Р Е Ш Е Н И
Е № 808
Град Бургас, 23.04.2019г.
Административен съд – Бургас, пети
състав, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при секретаря С. А., с участието на
прокурор В. Маджарова, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно
дело № 384 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на „Чоджоров“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Георги Казаков – Даскала“ № 14, подадена чрез пълномощник, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ТД на НАП – Бургас, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на отмяната на наказателно постановление № 2788-F346621/21.12.2017г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за защита и процесуално представителство по н.а.х.д. № 834/2018г. по описа на Районен съд-Бургас, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 11.04.2018г. до окончателното ú изплащане. Представени са писмени доказателства. Претендират се и направените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си, ищецът поддържа исковата молба като прави уточнение и заявява, че искът следва да се счете за предявен срещу Национална агенция по приходите.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска като недопустим и недоказан по основание и размер в писмен отговор на исковата молба и в съдебно заседание. Моли за прекратяване на делото, а при условия на евентуалност за отхвърляне на иска. Счита, че ако искът бъде уважен, лихви се дължат от датата на постановяване на съдебното решение в производството по ЗОДОВ. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас счита, че предявеният иск за заплащане на обезщетението е основателен и доказан по размер, а лихви се дължат от датата на завеждане на исковата молба.
Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено следното от фактическа страна:
С наказателно постановление № 2788-F346621/21.12.2017г., издадено от заместник директора на ТД на НАП – Бургас, на ищеца „Чоджоров“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от същия закон.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Бургас и е образувано н.а.х.д. № 834/2018г. по описа на БРС. В производството по това дело „Чоджоров“ ЕООД е представлявано от адвокат В.С., видно от представения договор за правна защита и съдействие сер. В № ********** от 2.02.2018г. и пълномощно. Съгласно договора, договореното и заплатено в брой от „Чоджоров“ ЕООД адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ по делото е в размер на 200 лева.
С решение № 332/19.03.2018г., постановено по н.а.х.д. № 834/2018г. по описа на БРС, районният съд е отменил като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление № 2788-F346621/21.12.2017г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас. Решението на районния съд е влязло в сила на 11.04.2018г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:
Искът е подаден от надлежна страна с правен интерес срещу Национална агенция за приходите, съгласно изрично направеното уточнение от процесуалния представител на ищеца в първото съдебно заседание, т.е. срещу пасивно легитимирания ответник, съгласно чл.205 от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Съгласно тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по т. дело № 2/2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и за присъждане на разноски в производството по обжалване, квалифицирани като такива по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са подсъдни на административните съдилища. В случая е налице процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от ЗОДОВ за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по чл.203 и сл. от АПК от Административен съд-Бургас, съобразно чл.7 от ЗОДОВ, във вр.чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество, е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата/общината при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. реално претърпяна вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Съобразно даденото с т.1 от тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по т. дело № 2/2014г. разрешение, налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмяната на наказателно постановление 2788-F346621/21.12.2017г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас с влязло в сила съдебно решение, съдът приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на Национална агенция по приходите по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от държавен орган при изпълнение на административна дейност.
За ангажиране отговорността на Национална агенция по приходите е необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които се явяват пряк и непосредствен резултат от издадения незаконосъобразния акт, т.е. да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществото на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност по силата на причинно-следствената връзка, която съществува между тях.
От незаконосъобразния акт – наказателното постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ в производството по обжалването на наказателното постановление. Направените разходи за адвокатско възнаграждение по сключения с адвоката договор за правна защита и съдействие е в намаление на имуществения патримониум на ищеца, поради което представляват имуществена вреда за „Чоджоров“ ЕООД. Следователно, налице е и втората предпоставка за ангажиране отговорността на ответника.
Съдът намира, че в случая съществува причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и незаконосъобразното наказателно постановление, т.е. доказана е и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатена сума за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание, което административно-наказаният е считал за незаконосъобразно наложено. В този смисъл е приетото тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по т. дело № 2/2016г. на Общото събрание на съдиите, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Ищецът е доказал реално настъпили за него имуществени вреди във вид на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ.
Неоснователни са наведените от ответника доводи във връзка с приложението на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Съобразно тази разпоредба, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. В случая не е установено, че настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на ищеца. Противно на поддържаното от ответника становище, без значение за основателността на иска за присъждане на обезщетение на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основанието, на което е било отменено наказателното постановление, както и че към датата на издаването му поведението на ищеца е представлявало административно нарушение. За реализиране на отговорността на държавата в случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение, както и да са доказани останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. След като е налице отменено наказателно постановление с влязло в сила съдебно решение, наличието на извършено нарушение, както и основанието, поради което е отменено наказателното постановление, не подлежат на преценка в исковото производство по чл.203 и сл. от АПК.
Неоснователно е и възражението относно размера на исковата претенция за обезщетение. В мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е обоснован и справедлив, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв. (чл.18 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г.). Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер на адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента.
С отмененото наказателно постановление на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв., за което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. възлиза на 300 лева, а договореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева. С оглед материалния интерес по делото и обстоятелството, че указаната от адвокат С. правна помощ се изразява в процесуално представителство и депозиране на становище в проведеното едно съдебно заседание пред Районен съд - Бургас, настоящият съдебен състав намира, че уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение - 200 лева, е съразмерен и съответстващ на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – „справедлив и обоснован“.
С оглед изложеното искът за обезщетението е изцяло доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 200 лева от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление – 11.04.2018г., до окончателното ú изплащане съобразно разрешението, дадено в т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК. Съгласно т.4 от тълкувателното решение при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна и прокуратурата относно началния момент, от който се дължи лихвата.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски от ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати внесената държавна такса в размер на 50 лева. По отношение дължимото адвокатско възнаграждение за настоящото производство, съдът намира за основателно възражението на ответника, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева по договор за правна защита и съдействие сер. В № ********** от 14.07.2019г. е прекомерно с оглед фактическата и правната сложност на делото. В разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с материален интерес до 1 000 лева, определен в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.070.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300 лева.
Изложеното мотивира съда да приеме, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лева, който се явява справедлив и обоснован.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Бургас, пети състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Чоджоров“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Георги Казаков – Даскала“ № 14, представлявано от управителя Я.Ц.Ч., сумата в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ, от отменено с влязло в сила решение наказателно постановление № 2788-F346621/21.12.2017г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2018г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, до окончателното ú изплащане.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Чоджоров“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Георги Казаков – Даскала“ № 14, представлявано от управителя Я.Ц.Ч., съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: