Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
гр.Русе, 07.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на 14 септември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа
докладваното от съдия Басарболиева канд. № 301 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от М.Т.М. ***, представляван от адв. Н.Р. ***, против Решение
№371/11.04.2022 г., постановено по анд №2466/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №38-0002609/15.09.2021 г.,
издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“-Русе /РДАА-Русе/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни доводи са
развити и в депозирано
писмено становище с вх.№3636 от 12.09.2022 г. по описа на АС-Русе /л.15-л.18 от
делото/. Иска се
отмяна на решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по
съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление,
а в условията на алтернативност – да се приложи чл.28 от ЗАНН, ведно със
законовите последици. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, за
които е представен списък /л.20 от делото/.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по нея.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното пред РРС Наказателно
постановление №38-0002609/15.09.2021 г., издадено от Директора на РДАА-Русе, на касатора М.М. е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. на основание
чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС.
РРС е приел, че при издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, същото е обосновано и
законосъобразно. Направените изводи се споделят в пълнота от настоящата
инстанция.
Неоснователен е доводът на касатора
за липса на компетентност на
актосъставителя и издателя на процесното наказателно постановление. Актът е
съставен от длъжностно лице – служител
на ИА“АА“, заемащо длъжността „старши инспектор“ в РДАА-Русе. Съгласно чл. 166, ал. 1, т. 2 ЗДвП министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" контролира дейността на лицата, получили
разрешение по реда на чл. 148 да извършват периодичен преглед за техническа
изправност на регистрираните пътни превозни средства. В ал. 2, т. 4 на същата
разпоредба е уредено, че при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
служби дават предписания във връзка с периодичната проверка на техническата
изправност на моторните превозни средства. Съгласно чл. 49 и чл. 51 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства
контролът по прилагането на тази наредба
се осъществява от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация, чиито
контролни органи могат да съставят актове за установяване на административни
нарушения при констатирани такива. От цитираните норми следва, че
актосъставителят в случая е разполагал с правомощие по закон за състави АУАН
при извършената проверка. Относно обжалваното наказателно постановление – съгласно
чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Досежно компетентността на административнонаказващия
орган по делото е приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020 г. на министъра на
ТИТС /л.12 от делото на РРС/, с която в т. І. 6 са оправомощени директорите на
РДАА да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПр, ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо, както е
заключил районният съд, издателят на НП е имал законовата компетентност да го издаде.
Противно на доводите на жалбоподателя
при издаване на НП са спазени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. РРС е развил подробни съображения по този въпрос, към които мотиви
настоящата инстанция препраща.
Според
възприетата за нарушена от АНО разпоредба на чл.44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС /по-надолу само „Наредбата“/ - при
извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ
в комисията извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност
на пътно превозно средство: а) при спазване на изискванията за извършване на
периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба. Съгласно
чл.31, ал.1 от Наредбата периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и
изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с
безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума
и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване
на методиката по приложение № 5. В случая деянието е описано като „неспазва
Методиката по чл.31, ал.1 от Наредбата, приложение №5, част I, т.8.2.2.2., т.2, б.“i“ - не измерва температурата на
маслото на двигателя посредством сонда в тръбата за контролиране на нивото на
маслото. Действително, както твърди жалбоподателя, цитираната точка от
Методиката предвижда няколко различни
способа за проверка на това дали
двигателят е напълно загрят –„ Изисквания за предварителна подготовка: i)
двигателят трябва да е напълно загрял, например: температурата на маслото на
двигателя, измерена посредством сонда в тръбата за контролиране на нивото на
маслото, трябва да е най-малко 80 °C или да съответства на нормалната
температура на работа, когато тя е по-ниска или температурата на блока на двигателя,
измерена според нивото на инфрачервеното излъчване, трябва да достигне
най-малко еквивалентна стойност. Когато поради конфигурацията на превозното
средство не е възможно да се извършат тези измервания, нормалната температура
на работа на двигателя може да се установи по друг начин, например: въз основа
на работата на вентилатора за охлаждане на двигателя. В АУАН и НП е описан
достатъчно ясно само един от визираните в правилото от Методиката алтернативни
способи за предварителната подготовка. Причината за това е, че при извършване
на проверката е установено, че това е приложимият начин в проверявания пункт, тъй
като пунктът за извършване на периодични прегледи е разполагал точно с такъв
уред /посочен в акта/, със съответен фабричен номер, вписан в разрешителното за
извършване на дейността /по данни от разпита на св.Пантов, служител на
РДАА-Русе и актосъставител/. Нещо повече свидетелят установява, че той лично е
използвал описания в АУАН и НП уред на място за проверка на автомобил. С оглед
установеното при проверката на пункта, посочването в АУАН и НП само на един от
способите, визирани в горецитираната точка от Методиката, не води до непълнота
при описанието на деянието, точно обратното - нарушението е коректно описано,
според действително приложимата за случая хипотеза от Методиката. Освен това,
наказаното лице нито е твърдяло, нито е доказало изпълнението на вмененото му
задължение като технически специалист, участващ в комисията,
извършваща периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС, по
един от останалите способи в приложение №5, част I, т.8.2.2.2., т.2, б.“i“ от Методиката, за да се приеме, че описанието
на нарушението в акта и издаденото въз основа на него НП е недостатъчно и е
ограничило правото му на защита.
Не се споделят наведените доводи от
касатора за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на протеклото
административнонаказателно производство поради извършена преквалификация на
деянието в наказателното постановление. В съставения АУАН нарушението е
квалифицирано като такова по чл.44, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, а в издаденото наказателно
постановление - като такова по чл.44, ал.1,
т.3, б.“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. В мотивите на
постановеното от Върховен административен съд Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г. е разписано, че квалификацията на
административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението
/деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената
административнонаказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта
за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е
правилно посочена в наказателното постановление. Това се следва от изрично
разписаното законово правомощие на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление
и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по
преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би
могъл да преквалифицира деянието, ако правилната
според него правна квалификация е относима към установените обективни и
субективни признаци на деянието. В случая точно това е сторено от АНО - на
основание и във връзка с правомощията си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, той е преквалифицирал деянието, като е дал
правилна правна квалификация на същото, поради което и в тази насока не е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Противно на твърденията на
жалбоподателя, от АНО е издирена и приложена съответната наказателна норма за
констатираното нарушение. Наложеното наказание е по реда чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП, който сочи, че се наказва с глоба
1500 лв. технически специалист, който не провери изправността на оборудването,
частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на
пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на
техническата изправност, по методите, определени с наредбата
по чл.
147, ал. 1 от ЗДвП. Не
е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Разпоредбата, което сочи оспорващият – чл.178, ал.10 от ЗДвП, съдържа субсидиарен санкционен състав и тя би
могла да се приложи само, ако нито една от останалите конкретни санкции по
предходните алинеи на чл. 178а от ЗДвП не съответства на вменено нарушение.
Разглежданият случай не е такъв – както правилно е установил РРС налице е
изрична санкционна норма - чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП, включваща състава на процесното
административно нарушение.
Неоснователно е твърдението,
че АНО не е изследвал налице ли са основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Напротив, НП съдържа произнасяне в
тази насока. Касационният състав, както и въззивният съд, също приема, че не са
налице основания да се квалифицира деянието за маловажно, предвид характера на
извършеното нарушение и неговата обществена опасност. Нарушението не може да се
приеме за маловажно предвид потенциалния
риск от увреждане здравето и имуществото на гражданите, който съществува при
неизправност на автомобилите. В конкретния случай неизпълнението на
задължението разкрива реална обществена опасност, имайки предвид характера на
засегнатите обществени отношения, уредени със ЗДвП.
Районният
съд е изследвал задълбочено всички релевантни за спора обстоятелства. Събраните
писмени, гласни и веществени доказателства той е подложил на обстоен анализ
и въз основа на тях е установил правилно фактическата обстановка - такава
каквато е отразена и в издаденото НП.
Изводите му за безспорна доказаност на извършеното административно нарушение и
наличието на основание за ангажиране отговорността на наказаното лице, напълно
се споделят от настоящата инстанция. Като е потвърдил НП, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото на касатора не се следват разноски и такива не му се
присъждат.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №371/11.04.2022
г., постановено по анд №2466/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление №38-0002609/15.09.2021 г., издадено
от Директора на РД „Автомобилна
администрация“-Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: