№ 670
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Ива Ат. И.ова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20231100901659 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е № …
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Ива И.ова, като разгледа търговско дело № 1659 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от „ЗЕАД „Б.В.И.Г." ЕАД срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И." АД иск за заплащане на сумата 28751,94 лева – главница,
представляваща обезщетение, изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по
имуществена застраховка Каско Стандарт, която се претендира в резултат на суброгация в
1
правата на увреденото лице, от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
делинквента, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
30.08.2023 г. до погасяването ѝ, като се репарират и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че на 16.11.2018 г., около 23:20 ч. на път Е-79, км. 15-1-
700, между гр. Дунавци и гр. Видин, срещу административна сграда на „Ф. Г" - Видин,
лекотоварен автомобил марка „Дачия" модел „Логан“, ДК № ****, управляван от Д. А., в
условията на ляв завой, със скорост, надвишаваща максимално допустимата, напуснал
своята пътна лента за движение, поради неупражняване на достатъчен контрол върху МПС-
то и се удрил в движещата се в съседната лента тежкотоварна композиция в състав влекач
марка „МАН ТГХ", ДК № **** и прикачено ремарке „Шмитц Каргобул", ДК № ****, в
резултат на което на влекача били причинени значителни щети.
Влекачът бил предмет на сключена със „ЗАД „Б.В.И.Г." АД застраховка „Булстрад
Каско Стандарт", обективирана в полица № 47041818306000001/08.12.2017 г. със срок на
валидност от 09.01.2018 г. до 09.01.2019 г. за застрахователна сума от 44500 лева.
Нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС налагали извършване на ремонт на
стойност 62528,18 лева, което надхвърляло застрахователната стойност и обуславяло
настъпила „тотална щета". С доклад по образуваната преписка по щета, застрахователят
одобрил заплащане на сумата 35600 лева на застрахования, както и допълнително заплатил
сумата 735 лева на дружеството, извършило репатриране на увреденото имущество. Към
датата на настъпване на покрития риск гражданската отговорност на водача, виновно
причинил ПТП била покрита от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД, с полица,
валидна за периода от 16.08.2018 г. до 16.08.2019 г., поради което ищецът отправил
претенция за репариране на сума в общ размер от 28751,94 лева, формиран от сумата
27991,94 лева - част от изплатено застрахователно обезщетение, сумата 735 лева - сторени
разходи във връзка с репатриране на увреденото имущество и сумата 25 лева –
ликвидационни разноски, но плащане не постъпило, което налагало провеждане на съдебна
защита на правото на суброгационно вземане.
В отговор на исковата молба, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД оспорва
основателността на предявения иск, като твърди, че процесното ПТП не е настъпило поради
виновното поведение на застрахован в дружеството водач, а поради вина на водача на
застрахования при ищеца влекач, който се е движел с превишена за пътния участък скорост.
При условията на евентуалност твърди, че размерът на претърпените вреди бил завишен и
надхвърлял пазарната им стойност.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявения иск, като твърди, че в
досъдебното производство вината на водача на лекотоварен автомобил марка „Дачия",
модел „Логан“, ДК № **** - Д. А. била установена.
Допълнителен отговор от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД не е
постъпил.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С определение № 20 от 03.01.2024 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени фактите, че на 16.11.2018 г. на път Е79,
произтекло ПТП между лекотоварен автомобил марка „Дачия" модел „Логан“, ДК № ****,
управляван от Д. А. и тежкотоварна композиция в състав влекач марка „МАН ТГХ", ДК №
**** и прикачено ремарке „Шмитц Каргобул", ДК № ****, към който момент гражданската
2
отговорност на водача на лекотоварния автомобил била застрахована от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД. За причинените щети на влекача,
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ ищецът „ЗЕАД „Б.В.И.Г." ЕАД заплатило
обезщетение в размер на 35600 лева, както и заплатило на трето лице сумата 735 лева за
репатриране на застрахования автомобил.
Видно от представената застрахователна полица № 47041818306000001, за периода
09.01.2018 г. – 09.01.2019 г. „ЗЕАД „Б.В.И.Г." ЕАД се съгласило да осигури покритие на
рисковете, включени в обхвата на имуществена застраховка „Каско Стандарт“, съгласно
приложимите общи условия, по отношение на влекач марка „МАН ТГХ", ДК № ****, с
уговорена застрахователна сума 44500 лева. Не е спорно, че рискът ПТП, принципно
дефиниран като събитие, възникнало в процеса на движението на пътното превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно транспортно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, е покрит от
предоставената застрахователна закрила.
Видно от свидетелство за регистрация „Т.Е.Е.“ ООД е вписано като носител на правото
на собственост с обект МПС, представляващо влекач марка „МАН ТГХ", ДК № ****, който
факт не е спорен в производството, като видно от удостоверение на ОД, сектор ПП, изх. №
191006007763/14.03.2019 г. регистрацията на товарния автомобил е прекратена на 14.03.2019
г..
Застрахователят „ЗЕАД „Б.В.И.Г." ЕАД определило в доклад от 25.03.2019 г.
обезщетение на база експертна оценка в размер на 35600 лева, което било изплатено чрез
банков превод на „Т.Е.Е.“ ООД. Ищецът поканил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
Л.И." АД да възстанови сумата, заплатена по щетата в полза на увреденото лице, стойността
на извършено репатриране и ликвидационни разноски в размер на общо 28751,94 лева с
покана, получена от адресата на 13.04.2023 г., но плащане не се установява да е извършено.
В производството са приети заключения на съдебно-автотехническа експертиза,
изготвени от вещи лица К. и Т., които съдът кредитира като обосновани и съответни на
събраните в производството доказателства.
Вещото лице К. е изготвил заключение относно пазарната стойност на щетите,
нанесени на влекач марка „МАН ТГХ", ДК № **** от процесното ПТП, като е приел, че за
възстановяването им е необходима сума в размер на 42030,84 лева, при пазарна стойност на
застрахования влекач към момента на настъпване на произшествието от 42980 лева.
Запазените части представлявали 22,50 % от влекача и са на стойност 9670,50 лева, като така
действителната стойност на причинените щети е в размер на 33309 лева. След
произшествието влекач марка „МАН ТГХ", ДК № **** не е имал техническа възможност за
движение на собствен ход и репатрирането му било обективно наложително.
Вещото лице Т. е дал заключение относно механизма на процесното произшествие,
като установява, че мястото на удара между превозните средства е върху дясната пътна
лента, предназначена за движение на влекача „МАН ТГХ", ДК № ****, който се е движел
със скорост от 61 км/ч, по-ниска от допустимата, а към момента на удара скоростта му била
46 км/ч. Вещото лице сочи, че по неустановени причини лекотоварен автомобил „Дачия"
модел „Логан“, ДК № **** е навлязъл в лентата за насрещно движение, водачът на влекача е
реагирал като е предприел аварийно спиране, но е настъпил удар, който е резултат на
субективните действия на водача на лекотоварния автомобил „Дачия" модел „Логан“, ДК №
**** и за водача на влекача този удар е бил непредотвратим. Всички вреди нанесени на
3
влекача са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените касаят
установяването на безспорни в производството факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност".
Следователно, основателността на предявения иск, се обуславя от установяване при
условията на главно и пълно доказване на фактите: наличие на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, извършено от ищеца плащане на
обезщетение по тази застраховка за вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с
противоправното поведение на лице, чиято гражданска отговорност е покрита от ответника,
като на доказване подлежи и размерът на вредите.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав, пораждащ суброгационното право на ищеца.
Налице е валидно застрахователно правоотношение между ищеца и трето за спора
лице – „Т.Е.Е.“ ООД, елемент от правната сфера на което е правото на собственост върху
увредения при ПТП влекач марка „МАН ТГХ", ДК № ****. Ищецът, в изпълнение на
задължението си по договора, е обезщетил застрахованото лице за претърпените вреди от
реализирал се покрит застрахователен риск – настъпило на 16.11.2018 г. ПТП, като на
08.04.2019 г. престирал сума в размер на 35600 лева, представляващи 70 % от
застрахователната сума.
С плащането на застрахователно обезщетение ищецът – застраховател по застраховка
„Каско”, встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на щетата (чл. 411
КЗ) до размера на престираното на увредения обезщетение, заплатеното възнаграждение на
трето лице за репатриране и обичайните разноски, направени за неговото определяне, в
случая претендирани да възлизат на 25 лева, като възражения срещу стойността на
разноските ответникът не е обективирал.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД се е съгласило да отговаря
за вредите, причинени при използването на лекотоварен автомобил „Дачия" модел „Логан“,
ДК № ****, съответно за да бъде ангажирана отговорността му по предявения иск е
достатъчно щетите на МПС влекач марка „МАН ТГХ", ДК № **** да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправно поведение на застрахования при ответника водач Д. А.,
управлявал автомобила при знанието и съгласието на собственика му, негов работодател.
Поведението на Д. А. при управление на МПС „Дачия" модел „Логан“, ДК № **** е
осъществено в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което е противоправно.
Посочената разпоредба предвижда забрана на пътно платно с двупосочно движение водачът
на пътно превозно средство да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне, а такива маневри не са били възможни с оглед
ползването на насрещната пътна лента от влекач марка „МАН ТГХ", ДК № ****. В случая е
4
установено, че по неизвестни причини Д. А. е предприел навлизане в пътната лента за
насрещно движение без да е изпреварвал или заобикалял друго превозно средство,
включително в момент, когато в тази лента правомерно се е движел увреденият влекач,
скоростта на който е била в рамките на допустимата стойност. Това категорично обуславя
извод, че при забранено навлизане в лентата за насрещно движение е настъпило
съприкосновение между превозните средства, в резултат на което са настъпили
неблагоприятните изменения в правната сфера на собственика на влекач марка „МАН ТГХ",
ДК № **** – щети по предна част на същия Пряката причинна връзка между поведението на
водача на лекотоварен автомобил „Дачия" модел „Логан“, ДК № **** и увреждането на
застрахования при ищеца влекач марка „МАН ТГХ", ДК № **** е установена чрез
кредитираното заключение на автотехническата експертиза, изготвено от вещо лице Т..
Няма никакви доказателства водачът на влекача да е допуснал нарушение на правилата за
движение, същият е предприел аварийно спиране, но ударът е бил технически
непредотвратим, тъй като другият водач Д. А. не се установява да е преприел действия за
спиране или връщане в определената му лента за движение. Това противоправно негово
поведение е поставило началото на причинно-следствената верига и именно затова само той
е задълженото лице по възникналото деликтно правоотношение, като не е налице никакво
съпричиняване на противоправния резултат от водача на влекач марка „МАН ТГХ", ДК №
****.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й. Съдът намира обратно доказване да не е
неосъществено и презумпцията - за необорена. В същото време ответникът не е доказал
възложения в негова доказателствена тежест факт на осъществено от водача на влекача
конкретно противоправно поведение, което да стои в причинна връзка с настъпилото ПТП,
както вече се посочи. Доводите на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД за
управление на влекача с несъобразена скорост са опровергани от събраните в
производството доказателства.
По отношение обема на отговорността на ответника, в качеството му на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, следва да се има предвид следното.
По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност (каквито хипотези не са налице), се извежда принципът за реална обезвреда на
вредите на застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при настъпване
на застрахователно събитие - покрит риск по договор за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на претърпяната
вреда към момента на настъпване на събитието. В резултат на реализиралия се риск,
правната сфера на собственика на влекач марка „МАН ТГХ", ДК № **** е увредена със
стойността на щетите, причинени на обекта на вещното право – процесния товарен
автомобил.
С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009 г. на І-во ТО, ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК и представляващо уеднаквена практика на ВКС, е прието, че при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
5
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение, но само доколкото това обезщетение не надвишава
размера на действително претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ установява
за действителна стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество, а за възстановителна, съгласно ал. 2 на същия текст,
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В случая, съгласно кредитираното заключение на съдебно-автотехническата
експертиза, действителната (пазарна) стойност на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие е 42980 лева, а пазарната стойност на ремонтните дейности за
привеждането му в състоянието отпреди настъпване на ПТП – 42030,84 лева, която сума е
съответно на пазарната стойност на автомобила, поради което е налице тотална загуба на
застрахованата вещ, тъй като възстановяването ѝ е икономически неизгодно.
Необходимо е да се посочи, че релевантна е пазарната стойност на застрахованата вещ
– товарен автомобил към момента на проявлението на събитието, представляващо покрития
застрахователен риск. В настоящото производство е от значение стойността, която
застрахованото имущество има към момента на увреждането му и тази стойност е
определена чрез изслушаното заключение на вещо лице К., разполагащ с необходимите
специални знания.
Съгласно т. 1 от глава 4 от приложимите към договора за имуществена застраховка
общи условия, застрахователят обявява пълна загуба когато разходите за възстановяване на
повредите по МПС надхвърлят 70 % (седемдесет процента) от действителната му стойност,
в който случай се изплаща застрахователната стойност, намалена със стойността на
запезените части, която не може да надхвърля 20 %. Застрахователната стойност на влекач
марка „МАН ТГХ", ДК № ****, е 44500 лева, като определените от застрахователя разходи
за възстановяването му възлизат на сумата 52106,82 лева, която надхвърля
застрахователната сума, поради което застрахователят е обявил пълна загуба на
застрахованото имущество, в съответствие с приложимите общи условия и е изплатил
обезщетение в размер на застрахователната стойност, намалена със стойността на
запазените части от 20 % (44500 лева – 20 % = 35600 лева).
Установената в настоящото производство пазарна стойност на застрахования влекач
марка „МАН ТГХ", ДК № ****, е малко по-ниска от застрахователната – 42980 лева, при
стойност на причинените щети в размер на 42030,84 лева, което действително означава, че е
налице тотална щета на превозното средство по смисъла на чл. 390 КЗ - стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 % от действителната му стойност към
датата на настъпване на застрахователното събитие (16.11.2018 г.). При отчитане на
запазените части на стойност 9670,50 лева, дължимото обезщетение е било в размер на
33309,50 лева.
В случая от размера на пазарната стойност на увредения автомобил следва да се
приспадне стойността на запазените части, които експертизата определя да представляват
22,50 %. Ограничението на процента запазени части в общите условия на имуществената
застраховка е непротивопоставимо на ответника, който не е страна по договора и при
определяне на пазарната стойност на щетите се прилага процентът, установен от вещото
6
лице в конкретния случай. Възможността да се приспада стойността на запазените части от
размера на дължимото обезщетение се основана на принципа, че тези запазени части могат
да бъдат реализирани на вторичния пазар и срещу същите да се получи насрещна престация,
като по този начин загубите (неблагоприятното изменение в имуществото на застрахования)
се компенсират с ползите (пазарната цена на запазените части), които са останали в
собственост на застрахования и в резултат на разпореждането с тези останки, същият би
могъл да реализира приход.
Съгласно решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
дължимостта на обезщетението за настъпила тотална загуба не е обусловена от факта на
прекратяване на регистрацията на превозното средство. Изпълнението/неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за
това, има значение за началния срок на забавата, но не и за дължимостта на
застрахователното обезщетение за настъпилия застрахователен риск. В случая е доказан
фактът, че влекачът е дерегистриран.
Застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото лице до
размера на заплатеното обезщетение, но само доколкото това обезщетение не надвишава
размера на действително претърпените вреди. В настоящия случай, застрахователят е
престирал обезщетение, надхвърлящо обема на действително претърпените вреди (35600
лева), а отговорността на делинквента е ограничена до последните (33309,50 лева),
съответно тя определя и рамкира обема на отговорността на застрахователя му по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По изложените съображения, ищецът е бил правно задължен да престира обезщетение
до размера на сумата 33309,50 лева, както и възнаграждение за репатриране на влекача,
щетите по който не са позволявали движението му на собствен ход. Ищецът обаче
претендира част от изплатеното обезщетение в размер на 28751,94 лева (без искът да е
частичен), включващо възнаграждението за репатриране, което не е оспорвано по размер и
ликвидационните разноски, поради което предявеният иск за репариране на престираното
обезщетение по застраховка „Каско“ е основателен за пълния предявен размер и се налага да
бъде уважен, като в полза на ищеца се присъди и законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда само за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира присъждане на
разноски в размер на общо 5100,08 лева, съгласно представен списък, срещу който
възражения ответникът не е релевирал.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД, ЕИК ****, със седалище в
гр. София и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. ****, представлявано
М.С.М.-Г. и П.В. Д., да заплати на „ЗЕАД „Б.В.И.Г." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. ****, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и
К.Р., на основание чл. 411 КЗ сумата 28751,94 лева (двадесет и осем хиляди седемстотин
петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки) – суброгационно вземане за
7
обезщетение заплатено по имуществена застраховка „Каско“ за вредите на влекач марка
„МАН ТГХ", ДК № **** от настъпило на 16.11.2018 г., около 23:20 ч. на път Е-79, км. 15-1-
700, между гр. Дунавци и гр. Видин, срещу административна сграда на „Ф. Г" - Видин,
ПТП, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника водач на товарен автомобил марка „Дачия" модел „Логан“,
ДК № ****, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба –
30.08.2023 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
5100,08 лева (пет хиляди и сто лева и осем стотинки) - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8