РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300503285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца П. П. Д., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адв. К. П., против Решение № 3740/14.11.2022г.,
постановено по гр.д.№ 10308 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., с
което се отхвърлят предявените от П. П. Д. срещу Университет по хранителни
технологии – *** с Булстат ***, обективно съединени искове за признаване за
незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № ***г. на *** на УХТ, с
която трудовото му правоотношение на длъжността „***,***“ се прекратява на осн. чл.
328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от ***г.; за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „***,***“ с място на работа Технологичен
факултет/катедра"***" в УХТ и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение
за това, че е останал без работа вследствие на уволнението за периода ***г. –
23.01.2023г. в размер на 17 490 лева, ведно със законна лихва от 14.07.2022г. до
окончателното й изплащане, както и се осъжда П. П. Д. да заплати на Университет по
хранителни технологии – ***, сумата от 100 лева юрк. възнаграждение.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на закона.
Жалбоподателят намира делото за напълно изяснено от фактическа страна, с
изключение на положения подпис на оспорената заповед. Поддържа, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на закона. На първо място твърди, че не е посочено
лицето, което е издало процесната заповед и неговата компетентност. На второ място
1
сочи, че в заповедта се съдържа вътрешно противоречие като в същата е цитирано
първото основание на чл.328, ал.1, т.10 КТ - придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, но не специалната хипотеза за лице, заемащо ***
длъжност „***“. На трето място възразява, че оспорената заповед е издадена в
нарушение на специания Закона за висшето образование, който имал предимство над
общия – Кодекса на труда, тъй като ищецът заемал *** длъжност /***/ и *** във висше
училище /***/. Намира за приложима разпоредбата на §67, ал.1 ЗИД ЗВО и въз основа
на същата приема, че мандатът на ръководителите на катедри и техните заместници не
се прекратява предсрочно при навършването на 65 - годишна възраст. Коментира като
релевантни фактите, че ищецът е заел *** длъжност „***“ преди влизане в сила на
измененията на Закона за висшето образование от ДВ бр.17 от 25.02.2022 г. и черпи
права по силата на завереното положение, които §67 ЗИД ЗВО изрично му давал, както
и че ръководството на ответника е нарушило правата на ищеца, поради което
районният съд постановил неправилно и необосновано решение. Моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови ново решение, с което да се уважат
предявените искове. Моли за присъждането на сторените разноски в двете инстанции.
Прилага договор за правна защита и съдействие пред въззивната инстанция, ведно с
адвокатско пълномощно.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Университет по хранителни технологии – ***, представляван от **М., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Т. М., с който оспорва същата. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно като постановено при пълнота на
доказателствата. Взема становище по оплакванията в жалбата и намира, че районният
съд правилно е обсъдил приложението на §67 от ПЗР на ЗИД на ЗВО. Намира, че
ищецът неправилно интерпретира установените с КТ трудови правоотношения и
твърди, че основанието за сключване на трудовия договор с хабилитирано лице, за
изменение и прекратяването му, се подчинява на общите правила на Кодекса на труда.
Позовава се на разпоредбата на чл.54 от ЗВО и твърди, че договорът е трудов,т.е.
сключен по правилата на КТ. ЗВО единствено въвеждал наименованията на
длъжностите /чл.48/ и конкурсното начало за заемането им /чл.50/, както и че
спецификите на ЗВО не го правила специален закон, отделно уреждащ по друг начин
трудови правоотношения. Посочва, че Академичният съвет на УХТ с Протокол №
***г. т.15 е взел решение, с което се установява неприлагането в УХТ за в бъдеще на
процедурата по §11 от ПЗР на ЗВО и прекратяване на удължаването на трудовите
договори на хабилитирани лица, считано от следващата 2022 г. Оспорва довода за
незаконосъобразност на заповедта, предмет на производството, като коментира
приложението на §67 от ПЗР на ЗИД на ЗВО. Излага съображения, че мандатът на
ищеца не бил прекратен на *** г., когато навършил ***– годишна възраст, а на *** г.,
когато е изтекло едномесечното предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, настъпило на осн.чл.35, ал.2 от ЗВО – поради освобождаване на
заеманата длъжност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата и
да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждането на разноските по делото, в т.ч. и на юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира
следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр.чл. 225, ал. 1 от КТ,
предявени П. П. Д., ЕГН **********, против Университет по хранителни технологии –
*** с Булстат ***.
Исковете са основават на твърденията, че ищецът заема длъжността „*** – ***”
в Университета по хранителни технологии – *** по основен трудов договор и
допълнително споразумение към него. Твърди, че заема *** длъжност „***“ в резултат
от проведено тайно гласуване на Катедрения съвет на Катедра „***“, утвърдено с
решение на Факултетния съвет на Технологичния университет на УХТ, взето на *** г.
преди влизане в сила на ЗИД ЗВО от 25.02.2022 г. Твърди, че към към момента на
навършване на ***– годишна възраст на ищеца е била издадена Заповед № *** г. на
*** на УХТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, която била
издадена при следните нарушения: На първо място, в не било посочено лицето, което е
издало заповедта за прекратяване на ТПО и компетентността му; На второ място, в
заповедтта се съдържало вътрешно противоречие, тъй като в същата било цитирано
първото основание по чл.328, ал.1, т.10 КТ - придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, но не специалната хипотеза за лице, заемащо ***
длъжност „***“. На трето място твърди, че заповедта е издадена в нарушение на
разпоредбата на §67, ал.1 ЗИД ЗВО, обн. ДВ бл.17 от 25.02.2020 г., според която и
мандатът на лицата, които към влизане в сила на закона заемат ръководни длъжности
ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и
техните заместници, не се прекратява предсрочно при навършване на 65-годишна
възраст. Като релевантни се сочат фактите, че ищецът е заемал *** длъжност „***“
преди влизане в сила на измененията на ЗВО с ДВ бр.17 от 25.02.2022 г., че ищецът
черпи права по силата на завареното положение, които §67, ал.1 ЗИД ЗВО изрично му
дава и ръководството на УХТ – *** е нарушило противозаконно тези права. Също така
се твърди, че за периода 23.07.2022г. – 23.01.2023г. ищецът е останал без работа, за
което му се дължи обезщетение в размер на 17 490 лева. По изложените съображения
от съда се иска да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването
на трудовия договор между ищеца и Университета по хранителни технологии – ***,
постановено със Заповед № ***г. на *** на УХТ на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ и да
го отмени; да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***,***“,
както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за това, че е останал без работа
вследствие на уволнението за периода 23.07.2022г. – 23.01.2023г. в размер на 17490
лева, законна лихва и разноски. Претендира присъждането на сторените в
производството разноски.
Ответникът Университета по хранителни технологии – ***, чрез пълномощника
си юрк. М., оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че атакуваната
Заповед № ***г. е подписана от ***Г.И. – *** на УХТ в качеството му на
оправомощено лице с функциите на ректора на УХТ, съгласно Заповед № *** от *** г.
и връчена на ищеца на *** г. при отказ. Не оспорва факта, че ищецът е имал качеството
на „*** ***“ в Технологическия факултет на УХТ, с мандат на органите на управление
на УХТ *** г. - *** г. Твърди се, че е налице сключен с ищеца допълнитено
споразумение към трудовия му договор, съобразно изискванията на чл.31, ал.1,
пр.последно от ЗВО. Оспора твърдението, че неправомерно е прекратено трудовото
3
правоотношение на ищеца. Твърди като предпоставка заемане на длъжността *** е
изискването да заема по основен трудов договор *** длъжност в съответното висше
училище, което е отразена в Правилник за устройство и дейността на УХТ. Посочва, че
възможността да се заеме длъжността „***“ е следствие от заемана *** по основен
трудов договор в УХТ, поради което същата се заема не по основното трудово
правоотношение, а на база на допълнително споразумение към трудовия договор.
Оспорва твърдението за вътрешно противоречи с издаване на заповедта по чл.328, ал.1,
т.10 КТ с довода, че работодателят може да прекрати трудовия договор с работника
или служителя при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при навършване на 65 – годишна възраст за професори, доценти и доктори на науката.
Намира за неоспорено твърдението, че ищецът е придобил право на пенсия и
осигурителен стаж и възраст на *** г., поради навършването на *** годишна възраст.
Твърди, че с решение на Академичния съвет на УХТ е прието за хабилитирани лица,
навършили или ненавършили 65-годишна възраст неприлагане на пар. 11 от ПЗР на
ЗВО. Оспорва твърдението за незаконосъобразност на процесната заповед, поради
наличието на текста на §67 от ПЗР на ЗИД на ЗВО. Твърди, че мандатът на ищеца не
бил прекратен на *** г., когато навършил ***– годишна възраст, а на *** г., когато е
изтекло едномесечното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
настъпило на осн.чл.35, ал.2 от ЗВО – поради освобождаване на заеманата длъжност. В
този смисъл твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е
законосъобразно с довода, че §67 от ПЗР на ЗИД на ЗВО е норма, отнасяща се до
изборност и мандатност на органите на висшето училище, а не норма, която задължава
ректора да не прекратява трудовите правоотношения, уреждани по КТ с посочените
лица. Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове, както и да присъди разноските по делото.
С постановеното по делото решение районният съд е приел за безспорни
обстоятелствата, че заповедта за прекратяване на ТПО е издадена от лице, носител на
***, че ищецът е работил по безсрочно ТПО с ответника на длъжността „***“, че
ищецът е навършил ***години, както и че е заемал въз основа на избор длъжността
„***“, за което е сключено отделно допълнително споразумение с ректора на УХТ по
член 119 и 107 от Кодекса на труда, съгласно член 31, ал. 1 от ЗВО вр. чл. 32, ал. 1, т. 3
от ЗВО. За да отхвърли предявените искове районният съд се е обосновал с
обстоятелството, че ищецът е назначен на длъжността “***“ на основание сключен
безсрочен трудов договор, както и че последващото му качество като „***“,
възникнало въз основа на избор, е предпоставено от качеството му на хабилитирано
лице преподавател „***“ заемана въз основа на трудовия договор. Районният съд е
приел, че след като ищецът е загубил качеството си на хабилитирано лице
преподавател, респ. освободен е от тази длъжност, по смисъла на член 35, ал. 2 ЗВО, то
мандатът му като „***“ е прекратен предсрочно. Според районния съд, цитираната от
ищеца норма на пар. 67 от ПЗР на ЗИД на ЗВО не създава задължения за ректора на
университета да не прекратява трудовите правоотношения, тя би имала приложение
само в случай, че трудовото правоотношение с ищеца не е било прекратено. По
изложените съображения районният съд е достигнал до извода за законосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което искът за отмяната му е
оставен без уважение, а от там и исковете за възстановяване на ищеца на работа и за
присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. При въззивната проверка за нарушение
4
на императивна материалноправна норма при постановяването му и при проверка на
неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивският окръжен съд
намира следното:
От фактическа страна e безспорно и документално установено по делото, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по допълнително
споразумение № ***от *** г. към трудов договор № *** от *** г., по което ищецът към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение е заемал длъжността „*** - ***“
с място на работа ***. Според споразумението длъжността е заета по безсрочен трудов
договор по чл.67, ал.1, т.1 КТ, както и че ищецът като *** е с мандат *** г. - *** г.
Със Заповед № *** г. на *** на Университета по хранителни технологии – ***
***П.М., на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ е прекратено трудовото правооношение
на ищеца, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Трудовото правооношение е прекратено с изтичането на едномесечно предизвестие от
*** г. до *** г., считано от *** г. Заповед № *** г. е връчена при отказ на ищеца да
подпише същата в присъствието на поименно посочени свидетели. Със Заповед *** г.
на ректора на УХТ - *** е установено прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от *** г.
Представена е Заповед № *** от *** г., с която е разрешен платен отпуск на
***П.М. от *** г. до *** г., в която е определен неговият заместник през посочения
период - ***Г.И.. Със Заповед № *** г. на ***П.М. - ***на Университета по
хранителни технологии – *** са допълнени правомощията на *** Г.И., включително с
право да подписва трудово - правни документи по чл.328, ал.1 КТ, с датата на влизане
в сила на заповедта - *** г.
Приложен е доклад от ищеца с вх.№ *** г. до ректора на УХТ-*** с искане на
основание § 67, ал.1 от ЗВО за завършване на мандата си, което искане е оставено без
уважение със Становище вх.№ *** г. от ректора на университета с позоваване на
решение по т.15 от Протокол № *** г. на Академичния съвет на УХТ - ***, с което е
прието да не се удължават трудовите договори по §11 от ПЗР на ЗВО. Протокол № ***
г. е представен по делото и от същия се установява решението на Академичния съвет,
според което за хабилитираните лица, навършили или навършващи 65 годишна
възраст, не се прилага редът на §11 от ПЗР на ЗВО, във връзка с което е представено
Споразумение *** г. между Съвета на ректорите на висшите училища, НБС „Висше
образование и наука“ - КНСБ и Синдикат „Висше образование“ - КТ „Подкрепа“ и
Министерството на образованието и науката. Представен е Протокол №*** от *** г. от
проведено заседание на Факултетен съвет при Технологичния факултет, с което е
утвърден изборът на *** П. П. Д. за *** „***“.
В Удостоверение от ТД на НОИ - *** са отбелязани подадени УП-3 от
„ВИХВП“-*** и *** за ищеца и неговия осигурителен стаж от *** години, *** месеца
и *** дни. В справка от ТД на НАП-*** за актуални състояние на трудови договори е
отбелязано прекратяване на трудовото му правоотношение с УХТ - *** на *** г. без
данни за сключването на последващ трудов договор. От справка за брутно трудово
възнаграждение за м.юни *** г. на ищеца се установя същото в размер на 2 931, 00
лева.
С оглед на така установения от фактическа страна правен спор, въззивният съд
намира следното от правна страна:
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: Правният спор
5
във въззивната инстанция е принесен по поддържаните от ищеца твърдения за
незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, според които не са установени правомощията на лицето, подписало Заповед
№ *** г. за представителство на работодателя; в заповедта за прекратяване на ТПО е
цитираното първото основание по чл.328, ал.1, т.10 КТ - прекратяване на правото на
пенсия за осигурителен стажа и възраст, но не специалната хипотеза за лице, заемащо
*** длъжност „***“; процесната Заповед № *** г. е издадена в нарушение на § 67, ал.1
от ЗИД на ЗВО.
Първото поддържано от ищеца твърдение се явява неоснователно. По силата на
чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗВО ректорът на УХТ - *** има право да сключва и прекратява
трудови договори, а с избрания декан и директор на департамент, филиал, колеж и
ръководител на катедра и техните заместници сключва съответно допълнително
споразумение по чл. 119 и 107 от Кодекса на труда. В разглеждания случай няма спор,
че Заповед № *** г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не е била
подписана от ***на УХТ - ***. Според твърденията на ответника, заповедта е
подписана от *** на УХТ - *** - *** Г.И. в качеството му на оправомощено лице с
функциите на ***. В подкрепа на последното и предвид направените от ищеца
доказателствено искане с исковата молба, по делото са представени от ответника
Заповед № *** от *** г. за заместване на ***на УХТ - *** от *** Г.И. през периода от
*** г. до *** г., допълнена със Заповед № *** г., с която ректорът на УХТ - *** е
делегирал правомощия си на сочения *** да подписва трудово - правни документи по
чл.328, ал.1 КТ, като заповедта е влязла в сила на - *** г. В предвид на последното и
изявленията на процесуалния представител на ищеца в първото съдебно заседание, че
не оспорва обстоятелството, че заповедта е издадена от упълномощено лице, правилно
районният съд е заключили, че оспорената заповед е издадена от лице, носител на
работодателската власт. Последното е в съответствие с Тълкувателно решение № 6 от
11.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГК, според което допустимо е
делегирането на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при
прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на
дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. След като по делото се установява, че
през периода от *** г. до *** г. ***на УХТ - *** е действал чрез пълномощника си –
*** *** Г.И. с правомощия да подписва трудови - правни документи по чл.328, ал.1 от
КТ, и ищецът не оспорва подписването на заповедта от упълномощеното лице, се
налага извод, че Заповед № *** г. е издадена от надлежно упълномощено лице в
съответствие с делегираната му работодателска компетентност.
Второто наведено от ищеца твърдение също е неоснователно. Вярно е, че в
действащата редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ са уредени две отделни хипотези за
уволнение: първата - придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
което важи за всички работници и служители; втората - навършването на 65-годишна
възраст от изчерпателно изброените категории служител - професори, доценти и
доктори на науките, която се прилага само по отношение на тези лица. Трудовият
договор с посочения кръг лица може да бъде прекратен при навършване на 65-годишна
възраст, по преценка на работодателя, без да се изисква лицата да са придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разглеждания случай Заповед № *** г. е
издадена на осн.чл.328, ал.1, т.10 от КТ като причина в същата е посочена първата
хипотеза, а не приложимата спрямо ищеца втора хипотеза на посочената разпоредбата.
Последното обаче не опорочава заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, доколкото не е изключено работодателят да направи
6
грешка и посочи погрешен и дори несъществуващ текст на закона или сгреши
конкретна цифра, което по себе си не опорочава заповедта за уволнение, както се
приема в константната съдебна практика.
Третото поддържано от ищеца твърдение, че Заповед № *** г. е издадена в
нарушение на § 67, ал.1 от ЗИД на ЗВО, обаче се явява основателно. По делото се
установява, че ищецът е заемал длъжността „***,***“ на катедра „***“ на
Технологичния факултет при УХТ - ***. Трудовото правоотношение на ищеца на тази
длъжност е възникнало въз основа на избор, одобрен с решение на Факултетния съвет
при Технологичния факултет при УХТ - *** по представения Протокол №*** от *** г.
от проведено заседание. В разглеждания случай се касае за трудово правоотношение,
което е възникнало от избор по смисъла на чл.86 КТ, доколкото и според чл.83, ал.1 КТ
длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на МС
или в Устав, а в случая в Закона за висшето образование. В разпоредбата на чл.26д,
ал.4 ЗВО длъжността *** е установена като изборна, която се заема с мандат от 4
години по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище. По делото
се установява, че въз основа на проведения избор с ищеца е сключено допълнително
споразумение № ***от *** г. към трудов договор № *** от ** г. на осн.чл.119 и чл.107
КТ. Съдът намира, че макар в допълнителното споразумение да е посочено наличието
на безсрочен трудов договор по чл.67, ал.1, т.1 КТ, доколкото длъжността *** се заема
за срок от 4 години, отбелязването на договора като безсрочен не дерогира
разпоредбите на закона и не може да промени срока на мандата на посочената
длъжност, който според споразумението е ***г- *** г.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно позоваването от
въззиваемата страна на качеството на ищеца като хабилитирано лице, по отношение
на което са настъпили предпоставките за освобождаване от заеманата длъжност.
Тълкуването на разпоредбата на чл.26д, ал.4 ЗВО във връзка с разпоредбите чл.31 и
чл.35 ЗВО, уреждащи възникването и прекратяването на трудовите правоотношения
въз основа на избор на управленския състав на висшето учебно заведение, налага
извод, че с избирането си на длъжност *** ищецът е получил *** функция, която
съставлява и трудовата му такава. В предвид изложеното е и поставеното изискване за
сключване на допълнително споразумение за изменение както на длъжността, така и
вида на трудовия договор след избирането на лицето за изпълнение на *** длъжност.
След като трудовите функции на лицето се променят с избирането му за ***, то със
споразумението се променя и заеманата от него длъжност. В този смисъл, макар в
разпоредбата на чл.26д, ал.4 ЗВО да е посочено, че ръководителят на катедра е
хабилитирано лице, последното представлява поставено от нормата изискване за
заемане на длъжността, но с избирането на лицето за заемане на длъжността, то става
орган от управленския състав на висшето учебно заведение с конкретно определен
мандат. Следователно дори и ищецът да е хабилитирано лице - ***, с избора му за ***
е променена основната му длъжност, която е с конкретно определен мандат,
подлежаща на предсрочно прекратяване по реда на специалната уредба в ЗВО. По
аргумент от изложеното разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 от КТ не намира
приложение в казуса, тъй като заеманата от ищеца длъжност е *** с определен срок,
по отношение на която намират приложение разпоредбите на ЗВО.
По делото се установява, че мандатът на ищеца на длъжността *** е възникнал
преди влизане в сила на към Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето
образование, обн. в ДВ бр.17 от 25.02.2020 г. и в сила от 29.02.2020 г., доколкото и се
установява от допълнително споразумение № ***от **** г., че изменението на
7
длъжността е в сила от *** г. Следователно, ищецът се включва в категорията лица в §
67, ал.1 и ал.2 от ЗИД на ЗВО, чийто мандат не се прекратява предсрочно при
навършване на 65-годишна възраст, а същите довършват мандатите си при условията,
при които са избрани. В предвид последното неоснователен е доводът на въззиваемата
страна за приложението на разпоредбата на чл.35, ал.2 ЗВО, предвиждаща предсрочно
прекратяване на мандата на едноличните органи на управление на учебното заведение,
доколкото по отношението на мандатното правоотношение на ищеца е приложимо
изключението в § 67, ал.1 и ал.2 от ЗИД на ЗВО. Следователно Заповед № *** г.е
издадена в нарушение на § 67, ал.1 и ал.2 от ЗИД на ЗВО, поради което настоящият
съдебен състав намира, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и трябва да бъде
отменено.
По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ: Претенцията за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е обусловена от
основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
В предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ищецът следва да бъде
възстановен на длъжност „***,***“ при при *** на Университет по хранителни
технологии – ***.
По отношение иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 КТ: В
разглеждания случай се установява незаконност на извършеното уволнение от
работодателя. От представените писмени доказателства, справка от ТД на НАП- *** и
удостоверение от ТД на НОП -***, се заключава, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с УХТ - ***, ищецът не е полагал труд при друг работодател.
Следователно ищецът е претърпяла вреди от незаконното уволнение, които са
съизмерими с последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец,
което е получавал преди прекратяването на трудовия договор. Според представената
справка за БТВ на ищеца за месец юни 2022г. същото е в размер на 2 931 лева.
Претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ следва да се присъди за периода от
*** г. до 17.01.2023 г. /датата на приключване на съдебното дирене във въззивната
инстанция/, което изчислено съгласно чл. 225, ал. 1 и чл. 228 КТ /5 х 2 931 лв. + (2931
лв.: 30 дни) х 25 дни) възлиза в размер на 17 097, 50 лв., ведно със законна лихва от
датата на предявяване на иска до окончателно заплащане на сумата. С предявеният
иск се претендира обезщетение в размер на 17 490 лева, поради което за разликата над
17 097, 50 лева до 17 490 лева, тоест за 392, 50 лева, искът ще следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, в с която са отхвърлени исковете по чл.344, т.1 и т.2, както и искът по чл.344,
т.3 до размера на 17 097, 50 лева като вместо това същите ще бъдат уважение. По
отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за разликата над 17 097, 50 лева до 17 490
лева, тоест за 392, 50 лева, решението ще бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на правния спор първоинстанционното решение
следва да бъде ревизирано в частта на разноските. С решението си районният съд е
присъдил на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, от които
по съразмерност му се дължи сумата от 2, 25 лева. Ето защо, решението на районния
съд следва да се отмени в частта за разноските за разликата над 2, 25 лева до 100
лева. Въззивникът претендира за първоинстанционното производство разноски за
адвокатско възнаграждение от 710 лева, направата на които се удостоверява от договор
за правна защита и съдействие, от които по съразмерност следва да му се присъди
сумата от 694 лева. За въззивното производство претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 1000 лева, от
8
които по съразмерност следва да му се присъди сумата от 977 лева.Въззиваемата
страна претендира за въззивната инстнация юрисконсултско възнаграждение, което на
осн.чл.78, ал.8 от ГПК се определя в размер на 100 лева и от което по съразмерност
следа да се присъди сумата от 2, 25 лева.При този изход на делото въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса за първоинстанционното
производство от 683, 90 лева и за въззивното производство от 341, 95 лева, тоест общо
1025, 85 лева.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3740/14.11.2022г., постановено по гр.д.№ 10308 по описа
за 2022 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., в следните части: в частта, с която се
отхвърлят предявените от П. П. Д., ЕГН **********, срещу Университет по
хранителни технологии – *** с Булстат ***, обективно съединени искове за признаване
за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № ***/***г. на *** на
УХТ, с която трудовото му правоотношение на длъжността „***,***“ се прекратява на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от ***г.; за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „***,***“ с място на работа *** в УХТ и за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за това, че е останал без работа
вследствие на уволнението за периода от 23.07.2022г. до 17.01.2023г. в размер на 17
097, 50 лева, ведно със законна лихва от 14.07.2022г. до окончателното й изплащане,
както и в частта, в която се осъжда П. П. Д. да заплати на Университет по хранителни
технологии – ***, сумата за разликата над 2 ,25 лева до 100 лева - юрк.
възнаграждение, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА уволнението на П. П. Д., ЕГН **********,, осъществено със
Заповед № ***/***г. на *** на Университет по хранителни технологии – *** с Булстат
***, с която на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е прекратено трудовото му
правоотношение на длъжност „***,***“, считано от ** г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. П. Д., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „***,***“ при *** на Университет по хранителни технологии – ***.
ОСЪЖДА Университет по хранителни технологии – *** с Булстат *** да
заплати на П. П. Д., ЕГН **********, обезщетение за незаконното уволнение на осн.
чл. 225 от КТ в размер на 17 097, 50 лева /седемнадесет хиляди деветдесет и седем лева
и петдесет стотинки/ за периода 23.07.2022 г. - 17.01.2023 г., ведно със законна лихва
върху главницата от завеждане на делото – 14.07.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3740/14.11.2022г., постановено по гр.д.№ 10308
по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., в останалата обжалвана част, с
която е отхвърлен предявеният от П. П. Д., ЕГН ********** против Университет по
хранителни технологии – *** с Булстат ***, иск по чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал. 1
КТ за заплащане на обезщетение за оставяне без работа вследствие на незаконното
уволнение за разликата над 17 097, 50 лева до 17 490 лева, тоест за 392, 50 лева, за
периода 18.01.2023г. - 23.01.2023г.
9
ОСЪЖДА П. П. Д., ЕГН **********, да заплати на Университет по хранителни
технологии – *** с Булстат ***, сумата в размер на 2, 25 лева / два лева и двадесет и
пет стотинки/ - юрк. възнаграждание за въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Университет по хранителни технологии – *** с Булстат ***, да
заплати на П. П. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 1 671 лева /хиляда
шестстотин седемдесет и един лева/ - разноски по делото за първоинстанционното и
въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Университет по хранителни технологии – *** с Булстат *** да
заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 1 025, 85 лева /хиляда двадесет и пет лева и осемдесет и пет
стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС на
РБ, считано от 31.01.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10