Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 75

 

гр. Габрово, 15.04.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година,  в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря Б.Бобчева като разгледа докладваното от съдията Ива Димова търговско дело  № 68 по описа за 2014 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, предявен в законоустановения едномесечен срок.

Търговско дело № 68/2014 г. по описа на Габровски окръжен съд е образувано по искова молба на С.И.И., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Х.М. срещу Б. ООД, ЕИК *********,  В. ООД, ЕИК *********, ВИПЕКС МИЛК ООД, ЕИК *********, Г.М. ООД, ЕИК *********, К.В.Д., ЕГН **********, И.Н.К., ЕГН ********** и И.К. К., ЕГН ********** и В.К.К., ЕГН ********** с цена на иска 70 415,59 лв. По отношение на всички ответници, с изключение на последния В.К.К. производството по делото беше прекратено, поради преклудиране на правото за подаване на възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК, с определение № 558 от 07.12.2015 г. Същото като необжалвано е влязло в сила. Настоящото производство продължи само срещу ответника В.К.К..

В исковата молба се твърди, че ответникът му дължи сума в размер на 70 415,59 лв., от които 61 105,63 лв. – главница; 7 366,85 лв. – просрочени лихви върху редовна главница за периода 26.04.2011 г. – 22.11.2011 г. вкл.; 1 724,33 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница от 25.08.2011 г. – 22.11.2011 г. вкл.; законна лихва от датата на подаване на настоящото заявление до окончателното изплащане и 219,78 лв. - неустойка за просрочени лихви от 25.01.2011 г. – 22.11.2011 г. Към 13.11.2013 г. вкл. е било налице просрочие на дължимите вноски, което съгласно чл. 24, б. „г”  от договора за банков кредит представлява случай на кредит на предсрочна изискуемост. Вземането към банката не е изплатено нито от кредитополучателя, нито от солидарните длъжници, поради това банката е предприела действия за събиране на вземанията си по договора за кредит и анексите към него, като е подала заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Габровски районен съд. Съдът е уважил искането и е образувано ч.гр.д. № 3325/2011 г., по което е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. По заповедното производство е постъпило възражение от длъжника В.К.К.. Прави доказателствени искания и моли да му се присъдят направените разноски и в настоящото производство.

В допълнителната искова молба от 24.11.2014 г., ищецът  моли да се прекрати производството по делото, като недопустимо.

В законния срок е постъпил писмен отговор вх. № 4545 от 14.12.2014 г. от В.К.. Счита иска за недопустим и неоснователен и излага подробни съображения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

            От приложеното ч.гр.д. № 3325/2011 г. по описа на Габровски районен съд е видно, че производството по него е образувано по депозирано на 23.11.2011 г. заявление от ищеца  “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД, гр. София за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 418 от ГПК въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК. Районният съд е уважил искането и е издал заповед № 4131 от 25.11.2011, с която е разпоредил ответниците Б. ООД, ЕИК *********,  В. ООД, ЕИК *********, ВИПЕКС МИЛК ООД, ЕИК *********, Г.М. ООД, ЕИК *********, К.В.Д., ЕГН **********, И.Н.К., ЕГН ********** и И.К. К., ЕГН ********** и В.К.К., ЕГН ********** да заплатят на банката молител сумата в размер на 66 068,30 лв. и представлява просрочена главница в размер на 61 105,63 лв. – главница; 7 366,85 лв. – просрочени лихви върху редовна главница за периода 26.04.2011 г. – 22.11.2011 г. вкл.; 1 724,33 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница от 25.08.2011 г. – 22.11.2011 г. вкл.; законна лихва от датата на подаване на настоящото заявление до окончателното изплащане и 219,78 лв. - неустойка за просрочени лихви от 25.01.2011 г. – 22.11.2011 г. Вземането е за погасяване на вземанията по предоставен банков кредит от КТБ АД  на „Б.” ООД, съгласно договор за банков кредит от 05.04.2007 г., изменен с анекс № 1 от 20.11.2009 г. – просрочена главница по кредита, неизплатена договорна лихва, начислена неустойка върху неизплатени лихви по чл. 12 от Раздел ІІІ ”Лихви и комисионни” от Договора за банков кредит. В законния срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и заявителят е упражнил правата си по чл. 415 от ГПК с предявяване на настоящия иск. С договор от 01.06.2012 г. ”КТБ” АД е цедирала задължението си към Б. ООД, ЕИК *********,  В. ООД, ЕИК *********, ВИПЕКС МИЛК ООД, ЕИК *********, Г.М. ООД, ЕИК *********, К.В.Д., ЕГН **********, И.Н.К., ЕГН **********, И.К. К., ЕГН ********** и В.К.К., ЕГН ********** на С.И.И..

            От представените по делото  писмени доказателства се установява, че между  ищеца ”КТБ” АД, гр. София и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по сключен на 05.04.2007 г. договор за банков кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер на 500 000,00 лв. за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по предоставения му от банката кредит, кредитополучателя се е задължил да учреди законна и договорна ипотека върху недвижими имоти, да учреди особени залози, както и да се подпише договор за встъпване в дълг, съгласно чл. 31 – чл.35 от договора за кредит. Към договор за банков кредит от 05.04.2007 г. е подписан анекс № 1от 20.11.2009 г. Подписан е и договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г., с който В.К.К. се е задължил да встъпи като солидарен длъжник в задължението /главница и лихви/ на Б. ООД, възникнало на основание договор за кредит , сключен банката на 05.04.2007 г., в размер на 500 000,00 лв.

От представените писмени доказателства и заключението на счетоводната експертиза се установява, че по процесния договор за банков кредит, сумата от 500 000 лв. е усвоена, както следва: 06.04.2007 г. – 273 711,17 лв., 16.04.2007 г. – 131 666,67 лв., 16.04.2007 г. – 5393,53 лв., 11.05.2007 г. – 89 228,63 лв. Дружеството е направило погасителни вноски в размер на 292 273,75 лв. Към заявлението по чл. 417 ГПК е представено счетоводно извлечение от кредитора, от което е видно, че към 22.11.20111 вкл. просрочената главница е в размер на 61 105,63 лв. за периода 20.01.2011 г.-22.11.2011 г., просрочените лихви са 7 366,85 лв. за периода 26.04.2011 г.-22.11.2011 г. вкл., просрочени лихви върху просрочена главница 1 724,33 лв. за периода 25.08.2011 г.-22.11.2011 г. и неустойка върху просрочени лихви в размер на 219,78 или общо задължението е в размер на 70 416,59 лв. Според приетото заключение на вещото лице, след извършена проверка по изп.д. № 2/2014 г. на ЧСИ И.И., че на 14.03.2016 г. по сметка на ищеца С.И. е преведена сумата от 28 392,07 лв. с платежно нареждане № 869. С получаване на сумата от 28 392,07 лв. вземането на ищеца е намаляло до 43 432,85 лв.  В съдебно заседание вещото лице допълва, че този остатък включва само главницата и с него е покрила първо разноските, лихвите и накрая частично главницата и поради това задължението в размер на 43 432,85 лв. е формирано само от задължението по главницата.

Спори се по делото относно валидността на сключения договор за цесия и неговото съобщаване на длъжниците, действителността на договореното в чл. 15 от договора за кредит като неравностойна и в този смисъл нищожна клауза, тъй като банката не може едностранно да променя тарифата за лихвите, таксите и комисионните си, предсрочната изискуемост на кредита, както и че исковата молба е подадена след срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и производството следва да се прекрати.

При така събраните доказателства съдът намира, че наведеното от ответника възражение за разглеждане на спора по реда на глава тридесет и втора за неоснователно. Настоящият спор е започнал като търговски спор, с подаването на заявление от КТБ АД против Б. ООД, В. ООД, В.М. ООД, Г.М. ООД, К.В.Д., И.Н.К. и И.К. К. и В.К.К.. Производството по  чл. 422 ГПК е исково и се развива по общия ред на ГПК, като по отношение на него са приложими всички процесуалните правила, уредени в гл. Втора на ГПК - "Общ исков процес", при съобразяване на спецификите, произтичащи от това, че искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ( чл. 422, ал. 1 ГПК), за разлика от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба (чл. 125 ГПК на ГПК). Именно поради това, че искът е започнал като търговски дело, са приложени правилата на глава тридесет и втора от ГПК. В производството по  чл. 422 ГПК съдът няма правна възможност да извършва проверка за допустимостта на заповедното производство. В случая има заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и възражение на длъжника, което прави допустим исковия процес. В него съдът не изследва дали са били налице предпоставките за издаване на заповедта, не извършва контрол относно правилността на действията на районния съд, включително относно редовността на заявлението.

Неоснователни и недоказани са възраженията, че цесията е непротивопоставима на длъжника, тъй като не му е била съобщена по надлежния ред. По делото има доказателства, че на ответникът К. му е била изпратена нотариална покана -уведомление, от КТБ АД, с която на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД го уведомяват за извършената цесия от банката кредитодател на цесионера С.И.И. по договор за банков кредит от 05.04.2007 г. Нотариалната покана е получена от В.К. на 20.03.2015 г. Макар и направено след подадения писмен отговор /17.12.2014 г./, същото има действие от деня, когато е съобщено на длъжника от предишния кредитор – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. За К. извършената цесия има действие от 20.03.2015 г. По делото липсват доказателства, че ответникът е платил или е направил плащане към банката или към цесионера. Трябва да се отбележи, че цесията е била извършена след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и цесионерът се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. По изложените съображения и това възражение се явява неоснователно.

Направено е възражение, че заявените претенции не отговарят на предоставените от банката парични средства, погасяването на кредита и остатъка от него. Възразява и върху начина на изчисляване на лихвата. По делото е прието заключението на вещото лице, според което остатъка по дълга по договор за банков кредит от 05.04.2007 г. е 43 432,85 лв., след извършените погасявания и публични продани на заложеното имущество. Вещото лице не е кредитирало счетоводните записвания на кредитополучателя  „Б.” ООД, тъй като те не отчитат обстоятелството, че част от отнесените в намаление на главницата по дълга суми са отивали за покриване на лихви върху просрочени главници. Счетоводните записвания са верни дотолкова, доколкото вярно отразяват излезлите парични средства от патримониума на дружеството длъжник /л. 155/. Начина на погасяване е регламентиран в чл. 17.1 от договора за кредит. В раздел трети от договора е уговорено как се е формирала вноската по кредита и какви лихви, такси и комисионни се дължат, т.е не е налице едностранно изменение на лихвата по договора, каквото е следващото възражение. Претендира се нищожност на клаузата на чл. 15 от договора, но ответникът не е посочил кога същата е била приложена и дали едностранно са били променяни лихвите по договора, за кой период и в каква степен са били увредени интересите му.

Не е налице и твърдяното от ответника нарушение, че исковата молба е подадена след срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.  В деловодството на ГРС по ч.гр.д. № 3325/2011 г. е постъпила молба вх. № 4123 от 18.06.2014 г., с която КТБ АД уведомява ГРС, че с договор за цесия е прехвърлила вземането си към длъжниците по заявлението на С.И.И.. Приложила е и доказателства за извършеното правоприемство. В следствие на това, съдът е изпълнил процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на правоприемника С.И.. Същият е ангажирал процесуален представител, който е подал молба, с която взема становище, че всички длъжници са получили призовки за доброволно изпълнение още при започване на принудителното изпълнение по изп.д. № 2/2012 г. и изп.д. № 89/2012 г. по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 при КЧСИ, с район на действие ОС- Варна. Счита, че това тяхно право е преклудирано и моли да се отмени определение № 2453 от 18.06.2014 г. С молба вх. № 5094 от 29.07.2014 г. процесуалния представител на С.И. е представил доказателства за предявения иск, поради което и това възражение се явява неоснователно.

Направено е възражение, че исковата претенция е погасена по давност. Съгласно чл. 16 от договора, крайният срок, в който кредитополучател следва да погаси задълженията си е 20.03.2013 г., освен в случаите на предсрочна изискуемост. Съгласно представеното счетоводно извлечение от КТБ АД, претендира се заплащането на 11 бр. просрочени главници, считано от 20.01.2011 г. до 22.11.2011 г., а заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 23.11.2011 г. За да се приложи института на давността по чл. 111, б.”в” е необходимо да са изтекли три години от възникване на задължението, за да може то да се погаси по давност. В конкретният случай неизпълнението е възникнало на 20.01.2011 г. за първата вноска и на 23.11.2011 г. е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което това възражение също е неоснователно.

Направеното възражение за липса на предсрочна изискуемост се явява основателно. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника /съдлъжника/ на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по  чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по  чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение /Решение № 161 от 8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК/.

В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК се приема, че при хипотезата на предявен иск по  чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това право на банката е уредено в чл. 22 от договора за банков кредит от 05.04.2007 г.

С т. 18 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС прие, че моментът на настъпването на предсрочната изискуемост на задължението по кредита, като предпоставка за упражняването на правото по чл. 417, т. 2 ГПК и като последица - установяване по реда на  чл. 422 ГПК съществуването на задължението, следва да предхожда депозирането на заявлението. Нито в приложеното заповедно производство (ч. гр. д. № 3325/2011 г. на ГРС), нито в исковото производство се съдържат данни, че солидарният длъжник е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Твърдение за такова уведомяване не е въвел и ищецът /пръвоначално КТБ АД, а в последствие и цесионера С.И./. Установено е по делото, че нарочно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е било отправяно. Солидарният длъжник, оспорвайки задължението е противопоставил този довод, следва да бъде зачетен от съда /Решение № 205 от 6.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2703/2014 г., I т. о./. Това налага извода за отхвърляне на предявения установителен иск, предявен от С.И.И. срещу В.К.К..

Предвид изхода на спора на ищеца не се дължат разноски, а ответникът не е претендирал такива.

 

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Х.М. и съдебен адрес *** срещу ответника В.К.К., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 422 от ГПК да се признае за установено, че дължи сумата от 61 105,63 лв. /шестдесет и една хиляди сто и пет лева и 63 ст./ – главница, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2011 г. до окончателното изплащене; 7 365,85 лв. /седем хиляди триста шестдесет и пет лева и 85 ст./ – просрочени лихви върху редовна главница за периода 26.04.2011 г. – 22.11.2011 г. вкл.; 1 724,33 лв. хиляда седемстотин двадесет и четири лева и 33 ст./ – просрочени лихви върху просрочена главница от 25.08.2011 г. – 22.11.2011 г.; 219,78 лв. - неустойка за просрочени лихви от 25.01.2011 г. – 22.11.2011 г. по Договор за банков кредит от 05.04.2007 г., извлечение от счетоводните книги на „Корпоративна търговска банка” АД, договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г. и договор за прехвърляне на вземане от 01.06.2012 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 4131 от 25.11.2011 г. по ч.гр.д. № 3325/2011 г. на Габровски районен съд, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл. 259 от ГПК.

                                                          

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :