РЕШЕНИЕ
Номер 260472 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд VІІІ
граждански състав
На 21.09
Година 2020
В публично заседание на 19.08.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
17710 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № * г., постановено по въззивно гр. дело №
* г. по описа на
ПОС – Гражданско отделение – * състав, е било
обезсилено постановеното по настоящето дело Решение № 2636/25.06.2019 г. и
делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Предявени са иск с
правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, и
– при условията на евентуалност, обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С.И.Г. ***
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че последният му дължи сумата 2 460 лева – главница,
представляваща вземане по издаден от ответника на * г. в гр. П*Запис на заповед на обща стойност
4 050 лева, от които платени 1 590 лева, с падеж *.; сумата 264 лева – лихва за забава
върху главницата за периода от * г. до * г., заедно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението – 18.09.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът
да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № **г., издадена по ч. гр.
дело № **г. по описа на ПРС - * гр. състав, а –
при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли този иск като неоснователен и
недоказан – да осъди ответника да му заплати сумата 2 460 лева, представляваща дължима главница по
сключен между страните на * г под формата на стоков кредит
устен Договор за изсичане на дърва за огрев от собствена гора на ищеца, заедно
с мораторна лихва върху тази сума за периода от * г. до дата на подаване на исковата молба в размер на 264 лева, заедно със
законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба, допълнително
представени молби и в писмени защити съображения. Претендира
разноски - включително и тези, направени в производството по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС - * гр.
състав.
Ответникът Ч.Г.К. ***
оспорва исковете и моли съдът да го отхвърли като неоснователни и недоказани,
по изложените в отговори на исковата молба, допълнително представени становища
в хода на производството по делото, и в писмена защита съображения. Прави
възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца, основана на Записа
на заповед. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, с оглед на наведените от страните доводи и
предвид дадените от ПОС с посоченото Решение указания, намира за установено
следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № **г., издадена по ч. гр.
дело № **г. по описа на ПРС * гр. състав, е
било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 2 460 лева – главница, представляваща вземане по
издаден от ответника на ** г. в гр. П. Запис на заповед на обща стойност
4 050 лева, от които платени 1 590 лева, с падеж * г., заедно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението – * г., до окончателното изплащане на
вземането, както и съдебни разноски – 54, 50 лева – ДТ и 154 лева хонорар на
адвокат. Тъй като ответникът е подал възражение против Заповедта в срока по
чл.414 от ГПК, до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
и в срока по чл.415, от ГПК С.Г. е подал искова молба за установяване на
вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето
дело.
Действително,
както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително
и тези, представени по частното гражданско дело, на * г. в гр. П. ответникът е издал в полза на ищеца
Запис на заповед на обща стойност 4 050 лева, с падеж * г. – като в самото Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ищецът е посочил, че на
няколко вноски ответникът му е изплатил по Записа на заповед сумата от общо
1 590 лева и са останали дължими 2 460 лева.
Както вече бе
посочено, падежът на Записа на заповед е бил * г., а Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК е било подадено в съда на * г. – тоест, след изтичане на тригодишния давностен срок
по чл.531, ал.1 от ТЗ.
При така
установената фактическа обстановка, предвид направеното от ответника с отговора
на исковата молба възражение, съдът намира, че към момента на подаване на Заявлението
в съда вземането на ищеца по процесния Запис на заповед е било погасено по
давност, а оттук – че искът с правно основание чл.422 във връзка с чл.415,
ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли (още повече, че по настоящето дело ищецът е поискал да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че Ч.К. дължи на С.Г. и
сумата сумата 264 лева – лихва за забава върху главницата за периода от * г. – каквато сума не е било
разпореждано ответникът да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на
ПРС - *р. състав).
От страна на ищеца
след отмяната на първоначалното Решение с молба-уточнение от * г. са били представени писмени
доказателства (л.52 – л.54 от делото), от които е видно, че му е било разрешено
да извърши сеч в землището на село Д, Община Б., разрешението за извършване на сечта е било за периода * г., а за извозване
на материалите от сечището – за периода * г. Същевременно,
разпитаният по делото с. на ищеца – **,
твърди, че през *година е извършвал
сеч в гората на ищеца, а след това отново сеч в тази гора – този път заедно с
ответника Ч.К., е извършвал през * г., докато ищецът
твърди, че устният договор между него и ответника, на който основава претенцията
си, е бил сключен през * година (като не са
ангажирани каквито и да е надлежни писмени доказателства, от които да се
установява, че иищецът е разполагал с разрешение за извършване на сеч и през
2013 г. и 2014 г.) Не са ангажирани и каквито и да е надлежни писмени
доказателства от страна на ищеца, от които да се установява, че ответникът е
сключил с ищеца Договор за изсичане на гора през месец * г., нито – че Ч.К. е встъпил в задълженията на друг длъжник при
условията на чл.101 и чл.102 от ЗЗД.
При така
установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява през месец април
2014 г. да е бил сключван от ищеца с ответника Договор за изсичане на
дърва от гората, съдът намира, че предявеният при условията на евентуалност иск
с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед
на акцесорния му характер – следва да се отхвърлят и обективно съединените с
него искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна и законна
лихви върху главницата.
С оглед на изхода
от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за
производството по делото в размер на 550 лева – платено адв. възнаграждение за
един адвокат.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.И.Г., ЕГН: **********,*** – * против Ч.Г.К., ЕГН **********,***, *., иск с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА ищеца сумата 2 460 лева – главница,
представляваща вземане по издаден от ответника на * г. в гр. П* Запис на заповед на обща стойност
4 050 лева, от които платени 1 590 лева, с падеж * г.; сумата 264 лева – лихва за забава
върху главницата за периода от * г., заедно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението – *, до окончателното изплащане на
вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на
ПРС - *гр. състав, КАКТО
И ПРЕДЯВЕНИТЕ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 2 460 лева, представляваща дължима главница по сключен между страните
на 01.04.2014 г под формата на стоков кредит устен Договор за изсичане на дърва
за огрев от собствена гора на ищеца, заедно с мораторна лихва върху тази сума
за периода от 01.04.2015 г. до дата на подаване на исковата молба в размер на
264 лева, заедно със законната лихва върху главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С.И.Г., с
посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Ч.Г.К., с посочените ЕГН и
съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 550
лева.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане в
сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – * гр. състав ч. гр. дело № **г., ЗАЕДНО със заверен препис
от настоящето Решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.