№ 554
гр. Варна, 10.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100501377 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:13 часа се явиха:
Въззивникът Ф. Е. Г., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява
се лично, подпомага се от преводач И.Б. при „Т.“ ЕООД за превод на англ.език и
обратно, представлява се от адв. Е. Д. и адв. К. К., редовно упълномощени и приети
от съда отпреди.
Въззиваемата К. П. П., редовно уведомена от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от адв. Г. Н., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, редовно
уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпращат представител.
Вещото лице А. М. Ц., редовно призован, явява се лично.
Свидетелката П. С., призована за днешно съдебно заседание, явява се лично.
СЪДЪТ отстранява от залата свидетелката П. С..
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Не са налице пречки. Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва писмо с вх.№9986/07.04.2025 г. от Фондация „В.“, към което
са приложени заверени копия от протоколи от проведени социални консултации между
детето К. Г. и бащата г-н Ф. Г..
АДВ. К.: Запознати сме.
АДВ. Н.: Запознахме се, доколкото имахме тази възможност.
АДВ. К.: Моля призованият свидетел да бъде разпитан преди изслушването на
вещото лице, т.к. считаме, че обстоятелствата, които ще се установят с неговите
показания, могат да бъдат взети предвид от вещото лице.
АДВ. Д.: Преди разпита на вещото лице искам да направя едно допълнение към
направеното от нас искане. Считам, че в конкретния случай това би било по - добрия
ред за протичане на процеса от гл.т. на това, че вещото лице не е запознато с
постъпилите днес в съда на 7-ми април протоколи от проведените в ЦОП социални
консултации и с текущото поведение на детето, което е отразено в тези доклади. В
случая ако бъдат поставени на този свидетел-социалния работник взел участие на
провежданите в ЦОП срещи и консултации, въпроси, които да засягат поведението и
развитието на детето на последните срещи, това може до бъде взето предвид от
вещото лице, като отговаря на поставени въпроси в днешно съдебно заседание, във
връзка със заключението му. Това ни е идеята и затова поискахме първо да бъде
разпитан свидетеля.
АДВ. К.: Може допълнителен въпрос да се зададе на вещото лице, ако се
наложи.
АДВ. Д.: Тъй като свидетелят е този, който е присъствал на абсолютно всички
срещи, за които са представените протоколи и може най – пряко и синтезирано да
каже има ли развитие в поведението на детето към настоящия момент. Бихме могли да
зададем такъв въпрос и в краткост да бъде синтезирана цялата тази информация от
протоколите. Това, което ще каже свидетелят би могло да ни помогне във връзка със
задаването на въпросите по експертизата.
АДВ.Н.: Предоставям на преценка на съда.
В.Л.Ц.: Аз нямам нищо против да изслушам свидетелката, но това по никакъв
2
начин няма да промени моето заключение.
СЪДЪТ предвид изявленията на процесуалните представители на страните,
както и становището на вещото лице Ц., намира че следва да уважи искането на
въззивната страна за пристъпване към разпит на свидетеля, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към разпит на призования за днешно съдебно заседание свидетел
П. С..
СЪДЪТ призовава в залата свидетелката П. С..
СЪДЪТ снема самоличността на свидетелката П. С..
П. РУМЕНОВА С., ЕГН **********г., 37г., българка, бълг. гражданин,
омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по делото, предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 от НК. Обещавам да говоря истината.
СВ. С. на въпроси на Съда: Да, работя като социален работник към Фондация
„В.“. Присъствала съм на по-голямата част от срещите, осъществявани между бащата
Ф. Г. и детето К..
Социалните консултации са провеждани и с майката и с бащата.
Аз или колегата, който е с мен, също специалист посрещаме детето пред
сградата на комплекса за да избегнем срещи между двамата родители и се качваме
горе. Вземаме го от майката и го качваме при бащата в стаята. Влиза детето, бащата го
поздравява. В някой от случаите детето също го поздравява, а в други от случаите
просто мълчи. Към момента срещите вървят доста по -добре от началото, когато
започнахме работа. Това беше в края на септември 2024г. Тогава ни представиха
насочващите документи едната и другата страна и в началото на октомври месец
всъщност сключихме договор и започнаха срещите. Те се провеждат регулярно, както
са по режима определен от съда. Няма пропуснати срещи. Единствено мисля, че беше
през месец януари, когато г-жа П. уведоми предварително, че детето е болно, а ние
съответно уведомихме бащата, т.е. по обективни причини тази среща не се състоя.
Да, бащата и детето комуникират. Основно чрез компютър, като се използва
„Google“ преводач. Господин Г. по принцип носи своя лаптоп на срещите. Има фрази,
3
поздравите, когато я пита „как е“ това е на български език, но основно наистина той
използва „Google“ преводач. Това което иска да каже на детето го казва пред
компютъра на английски и когато чуе преводача, го казва на детето на български, но
среща затруднения, когато детето му отговаря.
По принцип ние избягваме да помагаме на срещитe, т.к. това са срещи, които са
между родителя, който не отглежда детето и самото дете. Нашата работа е просто да
седим и да наблюдаваме като цяло контакта. Естествено ако видим голямо затруднение
ние се намесваме, но по принцип ако той срещне затруднение това да разбере какво
детето му отговаря, го кара да повтаря на компютъра пак през „Google“ преводач.
Детето не може само да въведе текст на български език. То просто говори и го
пуска на микрофон, а „Google“ преводач просто превежда.
По принцип, в повечето случаи бащата и детето по време на срещите играят
игри. Пита я за детската градина, има ли приятели, какво прави в ежедневието си. Има
моменти, в които я пита какво прави в къщи, какво се случва с подаръците, които й се
носят от него в контактния център.
Някои от подаръците детето прибира у дома. Бащата носи игри, които да играят
на място и после ги прибира, за да може съответно следващия път пак да играят на
тях.
В повечето случай той използва микрофона на компютъра. Не отделя време да
пише, но като цяло изключително кратки разговори се водят. В смисъл, че без
преводач много трудно могат да комуникират.
Детето е търпеливо. Детето проявява търпение, но в един момент интересът му
се губи от това бавене.
Последните срещи много добре протичат като цяло. Тя вече позволява
физически контакт на баща си, прегръща го, позволява му да й целуне ръчичката,
сбогува се с него. Това е.
АДВ. К.: Вие казахте, че се провеждат регулярно срещите, но за цялото време на
срещата, както е предвидено или за по – кратко време ? Колко време продължават
срещите?
СВ. С.: В момента, който детето каже, че иска да прекъсне контакта и иска да
си тръгне, срещата се прекъсва. Всеки път срещите са с различна продължителност.
Има срещи, които са били по 1,30ч. дори до отредените 2 часа, но максимумът е 1,30ч.,
което е прекарвало детето в контактния център. Всеки пък срещите продължават
различно време. Те са описани и в протоколите, т.е. времето, в което детето пристига и
в което си тръгва.
4
СЪДЪТ отправя въпрос към св.С.: Казахте, че прави впечатление, че в
последно време срещите са по – продължителни, нали така? Колко време трае
срещата?
СВ. С.: Да, в началото детето се качваше в порядъка на 10мин. -15 мин., докато
сега има моменти пак казвам, в които детето е седяло по 1час, по 50 мин., по 30 мин,
всеки път е различно.
АДВ. К.: Имало ли е случай, в който например да е провеждана такава среща за
по – дълго време и непосредствено при следващата среща да има пак отстъпление в
поведението на детето и срещата е за кратко. Ако отговорът е „да“, колко пъти се е
случвало?
СВ. С.: Да, имало е такива случаи, но не съм ги броила.
АДВ. К.: Питали ли сте детето защо и какво е отговаряло то?
СВ. С.: Да, питала съм детето. Всеки път отговорът е различен, като най - често
казва: „Просто искам да си тръгвам, искам да отида да играя, искам да изляза в парка“
и така.
АДВ. Д.: Споделяло ли е детето по време на тези срещи какво става с
подаръците, които носи в къщи?
СВ. С.: Случаят, в който детето е попитано какво се случва с подаръците му не
лично аз водих контакта, а беше друг колега, но да, сподели какво се е случило. Зависи
за кое време точно ме питате. Аз не си спомням, защото то пред мен не е казвало. Аз
не съм присъствала, то е описано в протоколите, а пред колегата, който ги е водил. Аз
не съм свидетел на тези обяснения.
Не, не, извинявайте, сетих се за последния подарък, който детето получи от
баща си, беше парфюм. На следващата среща той го попита какво се е случило с
парфюма и то каза, че всъщност го е сложило на кухненския плот, и че го използва.
АДВ. Д.: Да разбираме, че този подарък с календара и снимката на бащата с
детето, който е подарил не сте присъствала, когато са коментирали този подарък, така
ли?
СВ. С.: Не, не съм присъствала.
АДВ. Д.: Случвало ли се е под формата на игра детето да е рисувало и да пише
5
книжка?
СВ. С.: Да.
АДВ. Д.: Случвало ли се е по време на тази игра тя да пише на български език и
баща да й поправя правописа на български език?
СВ. С.: Да.
АДВ. Д.: Поправял е грешно написано на български език, така ли?
СВ. С.: Да, случило си е и да, той успешно я поправи.
АДВ. К.: Правило ли е детето опити евентуално да казва думички на английски
език, да говори на английски език?
СВ. С.: Лично аз не съм я чувала.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
АДВ. Н.: Като стана въпрос за тези подаръци, колко пъти той е давал подаръци
на детето?
СВ. С.: Бащата 3 или 4 пъти е давал подаръци на детето.
АДВ. Н.: Казахте, че останалите игри, той ги е купувал и ги е показвал на
детето, но после те се вземат обратно, т.е. те не се дават на детето?
СВ. С.: Да, бащата си ги носи.
АДВ. Н.: Казахте, че детето вече е по –спокойно според вас на какво се дължи
това успокоение?
СВ. С.: Първо, че тя вече има изградена връзка със специалистите. Чувства се
спокойно в средата, в която се провеждат срещите и наблюдавам, че започна по лично
мое мнение като присъстващ на срещите, че започва да изгражда позитивна представа
за образа на баща си. В началото беше по -различно, докато сега е „тати“. Познат
човек, „тати“.
СЪДЪТ отправя въпрос към св.С.: Искате да кажете, че г-н Г. е вече познат
човек, на когото може би има доверие и може да остане с него или има друга причина?
СВ. С.: Мисля, че към момента по - скоро е от значение успокояващата средата.
6
СЪДЪТ отправя въпрос към св.С.: На срещите, които се провеждат Вие ли
присъствате винаги, има ли втори социален работник или психолог?
СВ. С.: По принцип аз водя контактния център. Срещите са само с мое участие.
Само един специалист като цяло може да присъства на тези срещи. Това в крайна
сметка е среща между дете и родител.
АДВ. Н.: Имам още един въпрос. Казахте, че стоите встрани и гледате да не се
намесвате, докато се провежда срещата. Имало ли е случаи, в които г-н Г. се опитва
някак си да накара детето да играе на нещо друго и детето да е отказвало това ?
СВ. С.: Да.
АДВ. Н.: В тази ситуация на Вас налагало ли Вие се да се намесите в тази
ситуация за да парирате все пак настояването от страна на бащата? Имало ли такава по
– сериозна ситуация, в която детето да отказва, а бащата да настоява?
СВ. С.: Когато тя откаже се намира друга игра, с която да се занимава.
АДВ. Н.: В смисъл бащата го прави или вие го съветвате, насърчавате го да
направи това нещо?
СВ. С.: Просто той се сеща да го прави. Пак казвам, гледам да не се намесвам
по време на срещите.
АДВ. Н.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
АДВ. К.: Искам да попитам в началото детето като познат човек, с когото няма
връзка или като непознат човек приемаше баща си?
СВ. С.: Разликата и преценката не мога да я направя. Мога да направя
единствено равносметка от поведението на детето при първите срещи. То въобще не
искаше да се качва горе в центъра с никой от специалистите, докато към момента тя
сама още като види мен или някой от колегите ни хваща за ръчичка и се качва горе без
абсолютно никакъв проблем, което е показателно, че тя започва вече да приема този
човек като близък.
АДВ. К.: Проявява ли радост например като вижда баща си, някаква емоция?
СВ. С.: Понякога да, понякога е като по - сънена, но като цяло срещите минават
добре, детето доста се забавлява в игрите с баща си.
СЪДЪТ отправя въпрос към св.С.: Когато дете вижда близък, лице с което
иска да контактува, то изразява радост, с изражението на очите, на лицето,
7
поведението на тялото, което показват. Виждали ли сте нещо подобно при това дете
при срещата с баща му?
СВ. С.: Не съм виждала нещо подобно.
СЪДЪТ отправя въпрос към св.С.: Как настъпват разделите между детето и
бащата?
СВ. С.: Разделите са по - емоционални, в смисъл детето е по - предразположено
към баща си, така да го кажа. Казват си „чао – чао“, в смисъл детето е по- весело.
АДВ. Д.: Имам един въпрос за физическия контакт. В началото детето давало ли
е да бъде докоснато от бащата?
СВ. С.: Не.
АДВ. К.: В последствие, сега примерно давало ли да му помилва гърба, да седят
един до друг, било ли е проблем, сега на този етап?
СВ. С.: Не. Детето вече позволяла физически контакт, да седят един до друг, и
да го докосва.
СЪДЪТ отправя въпрос към св.С.: Случвало ли се е при последните срещи по
някаква причина детето да се откаже или да се отдръпне, когато бащата проявява
интерес, внимание към него?
СВ. С.: Не. Дори на последните две срещи тя сама го прегърна.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ освобождава от залата свидетелката П. С..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на писмено заключение, депозирано от
вещото лице А. Ц., по допуснатата съдебно – психологична експертиза.
Докладва, че заключение с вх.№9073/28.03.2025 г. е постъпило в срока по чл.199
от ГПК от вещото лице А. Ц. по допуснатата съдебно – психологична експертиза.
АДВ. Д.: Да се изслуша заключението на вещото лице.
8
АДВ. К.: Да се изслуша заключението.
АДВ. Н.: Да се изслуша заключението.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението след снемане на
самоличността на вещото лице:
А. М. Ц., 47г., бълг.гражданин, неженен, неосъждан, висше образование, без
родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Поддържам така
представеното заключение.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице: По заключението във 2-ра точка, в
обстоятелствената част сте посочили абревиатурата „СРО“, бихте ли обяснил какво
означава?
В.Л. Ц.: СРО - Синдром на родителско отчуждение.
СЪДЪТ към вещото лице: Въпросите, които бяха отправени към Вас бяха за
наличието на отчуждение, не непременно синдром на родителско отчуждение. Бихте
ли направили разяснение в този смисъл!
В.Л. Ц.: В 5-тия въпрос говорим „ако бъде установено родителско отчуждение“
и затова съм вмъкнал синдром-а и по своята същност в обстоятелствената част съм
описал в кои случаи не следва да се разглежда „синдром на родителско отчуждаване“.
Той по своята същност представлява разрушаването на вече изградена емоционална
връзка между детето и отсъстващия родител. В настоящия случай връзката между
детето и бащата не е била налична, изградена, когато се разделят родителите.
Всъщност тя не е била налична, като създадена за да бъде целенасочено разрушена.
Има и едно допълнение, т.к. съм участвал и в предишна експертиза, има достатъчно
данни и по настоящото дело. Не коментирам насилието, което е осъществявано от
едната към другата страна, но така или иначе имаме налични данни за вербална
агресия, а когато имаме дори и вербална агресия враждебността на детето е оправдана,
защото то може да не иска да изгради връзка по линията на прагматичното, а не
поради отчуждаване.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице: Ако във втора точка сте отговорил
за синдрома на родителско отчуждение, отчуждение без да е то синдром, съществува
9
ли? Пак ли се свърза отчуждението с наличието на връзка, която се разрушава или
връзка, която тепърва се създава?
В.Л. Ц.: Ако ми позволите да направя едно уточнение. В момента по – скоро
говорим за връзка, която тепърва се изгражда. Всъщност да, виждал съм бащата и
детето в по–ранна възраст. Имаше някакви съвместни клипчета, но детенцето там е в
много ниска възраст. Тук говорим вече за детето, което в момента е на почти шест
години, ако не се лъжа. Миналата година, когато се срещнахме беше на пет години.
Точно преди една година беше предната експертиза. Има голяма промяна между това,
което видях тогава и това, което виждам сега и то в позитивна посока за детето и за
отношението му с бащината фигура. Тя се развива връзката. Аз съм изненадан от
факта, че ползването на социална услуга от октомври месец до момента е успяла да
постигне някакъв позитивен резултат, като тук говорим за дете и баща между, които
има сериозна езикова бариера и въпреки всичко имаме едно позитивно развитие в
техните отношения.
Усмихвах се преди малко, т.к. съм работил в същата фондация. Участвал съм в
контактни центрове, но когато ние го правехме имаше социален работник и психолог.
Просто съм изненадан, че не присъства психолог на срещите и въпреки това е
постигнат добри резултати. Явно психолозите са дефицитни навсякъде. Чел съм и
протоколите, същите протоколи аз съм изписвал преди години. Има контакти, които в
началото са били по 15 мин. -20 мин., а после виждам, че се увеличава времето, което
детето прекарва с баща си. При мен бяха почти два часа, което разбира се е трудно да
се осъществи за дете в тази възраст, т.к. детето К. е в периода на егоцентризъм. За нея
е важен моментния импулс, моментния интерес. Всъщност в момента ако на нея не й е
интересно, тя ще загуби интерес. Днес може да е така, а утре може да е по друг начин.
Просто тя е в такъв период на развитие, в който се намира в момента детето. Просто
го отразявам.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице: Можете ли да се ангажирате с
препоръка как би следвало да протичат срещите между детето и бащата? Да, казахте
че е полезно съдействието на ЦОП, но то не може да продължава до безкрай, нали?
В.Л. Ц.: Контактите в ЦОП не могат да продължават до безкрай, но все още към
настоящия момент тяхната връзка не е достатъчно добре изградена, за да бъде извън
контролирана и защитена среда. Към настоящия момент не мога да и прогнозирам
след колко време би могло да се достигне до такъв момент, но все още тази връзка не е
пълноценно развита. Тя е в процес на развитие, но не е достигнала този етап, до етапа,
който го наричаме „емоционална връзка на сигурна привързаност“. Връзката все още
не е изградена между детето и бащата изцяло.
Миналата година детето не искаше да комуникира с него, да общува с него,
10
никакъв физически контакт. Това, което и свидетелката каза, а и това, което и при мен
в кабинета видях, бащата и детето играха на морски шах, играха на карти, докосваха
се с ръце, докосваха се с пръсти. Сега, не пожела да прегърне баща си въпреки, че той
много искаше, но в крайна сметка пак имаме физически контакт и тя му отговаряше
на моменти, усмихваше се на моменти. За някой от клипчетата, като я попитах дали си
спомня, когато е била на три годишна възраст, каза „да, това го помня“, за сруго: „това
не го помня“. Бащата попита дали може да й пусне клипчетата. За някои детето каза
„да“, а за други каза „не, не си спомням“. Пак казвам има подобрение по отношение на
тяхната емоционална връзка, макар все още да не е достигнала това ниво на
самостоятелност.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице: Имате ли становище, бащата има
ли подход към детето? Казахте, че детето когато иска отговаря или прави нещо. Той
може ли да постави граница в настояването си или в действията си спрямо детето?
В.Л. Ц.: Бащата има много слаб контрол върху импулсите си и това го забелязах
още миналата година, аз съм го описал и в предишната експертиза. Той е много
емоционален и не успява да си овладее емоциите напълно, особено в присъствието на
майката. При мен срещата протичаше в този формат, просто бяхме тримата в стаята-
майката, бащата, преводача и аз. Всъщност това създава напрежение. Не бих могъл да
кажа как протичат срещите в една среда, където майката не присъства, каквато
примерно е в ЦОП. Всъщност това е полезно дотолкова, доколкото без да
омаловажавам ролята на майчината фигура, ролята на бащата е малко да откъсне
детето от майката. Всъщност това е идеята на родителството. Тази връзка, без да
казвам да се разрушава сигурната връзка на привързаност, но детето да се научи да
бъде по – самостоятелно, без майка си, тук вече идва ролята на бащината фигура. На
мен, пак казвам би ми било интересно да видя, но детенцето не пожелае да остане
насаме без майка си. Много ми се искаше да помоля, аз така или иначе бях говорил с
К., бях я предупредил, но насила няма как да го направя, въпреки, че в самия център
това се случва. Щеше наистина да ми е полезно да ги наблюдавам поне за 5 – 10 мин.
само детето с баща си.
АДВ. Д.: През цялото време ли детето е седяло в майката? Имаше ли период, в
който то да се откъсне от скута на майка си?
В.Л. Ц.: В майка си, до стола на майка си, по едно време беше право, по едно
време беше наведено над масичка, където играха морски шах, но беше от страната на
майка си.
11
АДВ. Д.: По време на това изследване рисува ли детето рисунки?
В.Л. Ц.: Да, на мен ми нарисува рисунка. Много ми се искаше да нарисува и на
баща си, но детето не пожела.
АДВ. Д.: Тъй като бащата е попитал и му е позволено да снима рисунката.
Искам да попитам това ли е рисунката, която ви подари.
В днешно съдебно заседание адв. Д. предявява на вещото лице Ц. снимка на
детска рисунка.
АДВ. Н.: Извинявайте, а ние не трябва ли да се запознаем с тези неща?
АДВ. Д.: По време на психологическото изследване детето е рисувало рисунки,
които не са приложени към експертизата.
В.Л. Ц.: Да, защото не са част от приложените от мен методи на изследване,
затова не съм ги приложил.
АДВ. Д.: А тази рисунка е под формата на игра, така ли?
В.Л. Ц.: Това е под формата на игра, абсолютно. Това не съм го поставил като
задача.
АДВ. Д.: Представям рисунка, рисувана от детето по време на вашата среща.
Дали тази рисунка е във връзка с поставена задача от вещото лице? Към експертиза на
вещото лице не са представени рисунките, които са рисувани от детето.
В.Л. Ц.: Рисунките, които са рисувани от детето не са в изпълнение на
поставената задача и свързана с методите на изследване. За снижаване на
тревожността на децата обикновено им давам флумастри или моливи, когато влязат в
стаята, ако искат да рисуват нещо, което те самите пожелаят. Ако бях поискал да имам
рисувателна методика, то тя щеше да бъде отразена в експертизата със съответното
тълкуване на фигури, цветове и разположение на фигурите. Рисунките са за да се
отпусне детето. Мисля, че не е тази картинка, която ми подари. Мисля, че това беше
друга рисунка. Тя започна да оцветява един замък.
Съдът, с оглед изявлението на вещото лице Ц., че представената рисунка от
адв.Д. в днешно съдебно заседание не е предмет на извършеното психологично
изследване намира, че същата не следва да бъде приобщена към материалите по
делото и следва да се приложи към корицата на делото, поради което
12
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към корица на делото представената в днешно съдебно заседание от
адв.Д., процесуален представител на въззивника копие на детска рисунка и същата
няма да бъде обсъждана и ценена по съществото на спора.
АДВ. Д.: Другата рисунка, за която спомена вещото лице с нарисуван замък,
моля да обясните за нея!
В.Л. Ц.: Другата рисунка, която детето направи, ми я направи като подарък.
АДВ. Д.: Как изследвахте детето, какви изследвания направихте? Само с
наблюдение ли?
В.Л. Ц.: Само с наблюдение, което е основен метод за изследване в
психологията и в психиатрията, а и имам наблюдения върху детето и от мината
година. Следва да уточним и този момент.
АДВ. Д.: Предвид това, което каза социалният работник и свидетел преди вас
за поведението на детето в настоящия момент, което е наблюдавала в присъствието на
бащата и разликата от поведението, което е имало детето при вас, може ли да се
дължи точно на присъствието на майката по време на тази среща?
В.Л. Ц.: Разликата в поведението между другото поправете ме ако греша това,
което свидетелката каза преди малко и това, което аз казах преди малко, единствената
разлика, е че детето е прегърнало баща си в ЦОП – а, а при мен това не се случи. Това
е единствената разлика, която забелязвам между двете ситуации.
СЪДЪТ отправя въпрос към страните: Коя друга разлика имате предвид?
АДВ. К.: Имаше също, че не позволяла, че се отдръпва, когато бащата иска да
го докосне, имаше и такова изявление от наблюдението.
В.Л. Ц.: При мен го нямаше, при мен се докосваха с пръстчета, подаваха си
ръце.
АДВ. К.: Да, точно в заключението и затова възникна този въпрос заради
именно поведението на детето. Ето още в първата страница, в последния абзац пише
„на моменти детето се усмихваше, подаваше ръка на баща си, докосваха се с пръсти,
13
но при желание на г-н Г. да докосне детето К. се отдръпна и двата пъти“. Не само, че
не се е случило, а се е отдръпнала, има разлика според мен. Дали това може да е под
влияние на присъствието на майката?
В.Л. Ц.: Мога да направя такова заключение, но няма да е само едно, т.к. преди
малко казах, че детето се намира в период на егоцентризъм, в момент на импулс, в
момент на желание. Това, че в един момент прегръща баща си, а в друг момент не го
прегръща, ако тръгнем да тълкуваме само през линията на майчината фигура мисля, че
не е редно. Това искам да кажа, че само защото майката е присъствала в стаята и
затова детето не е пожелало да прегърне баща си, не, не мога да направя този
генерализиран извод.
АДВ. К.: Във връзка с периода на развитие, в който се намира детето, в
изложението си имате теоретично обяснение за различните степени на развитие и по –
конкретно за развитието на привързаността. Там сте обяснили, че във възрастта 2-3
години, когато се излиза от този период т. нар. „бебешки период“, който е на
моторната интелигентност и навлиза в друг период, т.е. от периода на сензорно –
моторна интелигентност навлиза в първа проява на символична представа, която се
състои от мисловно изработване от образи, искам да Ви попитам, когато детето е
навлизало в този период предвид това, че именно в този период е настъпила и
раздялата, и очевидно конфликта между родителите, то могла ли е по някакъв начин
майката да повлияе на този период на развитие, да повлияе, не да го определя, да
повлияе този период на развитие и на изграждане на връзката между бащата и детето?
АДВ. Н.: Възразявам, некоректно е поставен въпроса.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице: Разбрахте ли въпроса?
В.Л. Ц.: Разбрах въпроса. Ще започна малко по –отдалеч за да отговоря по
същество. Всъщност периодът, за който говори адв. К. преди малко всъщност става
въпрос за следното: до към 28-36 месеца децата изграждат емоционална връзка,
всъщност те забелязват обектите, които са пред очите им. Те изграждат емоционална
връзка с човека, който е пред тях, непосредствено. Вече след 3- годишна възраст
започват да имат мисловни образи и да помнят обекти и хора, които не са в тяхното
непосредствено обкръжение или така нареченото да чувстват липсата на някой, когото
не виждат. Тук вече е отговорът по същество, но в тази 3- годишна възраст
метакогнитивните процеси на децата не са достатъчно добре развити за да организират
дълговременна памет, а те боравят единствено с кратковременната. Така, че всякакъв
опит за програмиране на детето за по – дългосрочен план, не би бил приложим на тази
14
възраст. Говорим за целенасочено програмиране на дете, което все още няма ментално
изградена нервна система, за да успее да проумее това програмиране и евентуално да
доведе до отчуждаване.
АДВ. К.: Да поясня. Въпросът ми беше дали е целенасочено програмиране
това, че майката проектира своето негативно отношение към бащата върху детето и
дори да прави това несъзнателно, а въпросът е дали би могла изобщо да повлия по
някакъв начин, не непременно целенасочено?
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице: Можете ли да отговорите на
въпроса въз основа на извършеното от вас проучване без да правите предположение ?
В.Л. Ц.: Т.к. това което казах, връщам се отново на синдрома на родителско
отчуждаване ще използвам част от теоретичната рамка. По линия на травматизма не
следва да търсим причина защо едно дете е враждебно към родителя, който е
отчужден. Също по тази линия на травматизъм майката би могла да повлияе на детето,
но тук говорим по линия на преживяна травма. Всъщност нейната тревожност се
засилва и детето усеща тази тревожност в присъствието на този обект, към който е
насочена тревожността. Това което мога да направя като уточнение. Ако говорим за
умишлено и целенасочено въздействие, не мога да кажа категорично, че имаме
умишлено и целенасочено такова.
АДВ. Д.: Искам да попитам дали забелязахте да има проблем в комуникацията
между майката и бащата по време на тази среща?
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице: Имаше ли комуникация помежду
им?
В.Л. Ц.: Тя винаги е била проблемна и по принцип даже в мое присъствие се
наложи да направя малко да кажем забележки на господин Г., защото в крайна сметка
мога да направя разлика между това кога се задава въпрос и кога се задава въпрос с
обвинение и с вменяване на вина, а всъщност майката беше там за експертиза. Тя не
беше там за да бъде разпитвана от бащата.
СЪДЪТ напомня на процесуалните представители на въззивника, че не са
предмет на изследване отношенията между родителите, а задачата на вещото лице е по
отношение на детето.
АДВ. Д.: По отношение на детето, е защото бащата е попитал майката в коя
15
детска градина учи детето. Това е. Той иска да знае това и това е въпросът, който е
задал.
АДВ. К.: Само да уточним това описание на синдрома на родителско
отчуждение, което сте изложили с осемте симптома и във връзка със заключението,
което правите за поведение на детето оправдана враждебност, нещо подобно е
посочено в заключението, т.е. изследвали ли сте ...?
В.Л. Ц.: В момента нямаме враждебност от детето към бащата. Описал съм
кога не може да се обсъжда синдрома. Затова в момента казах напротив. Напротив,
детето има позитивно развита връзка с бащиния обект.
АДВ. К.: Изследвали ли сте за наличието на всеки един от 8-те симптома от
синдрома на родителско отчуждение?
В.Л. Ц.: Не съм изследвал.
АДВ. К.: Няма такова отчуждение заради две неща. Аз така разбрах от
заключението. Връзка с бащата не е била изградена, за да се разруши. Т.е. не сте
установили никакво отчуждение, така ли да разбирам?.
В.Л. Ц.: Дал съм отговор с отговора на втори въпрос.
АДВ. Д.: Как установихте, че не е имало връзка между бащата и детето, защото
още от началото на делото се повтаря механично „не е била изградена връзка между
бащата и детето“? Как го установихте?
В.Л. Ц.: Доколкото има данни, раздялата между родителите е настъпила докато
е била бременна още г-жа Г. или малко след това. Всъщност там нямаме съвместното
съжителство дори и в най–ранната детска възраст. Има данни за епизодично
установяване на такива контакти. Разбира се г-н Г. казва, че е идвал едва ли не всеки
ден и е ходил да гледа детето в апартамента, докато г-жа Г. ми е казва че това не се е
случвало. Имаше данни в предишното дело, въз основа на което съм изградил моето
мнение от миналата година и от сегашното дело, че в най – ранна детска възраст,
детето и бащата са нямали този непосредствен контакт, който е бил необходим за
изграждане на връзка. Говорим за ежедневно съжителство, тази семейна триангулация
баща - дете - майка в ежедневието, това не е било налично.
АДВ. Д.: Това означава, че не може да бъде изградена връзка между бащата и
детето ако всеки ден няма такъв контакт поне в ниската възраст, така ли да разберем?
В.Л. Ц.: Пак би могла да се изгради, но по – трудно.
16
АДВ. Д.: Как го установиха? Плюс това дори и една рисунка не е направило
детето, а само сте наблюдавал докато са си играли с бащата, заради това задаваме тези
въпроси.
АДВ. К.: Поне да стане ясно, че не е установявано това обстоятелство дали има
изградена връзка между бащата и детето. Направените изводи са на база на данните,
които има от майката, а не на база на проучвания, защото препраща към друга
експертиза вещото лице по този въпрос. Взема предвид, че не е установена такава
връзка. Взема го предвид, а не го установява сега при това изследване затова става
въпрос. Казва, че такава връзка няма. След като не може да я установи би било редно
да казва, че не може да установи дали има такава връзка или не, а отговорът е:“ Не,
няма такава връзка и няма какво да бъде разрушено“.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. К. отправен към вещото лице.
АДВ. К.: Нямам други въпроси към вещото лице.
АДВ. Н.: Може ли да спомогне по някакъв начин г-н Г. с поведението си за
изграждане на връзката между него и детето, защото непрекъснато се говори за
майката?
В.Л. Ц.: Чисто с препоръчителен характер мога да кажа, че е добре, ако бащата
опита да не бъде толкова емоционален и импулсивен особено, когато детето
присъства. Да не бъде такъв към майката, защото детето усеща емоцията, то усеща
всичко, което бащата по някакъв начин предава към майката като отношение.
Всъщност наистина виждам неговото недоволство. Той иска да бъде повече с детето
си. Разбирам го това нещо като родител, в желанието си той така става по-
импулсивен, а детето усеща тези неща. Всъщност в присъствието на детето ако може
да бъде по – овладян емоционално, защото то ги попива тези емоции.
АДВ. Н.: По време на срещата нещо случи ли се във връзка с тази
емоционалност на г-н Г., което да е станало пред детето, и което да е в негативна
насока? Да е записвал срещата?
В.Л. Ц.: Имах съмнение, че може да е записвал срещата, но не мога да кажа
категорично. Телефонът беше на масата, но дали е пуснат и записва нямам представа.
Телефонът беше на масичката, а той използваше „Google“ преводач през цялото време.
АДВ. Н.: Нали е имало преводач през цялото време, аз поне така разбрах ?
В.Л. Ц.: Беше си сложил телефона на масата. Каза, че използвал в един момент
17
с детето когато комуникира „Google“ преводач. Той показа телефона, сложи го на
масичката, но не мога да кажа дали е записвал. Имах своите съмнения.
АДВ. К.: Но преводач имаше все пак, нали?
В.Л. Ц.: Имаше преводач, но той каза, че си използва телефона. Даже ми показа,
че използва приложение за превод.
АДВ. Н.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
АДВ. К.: Да се приеме заключението на вещото лице.
АДВ. Н.: Да се приеме заключението на вещото лице.
СЪДЪТ намира, че към доказателствата по делото следва да бъде приложено
заключението на вещото лице А. Ц. изготвено по допуснатата съдебно – психологична
експертиза, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключение с вх.
№9073/28.03.2025г. на вещото лице А. Ц. по допуснатата съдебно – психологична
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице А. Ц. в размер на
600(шестстотин) лева, платими от внесения депозит. /изд РКО/.
АДВ. К.: По отношение на заключението на вещото лице, да, не възразявам да
бъде прието, но го оспорвам, като непълно и да бъде взето предвид оспорването при
преценката по същество заедно с всички останали по делото доказателства. Считаме,
че първо не е изпълнена задачата на съда. Считаме, че не е обосновано заключението
на вещото лице поради, което считаме, че не следва да бъде ценено и да е в преценка
заедно с другите доказателства. Нямаме доказателствени искания във връзка с
направеното оспорване.
АДВ. К.: Имаме допуснати писмени доказателства от предходно съдебно
заседание. Представяме и моля да приемете копия от вайбър-комуникация водена
между страните. Представям копие от същите и на насрещната страна.
АДВ. Н.: Представените от насрещната страна писмени доказателства ще ги
18
коментираме по същество на спора, след като се запознаем детайлно с тях. Нямаме
други доказателствени искания.
АДВ. К.: Представяме тези доказателства във връзка с твърденията на другата
страна затова, че бащата се е обаждал да обижда и да провокира. Всички съобщения
са след 25-ти ноември 2024г. Имаше такива твърдения в последното заседание от
февруари месец.
АДВ.Н.: Не сме правили такива твърдения.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените в днешно
съдебно заседание от адв. К., процесуален представител на въззивника разпечатка от
viber комуникация водена между страните по делото – 20 листа в периода от 25-ти
ноември до 10-ти януари, ведно с легализиран превод от английски език на български
език извършен от ДЗЗД „Глобус“ -2 листа.
СЪДЪТ дава възможност на страните да изразят становище по постъпилото
писмо с вх.№ 9986/07.04.2025 г. от Фондация „В.“, към което са приложени заверени
копия от протоколи от проведени социални консултации между детето К. Г. и бащата
г-н Ф. Г..
АДВ. К.: Да се приемат.
АДВ. Н.: Да се приемат.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените с писмо
с вх.№9986/07.04.2025 г. от Фондация „В.“ 25бр. протоколи: 2бр. протоколи от
психологическа консултация – 28.03.2025г.; протокол от социална консултация –
27.03.2025г.; протокол от Контактен център – наблюдаван контакт – 23.03.2025г.;
протокол от Контактен център – наблюдаван контакт – 22.03.2025г.; протокол от
19
социална консултация – 18.03.2025 г.; протокол от социална консултация – 12.03.2025г.;
протокол от Контактен център – наблюдаван контакт 09.03.2025г.; протокол от
Контактен център – наблюдаван контакт08.03.2025г.; протокол от психологическа
консултация – 05.03.2025г.; протокол от социална консултация – 28.02.2025г.; протокол
от психологическа консултация – 27.02.2025г.; протокол от Контактен център –
наблюдаван контакт – 23.02.2025г.; протокол от Контактен център – наблюдаван
контакт- 22.02.2025г.; протокол от социална консултация – 12.02.2025г.; протокол от
Контактен център – наблюдаван контакт – 09.02.2025г.; протокол от Контактен център
– наблюдаван контакт-08.02.2025г.; протокол от психологическа консултация –
05.02.2025г.; 2бр. протоколи от психологическа консултация – 31.01.2025г.; протокол от
социална консултация – 30.01.2025г.; протокол от психологическа консултация –
28.02.2025г.; протокол от социална консултация – 23.01.2025г.; протокол от
психологическа консултация-22.01.2025г. и протокол от социална консултация –
20.12.2024г.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
АДВ. К.: Представям списък на разноските.
АДВ. Н.: Представям списък на разноските.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото представените от страните в днешно
съдебно заседание списъци на разноските и доказателствата за извършването им.
АДВ. К.: Правим възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на въззиваемата страна.
АДВ. Н.: Ние не правим възражение, защото хонорарите са почти еднакви.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
20
АДВ. К.: Моля да уважите въззивната жалба. Моля да отмените
първоинстанционното решение в частта, в която е уважено искането на другата страна
за произнасяне по въпроса за вината и е прието, че вина за развода носи въззивникът.
Моля също така да отмените решението в частта, в която е определен режима на
лични контакти и да постанови режим, така както е поискан във въззивната жалба с
тази разлика, че да бъде определен режим в рамките на 6 месеца, такъв какъвто е към
настоящия момент да се повежда в защитена среда в контактен център „ А.“ към
Фондация „В.“. След изтичане на този 6 месечен срок да се приложи режимът, който е
в т 2.4 от въззивната жалба, който се прилага още 6 месеца и след това да се приложи
режима, който е посочен в т.2.5 от въззивната жалба.
Моля да присъдите разноски на доверителя ми съгласно представения списък.
Моля да ни дадете възможност да представим писмени бележки в по-дълъг
срок след изготвяне на протокола. Моля за двуседмичен срок.
АДВ. Н.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба. Моля да потвърдите
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Моля да ни бъдат
присъдени сторените съдебно – деловодни разноски.
Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Г.: На първо място искам да благодаря на съда. Мечтата ми е
да съм с дъщеря ми. Аз съм баща, който обича дъщеря си и си мечтая да имам
възможност да а отглеждам. Да й дам едно самочувствие, от което тя ще се нуждае
като бъдеща жена. Мечтая също за това, тя да установи връзка и с нейните дядо и
баба, т.е. моите родители. Мечтая също за това да мога да споделя с нея такъв опит,
който мога аз като баща да споделя, а майката няма такъв опит. Също мечтая да я уча
на моя роден език, който е испански, но същи и на английски, който говоря. Мечтая да
и осигуря едно светло бъдеще с многото възможности, които мога да й осигуря и се
надявам съдът да се вслуша в една молба, която идва от сърцето на един родител така,
че детето да може свободно да общува със своя баща и бащата да може да общува с
нея без препятствие. Аз искам да се извиня за своята емоционалност, но няма как да
бъде по друг начин. Няма как човек да е по друг начин, когато му е взето
несправедливо детето.
ВЪЗЗИВАЕМАТА П.: Аз разбирам за ролята на бащата в живота на детето.
Никога не съм я отричала. Аз лично съм подхранвала тази връзка и съм се опитвала да
помогна на Ф. Г. да изгради с К.. Насреща съм получавала изключително груби откази,
арогантно отношение и тормоз, и на двете ни. Моля съдът, да знам генерално ролята
21
на бащата и аз не я отричам както казах, аз не му отнемам детето и никога не съм го
правила. Моля съдът да погледне конкретно ситуацията, че това е един опасен човек и
нека да има срещи, но да са в безопасна и защитена за К. среда, в която тя може да
бъде изграждана като личност, без да бъде пречупвана, манипулирана, тормозена. Той
не признава „Не“ за отговор. Това изключително много ме притеснява, това е
констатирано във всички експертизи. Изключително ме е страх за развитието на К. при
нейната лабилност. Страх ме е за нейното физическо оцеляване, самичка в негово
присъствие.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на въззивника и
въззиваемата страна в 2 - седмичен срок от изготвяне на протокола да представят
писмени бележки.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:26часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22