Решение по дело №1245/2024 на Административен съд - Пазарджик

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от председателя на Управителния съвет, подадена чрез юрисконсулт И. В., против Решение № 352 от 27.09.2024 год. постановено по а.н.д. № 521 от 2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, за налагане на имуществена санкция, в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение. Моли се за неговата отмяна и вместо него съдът да потвърди издаденият електронен фиш. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в максимален размер, а при условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

От ответната страна, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, е постъпил писмен отговор, подаден чрез адв. М. К., с който се оспорва касационната жалба и се моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендират се разноски за настоящото съдебно производство.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез юрисконсулт И., поддържа касационната жалба и моли за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в максимален размер. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на ответника.

Ответникът – „ПИМК“ ООД не се представлява в съдебно заседание. В молба вх. № 187 от 09.01.2025 год., депозирана чрез адв. Т., сочи, че поддържа подадения отговор на касационната жалба за отхвърляне на жалбата. Моли за присъждане на сторените разноски. Прилага списък на разноските, пълномощно, договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че следва да бъде определена пропорционална санкция по отношение на санкционираното лице.

Административен съд - Пазарджик, Х-ти касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея оплаквания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени обжалвания електронен фиш, Районен съд – Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 05.07.2021 год., в 18:37 ч., процесното ППС е управлявано в Община Пазарджик, по път I-8 км 196+643, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - за процесното ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с техническо устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, разположено на път I-8 км 196+643. Дружеството, в качеството на собственик на процесното ППС, е санкционирано с атакувания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в размер на 2 500,00 лева.

Въз основата на събраната административно-наказателна преписка Районен съд - Пазарджик е приел от правна страна, че електронният фиш е издаден в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Достигнал е до извод, че при издаване на ЕФ е налице нарушение на материалния закон, като за нарушителя е налице по-благоприятна нормативна разпоредба съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Мотивирал се е с текста на чл. 10б от ЗП – редакция, обн. ДВ, бр. 14 от 2023 год., в сила от 01.01.2024 год., когато са създадени три нови алинеи – 7, 8 и 9, които са в синхрон с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 год., като наказващият орган е нарушил правата на дружеството и не е спазил нововъведената процедура. С решението са присъдени разноски в полза на търговското дружество, в размер на 420,00 лева.

Решението е правилно.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения ЕФ, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

В същия смисъл и в допълнение към изложеното от Районен съд - Пазарджик, по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С–61/23. Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62) изисква държавите членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, като предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на националните разпоредби, а установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Принципът на пропорционалност, който следва държавите членки да съобразяват, предполага предвидените санкционни мерки в националното законодателства да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от директивата цели. Ето защо, след като със санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща налагане на имуществена санкция в абсолютен размер – 2 500,00 лева, на собственик – юридическо лице, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС.

Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административно - наказателната отговорност на ответната страна, поради което обжалваният пред първостепенния съд електронен фиш правилно е отменен.

По отношение на искането за прилагане на абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 от НК съдът следва да посочи, че с оглед константната съдебна практика тя не се прилага за електронните фишове, а само за НП и АУАН.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира, че обжалваното решение не страда от релевираните оплаквания досежно отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за настоящата съдебна инстанция, в размер на 420,00 лева (четиристотин лева) за адвокатско възнаграждение. Освен че претенцията е заявена до приключване на устните прения, то и е обективирана в списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК(л. 41 от делото), с прилагане на Договор за правна защита и съдействие (л. 42) и нфактура за извършено банково плащане на тази сума (л. 43). Съдът установи, че възнаграждението е под минималния размер, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. и искането за присъждането му следва да бъде уважено в пълен размер, а направеното в тази връзка възражение за прекомерност е неоснователно.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен-Пазарджик, X-ти касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 352 от 27.09.2024 год. постановено по а.н.д. № 521 от 2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя А. И. Й., сумата от 420,00 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.