Решение по дело №2876/2018 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1228
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 23 юли 2019 г.)
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20187040702876
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

         № 1228             дата  01 юли 2019г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 03 юни 2019г., в следния състав:

 

                                                                                   Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

           

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: ………………….…

 

разгледа адм. дело № 2876 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.195, ал.6  от ЗУТ.

            Предмет на оспорване е Заповед № РД-01-520/18.09.2018г. издадена от кмета на Община Царево, с която, на основание чл.195, ал.6, във вр. с чл.196, ал.3 от ЗУТ, е наредено на „ЕЛПРОМ ИЕП“ АД, гр.София, да премахне постройки, представляващи 33 броя дървени бунгала, с № № 1-33, склад за инструменти № 38 и бунгало към него № 39 с наименование „медицински пункт, домакин и управител“ и навес-паркинг № 35. Определен е и срок за доброволно изпълнение. 

            Жалбоподателят „ЕЛПРОМ ИЕП“ АД оспорва заповедта като незаконосъобразна, като възразява, че фактическите констатации на административния орган относно състоянието на разпоредените за премахване обекти са неверни и не отразяват обективното положение на базата. Позовава се и на нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органът не е изследвал поотделно всяко едно бунгало, а е изложил общи констатации за всички, както и възразява, че не е бил поканен за изслушване преди съставяне на констативния протокол от комисията, извършила проверка на обектите. Иска се отмяна на заповедта и заплащане на разноските по делото.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, представя подробни писмени бележки.

            Ответникът – кмет на Община Царево, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището за наличие на материалните предпоставки за издаване на заповедта и при спазване на административнопроизводствените правила, в т.ч. и уведомяване на дружеството за съставения протокол и дадената му възможност да вземе становище по него. Също претендира съдебните разноски.

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в установения законов срок.

            Разгледана по същество е основателна.

Данните от административната преписка сочат, че комисия от служители на Община Царево, нарочно формирана със Заповед № РД-01-132/29.03.2018г. на кмета на общината, е извършила оглед на обект, наименован „База за социален отдих“ на „ЕЛПРОМ ИЕП“ АД, находяща се в ПИ 00878.107.420, ПИ 00878.107.469, ПИ 00878.107.44, ПИ 00878.107.42 и ПИ 00878.107.399 по КК на гр.Ахтопол, м.“Коросията“. За проверката е съставен констативен протокол  от 05.06.2018г., като видно от записаното в него, констатирано е, че теренът, върху който е разположена почивната база, е ограден, като на място са налични 33 броя дървени бунгала, масивна сграда, предназначена за столова, с пристройка към нея и метален навес, както и два трафопоста, санитарен възел с душове, склад за инструменти и бунгало към него с надпис „медицински пункт, домакин и управител, както и навес от метална конструкция – паркинг. Посочено е в границите на всеки един от поземлените имоти кои обекти попадат. Описано е и фактическото им състояние, като е отбелязано, че са монтирани върху напукани бетонови фундаменти, като са се отворили фуги по пода вътре и извън бунгалата. За външната им дървена обшивка е посочено, че е силно компрометирана на места, с олющена боя. Вътрешните стени са облицовани с фазер. Констатирано е също, че покривните плоскости на места са поддали, изкривени и ръждясали, а колоните от винкел са амортизирани, което пораждало съмнение за носимоспособността на конструкцията. За дървената дограма е посочено, че е изметната, изгнила, някъде стъклата по вратите и прозорците са частично изпочупени. Констатирани са стърчащи необезопасени кабели от електрическата инсталация, както и фасонки без крушки. Направен е извод, че обектите са неподдържани, амортизирани, негодни за ползване и в лошо състояние, поради което комисията е взела решение, че бунгалата са естествено износени, не подлежат на обновяване, в този си вид са грозящи, опасни за здравето и живота на обитателите. В протокола е отбелязано копие от него да се изпрати за сведение на жалбоподателя. С придружително писмо рег. № 53-01-963/02.07.2018г. протоколът е изпратен на дружеството, с указания за възможността да изложи факти и обстоятелства по него. Получен е на 05.07.2018г., видно от приложеното известие за доставяне.         

Въз основа на съставения протокол, кметът на Община Царево  издал процесната Заповед № РД-01-520/18.09.2018г., в мотивите на която възпроизвел фактическите констатации на комисията относно състоянието на обектите, което приел, че е в разрез с естетиката и поради това, че дружеството не представило нови данни, различни от отразените в съставения констативен протокол, поради което и на основание чл.195, ал.6, във вр. с чл.196, ал.3 от ЗУТ, наредил на „ЕЛПРОМ ИЕП“ АД, гр.София, да премахне постройки, представляващи 33 броя дървени бунгала, с № № 1-33, склад за инструменти № 38 и бунгало към него № 39 с наименование „медицински пункт, домакин и управител“ и навес-паркинг № 35, както и определил срок за доброволно изпълнение. 

Издадената заповед е незаконосъобразна.

При постановяването й са допуснати съществени процесуални нарушения, както и неправилно е приложен материалния закон, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

Съгласно нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ комисията, която установява състоянието на обектите, събира всички необходими данни за състоянието на обекта, както и изслушва и заинтересованите лица. Неизслушването на заинтересованите лица – собственици на обекта, освен че е съществено процесуално нарушение на административната процедура по чл.196, ал.2 от ЗУТ, защото ако не е допуснато е възможно да се достигне до друг правен резултат, но е и нарушение на чл.35 от АПК, вменяващ задължение на административния орган преди издаването на административния акт да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. В производството по чл.196 от ЗУТ изслушването на заинтересованите лица предхожда решението на комисията, което тя обективира в протокола, докато в случая, комисията е извършила проверка и оглед на място дори без да уведоми собственика на обектите, като едва след приключването на проверката му е изпратила копие от протокола с възможност за възражения, но вече след като е взела решението си за премахване на постройките. Аналогично е и разбирането на Върховния административен съд, видно от мотивите на постановеното от него Решение № 8347/20.06.2018г. по адм. д. № 1996/2018г. Това нарушение на административнопроизводствените правила самò по себе си е достатъчно основание за отмяна на заповедта. 

Отделно от това неправилно е приложен и материалния закон. Съгласно нормата на чл.195, ал.6 от ЗУТ, на която се е позовал административния орган, кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Видно е, че освен състоянието на обектите, необходимо е да се изследва и прецени възможността за тяхното поправяне и заздравяване, преди да се пристъпи към тяхното премахване като крайна мярка, т.е. налице е кумулативност в предпоставките. Няма данни в административната преписка да е направена такава преценка. Посочено е, че обектите са естествено износени и не подлежат на обновяване. Не става ясно дали под употребеното „обновяване“ се има предвид поправяне или заздравяване. По делото беше назначената съдебно-техническа експертиза, видно от която вещото лице даде напълно категоричен отговор, че процесните обекти подлежат на поправяне и заздравяване. Уточни, че някои от тях действително се намират в много лошо състояние, други - не чак толкова, а трети са дори в много добро състояние. Но всички те са годни да претърпят ремонтни дейности, които да ги укрепят и заздравят. При наличието на това експертно становище следва да се приеме, че една от нормативно заложените предпоставки не е била налице, респ. становището на органа, че обектите не подлежат на „обновяване“ е явно необоснован.

Другите представени по делото доказателства, касаещи водени между страните спорове относно собствеността на терена, като неотносими към настоящия предмет на делото, съдът не обсъжда.       

На основание изложените мотиви оспорената заповед следва да бъде отменена, като съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да се заплатят разноските по делото в общ размер от 2250лв., като  съдът счете възражението на пълномощника на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Видно от чл.8, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за делата по ЗУТ, процесуалното представителство е на стойност 600лв. Платеното на пълномощника на жалбоподателя възнаграждение е 1200лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В конкретния случай съдът не констатира твърдяната прекомерност, като спорът дори и да не разкрива съществена фактическа и правна сложност, все пак следва да се съобрази обстоятелството, че се касае за множество обекти, по делото беше слушана съдебно-техническа експертиза, беше разглеждано и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнени на заповедта, за което бяха представени и обсъдени множество доказателства, поради което заплатено възнаграждение на стойност в двукратния минимален размер за този вид дела, не може да бъде счетено за прекомерно в степен, налагаща частичното му редуциране.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-520/18.09.2018г. издадена от кмета на Община Царево.

            ОСЪЖДА Община Царево, гр.Царево, ул.“Хан Аспарух“ № 36 да ЗАПЛАТИ на „ЕЛПРОМ ИЕП“ АД, гр.София, бул.“Черни връх“ № 43, с ЕИК *********   сумата от 2250лв. разноски по делото.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                     СЪДИЯ: