РЕШЕНИЕ
№ 2101
гр. Бургас , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в публично заседание на
осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА И. КОВАЧЕВА
Секретар:КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА И. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20202120105274 по описа за 2020 година
Производството е образувано по исковата молба на М. Й. Д., ЕГН
**********, срещу „Маркг фешен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Кная Борис I № 76, представлявано от В.С.П., с която иска от
съда да признае уволнението й, извършено със заповед № 13/16.03.2020 г., за незаконно и да
го отмени, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди
ответника да й заплати обезщетение в размер на 3780 лева за периода 16.03.2020 г. –
16.09.2020 г., през което същият е бил без работа поради незаконосъобразното уволнение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2020 г., до
окончателното плащане на главниците.
Ищецът сочи, че последната заемана от него длъжност в ответното
дружество е била „***” в ответното дружество с място на работа гр. Бургас. Със заповед №
13/16.03.2020 г., връчена й на 16.03.2020 г., трудовото правоотношение е било прекратено
на основание уволнение. Счита, че същото е незаконосъобразно, тъй като не са й искани
обяснения, в заповедта не са посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина и
кога са извършени. Не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.
Моли съда да уважи предявените искове.
Ответното дружество – работодател чрез процесуален представител е
посочило, че искът е предявен след изтичането на двумесечния давностен срок по чл. 358,
ал. 1, т. 2 КТ. Евентуално е изложено, че уволнението е извършено законосъобразно –
1
заповедта е мотивирана и обоснована. Предварително са поискани от Д. обяснения за
извършените от нея системни нарушения, каквито тя е отказала да даде. Със заповедта от
16.03.2020 г. не е наложено дисциплинарно наказание, а трудовото правоотношение е
прекратено.
Моли съда да отхвърли претенциите и присъди на ответника разноски.
Съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено
на 16.03.2020 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Тези обстоятелства не са спорни между
страните по делото и се установяват от приложената заповед за прекратяване на трудово
правоотношение. Ищецът е оспорил законността на извършеното уволнение с искова молба,
подадена на 02.09.2020 г.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен
състав намира следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Исковете по трудови спорове се предявяват в сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 358 КТ. Тези срокове са давностни, а не преклузивни, поради което
съдът не следи служебно за спазването им и ги съобразява само при релевирано от
ответника възражение. Изтичането на давностния срок по чл. 358 КТ погасява правото на
иск и е основание за неговото отхвърляне. Давностният срок за предявяване на искове по
повод прекратяване на трудово правоотношение съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е 2-месечен
и тече от деня на прекратяване на правоотношението – в случая 16.03.2020 г. Т. е. срокът за
предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ е изтекъл на 16.05.2020 г., а
исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е депозирана в съда на
02.09.2020 г., т. е. значително време след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ. Ответникът е релевирал основателно възражение за изтекла погасителна давност,
поради което съдът счита, че исковете са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени.
Искът по чл 225, ал. 1 КТ се явява акцесорен спрямо главния, тъй като
разпоредбата предвижда като задължителна предпоставка за присъждане на обезщетението
уволнението да бъде установено за незаконно и правата, произтичащи от нея, зависят от
несъмненото признаване на този факт. Изтичането на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ прави невъзможно установяването и признаването по съдебен ред на уволнение за
незаконно, което има за правна последица и отхвърляне на иска с правно основание чл. 225,
ал. 1 КТ. Освен това разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ не прави разлика между вида на
исковете, касаещи спор за прекратяване на трудовото правоотношение – дали е
конститутивен или осъдителен. И трите обективно съединени иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и
2
3 КТ касаят спор във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение. И в трите случая
се твърди неговата незаконност, за да се иска отмяна на уволнението, възстановяване на
длъжността и обезщетение. Те всички предпоставят твърдението за незаконосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение. Затова и сроковете, касаещи давността, по
трите иска не са различни. Срокът е един и той е двумесечен – съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ.
Ето защо и трите предявени иска са погасени по давност и като такива
подлежат на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски
съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК в размер на 840 лева.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Й. Д., ЕГН **********, срещу „Маркг
фешен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Княз
Борис I № 76, представлявано от В.С.П., искове за признаване уволнението й, извършено със
заповед № 13/16.03.2020 г., за незаконно и отмяната му, за възстановяване ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да й заплати
обезщетение в размер на 3780 лева за периода 16.03.2020 г. – 16.09.2020 г., през което
същата е била без работа поради незаконосъобразното уволнение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2020 г., до окончателното плащане на
главниците, като неоснователни поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА М. Й. Д., ЕГН **********, да заплати на „Маркг фешен“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Княз Борис I №
76, представлявано от В.С.П., сумата 840 лева (осемстотин и четиридесет лева) съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: ________/п/______________
3