Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 58

гр.Сливен, 12.04.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на десети април, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

                                                        Мл.С.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                     

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 130 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба депозирана от адв. Н. в качеството му на процесуален представител на А.Ц. М., ЕГН ********** *** против решение № 11/09.01.2019г. по гр.д. № 1564/2018г. на Новозагорския районен съд, в частта с която е било признато за установено по отношение на въззивника на основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК, че дължи на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***** – главница в размер на 650.11 лв., договорна лихва в размер на 48.47 лв. за периода от 11.11.2016 г. – 10.03.2017 г., неустойка за изпълнение на договорно задължение в размер на 309.95 лв., обезщетение за забава в размер на 83.01 лв., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 676/15.06.2018 г. по ч.гр.д. № 927/2018 г. на НЗРС, както и в частта, с която въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 630.26 лв.

         В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със съдопроизводствените правила. На първо място страната счита, че въззиваемата страна не е титуляр на вземането, тъй като е налице нередовност при сключване на договора за цесия. За всяко отделно вземане е следвало да се сключи отделен договор за цесия. Освен това в договора за цесия не било посочено, кой ще уведоми длъжника за прехвърлянето на договора. И на последно място – нямало доказателства, че извършената цесия е била съобщена на длъжника. Жалбоподателят посочва също така, че претенцията за неустойка е неоснователна, тъй като тя противоречала на добрите нрави, поради което се явявала нищожна и като такава не следвало да се присъжда. Страната посочва също така, че вземането не било обявено за предсрочно изискуемо. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части и да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира разноски. Няма направени доказателствени искания.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юрисконсулт М. , процесуален представител на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че са били правени опити за уведомяване на въззивника за извършената цесия за да може той редовно да плати, но те не са били успешни. Едва с връчването на исковата молба той бил уведомен за цесията, това действие било законосъобразно и в съответствие със съдебната практика. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски . Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна. Страната няма доказателствени искания.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът редовно призован, не се явява и не се предстантвлява. В писмено становище процесуалният му представител адв. Н. заявява, че поддържа въззиввната жалба и моли тя да се уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от юриск.М., която заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 11.01.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 23.01.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първите оплаквания на въззивника са свързани с нередовност на договора за цесия. Следва да се отбележи, че няма законово изискване в един договор за цесия да не могат да се обективират множество съглашения за прехвърляне на вземания. В този смисъл твърдението, че за всяко прехвърлено вземане е следвало да се сключи отделен договорза цесия е неоснователно. На следващо място следва да се посочи, че между цесионера и цедента е било постигнато съгласие цесионерът да уведоми третите лица за извършената цесия от името на цедента – като негов пълномощник. Такова съглашение ( от 01.06.2018 г.) не противоречи на закона и е често срещано в практиката. По отношение на уведомяването за извършената цесия, същото следва да се приеме, че е осъществено с връчването на исковата молба на страната, нещо което в задължителната съдебна практика се приема за допустимо и законосъобразно (решение 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г.).

Възражението на жалбоподателя за неморалност на размера на неустойката е голословно и абсолютно немотивирано. Позоваването на съдебна практика постановено между други страни не влече автоматично последици в настоящото производство. Настоящият състав намира, че определянето на неустойка в кредитните отношения не противоречи на морала и добрите нрави, а е част от естеството на тези взаимоотношения. В случая не противоречи на добрите нрави и размерът на договорената неустойка. По отношение оплакването на жалбоподателя, че вземането не е било обявено за предсрочно изискуемо , следва да се отбележи, че според погасителния план по договора за заем последната вноска е следвало да се внесе на 10.03.2017 г., т.е. към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 27.04.2018 г., цялото неизплатено задължение вече е било изискуемо, тъй като е било с изтекъл срок на погасяване изцяло.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на възизваемата страна деловодни разноски за въззивна инстанция. Такива са претендирани в размер на 350.00 лв. и тъй като не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски, съдът следва да присъди търсената сума в цялост.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11/09.01.2019г. по гр.д. № 1564/2018г. на Новозагорския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА А.Ц. М., ЕГН ********** *** да заплати на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище и адрес на управление ******** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 350.00 (триста и петдесет )лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.