Решение по дело №304/2022 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 20
Дата: 6 март 2023 г.
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20221820200304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Елин Пелин, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Т.а
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Т.а Административно наказателно
дело № 20221820200304 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Г. Н. Д., ЕГН ********** от гр.С., ж.к.”......”,
бл.3, вх.Б, ет.1, ап.4 със съдебен адрес: гр.С., бул. „.......“ № 55 срещу
наказателно постановление № 20-0262-000790/16.11.2020 г. на ВПД
Началник група в ОД МВР София, РУ Елин Пелин, с което на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в
размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно в противоречие с материалния закон, нарушени са и
процесуалните правила. Моли в тази връзка наказателното постановление да
бъде отменено изцяло.
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание не се явява и
не се представлява, с писмено становище изготвено от пълномощника му
адв.М. поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган – РУ Елин Пелин, редовно
призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
1
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от представеното по делото наказателно постановление № 20-
0262-000790/16.11.2020 г. на ВПД Началник група в ОД МВР София, РУ
Елин Пелин, същото е издадено въз основа на АУАН № 275603 от 21.10.2020
г. по описа на РУ Елин Пелин. С наказателното постановление, на Г. Н. Д. на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
- глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП, за
това, че: На 21.10.2020 г. в 03,36 часа в с.Нови хан, на ул.Калоян, като водач
на лек автомобил ......... с рег. № ......., ....... при обстоятелства: в село Нови
хан, по Калоян, с посока на движение към ул. „Пловдивско шосе“ управлява
лек автомобил ......... с регистрационен номер ......., собственост на Г. х. Г.ев с
ЕГН ................. Като се установи, че водача е неправоспособен и не притежава
СУМПС. е извършил: управлява ППС без да е правоспособен водач, с което
виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
По делото е приложен АУАН № 275603 от 21.10.2020 г. по описа на РУ
Елин Пелин съставен от Г. Т. Т. и подписан от свидетеля Н. З. В. съставен
срещу Г. Н. Д., за това че: На 21.10.2020 г. в 03,36 часа в с.Нови хан, на
ул.Калоян, като водач на лек автомобил ......... с рег. № ......., ....... при
обстоятелства: в село Нови хан, по Калоян, с посока на движение към ул.
„Пловдивско шосе“ управлява лек автомобил ......... с регистрационен номер
........ собственост на Г. х. Г.ев с ЕГН ................, с което виновно е нарушил
чл.150 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя на 21.10.2020 г. и
подписан без възражения.
Представена е заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0262-000304 от 21.10.2020 г. по описа на РУ Елин Пелин, видно
от която на Г. х. Г.ев е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
шест месеца, като е отнето СРМПС и 2 броя рег. табели ........
По делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. по описа на
МВР удостоверяваща компетентността на служителите да издават АУАН и
НП.
От справка за нарушител водач на името на Г. х. Г.ев се установява, че
2
същият към момента на издаване на справката не притежава валидно
издадено СУМПС.
В хода на съдебното следствие е разпитан свидетеля Н. З. В. свидетел
по съставянето на акта за установяване на административното нарушение,
който заявява, че си спомня процесната проверка, при която с колегата му Г.
Т. спряли водача на лек автомобил ....... който се движел в с.Нови хан по
ул.Калоян посока ул. „Пловдивско шосе“. При извършената проверка се
установило, че водача не притежава свидетелство за управление на МПС и
никога не е имал такова. Справката била извършена с помощта на техническо
средство таблет и по този начин установили, че водача не притежава
свидетелство за правоуправление, поради което е неправоспособен водач. За
констатираното нарушение, колегата му Т. съставил процесния акт за
установяване на административно нарушение на водача, в негово присъствие,
на мястото, където било констатирано нарушението.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания
с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана по
същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл.152, ал.1, т.4 от ЗДвП. Тази разпоредба се отнася до водачи,
които шофират тежки или леки автомобили без да притежават свидетелство
за управление, било защото не са полагали изобщо изпит за правоспособност,
или защото са били лишени от това право по съдебен или административен
ред.
В нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е въведено положителното правило
за поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
3
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство“. За
да е валидно свидетелството за управление на МПС трябва да отговаря на две
кумулативно дадени предпоставки: да е валидно, както по отношение на
срока, така и по отношение на категорията на управляваното моторно
превозно средство. Само при едновременното наличие на тези две
предпоставки, СУМПС би се явило „съответното свидетелство за
управление“ по смисъла на санкционната норма на чл.177, ал.1, т.2, предл. 1
от ЗДвП.
В случая, като взе предвид събраните по делото доказателства и
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съдът
намира, че издадените АУАН и наказателно постановление, не са съобразени
с императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, установяващи минималните реквизити, които следва да бъдат
спазени при описване на нарушенията.
Съгласно Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н.д. №
29/1969 г., ОСНК на ВС правоспособността е признатата по съответния ред
съвкупност от теоретични знания и практически умения, които позволяват на
едно лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност. Придобитата
правоспособност се удостоверява с издаване на съответното свидетелство за
управление на моторно превозно средство по установения в Закона за
българските лични документи ред, като правоспособността се счита
придобита от момента на издаване на СУМПС.
В случая отразената в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка е непълна и неясна, тъй като както в акта за
установяване на административно нарушение така и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление административно-наказващият орган е
приел само, че „водача е неправоспособен и не притежава СУМПС.“ Така
описаната фактическа обстановка сочи за за липсата на пълно, ясно и точно
описание на нарушението от фактическа страна, доколкото не е установено
дали водача изобщо е неправоспособен, или е с временно отнето СУМПС
като принудителна административна мярка, дали не разполага със
съответната категория, към която спада управляваното от него МПС, дали е с
изтекъл срок на валидност на СУМПС или е неправоспособен и СУМПС е
отнето, тъй като са изчерпани броя на контролни точки към талона.
4
Изясняването на тези обстоятелства има важно значение за правната
квалификация на деянието от фактическа страна, както и с оглед преценка
приложимостта на правната норма, относима към извършеното деяние – тази
по чл.150 от ЗДвП или чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл посочената от
административно-наказващият орган като нарушена норма на чл.150 от ЗДвП
не предвижда съставомерен белег от обективна страна "е неправоспособен и
не притежава СУМПС". С нея е прието, че МПС следва да се управлява от
правоспособен водач, каквото описание в издадения АУАН липсва.
Притежанието на СУМПС като съставомерен белег се съдържа в нормата на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП и то при хипотезата на притежаване на "свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство".
Подобно нарушение несъмнено е от категорията на съществените и
винаги води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а оттам и
до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление в тази
му част.
Разпоредбите на закона са категорични - АУАН и наказателното
постановление следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити, което е
условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени по
начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по
пътя на формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица
неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна
степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност
лице. Ето защо наказателното постановление в разглежданата част следва да
бъде отменено, без да е необходимо да се разглежда спора по същество и да
се установява фактическата обстановка по делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0262-000790/16.11.2020 г.
на ВПД Началник група в ОД МВР София, РУ Елин Пелин,
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
5
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Постъпила е жалба от Г.Н.Д., ЕГН ********** от гр.С. ж.к.”......”, бл.3,
вх.Б, ет.1, ап.4 със съдебен адрес: гр.С. бул. „България“ № 55 срещу
наказателно постановление № 20-0262-000790/16.11.2020 г. на ВПД
Началник група в ОД МВР София, РУ Елин Пелин, с което на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в
размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно в противоречие с материалния закон, нарушени са и
процесуалните правила. Моли в тази връзка наказателното постановление да
бъде отменено изцяло.
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание не се явява и
не се представлява, с писмено становище изготвено от пълномощника му
адв.Милева поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган – РУ Елин Пелин, редовно
призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от представеното по делото наказателно постановление № 20-
0262-000790/16.11.2020 г. на ВПД Началник група в ОД МВР София, РУ
Елин Пелин, същото е издадено въз основа на АУАН № 275603 от 21.10.2020
г. по описа на РУ Елин Пелин. С наказателното постановление, на Г.Н.Д. на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
- глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП, за
това, че: На 21.10.2020 г. в 03,36 часа в с.Нови хан, на ул.Калоян, като водач
на лек автомобил ........., България при обстоятелства: в село Нови хан, по
Калоян, с посока на движение към ул. „Пловдивско шосе“ управлява лек
автомобил .............. с регистрационен номер ......, собственост на Г.Х.Г. с ЕГН
............ Като се установи, че водача е неправоспособен и не притежава
СУМПС. е извършил: управлява ППС без да е правоспособен водач, с което
виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
По делото е приложен АУАН № 275603 от 21.10.2020 г. по описа на РУ
Елин Пелин съставен от Г.Т.Т. и подписан от свидетеля Н.З.В. съставен
срещу Г.Н.Д., за това че: На 21.10.2020 г. в 03,36 часа в с.Нови хан, на
ул.Калоян, като водач на лек автомобил ........., България при обстоятелства: в
село Нови хан, по Калоян, с посока на движение към ул. „Пловдивско шосе“
управлява лек автомобил .............. с регистрационен номер ........, собственост
на Г.Х.Г. с ЕГН ............ с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. АУАН е
връчен на жалбоподателя на 21.10.2020 г. и подписан без възражения.
1
Представена е заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0262-000304 от 21.10.2020 г. по описа на РУ Елин Пелин, видно
от която на Г.Х.Г. е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
шест месеца, като е отнето СРМПС и 2 броя рег. табели .......
По делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. по описа на
МВР удостоверяваща компетентността на служителите да издават АУАН и
НП.
От справка за нарушител водач на името на Г.Х.Г. се установява, че
същият към момента на издаване на справката не притежава валидно
издадено СУМПС.
В хода на съдебното следствие е разпитан свидетеля Н.З.В. свидетел по
съставянето на акта за установяване на административното нарушение, който
заявява, че си спомня процесната проверка, при която с колегата му Г.Т.
спряли водача на лек автомобил ............, който се движел в с.Нови хан по
ул.Калоян посока ул. „Пловдивско шосе“. При извършената проверка се
установило, че водача не притежава свидетелство за управление на МПС и
никога не е имал такова. Справката била извършена с помощта на техническо
средство таблет и по този начин установили, че водача не притежава
свидетелство за правоуправление, поради което е неправоспособен водач. За
констатираното нарушение, колегата му Тодоров съставил процесния акт за
установяване на административно нарушение на водача, в негово присъствие,
на мястото, където било констатирано нарушението.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания
с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана по
същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл.152, ал.1, т.4 от ЗДвП. Тази разпоредба се отнася до водачи,
които шофират тежки или леки автомобили без да притежават свидетелство
за управление, било защото не са полагали изобщо изпит за правоспособност,
или защото са били лишени от това право по съдебен или административен
ред.
В нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е въведено положителното правило
за поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство,
2
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство“. За
да е валидно свидетелството за управление на МПС трябва да отговаря на две
кумулативно дадени предпоставки: да е валидно, както по отношение на
срока, така и по отношение на категорията на управляваното моторно
превозно средство. Само при едновременното наличие на тези две
предпоставки, СУМПС би се явило „съответното свидетелство за
управление“ по смисъла на санкционната норма на чл.177, ал.1, т.2, предл. 1
от ЗДвП.
В случая, като взе предвид събраните по делото доказателства и
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съдът
намира, че издадените АУАН и наказателно постановление, не са съобразени
с императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, установяващи минималните реквизити, които следва да бъдат
спазени при описване на нарушенията.
Съгласно Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н.д. №
29/1969 г., ОСНК на ВС правоспособността е признатата по съответния ред
съвкупност от теоретични знания и практически умения, които позволяват на
едно лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност. Придобитата
правоспособност се удостоверява с издаване на съответното свидетелство за
управление на моторно превозно средство по установения в Закона за
българските лични документи ред, като правоспособността се счита
придобита от момента на издаване на СУМПС.
В случая отразената в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка е непълна и неясна, тъй като както в акта за
установяване на административно нарушение така и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление административно-наказващият орган е
приел само, че „водача е неправоспособен и не притежава СУМПС.“ Така
описаната фактическа обстановка сочи за за липсата на пълно, ясно и точно
описание на нарушението от фактическа страна, доколкото не е установено
дали водача изобщо е неправоспособен, или е с временно отнето СУМПС
като принудителна административна мярка, дали не разполага със
съответната категория, към която спада управляваното от него МПС, дали е с
изтекъл срок на валидност на СУМПС или е неправоспособен и СУМПС е
отнето, тъй като са изчерпани броя на контролни точки към талона.
Изясняването на тези обстоятелства има важно значение за правната
квалификация на деянието от фактическа страна, както и с оглед преценка
приложимостта на правната норма, относима към извършеното деяние – тази
по чл.150 от ЗДвП или чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл посочената от
административно-наказващият орган като нарушена норма на чл.150 от ЗДвП
не предвижда съставомерен белег от обективна страна "е неправоспособен и
не притежава СУМПС". С нея е прието, че МПС следва да се управлява от
правоспособен водач, каквото описание в издадения АУАН липсва.
3
Притежанието на СУМПС като съставомерен белег се съдържа в нормата на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП и то при хипотезата на притежаване на "свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство".
Подобно нарушение несъмнено е от категорията на съществените и
винаги води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а оттам и
до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление в тази
му част.
Разпоредбите на закона са категорични - АУАН и наказателното
постановление следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити, което е
условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени по
начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по
пътя на формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица
неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна
степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност
лице. Ето защо наказателното постановление в разглежданата част следва да
бъде отменено, без да е необходимо да се разглежда спора по същество и да
се установява фактическата обстановка по делото.

4