Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 04.08.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и първи юли

две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                      и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                           гр. дело № 5406 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р.Р.Б. и Б.Ю.А. против Г.Ф., с която са предявени активно субективно съединени искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, обективно кумулативно съединени с акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира, че това е приложимият закон, предвид обстоятелството че той е бил действащ към деня на настъпване на събитието, а именно-12.09.2014 г.

Твърди се, че с Присъда № 41/13.07.2016 г. по н.д. № 491/2015 г. на Съда Филиеш, окръг Долж, Република Румъния Д.С. Д.е осъден за това, че около 05,00 часа сутринта на 12.09.2014 г. при управление на л.а.м. „Ауди А8“ с рег. № ******РК по европейски път Д-70, посока на движение Филияш-Крайова на км 249-100 м, извън община Брадещ, поради умората на шофьора, карал с несъобразена скорост, изгубил контрола върху МПС-то, излязъл от платното, обърнал се на дясната страна на европейския път в посока на движението, което довело до смъртта на пътника Р.Р.А.-български гражданин от Девня и брат на ищците. Твърди се, че управляваният от виновния водач автомобил не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което на 09.11.2018 г. ищците заявили претенциите си пред ответника, въз основа на които са образувани щета № № 210421 и 210422 и по които ответникът отказал да заплати обезщетение.

Поддържа се, че ищцата, съответно ищецът и загиналия са брат и сестра, съответно братя родени и израснали заедно в любещо и сплотено семейство. Отношенията помежду им са били много топли и близки, основани на привързаност и разбирателство. Твърди се, че след смъртта на брат си, ищците скърбят силно за загубата му. Живеели заедно в едно домакинство, между тях съществувала изключително трайна и дълбока емоционална връзка, разрушена от настъпилата му кончина.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника Г.Ф. да заплати на ищцата Р.Р.Б. сумата от 90 000 лв., а на ищеца Б.Ю.А. сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на брат им Р.Р.А., настъпила в пряка причинна връзка от ПТП осъществено Република Румъния по вина на водача на л.а.м. „Ауди А8“ с рег. № ******РК, за който автомобил не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава, считано от 12.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника Г.Ф. чрез юрисконсулт М., надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора.

Оспорва изцяло исковите претенции като неоснователни с твърдението, че не са представени доказателства, че ищците и загиналият са били силно привързани един към друг, че са имали трайна и дълбока емоционална връзка. Поддържа се, че няма как да се установи наличието на конкретни житейски доказателства, които да са направили привързаността между ищците и починалия им брат така силна, че смъртта на последния да е причинила на ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка. Твърди се, че отношенията между тях не са се различавали от нормалните между братя, респ.между сестра и брат.

В срока по чл.372 ГПК ищците не депозират допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител поддържат предявените искове. Претендират разноски, съобразно представен списък.

В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител моли съда да отхвърли така предявените искове над размера от 5000 лв., определен по чл.493а КЗ. Не се претендират разноски.

Третото лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по делото

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че механизмът на ПТП е такъв, какъвто е описан в исковата молба на ищците, както и че е налице причинно-следствена връзка на този механизъм със смъртта на брата на ищците.

Не е спорно, че с Присъда № 41/13.07.2016 г. по н.д. № 491/2015 г. на Съда Филиеш, окръг Долж, Република Румъния Д.С. Д.е признат за виновен и осъден за това, че около 05,00 часа сутринта на 12.09.2014 г. при управление на л.а.м. „Ауди А8“ с рег. № ******РК по европейски път Д-70, посока на движение Филияш-Крайова на км 249-100 м, извън община Брадещ, поради умората на шофьора, карал с несъобразена скорост, изгубил контрола върху МПС-то, излязъл от платното, обърнал се на дясната страна на европейския път в посока на движението, което довело до смъртта на пътника Р.Р.А.-български гражданин от Девня и брат на ищците (установява се с представените и приети като писмени доказателства по делото удостоверения за раждане на двамата ищци и на починалия Р.А..)

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.300 от ГПК следва да зачете присъдата на румънския съд, макар и същата да не е призната по реда на чл.463-466 НПК, като това виждане на съда е съобразено с Решение на Съда (пети състав) 21 септември 2017 година по дело C‑171/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС и съобразно което, Рамково решение 2008/675ПВР за зачитане на присъдите, постановени в държавите членки на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е процедурата, предвидена в членове 463-466 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Както предвижда съображение 2 от посоченото рамково решение, целта на последното е да се въведе принципът на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения в областта на наказателното право, прогласен в член 82, параграф 1 ДФЕС, заменил член 31 ЕС, въз основа на който е прието същото рамково решение.

Предвид горното съдът приема, че на основание чл.300 ГПК е обвързан от присъдата, постановена в държава членка на ЕС. Този въпрос не е бил спорен между страните. Не е било спорно и че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие л.а.м. „Ауди А8“ с рег. № ******РК не е имал активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност».

На 09.11.2018 г., и двамата ищци са сезирали ответника с искане да им бъде определено и изплатено обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди от смъртта на брат им Р.Р.А., но с писма от 13.11.2018 г. ответникът е отказал изплащането на претендираните обезщетения.

От разпита на свидетеля С.А.К.се установява, че семейството на Р. и Б. се състои от седем души-четирима братя, една сестра и майката, и бащата. По принцип родителите се грижели за децата си. Майката и бащата на Р, Б. и Р., лятото работели по курортите и не можели да вземат децата с тях, поради което за тях първоначално се грижел чичо им, а след като пораснал-брат им Р, той се грижел за тях. Това ставало включително и зимата, когато родителите им ходели да работят в Банско, в „Боровец“. Р се държал много добре с Р. и понеже тя е единственото момиче в къщата и й казвал „моята принцеса“,  а ищцата Р. му казвала „моя втори татко“. Имали много добри отношения, редовно били заедно, не са се отделяли. Р, за да осигури пари за прехраната на децата, работел в склад за скрап. В Белгия първа работа започнала Р., а след това и брат й Р през 2014 г. Семейството на Р живеело в една къща, но след неговата смърт братята се събрали и решили да оставят къщата на децата на Р. До смъртта на Р, А.живеел отделно. Р. и Б. живеели заедно с Р. След смъртта на брат си ищцата Р. била съкрушена, не искала да говори. След смъртта на Р братята му и сестра му се събрали и решили да помагат на семейството на Р. Изпращали пари, защото и жената на Р пострадала при катастрофата и не можела да работи. След като големия син на Р станал на 18 години, Р. се върнала и го взела при себе си в Белгия, където работи. Р. има три деца-Е, Р.и Р, последният роден две години след смъртта на брат й и кръстено на него. Б. има две момченца- Р.и Е.. Р.е кръстен пак на Р. В последно време, когато се прибират от Белгия, ищците не минават през Румъния, защото там станала катастрофата и повече минават през Сърбия. Р. и Б. често говорят за Р, плачат непрекъснато за него, редовно го споменават.

Свидетелят Д. Р.А.-чичо на Р. установява, че той се грижел за Р. и братята й, когато родителите им ходели по курорти лятото, за да работят. Р е най-големия от всички деца и той също се грижел за сестра си и братята си. Той работел  в Белгия сезонно. Братята били много сплотени, грижели се постоянно един за друг. Р. я имали като принцеса. Р най-много на нея държал, както и на другите. Помагали си един друг. Свидетелят бил на работа в Белгия и на връщане в Румъния станала катастрофата. Б. видял катастрофата, той бил плътно до брат си когато починал. Б. се грижел за жената на Р след катастрофата в Румъния някъде около един месец. Р. и Б. подкрепяли семейството на Р. Р има три деца. Големия му син е при Р. в Белгия, където работи. От три години е там. Р. има две деца-единия е кръстен на Р. Б. и той има две момчета и едното е кръстено на името на брат си. Двамата ищци често говорят за смъртта на Р. В дома на Р., където живее има паметна плоча на Р и албум с негови снимки. Когато се връщат в България посещават гроба на брат си. Правят помен всяка година на датата, на която починал.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и непротиворечиви, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявени са искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правна квалификация чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./.

         С оглед установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на  чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането /отм./, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, противоправното поведение и вината на водача Д.С. Д., както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния брат.

Ищците притежават материално правна легитимация по предявените от тях искове, с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С решението се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

Настоящият съдебен състав намира, че ищците доказаха горните обстоятелства. Доказаха се конкретни житейски обстоятелства, които сочат на силна връзка между ищците и техния брат. Безспорно се установи, че същите са родени, израсли в един дом. Установи се, че починалият Р е най-големия от децата в семейството и след като пораснал се грижел за останалите си трима братя и единствената си сестра Р., тъй като родителите им често отсъствали, през лятото и зимата работели по курортите. Р работел, когато не достигали парите, за да осигурява прехраната на братята си и сестра си. Ищцата Р. наричала брат си Р „моя втори татко“. Установява се, че тримата били често заедно, непрекъснато си помагали и се подкрепяли, въпреки че всеки от тях имал свое семейство. Установява се, че след смъртта на Р, ищците активно подпомагали неговото семейство-съпруга и деца. Ищецът Б.А. около месец се грижел за съпругата на Р в болница, тъй като и тя пострадала при катастрофата, отстъпили общия дом на семейството в България на съпругата и децата на Р, често им изпращали пари да ги подпомагат. Отделно от това и след като най-големият син на Р станал пълнолетен, ищцата Р. го взела при себе си в Белгия, където работи. И двамата ищци кръстили деца на починалия си брат, за който непрекъснато говорят и го споменават, посещават гроба му в България и всяка години правят помен на датата на неговата смърт.

С оглед на горе установеното съдът намира, че двамата ищци търпят болки и страдания по-големи по интензитет от нормално присъщите за тази родствена връзка, поради което ответникът, следва да обезщети ищците за действително претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на брат им, поради което предявените искове са основателни.

По отношение на размера на предявените искове:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и страдания, отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции.

Настоящият съдебен състав намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени от смъртта на брата на ищците, с който те са имали трайна емоционална връзка, при съобразяване на възрастта на починалия (38г.), неговата жизнеспособност, възлиза на 40 000 лева за ищцата Р.Р. и на 30 000 лв. за ищеца Б.А.. Съдът определя по-голям размер обезщетение на ищцата, като съобразява, че емоционалната връзка между брат и сестра е била по-силна, включително и с оглед обстоятелството, че ищцата е била единственото момиче в семейството.

Предвид горното искът на ищцата Р.Р. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от 40000 лв. до пълния претендиран размер от 90 000 лв., а на ищеца Б.А. за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв.

По възражението на ответника, относно размера на исковите претенции на основание чл.493а, ал.4 от КЗ във връзка с параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г., с която е въведен лимит до 5 000 лева за обезщетяване на братя и сестри за неимуществени вреди от смъртта на техен роднина. Тази норма в случая е неприложима, защото както е посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, при спора между ищеца и ответника, следва да се приложи нормата на чл. 288 от КЗ /отм./, тъй като застрахователното събитие е настъпило на 12.09.2014 г., т.е. преди влизане в сила на КЗ в сила от 01.01.2016 г., съответно изменението на 07.12.2018 г. Тази норма няма обратно действие, в какъвто смисъл са Решение № 70 от 03.06.2019 г., т.д. № 755/2018 г. на ВКС, Второ търговско отделение, Решение от 06.02.2019 г., т.д. № 2429/2017 г., ВКС, Второ търговско отделение, Решение № 57/25.07.2019 г., т.д. № 1218/18 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК.

Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава.

Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно императивната норма в  чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ след изтичането на три месеца от завеждането на щетата. В случая щетите са заведени на 09.11.2018 г., 3-месечният срок е изтекъл на 11.02.2019 г. (първият работен ден, след изтичане на срока в неприсъствен ден-събота). Следователно и считано от 12.02.2019 г. ответникът е изпаднал в забава, поради което и от този момент дължи лихва върху присъдените обезщетения, предвид на което предявените искове за заплащане на законна лихва за периода от 12.09.2014 г. до 11.02.2019 г. ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските в настоящия процес:

Ищците и на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК са освободени от държавна такса и разноски в производството.

Видно от приложените договори за правна помощ съответно от 16.04.2019 г. и от 14.05.2019 г., двамата ищци са представлявани от адвокат В.по реда на чл.38 от ЗА като материално затруднени лица, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от исковете.

При материален интерес от 90 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., възлиза на сумата от 3230 лв., от която на адвокат В.се дължи сума в размер на 1435,56 лв., която е съответна на уважената част от иска /40 000 лв./. Съответно при материален интерес от 60 000 лв.-този размер възлиза на сумата от 2330 лв., от която и съответно на уважената част от иска 30 000 лв., на адвокат В.се дължи възнаграждение в размер на 1165 лв., или общо дължимото на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2600,56 лв.

Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.

         На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 2800 лв. държавна такса върху уважения размер на исковете.

Водим от горното, Съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Р.Р.Б., ЕГН **********,*** сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./, а на Б.Ю.А., ЕГН ********** *** сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лв./ представляващи обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на брат им Р.Р.А., настъпила в пряка причинна връзка от ПТП осъществено в Република Румъния по вина на водача на л.а.м. „Ауди А8“ с рег. № ******РК, за който автомобил не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава, считано от 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявения от Р.Р.Б., ЕГН ********** иск за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 90 000 лв. и искът за неимуществени вреди предявен от Б.Ю.А., ЕГН ********** за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за законна лихва върху главниците, считано от 12.09.2014 г. до 11.02.2019 г.

ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат П.Й.В., ЕГН **********,***, офис 6 адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата от 2 600,56 лв. /две хиляди и шестстотин и 0,56 лв./.

ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 2800 лв. /две хиляди и осемстотин лв./ държавна такса, съобразно уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на Д.С. Д., ЕГН **********,*** в качеството й на трето лице помагач на страната на Г.Ф. ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: