Р Е Ш Е Н И Е №132/21.4.2020г.
гр.Ямбол, 21.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, Наказателно
отделение, VІІ-ми състав в публично заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Невена Несторова
при секретаря Е. В., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 90 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „ВАЙС ГРУП 1“ ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Р., ул.„***, представлявано от управителя З. Ж. Г. против Наказателно
постановление № 472170-F501941/18.10.2019 г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателят на
основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение
на чл.25, ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Със жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
Сочи се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като описанието
на нарушението в наказателното постановление не съответства на законната
разпоредба, вменена от административнонаказващия орган на дружеството,
наложеното наказание е прекомерно и не съответства на тежестта на нарушението. Прави
се искане за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален
представител – адв. Д. от АК – Я. и пледира за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призована, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Е. оспорва жалбата,
като я намира за неоснователна. Счита, че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Претендира и
присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
17.07.2019 г. свид. С. извършил проверка в търговски обект – бар и динар „***“,
намиращ се в гр.Я., ул.„***, стопанисван от „Вайс
Груп-1“ ЕООД, ЕИК: ***. При проверката е установено, че часовника-календара на
фискалното устройство – DAISY MICRO C-01 KL
с ИН на ФУ: *** и ИН на ФП:*** в търговския обект е с 10 часа и 22
минути назад от астрономическото време. Констатациите от проверката били
отразени в протокол за извършена проверка № *** г. и на 25.07.2019 г. в
присъствието на упълномощено лице на дружеството-жалбоподател и в присъствието
на свидетелите С. и И. бил съставен АУАН № *** от същата дата за нарушение на чл.25,
ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС. Впоследствие, на 18.10.2019 г., въз основа на АУАН и при
идентично на отразеното в акта фактическо и юридическо описание на нарушението,
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя С. и на свид. И., дадени в съдебно заседание
и към доказателствения материал по
делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
От процесуалноправна страна наказателното постановление е
законосъобразно – издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа изискуемите от
закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на
нарушението. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и
съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочени са точно
нарушените разпоредби в АУАН, които са възпроизведени и в наказателното
постановление.
От материалноправна страна, също не са налице основания
за отмяна на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.7
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, действаща към момента на установяване на нарушението, преди
да бъде изменена в нова ал.8, с изм. и доп. на ДВ бр.75 от 24.09.2019 г., лицата
по чл.3 са задължени да поддържат показанията на часовника-календар на
ФУ/ИАСУТД в съответствие с астрономическото време и да не допускат отклонения,
по-големи от 2 часа. Безспорно е установено, че на посочената в АУАН и НП дата
в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател часовника-календара
на фискалното устройство в обекта е бил с 10 часа и 22 минути назад от
астрономическото време. С това е осъществен състава на чл.25, ал.7 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
въвеждащ задължение за лицата по чл.3 от наредбата да поддържат показанията на
часовника-календар на фискалното устройство в съответствие с астрономическото
време и да не се допускат отклонения, по-големи от 2 часа. Правилно е
ангажирана и административнонаказателната отговорност на основание чл.185,
ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, предвиждащ имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лв. за юридически лица, в случаите когато нарушението не
води до неотразяване на приходи. Наложената имуществена санкция е в минималния
предвиден от закона размер и не може да бъде намалявана от съда.
Съдът не намери основание за прилагане разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства, които да сочат, че конкретното
нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, доколкото и липсват данни това да
е първо нарушение за дружеството.
Предвид гореизложеното и тъй като при извършената
служебна проверка относно законосъобразността на наказателното постановление не
се установи същото да страда от пороци, представляващи основание за неговата
отмяна, направеното от жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли.
Съдът
намери искането на представителя на въззиваемата
страна на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
наказателното постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. А
съобразно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, какъвто е настоящия случай, тези разноски следва да се възложат в
тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за НАП/, се присъжда възнаграждение
в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. В случая, съобразно
разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в тежест
на жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 472170-F501941/18.10.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на
„ВАЙС ГРУП 1“ ЕООД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.„***,
представлявано от Златка Живкова Георгиева, ЕГН ********** е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин
лева) за нарушение на чл.25, ал.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ВАЙС ГРУП 1“ ЕООД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.Р.,
ул.„***, представлявано от З. Ж. Г., ЕГН ********** да заплати на Национална
агенция за приходите сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Я. в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: