№ 392
гр. Враца, 03.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. И.а
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело №
20251400200536 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода Д. Г. Р., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени становище от началника на Затвора гр.Враца, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156
ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание лишеният от свобода се явява лично. Същият поддържа
молбата си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание. Сочи също така, че жена му и детето му живеят
в мизерни условия и желае да им е в помощ.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца изразява
идентично становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане за
оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, приема следното:
Молбата е неоснователна по следните съображения:
Осъденият Д. Г. Р. търпи наказание в размер на 7 години лишаване от свобода,
наложено по НОХД № 132/2021 г. по описа на ОС-Пазарджик за престъпление по
чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29 НК (грабеж в условията на
опасен рецидив).
Осъденият е започнал да търпи това наказание в Затвора гр.Пазарджик на
17.01.2022 г. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието е строг. На
08.02.2022 г. е преведен в Затвора гр.Враца за доизтърпяване на наказанието. С
определение № 144/26.03.2025 г. по ЧНД № 163/2025 г. по описа на ОС-Враца, в
производство по реда на чл.445 и сл. от НПК, режимът му е заменен от строг на
специален. Към датата на постановяване на настоящото определение - 03.09.2025 г., от
това наказание е изтърпял 5 години, 9 месеца и 7 дни, от които 3 години, 7 месеца и 16
1
дни фактически, 1 години, 6 месеца и 14 дни предварителен арест, а от работа 7 месеца
и 7 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 година, 2 месеца и 23 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 2/3 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, тъй
като е осъден за деяние при условията на опасен рецидив. Следователно, налице е
първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно
освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и
преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства
за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е 80 точки, в границите на средните стойности. Рискът от вреди
за обществото е висок и се обуславя от характера на настоящото престъпление и е
насочен към уязвима група-възрастни жени. Като дефицити, по които има остра нужда
от корекции, са определени зоните: отношение към правонарушението, образование и
обучение, управление на финансите и доходите, начин на живот и обкръжение.
При последващите ревизии оценката на риска от рецидив при осъдения е
варирала. Първоначално е била понижена с четири пункта от 80 точки на 76 точки,
поради положителни промени в зоните "начин на живот и обкръжение" и "трудова
заетост". През този първи едногодишен период на престой и наблюдение е отбелязан
позитивен напредък в поведението на осъдения-постоянна трудова заетост, отговорно
изпълнение на възложените му задачи, спазване на установените правила, участия в
образователни и корекционни програми, наличие на награда.
Впоследствие рискът от рецидив числово е повишен, първоначално от 76 точки
на 80 точки до актуалните към момента 85 точки, преминавайки в границите на
високите стойности. Тази негативна промяна се дължи основно на обстоятелството, че
л.св.Р. е започнал да не се съобразява с установените правила и да не спазва
вътрешния ред и дисциплина. Регистрирани са и два отказа от започнато участие в
корекционни програми. Сериозен регрес е констатиран в зоната "начин на живот и
обкръжение" - с противоречиво и неустойчиво поведение, податлив на негативното
влияние на средата; склонен към прибързани и необмислени постъпки и рисково
поведение. Дефицити се запазват и в разделите: "отношение към правонарушението",
"управление на финанси и доходи", "начин на живот и обкръжение и "умения за
мислене". Осъденият не осъзнава високата обществена опасност на извършеното
престъпление и евентуалните последици от действията си, не разпознава факторите
довели до криминалното му поведение и е с трайно утвърдени криминални нагласи. В
резултат на настъпилите негативни промени в поведението и нагласите на л.св.Р. се
появява нова зона с дефицити, а именно "междуличностни проблеми" - налице са
враждебни нагласи към администрацията на затвора, мнителност и подозрителност и
към лишените от свобода.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие на осъдения е видно, че по време
на престоя в затвора л.св.Р. е бил дисциплинарно наказван общо четиринадесет пъти,
като само от началото на 2025 г. девет пъти, за разнородни нарушения - за открити
неразрешени вещи (мобилни телефони и полиетиленови сгъвки), неспазване на
установените правила, притежание на вещи без документ за собственост, отказ да
изпълни разпореждане, грубо и арогантно поведение спрямо друг лишен от свобода.
Според ИСДВР многократните дисциплинарни наказания и последвалата замяна на
режима от "строг" на "специален" са показателни за това, че лишения от свобода Р. не
е реформирал криминалния си профил, модела, манталитета и стереотипа си на
мислене и поведение.
2
Според доклада осъденият само формално е съгласен с договорените дейности
от плана на присъдата, но не полага усилия за реализиране на поставените цели и
задачи, особено свързаните с ограничаване на участието в субкултурни дейности.
В обобщение, периодът на престой на осъдения Р. в местата за лишаване от
свобода е изразено очертан като проблемен и неблагоприятен. Към настоящия момент
линията на проблемно поведение продължава. Същият трайно застъпва тезата, че
срещу него се постъпва несправедливо, че е наклеветен и "нареден". Безкритичен е
към себе си, не осъзнава грешките си, склонен е да прехвърля вината на другите и да
се оправдава с обстоятелствата. По време на престоя поведението му не се променя в
положителна посока. Отбелязва се изразена регресивна поведенческа линия и
системност на дисциплинарните прояви по време на пенитенциарното третиране.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода
Р. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на
съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Д. Р. не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание,
съгласно чл.439а НПК. Съдът съобрази, че стойностите на риска от рецидив при него -
80 точки, не само че не са коригирани спрямо първоначалните, но са завишени с 5
пункта и са преминали в регистъра на високите стойности. Запазени са и високите
граници на риска от вреди за обществото. Не са изпълнени основни цели, заложени в
плана на присъдата, а от три от основните дефицитни зони при осъдения – отношение
към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене, трябва да
бъдат обект на продължителна корекционна работа, тъй като той не осъзнава нуждата
от трайна позитивна промяна в поведението си и не е самокритичен към извършеното.
Отчетените позитивни резултати в първата година от престоя му в затвора не са
стабилизирани, напротив, за останалия период е налице изразена регресивна линия в
поведението му. От данните по делото е видно, че лишеният от свобода е бил
многократно дисциплинарно наказван за разнородни дисциплинарни нарушения, които
го очертават като системен нарушител на ЗИНЗС. Очевидно е, че той все още е
затруднен да спазва правила, и то в условията на контролирана среда, не осъзнава
наличните си проблеми, не полага достатъчно усилия за преодоляване на създадения
порочен модел на поведение и продължава да притежава степен на обществена
опасност от повторяемост на престъпната му дейност. Всичко това илюстрира, че
престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект.
Доказателство за липсата на необходимата положителна промяна при осъдения е и
обстоятелството, че поради системно нарушаване на установения ред и дисциплина,
през м.март 2025 г. режимът му е сменен със следващия по-тежък (от строг на
специален) в производство по чл.445 и сл. НПК. Налице е необходимост от
продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока
снижаване на риска от рецидив и вреди за обществото, постигане в пълна степен на
набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на
установените дефицитни зони.
Не съставляват основание за уважаване на молбата и доводите за необходимост
Р. да бъде пуснат на свобода, поради тежкия му семеен статус. Макар и разбираеми в
чисто човешки план, същите не са сред предпоставките за условно предсрочно
освобождаване по чл.70 НК.
При това положение съдът приема, че е налице само една от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му
3
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още
не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Д. Г. Р., роден на ***
в гр.Разлог, обл.Благоевград, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора
гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка - в размер на 1 година, 2 месеца и 23 дни, от наказанието в размер на 7
години лишаване от свобода по НОХД № 132/2021 г. по описа на ОС-Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4