Р
E Ш Е Н И Е
Гр.София, 12.08.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, наказателно отделение, XVІІ
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на пети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежина Колева
ЧЛЕНОВЕ: Петър Сантиров
Симона Углярова
при участието на
секретаря ЕЛЕНА ЧАУШЕВА и прокурора ИРИНА АРМЕНОВА, разгледа докладваното от
съдия КОЛЕВА ВНОХД № 1563 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от
12.11.2018г. Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135 състав признал С.Н.С.,
ЕГН **********, родена в гр. София с постоянен адрес *** и посочен адрес за
призоваване : с. Владая, обл. София, ул. „Ела" №
3, българка, с българско гражданство, неосъждана (реабилитирана), неомъжена,
със средно образование, безработна за ВИНОВНА в това, че на 04.08.2016г., около
17:00ч. в гр. София в двора на къща, намираща се на ул. „Овче поле" № 83,
като нанесла удар с метална верига в областта на левия крак на М.Т.В.й
причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия пищял на
лявата подбедрица, което травматично увреждане е
довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник - престъпление
по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което съдът е
постановил осъдителна присъда с наказание „лишаване от свобода" за срок от
четири месеца, а на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложил изпълнението на
наказанието за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимата С.Н.С. е осъдена да заплати
направените в хода на делото разноски в размер на 185,24 ( сто осемдесет и пет
лева и двадесет и четири стотинки ) лева в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на CPC, а на основание чл. 190 ал. 2 НПК - да заплати сумата от 5
(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е
постъпила въззивна жалба и допълнение към нея, с
които се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която лицето да
бъде признато за невиновно по обвинението за внесеното с обвинителния акт
престъпление. Твърди се, че постановената присъда е неправилна, необоснована, постановена
при нарушение на процесуалните правила и довела до ограничаване на правото на
защита на С.С., както и явно несправедлива. В
допълнение към жалбата се сочи, че показанията на свидетелката В.са били
поставени в основата на доказателствения процес, тъй
като тя не е заинтересована от изхода на наказателния процес, но нейното право
за предявяване на неимуществени вреди не е преклудирано,
тоест това, че няма да получи никакви имуществени или неимуществени облаги не
отговаря на действителното положение. Твърди се, че показанията на подзащитната му и свидетеля З.не се кредитират поради
съжителство в едно домакинство, но се кредитират показанията на свидетелите В.и
Т., живеещи също в едно домакинство. Поискано е от съда, в случай на неприемане
на възражението относно допуснатите съществени процесуални нарушения, то
наказанието да бъде наложено при условията на чл. 55 НК.
В разпоредително
заседание на 14.06.2019г. въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на
нови доказателства, вкл. и повторен разпит на свидетели.
В хода по същество
представителят на Софийска градска прокуратура счита, че първoстепенният
съд е изложил подробни мотиви, като е обсъдил всички доказателства по делото,
от анализа на които правилно е признал подсъдимата С. за виновна. Смята, че
така наложеното наказание е съответно и е от естество да изпълни целите, заложени
в НК. Моли съдът да остави жалбата на подсъдимата и защитника й без уважение,
като потвърди първоинстанционната присъда.
Защитата на подс. С. – адв. М. – счита, че от
така събрания доказателствен материал не се доказва
по безспорен начин виновността на подзащитната му. В
подкрепа на тази си теза прави кратък анализ на гласните доказателствени
средства, като обръща специално внимание на показанията на св. Р., в които е
категоричен, че не е подсъдимата С. лицето, нанесло удари на пострадалата В..
Излага становище, че неправилно СРС е поставил в основата на осъдителната
присъда показанията на св. В., които се опровергават от изготвената СМЕ. Моли
съдът да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимата за невиновна по
така повдигнатото й обвинение.
В правото си на
лична защита подс. С. поддържа заявеното от нейния
защитник, a в правото си на последна дума моли да бъде оневинена.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите в жалбата, подадени от страните и допълнението
към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие
с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, като районният съд е изложил подробни мотиви в
подкрепа на своите фактически и правни изводи. Контролираният съд е обсъдил
доказателствата, посочил е причините, поради които кредитира едни доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил
задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Производството е протекло по общия
ред. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно
следствие са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и
мястото на извършване на процесното деяние и неговия
извършител.
След извършен
собствен анализ на доказателствената съвкупност
настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се
различава от приетата от първата инстанция:
Подсъдимата С.Н.С.
е родена на *** г. в гр. София, българка, с българско гражданство, със средно
образование, безработна, с настоящ адрес ***; неосъждана (реабилитирана).
Пострадалата М.Т.В.е
родена на *** г., като същата не работела и водела скитнически начин на живот.
Около година преди инкриминираната дата пострадалата се настанила да живее
заедно с лицето А.Д.- нейн приятел в къща, обитавана
от св. И.Т.и още няколко души. Този недвижим имот се намирал в гр. София, ул. “******.
В къщата нямало ток и битовите условия не били добри.
По време на
съжителството им в къщата от страна на съседите на имота били получавани
множество забележки, свързани със силен шум, който пострадалата вдигала заедно
с останалите лица, обитаващи къщата. Забележките били отправяни както от
подсъдимата, така и от свидетеля З., които живеели в къща, съседна на тази на
пострадалата. Свидетелят З.официално бил регистриран на друг адрес, а именно –
с. Владая, общ. Столична, ул. „******, но доста често се отбивал и бил
забелязван в къщата на подсъдимата С..
На 04.08.2016 г.
около 17:00 ч. пострадалата В.и св. Т.се намирали в къщата, находяща
се в гр. София, ул. “******. По това време подсъдимата, заедно със свидетеля З.влезли
в двора на обитаваната от пострадалата къща, видели пострадалата и веднага се
насочили към нея, като подсъдимата започнала да я удря с метална верига
(синджир), която носела в ръката си, като й нанесла няколко удара, част от
които били в областта на краката. Пострадалата понесла няколко удара и от
страна на св. З.. В резултат на нанесените удари В.изпитала изключително силна
болка в левия си крак и паднала на земята до входната врата на къщата. След
като подсъдимата преустановила нанасянето на удари по св. В., заедно със св. З.отишли
при св. Т.. Подсъдимата ударила веднъж св. Т.по корема, като след това се
отдръпнала и св. З.започнал да удря св. Т.с тояга. Вследствие на нанесените удари ръката на св. Т.се
оказала счупена. Малко след това св. З.и подсъдимата напуснали къщата. Веднага
след това св. Т.се насочил към пострадалата, като я заварил на входната врата
на къщата със следи от кръв и решил да сигнализира за случилото се на телефон
112. Дошли екипи на полицията и спешна медицинска помощ. Пострадалата В.и св. Т.били
откарани в УМБАЛСМ „Пирогов“, където били извършени необходимите прегледи. След
случилото се пострадалата и св.Т.напуснали къщата на ул.“******, тъй като се
страхували за здравето и живота си.
Свидетел на
ситуацията се оказал св. Р. - живущ в съседен имот, който забелязал как мъж и
жена да влизат в двора на къщата, находяща се в гр.
София, ул. “****** и да започват да бият жената и мъжа, които се намирали там,
след което се развикал, с цел да се преустанови боя помежду им. След това св. Р.
видял, че мъжът и жената напускат недвижимия имот през входната врата.
От заключението на
изготвената и приета по делото СМЕ по писмени данни се установява, че на
04.08.2016 г. на пострадалата М.Т.В.са причинени следните травматични
увреждания: счупване на малкия пищял на лявата подбедрица.
Това счупване е реализирало медико -биологичния квалифициращ признак: трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни. На
пострадалата В.било констатирано и друго увреждане, изразяващо се в разкъсно - контузна рана в дясна
теменна област на главата, което по своята медико - биологична характеристика
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според
експертното заключение така установените травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при нанасянето на
побой. Срокът на имобилизация на увредения долен ляв
крайник на пострадалата е повече от 30 дни. Така установените увреждания биха
могли да се получат при нанасянето на побой със специфичен предмет, каквато е
веригата.
Според заключението
на изготвената и приета по делото съдебно¬психиатрична експертиза на
пострадалата М.В., при последната не се установяват данни за психично
заболяване. Претърпяната тежка черепно - мозъчна травма / вероятно с мозъчна
контузия/ не е довела до посттравматични увреди от типа на епилептични
припадъци или травмена психоза с качествено
разстройство на съзнанието. Налице е личностова
промяна от органичен тип и снижаване на енергетичния потенциал, стесняване на
интересите и полумаргинален начин на живот. Няма
данни за тежка личностова промяна, със загуба на
представа за собствената личност, самооценката и саморефлексията,
която да нарушава способността й за адекватно социално функциониране. В.притежава
психическа годност правилно да възприема и възпроизвежда фактите от значение за
делото.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема за
установена въз основа на същите доказателствени
източници, които е обсъждал и районният съд, а именно – гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимата (л.131
от СП), показанията на св. М.В.(л.97-98
от СП), вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК (л.60 от ДП);
показанията на И.Т.(л.98-99 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.61 от ДП); показанията на Е.З.(л.122 от СП); показанията на С.Р. (л.131
от СП); писмени доказателствени средства: протокол за
разпознаване (л. 66 от ДП); заключението на съдебно-медицинската експертиза
(л.29-30 от ДП) и заключението на съдебно-психиатрична експертиза (л.19-25 от
ДП); писмени доказателства: справка за съдимост на подсъдимата (л.24-25 от СП).
Пред настоящата
съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция. Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката
им в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен
състав и преповтаряне в тази насока не се налага. Настоящия съдебен състав
възприема фактическите констатации на първостепенния съд, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Всички
тези доказателства в съвкупност разкриват и установяват по безспорен начин
механизма на деянието и авторството на същото. Задълженията му по разкриване на
обективната истина са изпълнени отговорно и картината на деянието е очертана в
нужната пълнота.
В посочения доказателствен материал са налице известни противоречия,
които са намерили своето надлежно обсъждане в мотивите на първоинстанционния
съдебен акт, които са достатъчно подробни и аналитични. Съдът намира за необходимо да отбележи пред
скоби следното: в случаи като настоящия, когато са налице взаимоизключващите се
твърдения на две лица - т.нар. „дума срещу дума”, изясняването на обективната
истина по делото налага събирането на доказателства за множество контролни по
отношение на главния факт на процеса обстоятелства с оглед извършването на
преценка за достоверност на противостоящите версии в свидетелските показания,
респ. обяснения на подсъдимата, като а приори не може
да бъде изключена правдивостта на което и да било от тях. Предвид изложеното,
съдът счете за необходимо да изследва както характерът на взаимоотношенията
между подс. С. и св. З.от една страна и св. В.и св. Т.от
друга към инкриминираната дата, така и съответствието на застъпената от всяка
от двете версия с останалия събран по делото доказателствен
материал, житейската им правдивост и вътрешна убедителност, произтичаща от
последователността и логичността им. Установяването на факти е дейност, строго
индивидуална за всеки субект, която зависи от обективни и субективни фактори -
възраст; състояние на даващия обяснения/показания при извършване на
престъплението; наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане; интелектуални
възможности; добросъвестност и желанието за съдействие на компетентните органи
при разкриване на обективната истина. Изброените предпоставки, обуславящи
правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно
рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценка на обясненията
и свидетелските показания, те следва да се анализират обстойно и прецизно,
поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, което е спазено от
районния съд в разглеждания казус.
При обсъждането на доказателствената съвкупност първият съд е изходил от
логическите и правни правила на тълкуването, като е изложил разумни и
обосновани аргументи защо е приел за достоверни установените и описани факти,
отдал е съответното значение на отделните свидетелски показания, като е посочил
причините да кредитира или не определени твърдения. Въззивният
съд намира, че не следва да преповтаря доводите на първата инстанция, но при
изложените в жалбата и допълнението към нея, както и в защитната пледоария пред
съда аргументи, трябва да посочи следното:
Оплакванията за
превратно тълкуване на събраните доказателства по делото са неоснователни.
Контролираният съд е извършил внимателен и прецизен анализ на събрания доказателствен материал според действителното му
съдържание, обсъдил е обстойно въпросите относно авторството на деянието и
субективното отношение на подсъдимата С. към инкриминираното деяние.
Първостепенният съдебен състав правилно е поставил в основата на фактическите
изводи, подкрепящи обвинителната теза, показанията на пострадалата – св. В.,
както и на свидетеля Игор Т., като е подложил аргументирано на критика оценката
на тези гласни доказателствени средства.
Кредитирането с доверие на показанията на св. В.е аргументирано, като е
посочено, че те съставляват пряко доказателство, съдържащо пълноценна
информация за всички релевантни за обвинението факти, като тези показания са
съпоставени и с другите доказателствени източници –
свидетелските показания на Т., З., Р., обясненията на подсъдимата, вкл. и с
изготвената СМЕ и протокол за разпознаване. Доводите в жалбата за противоречия
между заявеното от нея в разпитите й в различни етапи на наказателното
производство, са намерили отговор в мотивите на присъдата. Внимателното
съпоставяне на показанията на св. В., депозирани първо на досъдебната фаза на
процеса, а после – и в съдебната такава е довело до правилен извод за това, че
се касае до несъществени противоречия в детайлите, които не могат да дискредитират
показанията й относно главния предмет на доказване – а именно – нанесен удар,
причинена травма и причинно-следствена връзка между тях. Правилно първоинстанционният съд е намерил, че нейните показания са
подкрепени от заявеното от свидетеля Игор Т., който свидетелства за случилото
се през инкриминираната вечер (същият също е бил в къщата и е станал обект на
физическа агресия от страна на св. З., както и за кратко от страна на подс. С.). На доводите за заинтересованост и
непоследователност на показанията на св.В.и св. Т.съдът е отговорил чрез
внимателен анализ на съдържанието на тези показания и чрез сравняването им с
другите свидетелски показания. Следва да се отбележи, че възприемането на
определени свидетелски показания като достоверни, е въпрос на вътрешно
убеждение на решаващия съд. От друга страна, подлежи на контрол правилността на
процеса на формиране на вътрешното убеждение и този контрол сочи, че
възприемането на приобщените показания на обсъдените свидетели не е произволно,
а е резултат на внимателен критичен анализ и съпоставяне с други доказателствени източници.Така извършената доказателствена оценка е позволила правилния извод за това,
че показанията на свидетелите М.В.и И.Т.съдържат еднопосочна фактическа
информация, съставляват достатъчно стабилна доказателствена
опора и се намират в логическа връзка, а преценени и в съвкупност със СМЕ и
протокола за разпознаване водят до единствено възможния извод за виновността на
подсъдимата. Претендираното надценяване на
показанията на свидетелката В.не е налично, свидетелската годност на последната
е установена по надлежен начин и не се изключва от констатираната в
съдебно-психиатричната експертиза личностова промяна
от органичен тип.
След направен
съвкупен анализ на показанията на св.В., уличаващи подс.
С. в извършването на престъпление и обясненията на самата подсъдима, твърдяща
невлизане в двора и неучастие във физическа конфронтация между тях, съдът прие,
че показанията на св. В.отговарят на обективната истина, а обясненията на подс. С. и показанията на св. З.са недостоверни и израз
единствено на правото на защита и внасяне на съмнения в обвинителната теза.
Основанията за този доказателствен извод са следните:
Контролираният съд
подробно е мотивирал защо дава вяра на информацията от показанията на
свидетелите В.и Т., а не изцяло на тази, съдържаща се в обясненията на
подсъдимата С. и показанията на св.З.. Решаващо значение е оказала съпоставката
на гласните доказателствени средства с данните от
писмените доказателствени източници и становищата на
извършените експертизи. По този начин районният съд е получил увереност да не
кредитира доказателствени средства, които съдържат
информация извън възможната причинно-следствена последователност. Нараняванията
на пострадалата (в областта на главата и крака) напълно съответстват да са
получени по начина, който същата е съобщила и това се потвърждава в пълна
степен от заключението на съдебномедицинския експерт по делото и направените от
него разяснения в съдебно заседание. Чисто хипотетичната възможност тези
наранявания да са получени по друг начин
(стъпване на криво) не прави показанията на свидетелката недостоверни.
Показанията й, свързани с основните факти, подлежащи на доказване, се намират в
синхрон с останалите доказателства– навлизането на мъж и жена на територията на
къщата; физическата агресия, упражнена от подс. С.
спрямо пострадалата; механизма, по който е получена травмата. Показанията на
св. В.са логически последователни, достатъчно подробни и описателни относно
темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото спрямо нея
физическо посегателство от подсъдимата С.. Свидетелката е имала възможност да
възприеме както подсъдимата С. и нейното поведение, така и мъжът с нея (св. З.)
– при влизането им в двора на къщата, а
и състоянието на св. Т., който също е бил удрян. От показанията на св. В.освен
времето и механизма на деянието, се установява и неговото авторство.
Показанията й напълно кореспондират с тези на св. Т., който също се е оказал
обект на агресивно поведение от страна на св. З., но и от подс.
С.. Досежно релевираното от
защитата противоречие между показанията на св. В.и св. Т.настоящият съд счита
за несъстоятелно. Правилно първостепенният съд се е доверил на показанията им,
дадени в хода на досъдебното производство поради тяхната пълнота, детайлност и
времева близост от развилата се ситуация (и двамата са разпитани на
05.08.2016г., ден след инкриминираното деяние, когато спомените им са
най-пресни и информативни). Съпоставяйки показанията на двамата свидетели
относно основни факти от предмета на доказване по настоящето дело, съдът
намира, че същите са житейски правдиви и взаимодопълващи
се. И двамата свидетели са възприели присъствието на подс.
С. и св. З.на територията на имота, който са обитавали; носенето на метален
синджир (верига) от страна на С. и тояга – от страна на св. З.. От показанията
на св. Т.освен деня и мястото на инкриминираното деяние, косвено се установява
и неговото авторство. Свидетелят не е възприел пряко побоя над св. В.от страна
на подс. С., но е чул писъците на пострадалата
непосредствено след ударите, нанесени й от подсъдимата. Веднага след това св. Т.също
е станал обект на посегателство и е понесъл удар с „нещо като метална верига в
лявата част на корема“ от страна на подс. С., нахлула
в стаята на св. Т.. Отделно от това, обстоятелството, че спрямо св. В.е
упражнена физическа агресия и телесната повреда, която е получила, е в резултат
на удар с метален синджир, се подкрепя отново от показанията на св. Т.и косвено
от тези на св. Р.. Свидетелят Т., излизайки от къщата, е съзрял св. В.със следи
от кръв, а св. Р. (съсед) е бил пряк очевидец на физическата разпра и ударите,
понесени от пострадалата В.. Макар и от показанията му да не се установяват
точно участвалите лица, нанесели побоя, то от изложеното от Р. се извлича
информация за техния брой и полова принадлежност, което от своя страна е още
една индиция за престъпната деятелност на подсъдимата
С.. Следва да се отбележи и обстоятелството, че макар и пострадалата В.и св. Т.да
поддържат близки отношения, то техните показания нито са преднамерени, нито са
тенденциозни. Предвид посоченото съдът споделя извода на първата инстанция
относно достоверността на показанията на свидетеля Т..
При преценка на
достоверността на обясненията на подсъдимата С. въззивната
инстанция на свой ред също отчете обстоятелството, че последните имат
двойствена правна природа, като се явяват едновременно устно доказателствено средство и основно средство за реализиране
правото на защита, с оглед на което бяха оценени много внимателно от страна на
съда. В резултат на извършената доказателствена
проверка настоящият съдебен състав, подобно на контролирания съд, не възприе с
доверие изнесената от подсъдимата доказателствена
информация относно инкриминираното деяние, по-конкретно относно факта, че не е
влизала в двора на къщата на пострадалата и не е удряла никого. Аргумент в подкрепа
на горния извод се явява обстоятелството, че така изложената от подсъдимата
информация се опровергава от кредитираните от съда свидетелски показания на св.
В.и Т., а от друга страна се оборва от изготвената и приета без възражения СМЕ,
както и от протокола за разпознаване. С оглед на гореизложеното от подсъдимата
пред първата инстанция, правилно обясненията й са преценени от първия съд, като
защитна теза, която не е достоверно отражение на действително случилите се
събития. В обясненията си подсъдимото лице дава още сведения, че между двата
съседски имота и живущите в тях (вкл.
св. Т.и св. В.от една страна и подс. С. и св. З.от
друга) е имало конфликти, като самата подсъдима не отрича няколко пъти да се е
карала с тях. На така заявеното от подс. С. въззивният съд се довери, доколкото също както
контролираната инстанция констатира, че посоченото от нея кореспондира с
останалите гласни доказателствени средства, а именно
с показанията на св. Р. и св.Т..
Доколкото
твърденията на св. В.за причинените наранявания, както и за начина, по който ги
е получила, напълно съответстват на изложеното от вещото лице Шаранова и
изготвената СМЕ, следва да бъде дадена вяра и в тази част от показания й.
Относно дадените
показания от страна на св.Р. въззивният съд също
намира за обективни и допринасящи за изясняване на обективната истина. От
същите се установява, че на инкриминираното място и ден действително е имало
физически сблъсък, в който е участвала пострадалата В.. Дори съдът да приеме,
че действително св. Р. не е познавал мъжът и жената, били потърпевшата, то това
обстоятелство a priori не изключва извън всякакво
разумно съмнение участието на подс. С. в
инкриминираното деяние. Субективната увереност на едно лице досежно
не/настъпването на дадени факти не е равносилна на безспорно доказан факт.
Действително, между така събраните гласни доказателствени
средства – показанията на св. В.и св. Т.и тези на св. З.от една страна, и на
св. В.и обясненията на подсъдимата от друга, досежно
мястото на физическия сблъсък и присъствалите лица, дадени в различни етапи от
наказателното производство, се наблюдават известни незначителни несъответствия,
но същите са обясними с оглед изминалия продължителен период от време между
датата на възприемане на събитията, за които свидетелите дават показания, и
тези на разпита на свидетелите пред съда, както и с индивидуалните способности
на всеки човек да възприема и пресъздава факти и обстоятелства след известен
период от време. Тези несъответствия, обаче, освен, че са преодолени от
контролирания съд посредством приобщаване на показанията на свидетелите,
депозирани в хода на досъдебното производство, още и по никакъв начин не разколебават
убеждението на настоящия въззивен състав по същество,
че събраните гласни доказателствени средства, в
обсъдените по-горе части, са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и
депозирани обективно и безпристрастно. Поради това, те представляват достатъчно
стабилна доказателствена основа, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите и участието на подс.
С. във физическото посегателство над св.В., изразяващо се в счупване на малкия
пищял на лявата подбедрица. Абсолютно неоснователно е
възражението в жалбата за неопределеност на мястото на побоя – дали в къщата
или на двора. Относимо към процесното
инкриминирано деяние е да се установи лицето, механизма и причинно-следствената
връзка между нанесените удари и последвалата телесна повреда.
На следващо място,
показанията на пострадалата В.намират доказателствена
опора и в протокола за разпознаване на лица и предмети. Посоченото
процесуално-следствено действие е осъществено по реда и правилата на НПК, като
същото е закрепено в надлежен протокол. Непосредствено преди извършване на
процесуално-следственото действие пострадалата В.е била разпитана, като е
посочила характерни белези, по които би познала подсъдимата. Видно от
съдържанието на протокола разпознаването
същото е осъществено в присъствието на две поемни
лица. Подсъдимата С. е бил съпоставена с още три лица, сред които пострадалата В.категорично
е разпознала нея като извършител на деянието. Следва да се отбележи, че при
описание на външността на извършителя, свидетелката В.е била последователна в
разпитите си. Протоколът е бил подписан от всички участвали в
процесуално-следственото действие лица, без те да са направили каквито и да е
било възражения. Предвид посоченото изготвеният протокол се явява годно писмено
доказателствено средство, въз основа на което се
приемат за верни отразените в него факти.
Настоящият въззивен състав се солидализира с
решението на СРС да не кредитира показанията на св. З.поради явната
заинтересованост на лицето. От една страна, св. З.е обвиняем по неприключило
наказателно производство също за нанесена средна телесна повреда на св. Т.в
същия ден и на същото място. Посоченото от защитата обстоятелство, че към
инкриминирания период св. З.я живял на друг адрес, а не в едно домакинство с
подсъдимата, не държи сметка, че видно от обстоятелствата по делото, св. З.и подс. С. поддържат близки взаимоотношения, като самият св. З.не
отрича, че често е посещавал къщата на подс. С. ***.
Фактът, че в официалните регистри фигурира адрес в с. Владая, не изключва
възможността св. З.да е пребивавал/живял на различен от посочения адрес. Индиция за близките взаимоотношения между подс. С. и св. З.е и фактът, че подсъдимата е посочила
адрес за призоваване именно регистрираният такъв на св. З.. Съдът намира
лаконичните показанията на св. З.за опит за доиграждане
на защитна версия, целяща внасяне на съмнение в обвинителната теза, но
неподкрепена от останалите доказателства по делото.
Правилно,
първостепенният съд е кредитирал изготвените по делото съдебнопсихиатрична
експертиза на пострадалата В., от която се установява, че и същата е психически
здрава и е годна да възприема заобикалящата я действителност, а оттам – и да
дава свидетелки показания.
Досежно възраженията на защитата, че
при полученото телесно увреждане на пострадалата не са налице характерни травми
за нанесен удар от верига, настоящият съдебен състав също намира за
неоснователно. СМЕ е изготвена от компетентно в материята лице с нужната
квалификация и опит в областта, като същата правилно е кредитирана от
първостепенния съд. От депозираното заключение се установява, че пострадалата В.е
получила следните увреждания – разкъсно контузна рана в дясната теменна област на главата, както и
счупване на малкия пищял на лявата подбедрица .
Установено е, че получените увреждания са в резултат на действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени при нанасянето на побой. Посочено е, че счупването на левия малък
пищял е възможна последица и от „стъпване на криво“. В открито съдебно
заседание вещото лице Шаранова поддържа така депозираното заключение, като
аргументирано и детайлно е отговорило на въпросите на съда. Вещото лице е изложило
и двата възможни варианта за причиненото телесно увреждане, като уточнява, че
поради липса на отразени мекотъканни наранявания от вида на охлузвания, кръвонасядания или рани в предоставената му медицинска
документация, не може да прецизира начина на получаване на увреждането, поради
което дава и двата възможни варианта. Решаващият делото орган - съдът, има
правомощието да преценява обосноваността на експертиза, а също така - и
достоверността на гласни изявления; освен това има правомощие да оценява съдържанието
на всички доказателствени източници и съвкупно. В
случая относно механизма на получаване на средната телесна повреда е налице доказателствена съвкупност - становище на вещото лице
Шаранова, свидетелски показания и СМЕ. При ползване на информацията от всички доказателствени източници, въззивният
състав - както и първостепенният съд, приема, че вредоносната травма на крака
на пострадалата, съставомерна за средна телесна
повреда, е причинена от удряне с твърд, тъп предмет, какъвто представлява
металната верига (синджир). Същественото за случая е, че съвкупно данните по
делото обуславят извод, че средната телесна повреда на св.В.е резултат на удар,
причинен (т.е. осъществен вследствие на съзнателни човешки действия) от лице,
различно от самата пострадала В., а не
от стъпване на криво.
На следващо място въззивният съд констатира, че правилно районният съд е
кредитирал заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинската експертиза по писмени данни по отношение на пострадалата В..
Подобно на първата, настоящата съдебна инстанция оценява процесното
заключение за обективно и компетентно изготвено, като от последното се
изясняват в необходимата пълнота и изчерпателност причинените увреждания на св.
В.и техните медикобиологични характеристики.
Интерпретацията на доказателствените източници, направена в мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и се споделя от
настоящата въззивна инстанция. От друга страна
контролираната съдебна инстанция е положила старателни процесуални усилия да
селектира достоверните части на гласните доказателствени
средства, като в тази насока изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са
изпълнени в максимална степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания
е осъществен на базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, както и въз основа на
внимателно изследваната тяхна вътрешнологическа
последователност. В заключение може да се обобщи, че СРС е извършил самостоятелен
и внимателен анализ на събрания доказателствен
материал, интерпретирал го е според действителното му съдържание, обсъдил е
обстойно въпроса за авторството на деянието, поради което в процесуалната
дейност на съда няма никакви пропуски.
Основните факти,
предмет на доказване в процеса, са установени с процесуално допустими средства.
Свидетелите са разпитани от първоинстанционния съд
при съблюдаване на задълженията му по чл. 13 НПК. Независимо един от друг
всички свидетели подробно са установили личните си възприятия относно повода и
развитието на инцидента. Детайлно е проследено развитието на конфликта от
неговото начало до завършека му, изяснени са действията на подс.
С. и св. З., както и на самата пострадала и св. Т..
В хода на съдебното
производство са събрани, проверени и внимателно обсъдени както обвинителните,
така и оправдателните доказателства, като не е налице превратна или не според
действителното им съдържание оценка. Несъгласието от страна на защитата с
възприетото по фактите не може да послужи за обосноваване на теза за допуснати
процесуални нарушения при анализа на доказателствата, след като контролираният
съд е спазил процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на
доказателствата, както и е гарантирал равни възможности на страните да участват
в процеса.
С оглед на
гореизложеното, според въззивния съдебен състав,
неоснователни се явяват доводите на защитата, изтъкнати в допълнението към въззивната жалба и в съдебно заседание пред въззивния съд, че от доказателствата по делото не се
установява подсъдимата С. да е участвала в изпълнителното деяние на
престъплението, за което е предадена на съд.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че с деянието
си подсъдимата С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК е обосновано и законово издържано.
Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, с
установената фактическа обстановка и със закона.
От обективна страна
– на 04.08.2016 г. около 17:00 ч. в гр. София, в двора на къща, намираща се на
ул.”******, подсъдимата С. чрез нанасяне на удар с метална верига в областта на
левия крак на М.Т. В., й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на малкия пищял на лявата подбедрица. Налице
е изискуемата причинно-следствена връзка между нанесения удар и констатираното
увреждане - пострадалата още същия ден е посетила УМБАЛСМ "Пирогов",
където са направени необходимите прегледи и манипулации. От изготвената по
делото СМЕ се установяват конкретните телесни увреждания. Счупването на лявата малкопищялна кост изрично е посочено, че изпълва медикобиологичната характеристика „трайно затруднение в движението
на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни“, субсумиращо
се под престъпния състав на средна телесна повреда съгласно закона и
константната съдебна практика.
Възражението на
защитата досежно недоказаност на участието на подс. С. при нанасянето на удари на пострадалата е
опровергано, а релевираното, че съгласно СМЕ и
заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че счупването на малкия пищял е
възможно следствие и от стъпване на криво, не разколебава убедеността на
съдебният състав за съпричастност в инкриминираното деяние от страна на
подсъдимата, основано на установената фактология. В тази насока първостепенният съд
подробно се е аргументирал, като въззивният съд изцяло споделя доводите му.
От субективна
страна правилно контролираният съд е констатирал, че деянието е осъществено
виновно от подсъдимата С. при форма на вината пряк умисъл. Същата е осъзнавала,
че нанасяйки удари с тъп предмет (метална верига) в областта на главата и крака
на пострадалата, ще настъпят травматични увреждания. Подсъдимата е формирала
представа, че извършеното от нея деяние е противозаконно и обществено опасно и
нарушава телесната неприкосновеност на пострадалата В., но въпреки това е
желаела настъпването на вредните последици. Освен най-тежкия резултат, изразил
се в счупване на лявата малкопищялна кост, на
пострадалата е причинена и лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата,
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На следващо
място, трябва да се отбележи, че възрастта, интелектът и социалният опит на
подсъдимата С. също изключват възможността да не е съзнавала, че от нанесените
удари няма да настъпи предизвиканият от нея резултат.
Правилни са
изводите на районният съд и по отношение на наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства спрямо подсъдимата - чистото съдебно минало , както
и повода за ескалирането на отношенията между пострадалата и подсъдимата и
нанасянето на телесна повреда. Настоящият съдебен състав се солидализира
с извода на СРС да третира начина на нанасянето на удари (с метална верига)
като отегчаващо вината обстоятелство, като за такова счита и обстоятелството,
че на пострадалата В.е причинена повече от едно телесна травма – на две
различни части от тялото. Макар и травмата на главата да не изпълва състава на
средната телесна повреда, но и доколкото представлява лека телесна повреда, то
съдът я отчита като допълнително отегчаващо вината обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието. Релевираната от
защитата средна възраст на подсъдимата като още едно смекчаващо отговорността
обстоятелство, настоящият съдебен състав счита за неоснователно. Подсъдимата С.
е зрял човек, с достатъчно житейски, емоционален и социален опит, за да е
длъжна да умее да съобразява поведението си д
правно-изискуемото такова и да понася отговорност за постъпките си. Досежно другото
възражение на защитата за забавяне на наказателното производство срещу
подсъдимата не поради нейна вина, а поради поведението на св. В., въззивният съд намира за несъстоятелно. Разумният срок
според ЕСПЧ и ВКС е една от гаранциите, осигуряващи правото на справедлив съдебен процес и адекватен и
своевременен достъп до правосъдие. При неговото отчитане се взема предвид
поведението на страните (до каква степен те самите са станали причина със
собственото си поведение за протакване на делото),
както и фактическата и правна сложност на разглежданото дело. В процесния случай инкриминираното деяние е осъществено на
04.08.2016г., като първоначално досъдебното производство се е водело срещу
неизвестен извършил. Подс.
С. е била привлечена към наказателна отговорност близо година след деянието и
едва от този момент спрямо нея започва да се отчита времето на разглеждане на
делото в двете му фази до постановяването на окончателен съдебен акт.
Действително св. В.не е била редовно призовавана и не се е явила на първите три
открити съдебни заседания пред първоинстанционния
съд, но това й поведение не може да се вмени във вината нито на нея, нито на
държавните органи. От една страна, св. В.е установено, че е водела скитнически
начин на живот и регистрираният в официалните регистри адрес реално е необитаем
от последната, а съдът е положил максимални усилия да издири пострадалата и да
подсигури присъствието й в съдебна зала с цел изясняване на обективната
истина. С оглед всичко гореизложено въззивният съд споделя преценката на районния съд, че никое
от констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не е изключително по
характера си, нито в количествено отношение те са многобройни по смисъла,
вложен в чл.55 от НК От друга страна, простият аритметичен сбор от смекчаващи
обстоятелства сам по себе си не е достатъчен за приложението на чл.55 от НК.
Определяща е важността на тези обстоятелства, с оглед на която и най-лекото,
предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. Касае се за две
кумулативно дадени предпоставки, едновременното наличие на които е необходимо,
за да се слезе под минимума на предвиденото за съответното престъпление
наказание или да се премине към друг, но по-лек вид наказателна санкция.
В настоящия случай
не са налице многобройни или изключителни по своята същност смекчаващи вината
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК и замяна на
наказанието „лишаване от свобода“ с пробация. С оглед
цялостната оценка на индивидуализиращите обстоятелства настоящата инстанция
намира, че определеното наказание от 4
(четири) месеца „лишаване от свобода“ е съразмерно на обществената опасност на
подсъдимата и деянието, като счита, че същото е правилно
индивидуализирано. Правилен е решаващият
извод на СРС за приложението на чл.66 от НК, включително и по отношение на
неговия срок. Настоящата въззивна инстанция счита, че
минималният отлагателен срок, предвиден в закона е от естеството да укаже
необходимото поправително и превъзпитателно, а най-вече - възпиращо въздействие върху поведението на
подсъдимата, като я въздържа от подобни неприемливи прояви против обществения
ред. Въззивната инстанция приема, че по този начин
целите, визирани в чл.36 от НК ще бъдат постигнати.
Предвид крайния
изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно
направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимата С..
При извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване
или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският
градски съд
` РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 12.11.2018г. по НОХД № 10099/2017 г.,
СРС, НО, 135-ти състав .
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.