКК – Пловдив в които се съхранява информация затова кой е собственик на
имота още при заснемането му, респ. не е изискано от съда да извърши такава
справка.
Следователно, настоящата инстанция е в абсолютна невъзможност да установи
качеството на потребител на ответника, тъй като нито има данни за
собствеността, нито има данни за владението върху този имот. Следва да се
посочи и че ако имотът е наследствен, то задълженията се разпределят измежду
всички наследници съобразно наследствените им квоти, при което отговорността за
начислените суми не може да се понесе единствено от ответника, ако той въобще
има качеството на наследник.
При гореизложеното настоящата инстанция може единствено да предполага
качеството на потребител на ответника поради това, че имотът е водоснабден,
което се установява от вещото лице П.. На база предположение обаче не може да
се реализира отговорността на ответника, тъй като чл.154, ал.1 ГПК задължава
съда да приеме за неустановени фактите за които няма доказателства.
Вън от горното вещото лице установява в АИС на ищеца, че се водят два
виртуални водомера № ** и № ***, които са различни от фабричните номера на
физическите водомери по данни от карнетите като не е ясно какво е отношението
на тези виртуални водомери към физическите.
Предвид на гореизложеното предявените искове се отхвърлят като
неоснователени и недоказани.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
представлявано от *** С.Л.Н.чрез юрк. Г.Н.против С.И.В. с ЕГН ********** с адрес: *** за
признаване за установено дължимостта на суми по издадена заповед за изпълнение
№ 2375/18.03.2019г. постановена по ч. гр. д. №3512/2019г., по описа на ПРС, а
именно: 1037,54 лева главница, представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 24.06.2016 г. –
30.01.2019 г. за обект, находящ се в ***; 74,33 лева обезщетение за забава за
периода 31.08.2015 г. – 31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
01.03.2019г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от
които: 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение
като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.