№ 3095
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110100455 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 1368/06.01.2022
г., с която от името на т.с. ЕАД, ЕИК ********** против З. Н. Г., ЕГН
********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 82427/05.11.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. Н. Г., ЕГН ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 5033,28 лв., представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 21, вх. В, ет. 1,
абонатен № 47470 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 05.11.2021 г. до окончателното
й изплащане; 2/ сумата от 821,17 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.10.2021 г., върху
1
главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 29,83
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 39, находящ се в гр. София,
ж.к. Дружба, бл. 21, вх. В, ет. 1, абонатен № 47470 за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
05.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 6,02 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.12.2018 г. – 22.10.2021 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение. На 12.11.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е
депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 10.12.2021 г.
Исковата молба е подадена на 06.01.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „т.с.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
т..с ЕООД, като в тази връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава
по отношение на последното.
Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за
установено, че З. Н. Г., ЕГН ********** дължи в полза на т.с. ЕАД, ЕИК
********** суми, както следва: 1/ сумата от 5033,28 лв., представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл.
21, вх. В, ет. 1, абонатен № 47470 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.11.2021 г.
2
до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 821,17 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. –
22.10.2021 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 29,83 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 39,
находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 21, вх. В, ет. 1, абонатен № 47470 за
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 05.11.2021 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 6,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.12.2018 г. – 22.10.2021 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение, за които на 12.11.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 63387/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по
предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на
исковата молба се оспорва размера на предявените искове. Излагат се
съображения, че за сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове е сключено споразумение между страните в
производството, което се изпълнява от ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
3
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството им клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност
възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответниците да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, като са изпаднали и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане, за което не сочат
доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
4
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
5
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т.с." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По делото не е спорно, че през процесния период именно ответницата З.
Н. Г. е имала качеството клиент на топлинна енергия за имот, представляващ
6
апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 21, вх. В, ет. 1,
абонатен № 47470. Това обстоятелство не се оспорва от ответницата, като
същевременно се установява и от събрания по делото доказателствен
материал, а именно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 51, том
IV, рег. № 22582, дело № 652/2003 г. на нотариус Александър Чакъров, рег. №
310 в Нотариалната камара. От горепосоченото писмено доказателство се
установява в производството, че не 28.07.2002 г. родителите на ответницата –
Николинка Симеонова Ценова и Никола Генков Ценов са дарили на дъщеря
си З. Н. Г. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 39,
находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 21, вх. В, ет. 1. Следователно
именно ответницата, в качеството си на собственик на процесния имот е
имала качеството клиент на топлинна енергия, през заявения в исковата молба
период.
Действително от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 51,
том IV, рег. № 22582, дело № 652/2003 г. на нотариус Александър Чакъров,
рег. № 310 в Нотариалната камара се установява, че дарителите Николинка
Симеонова Ценова и Никола Генков Ценов са си запазили пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху дарения имот, но от друга страна по
делото не е спорно и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че към началната
дата на процесния период /01.05.2018 г./ и двамата родители на ответницата
са били починали, т.е. към началната дата на процесния период, учреденото в
тяхна полза пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху
процесния имот, вече е било погасено.
От гореизложеното се налага извод, че през процесния период именно
ответникът З. Н. Г. е следвало да отговаря за заплащането на потребената в
процесния имот топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
7
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от „т..с“ ЕООД. Установява се също, че са
взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през
процесния период в посочения в исковата молба недвижим имот е имало
монтирани 3 бр. радиатори, прикачени към отоплителната инсталация на
блока.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния
период в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана
топлинна енергия, както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот,
като за отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. същата е начислявана за 3
броя отоплителни тела по максимална оценка по мощност, поради липса на
монтирани на отоплителните тела уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия и поради липса на осигурен достъп за извършване на реален отчет; за
отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. – в началото на м. 01.2020 г. на
радиаторите в хола и кухнята са монтирани уреди за дялово разпределение с
дистанционно отчитане, като за тези радиатори до 06.01.2020 г. топлинната
енергия е начислявана по максимална оценка по мощност, като за
отоплителни тела без монтирани уреди за дялово разпределение, а от
06.01.2020 г. по отчет на показанията на монтираните уреди за дялово
разпределение; за третия радиатор, който за целия отчетен период е без
монтиран уред за дялово разпределение, топлинната енергия е начислена по
максимална оценка по мощност; 2/ топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект
е 144 кубически метра; 3/ топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, определяна по норма за разход на гореща вода 140 литра на
обитател за едно денонощие /за 2 бр. лица/, поради липса на монтиран и
8
узаконен в имота водомер. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за
отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на обща стойност от
3931,67 лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на
стойност от 1170,15 лева. Установява се също, че през процесния период
фирма за дялово разпределение „т..с“ ЕООД редовно и на конкретна дата е
изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна
енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо
за процесния период е налице изравнена сума за връщане в размер на 217,07
лева, която следва да бъде извадена от общия размер на стойността на
доставена до процесния имот топлинна енергия. Същевременно от
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване, определяна по норма за разход на гореща
вода 140 литра на обитател за едно денонощие /за 2 бр. лица/, поради липса на
монтиран и узаконен в имота водомер. По делото се установи, че през
процесния период единствено ответникът З. Н. Г. е бил потребител на
топлинна енергия в процесния имот и единствено той е следвало да отговаря
за заплащането на потребената в процесния имот топлинна енергия. Не са
ангажирани доказателства, че през процесния период, посочения в исковата
молба недвижим имот е бил обитаван от двама души, респективно
неправилно ищецът е начислявал топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване за 2 бр. лица, вместо за едно лице, за което по делото
безспорно се представиха доказателства, че е потребявало топлинна енергия в
имота през процесния период. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се намира
процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период,
като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция
спрямо проектните размери, както и че редовно е приспадана топлинна
енергия за технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка
на ищеца, съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в
9
абонатната станция през процесния период е функционирал 1 бр. общ
топломер, както и че общият топломер в абонатната станция е от одобрен тип
и е преминавал задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 4299,68 лева, за чието
заплащане следва да отговаря ответникът З. Н. Г..
От ответника З. Н. Г. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и потребена
топлинна енергия. Действително от името на ответницата са релевирани
възражения /както в хода на заповедното производството по ч.гр.д. №
63387/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, така и в настоящото исково
производство/, че за процесните суми има сключено споразумение с т.с. ЕАД,
по което са извършвани и се извършват плащания от ответницата.
Същевременно, обаче, от представеното по делото и приобщено към
доказателствения материал споразумение от 20.12.2019 г., сключено между
т.с. ЕАД и З. Н. Г., се установява в производството, че същото е сключено за
вземания различни от процесните и претендирани за период 01.05.2016 г. –
30.04.2018 г. /т.е. предхождащ процесния/.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът З. Н. Г. дължи на
ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия, се явява основателен и доказан до
размера от 4299,68 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да
бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 5033,28 лева, искът следва да се отхвърли. Върху
главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /05.11.2021 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 821,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
10
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.10.2021 г., върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „т.с.“ ЕАД на клиенти в гр.
София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “т.с.” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 4299,68 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2018 г. до 22.10.2021 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. –
22.10.2021 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в
гражданското производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи
лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът
определя в размер на 701,49 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
11
използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2019 г. – 22.10.2021 г. и за размер от 701,49 лева и
следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 821,17 лева, искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 29,83 лева за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „т.с.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По делото се
установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в уговорените срокове
е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна енергия в сградата –
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което и
претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. се явява основателна, като от страна на ответника
не са наведени възражения относно размера на претендираната сума за
извършената услуга дялово разпределение, поради което, съдът намира, че за
извършената услуга през процесния период се дължи възнаграждение в
размер на 29,83 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на
представения и приобщен към материалите Договор рег. Индекс У №
94/01.11.2007 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т.с. ЕАД и
т..с ЕООД, и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на
дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
12
разпределение“/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. е основателна и
доказана за пълния предявен размер и следва да бъде уважена.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 6,02 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 22.10.2021 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и ищеца и ответниците.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 166,37
лева,; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. №
63387/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 117,81 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 250 лева; 4/ за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. №
63387/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От
13
ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът З. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Дружба, бл.
21, вх. В, ет. 1, ап. 39, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца т.с.
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, сумата от 143,30 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 63387/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът З. Н. Г.,
ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 21, вх. В, ет. 1, ап. 39,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца т.с. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, сумата от 441,04 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 455/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски
в настоящото производство и не се представят доказателства за извършването
на такива, поради което и в негова полза не следва да се присъждат разноски
в исковото производство по гр.д. № 455/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 63387/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав и не се представят доказателства за извършването на такива,
поради което и в негова полза не следва да се присъждат разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 63387/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
14
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т.с. ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
Ястребец № 23Б против З. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к.
Дружба, бл. 21, вх. В, ет. 1, ап. 39, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че З. Н. Г., ЕГН **********, дължи в полза
на т.с. ЕАД, ЕИК **********, сумата от 4299,68 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл.
21, вх. В, ет. 1, абонатен № 47470 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.11.2021 г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 12.11.2021 г. по гр.д. № 63387/2021 г.
по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 4299,68 лева до пълния предявен размер от 5033,28 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т.с. ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
Ястребец № 23Б против З. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к.
Дружба, бл. 21, вх. В, ет. 1, ап. 39, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. Н. Г., ЕГН
**********, дължи в полза на т.с. ЕАД, ЕИК ********** сумата от 701,49
лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.10.2021
г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
12.11.2021 г. по гр.д. № 63387/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 701,49 лева до пълния
предявен размер от 821,17 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т.с. ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
Ястребец № 23Б против З. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к.
Дружба, бл. 21, вх. В, ет. 1, ап. 39, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
15
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че З. Н. Г., ЕГН **********, дължи в полза
на т.с. ЕАД, ЕИК **********, сумата от 29,83 лева, представляваща главница
за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл.
21, вх. В, ет. 1, абонатен № 47470 за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.11.2021 г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 12.11.2021 г. по гр.д. № 63387/2021 г.
по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т.с. ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против З. Н.
Г., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 21, вх. В, ет. 1, ап.
39, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че З. Н. Г., ЕГН **********,
дължи в полза на т.с. ЕАД, ЕИК ********** сумата от 6,02 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.12.2018 г. – 22.10.2021 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 12.11.2021 г. по гр.д. № 63387/2021 г. по описа на
СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА З. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Дружба,
бл. 21, вх. В, ет. 1, ап. 39, да заплати в полза на т.с. ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 143,30 лева, представляваща разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 63387/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Дружба,
бл. 21, вх. В, ет. 1, ап. 39, да заплати в полза на т.с. ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 441,04 лева, представляваща разноски
в исковото производство по гр.д. № 455/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
16
лице-помагач - „т..с” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17