Р Е Ш Е Н И Е
Номер
976 от 02.07.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
дванадесети състав, на
тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1166 по
описа за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.66, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането по стража (ЗИНС), вр. чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на Г.Д.М., с ЕГН **********, понастоящем
в затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) "Дебелт 1", затвора
Бургас, против заповед БС № 83 от 10.05.2021 г. на началника на затвора Бургас,
с която, на основание чл. 66, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗИНЗС, му
отказано да бъде заменен режима за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода", в следващия по-лек - от общ на лек. В жалбата се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна и немотивирана, както и че са налице законовите
предпоставки за замяна на режима в по –лек, поради което заповедта следва да бъде отменена.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. С доводи за
незаконосъобразност иска да се отмени процесната заповед. Не ангажира
допълнителни доказателства.
Ответникът - началник на затвора Бургас, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. По делото е постъпила административната преписка по издаване на
административния акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК,
от лице, което има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
От представената административна преписка се
установява, че на жалбоподателя е наложено наказание "лишаване от
свобода" в размер на осем години, с
начало на наказанието 15.08.2018г. и М. е за пръви път в затвора. По делото не
се спори, че жалбоподателят е подал до началника на затвора Бургас искане за промяна режима на наложеното му
наказание "лишаване от свобода" от общ на лек.
По делото е приложено становище на гл. инспектор, зам.
началник по режимна и надзорно-охранителна дейност (ЗНРНОД), затвор Бургас (л.13 от делото ). В становището е посочено,
че Г.Д.М. отговаря на формалните изисквания за смяна на режима от общ на лек,
награждаван е, не е наказван и няма неприключили производства. В становището е
посочено, че на този етап молбата не следва да се уважава.
Във връзка с подадената от жалбоподателя молба, на
09.03.2021 г. е изготвено и становище от главен инсректор С. и инспектор М., от
което е видно, че първоначалната оценка на риска е в средни стойности -44
точки, като са откроени като проблемни зоните свързани с отношение към
правонарушението; злоупотребата с наркотици и умения за мислене. Изготвените
следващи оценки на риска сочат понижаване -30 точки и настъпили промени в
проблемните зони в положителна насока. Изготвената актуална оценка на риска е
понижена от 30 на 26 точки. В зоните на най-големи дефицити търпи положителни
промени. В условията на затворническото общежитие от открит тип лишеният от
свобода показва трайна положителна промяна в мисленето, нагласите и поведението
си. В заключение е посочено, че е необходима още работа по снижаване на риска
от вреди за обществото, поради което молбата за замяна на режима в по-лек не
следва да се уважава (л. 14, гръб от делото).
На 10.05.2021г., въз основа на цитираните становища,
началникът на затвора Бургас, е издал заповед БС№ 83, с която на основание чл. 66, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗИНЗС, е
отказал на Г.М. да замени режима на наложеното му наказание "лишаване от
свобода" в следващия по - лек - от общ на лек. Отказът е мотивиран с
необходимост от затвърждаване на положителните промени в поведението на лишения
от свобода.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
против подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна
страна - адресат на оспорения акт, засегнат неблагоприятно от разпоредените с
него правни последици, поради което е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган –
началник на затвора в гр. Бургас, оправомощен от министъра на правосъдието, при
спазване на установената от закона форма съобразно нормата на чл. 66, ал. 2
от ЗИНЗС.
Заповедта е мотивирана в достатъчна степен от
административния орган, с посочване на фактическите и правни основания за
нейното издаване. Съобразно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотиви се съдържат и
в предхождащи издаването й документи – становища, които са част от
административната преписка. При извършената проверка съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
Изпълнена е предвидената в чл. 66, ал. 2
от ЗИНЗС процедура. Административният акт е издаден след вземане на съотвените
становища.
Произнасянето с оспорения административния акт е
извършено в рамките на надлежно проведено административно производство, като
заповедта е издадена от надлежен орган, в рамките на неговата компетентност,
съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2
от ЗИНЗС, и според който, следва да бъдат събрани становища на
различни длъжностни лица.
В този смисъл административният орган е изпълнил
изискванията на чл. 35 от АПК, да
издаде административния акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая, и на чл. 36, ал. 1 от АПК,
според който, доказателствата се събират служебно от административния орган,
освен в предвидените в този закон или в
специален закон случаи. Специалният закон в случая е ЗИНЗС.
Заповедта е издадена и в съответствие с материалния
закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС,
първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на
затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една
четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване
наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.
За удовлетворяване на искането на оспорващото лице -
за смяна на режима в по-лек е предвидена възможност, а не задължение на
административния орган. Същият дължи отговор на поставените искания с
мотивирана заповед, в която следва да съобрази поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието. Преценката на началника на затвора следва да се
основава на предвидените в закона становища на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. В настоящия случай в обстоятелствената част на заповедта са
възприети изцяло описаните по-горе становища. Данните в същите се потвърждават
изцяло от документацията в административната преписка. Тоест, конкретиката на
фактите позволява да бъде прието, че и двете становища са обосновани и
аргументирани в степен, мотивирала административния орган да издаде оспорената
заповед. Правна възможност за замяна на режима е изградена върху презумпцията,
че при системно и добросъвестно участие на осъдения в индивидуалната
корекционна дейност и съответните групови програми, възпитателният процес се
ускорява и целите на наказанието, свързани с неговото поправяне и
превъзпитание, се постигат. В случая оценката на актуалното и психическо
състояние на лишения от свобода сочи, че такава положителна промяна е
постигната, но не е достатъчна. Необходимо е затвърждаване на настъпилите
положителни промени в поведението на лишения от свобода, които да доведат до
замяна на режима със следващия по-лек. Действително поведението на
жалбоподателя е ориентирано към промяна на режима /по арг. от чл. 155 ЗИНСЗ/,
но към дата на издаване на заповедта не са изпълнени всички законови изисквания
за това.
С оглед разпределената доказателствената тежест,
жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на
административния орган, поради което жалбата против него се явява неоснователна
и не следва да бъде отхвърлена. Настоящият съдебен състав намира, че заповедта е
издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона.
В съдебно заседания юрисконсулт
Г. е направил
искане за присъждане на направените по делото разноски. Като съобрази нормата
на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че
в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС .
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК,
Административен съд Бургас, дванадесети състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.М., с ЕГН **********, понастоящем
в затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) "Дебелт 1", затвора
Бургас, против заповед БС № 83 от 10.05.2021г. на началника на затвора Бургас,
с която, на основание чл. 66, ал. 2,
вр. ал. 4 ЗИНЗС, му
отказано да бъде заменен режима за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода", в следващия по-лек - от общ на лек.
ОСЪЖДА Г.Д.М., с ЕГН **********, понастоящем в затворническо
общежитие от открит тип (ЗООТ) "Дебелт 1", затвора Бургас, да заплати
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на
правосъдието, разноски в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: