Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4403 19.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2816 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ).
Ищецът Д.И.П., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Д.А.,***” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от *** *** С.С.П.и К.Д.К., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания в следствие на ПТП от 23.11.2017 г., извършено от Н.И.И., ЕГН: **********, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ с полица № *******, ведно със законната лихва от деликта до изплащане на вземането, както и да му заплати още сумата от 30 лева- претенция за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение.
В исковата молба е посочено, че на 23.11.2017 г. ищецът претърпял ПТП в *************************, като произшествието било виновно причинено от Н.И.И., ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта 3, 6 на хиляда, надлежно установена с експертиза. Водачът навлязъл в насрещното платно, ударил автомобила, намиращ се пред автомобила на ищеца, след което блъснал и него. С влязъл в сила съдебен акт по н. о. х. дело № 3321/ 2018 г. на ПРС, XVIII нак. с-в, било утвърдено споразумение от 18.06.2018 г., според което лицето се признало за виновно за извършено престъпление по чл. 343 б ал. 1 от НК и му било наложено съответно наказание. В следствие на инцидента ищецът получил удар по главата и коляното, а гръдният му кош бил ударен от активиралата се въздушна възглавница. Той изпитвал множество болки и в гърба, като след ПТП- то посетил спешен медицински кабинет, където му били направени множество медицински прегледи и изследвания. Била издадена медицинска документация по случая, както и болничен лист за 14 дни домашно лечение. Болките в тялото и главата му продължавали и до момента, а появилият се шум в ушите още не бил отминал. От инцидента лицето получило и силен стрес и страх, трудно заспивал, будел се нощем, имал световъртеж, главоболия, нарушен концентрация, бил напрегнат и неспокоен. Посетил и специалист- психиатър, за което имал издаден амбулаторен лист и му били предписано лечение с медикаменти. ПТП- то променило обичайните му навици, пречело му на нормалния и пълноценен живот, създавало му пречки при изпълнение на трудовите задължения. Били налице предпоставките на деликта- виновен водач, извършил противоправно деяние, което се установявало от наказателното дело. Вредите били пряка и непосредствена последица от инцидента, като управляваният от виновния водач автомобил имал валидна застраховка по „Гражданска отговорност“ с полица № *******, за периода 02.06.2017 г.- 01.06.2018 г. Пострадалият заявил щета при ответника, от където му поискали да представи всички документи, но въпреки това не получил отговор. В тази връзка се претендира присъждане на обезщетение за причинените болки и страдания в размер на 5 000 лева, както и за претърпените имуществени вреди в размер на 30 лева- направени разходи за лечение. Моли и за разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се механизмът на ПТП, както и съдържанието на констативния протокол в частта досежно обстоятелствата при възникване на ПТП. Твърди се, че протоколът не бил обвързващ за механизма на ПТП, защото в тази си част документът нямал материална сила. Не можело да се направи извод от представените към исковата молба доказателства за наличие на предпоставките за деликтна отговорност на водача, който по наказателното дело бил признат за виновен за нещо различно от деянието, което ищецът му вменявал. Оспорва се и причинно- следствената връзка между ПТП и вредите, като се прави възражение за съпричиняване, защото увреденият с поведението си бил допринесъл за настъпване на вредите. Твърди се, че ищецът не бил използвал по време на движението си обезопасителен колан, въпреки че автомобилът му бил фабрично снабден с такъв. Ако бил ползвал, уврежданията му щели да бъдат в много по- лека степен и вредите нямало да настъпят в такъв обем. Претенцията за неимуществени вреди била прекомерно завишена, като търсеният размер на паричното обезщетение не бил съобразен с икономическата и социалната действителност. Видно от профила на ищеца във Фейсбук, се поставяло под сериозно съмнение изпитаните от него болки и страдания, а от публикациите там не можело да се приеме, че драстично се бил променил начина му на живот. Претенцията за обезщетение трябвало да е съответна на причинените вреди, а не да бъде източни за неоснователно обогатяване. Искът за имуществени вреди пък следвало да се отхвърли, защото представената фактура не представлявала разходи за лечение, а плащане за снабдяване с документ за настоящия процес, какъвто не бил нужен да се прави. Претенцията за лихва за забава била с начален момент този на уведомяването на застрахователя, а това не била датата на инцидента. Също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.
По искане на ответника с определение от 09.04.2019 г. по делото като трето лице- помагач на негова страна е конституиран прекият причинител Н.И.И., ЕГН: **********. В дадения му срок за писмено становище по делото не постъпва такова. В с.з. страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна:
С протоколно определение № 532/ 18.06.2018 г., постановено по н. о. х. дело № 3321/ 2018 г. на ПРС, XVIII нак. с-в, е било утвърдено споразумение, с което помагачът Н.И.И. се е признал за виновен в извършено престъпление по чл. 343 б ал. 1 от НК- за това, че на 23.11.2017 г. в *************************, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта- 3, 6 на хиляда.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.11.2017 г., издаден от служител на ОД на МВР- Пловдив, ищецът е посочен като пострадал с натъртвания по главата и тялото (леко ранен), а управляваният от него автомобил е с описани щети по цялата си предна част. Описан е и механизмът на ПТП- несъобразена скорост на движение на виновния водач, излизане от собствено платно и навлизане в насрещното, блъскане последователно в няколко автомобила и в разделителната ограда.
Като писмени доказателства по делото са приети документи относно здравословното състояние на ищеца- СМУ, болничен и амбулаторен лист, листове за преглед на пациент, изследвания и резултати от тях.
Представена е и фактура, ведно с фискален бон, за заплащане на такса в размер на 30 лева- за освидетелстване на пострадалия и за издаване на СМУ.
Представена е образуваната пред ответника (застрахователят на виновния водач) преписка по щета, съдържаща заявлението на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, застраховката „ГО“, валидна към датата на инцидента, описаната по- горе медицинска документация, кореспонденция между страните- изпратени писма.
Приложена е и образуваната по случая полицейска преписка, съдържаща фото албум за ПТП- то, оценителна експертиза за стойността на причинените на пострадалите автомобили имуществени щети, съставените АУАН и НП на виновния водач, ведно със справка за нарушител.
Прието е заключение на комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, по която вещите лица, след запознаване с документацията по случая посочват, че в резултат на удара на ищеца са били нанесени увреждания по главата, гръдния кош, както и кръвонасядане по челото и в областта на лявото коляно. Автомобилът имал фабричен предпазен колан, ударите били получени от активирането на въздушната възглавница, като нямало травми по тялото, характерни за поставен предпазен колан, въпреки че пострадалият можело и да е бил с такъв, предвид минималните получени от него травми.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 22.10.2019 г.). Св. К.Д.И.- **** на ищеца, разказва, че била с него малко преди катастрофата, но се отбила в магазин да пазарува. Той й се обадил по телефона, за да й каже, че са били блъснати с колата и тя веднага пристигнала на място. Имало голямо задръстване, полиция, линейка, пожарна, автомобилът им бил смачкан, приятелят й бил в линейката много уплашен. Транспортирали го до спешно отделение, правили му скенер и изследвания. В къщи не можел да спи, болели го гърдите от удара, дали му болнични за две седмици. За известно време не искал да излиза и да се вижда с приятели, страх го било да шофира, въпреки че и работата му била свързана с това. Бил стресиран, станал много внимателен, посещавал и психолог. И по- рано бил претърпял катастрофа, но сега стресът бил много голям. Св. Ф.А.Д.- спътник на ищеца в автомобила разказва как са ги ударили- били са спрели в колона на булеварда и от насрещното платно ги връхлетял пиян водач. Автомобилът им бил тотална щета. Ищецът си ударил гърдите и главата във волана, двамата били с предпазни колани, което ги спасило, защото така се задействали въздушните възглавници. Пострадалият бил откаран в болница, ползвал и кратък болничен. Променил се след инцидента- бил стресиран, не искал да излиза, нежелаел да шофира, въпреки че в работата му се налагало. Знаел, че и по- рано имал катастрофи.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител- застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.
Според чл. 477 от КЗ и при наличие на сключен на това основание договор за задължителна застраховка „ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица неимуществени и имуществени вреди. Видно от констативния протокол за ПТП към датата на настъпване на ПТП- то- 23.11.2017 г., управляваният от виновния водач лек автомобил е имал сключена от собственика му с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност” № *******, важаща за периода 02.06.2017 г.- 01.06.2018 г. В отговора не се излагат твърдения за това, че липсва подобна застраховка, поради което в случая следва да се приеме, че е съществувало редовно застрахователно правоотношение.
Ответникът обаче в отговора оспорва противоправното и виновно поведение на помагача, пораждащи деликтната му отговорност, доколкото действително в случая
няма влязла в сила присъда на наказателен съд, която да обвързва гражданския
състав по смисъла на чл. 300 от ГПК с последиците от деянието. В тази връзка се
излагат твърдения за това, че единствено констативният протокол с пострадали
лица установявал тези обстоятелства, но този документ не се ползвал с
материална доказателствена сила за механизма на
събитието. Действително протоколът за ПТП няма такава обвързваща за съда сила
относно механизма на произшествието, защото последното не е било извършено в
присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна
функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е
настъпило то. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е
осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото
доказателства са именно в тази насока.
Първо- изискана е преписката от КАТ по повод
съставения протокол за ПТП, като оттам е постъпил изготвените АУАН и НП на
виновния водач, който не е направил възражения относно съдържанието на АУАН, в
което пък подробно е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е било
извършено- управление с несъобразена скорост с пътните условия, характера и
интензивността на движението, загубен контрол над автомобила и навлизане в
лентата за насрещно движение, в резултат на което последва удар в няколко
автомобила и в разделителната предпазна ограда. Нарушителят в АУАН чрез
изявлението си- подписване на акта и лисата на вписани възражения, както и в
последствие с необжалването на издаденото НП и влизането му в сила, признава
неизгодни за себе си факти, поради което документите следва да се ползват
именно като доказателство за тези обстоятелства, свързани с механизма на
деянието. С това си поведение той мълчаливо е изразил съгласие с констатациите
на контролните органи и така съставеният АУАН и НП могат да се приемат като
извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти и да се ползват в процеса.
Второ- пострадалият пред застрахователя декларира
точно този механизъм на ПТП, който изцяло се установява и от разпитания
свидетел Д.- спътник на ищеца по време на инцидента и посочен като свидетел на
катастрофата в констативния протокол на КАТ.
Така направеното от ответника оспорване за различен
механизъм остава недоказан от страната, която е навела подобни твърдения,
защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си
и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения
на ответника водят до тяхната неоснователност.
Несъмнено е установена и причинната връзка между
деянието и вредата, защото настъпилите телесни увреждания на ищеца се явяват пряка
и непосредствена последица от удара с автомобила, управляван от виновния водач.
Причинените телесни увреждания на пострадалия се констатират както от приложената
по делото медицинска документация, така и от приетата в процеса комплексна
експертиза, която дава заключение, че в резултат на удара причинените на ищцата
травми са довели до съответните болки и страдания.
Горните обстоятелства водят до единствения извод, че
предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание, което пък
е предпоставка за произнасяне и по неговия размер.
В резултат на причиненото увреждане ищецът несъмнено
е претърпял травма, в резултат на която според комплексната експертиза
са му били причинени
увреждания по главата, гръдния кош, както и кръвонасядане
по челото и в областта на лявото коляно. На експерта от страна на ищеца, в
чиято тежест е да установи уврежданията си, не е била поставена задача да
изследва причинените му болки и страдания, техните вид, интензитет и
продължителност, както и период на възстановяване и отшумяване на травмите. Разпитаната
св. И., независимо от отношенията си с ищеца, обуславящи възможността на
преценка на показанията й на основание чл. 172 от ГПК, които я правят
заинтересована в определена степен от изхода на спора, следва да се кредитират досежно състоянието на лицето след инцидента- болки, стрес,
напрежение, нежелание за контакти. Наред с тях са били изживени стрес и
притеснения, които по принцип се следват от подобен род травми. За ищеца обаче
не се установява да е настъпила такава принудителна промяна, довела до сериозно
нарушение на установения му ритъм на живот и утвърдени ежедневни навици,
продължила някакъв дълъг период. Не се е наложило да се ангажира помощ от
близките в семейството за обслужване, продължил е да използва автомобил, макар
и с нежелание, а стресовата реакция е естествено и често явление от подобна
травма, причинена от катастрофа. Всичко това обаче е поставило лицето в
положение на физически и психически (емоционален) дискомфорт, който следва да
бъде адекватно овъзмезден. Тук е необходимо също да
се отбележи и това, че от събраните доказателства не може да се направи извод
за претърпяване на някакви особени болки и страдания в изключително висока
степен, която да налага парично обезщетяване на претендирания иск в пълния му
размер, защото не се установи, че на ищеца са причинени толкова силни негативни
психични изживявания, които да обосноват прекалено завишаване на претенцията. Имало
е само двуседмичен домашен режим на лечение, но без болничен престой, който нито
е толкова дълъг и продължителен като време, нито пък е доказано да е бил
съпроводен с някакви особени или непредвидени усложнения при лечението, извън
нормалните и обичайни такива. Ищецът после се е възстановил и се е върнал на
работа, която изпълнява и в момента, без да се установява инцидентът да е
оказал неблагоприятно влияние върху изпълнението на трудовите му задължения или
да му е създавал определени неудобства в контакти с колеги и познати.
Описаните стрес, страх и уплаха, както и неприятният
спомен от инцидента, се явяват една съвсем естествена реакция от
преживяното и е напълно нормално ищецът да изпитва подобен душевен дискомфорт от случилото се. Ноторно
е, че всяко едно ПТП е от категорията на стресовите събития, който са
непланирани и неочаквани и то се явява предпоставка за преживяване на дадена психотравма, изживяванията по която се свързали основно със
страхови очаквания. По данни на разпитаните
свидетели, такива се наблюдавали и при ищеца, който дори посетил и психиатър и
пиел медикаменти, но периодът на отзвучаване на въпросното събитие при него не е
бил установен от специалист, а както по- горе вече се посочи след изтичане на
срока на болничния лист лицето се е върнало обратно на работа и се включило
нормално в ежедневния си ритъм. Така по делото не се установява наличие на
такава тежка и сериозна психологична травма, която да продължава и към момента
или пък да е нелечима и непреодолима. Още повече, че от гласните доказателства категорично
се установява, че по- рано ищецът е имал и други катастрофи и пътни инциденти,
поради което претърпените от въпросното ПТП отрицателни емоции не представляват
нови и непознати за пръв път появили се преживявания за него. Това обстоятелство
обаче не омаловажава негативния ефект върху психо-
емоционалната сфера на лицето, настъпил от деянието на помагача, но също следва
да се отчете при обсъждане на въпроса за обезщетението.
В контекста на нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на
вредите трябва да се определи съобразно принципите за справедливост, като се
отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които претърпените увреждания
се преценят конкретно, като се аргументира подробно характера им, настъпилия
вредоносен резултат, продължителността на лечението и понесените болки и
страдания. Преценявайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
икономическия стандарт и условия в страната и при отчитане на принципа, че
обезщетението в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и
неправомерно обогатяване, съдът намира предявеният иск за основателен, но само
в размера до 2 000 лева, който се явява съобразен с процесната
фактическа обстановка и реално причинените морални вреди, като в останалата си
част до пълния предявен размер от 5 000 лева той следва да се отхвърли.
Доколкото
с оглед разпоредбата на чл. 226 ал. 2 от КЗ в настоящия процес застрахователят
в качеството си на ответник може да прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, то следва да се разгледа и въведеното такова в
отговора. Съпричиняване от страна на ищеца ще е
налице тогава, когато поведението на увредения е станало причина или е повлияло
на действията на причинителя на вредата. В конкретния случай за т.н. „съпричиняване“ ответникът навежда твърдения, че ищецът при
движението с автомобила си бил без предпазен колан, а, ако бил ползвал обезопасителен такъв, той нямало да претърпи съответните
телесни увреждания. На първо място, от разпитаните свидетели се установи, че
ищецът и спътникът му са били с предпазен колан, което е активирало и въздушните
възглавници, които са ги предпазили. На следващо място, вещото лице по
експертизата посочва, че действително е възможно такъв колан, с който принципно
е оборудван фабрично автомобилът, да е бил ползван, предвид леките наранявания
на пострадалия, макар и по тялото му да нямало специфичните стигми от колан. Затова
тук не може да се приеме, че поведението на ищеца във връзка с ползването на
предпазен колен е допринесло за уврежданията му, за да обуслови намаляване на
обезщетението единствено на това основание.
Принципно обезщетението следва да се присъди с
начален момент от деня на увреждането- датата на ПТП- то- 23.11.2017 г.,
доколкото случаят касае деликт и по смисъла на чл. 84
ал. 3 от ЗЗД длъжникът тук се счита в забава и без покана. Независимо, че
застрахователят не е прекият причинител на вредата, пред пострадалия той
отговаря както би отговарял делинквентът, а именно-
от датата на увреждането, тъй като законната лихва тук има компенсаторен
характер и не е необходима покана за настъпване изискуемостта на вземането. В
този смисъл са неоснователни възраженията на ответника, че той следвало да
изпадне в забава едва след уведомяването си чрез заявяване на претенцията.
По отношение на иска за неимуществени вреди следва
да се отбележи, че в исковата е посочено, че се претендира единствено сумата от
30 лева, като разходи за лечение. Същата е заявена и пред застрахователя, но
видно от представените фактура и фискален бон, тези разходи не са направени за
лечение- за закупуване на лекарства например, а са платени за освидетелстване на
лицето с цел издаване на СМУ, което не е в причинна връзка с лечението на
пострадалия. В този смисъл заплатената сума за прегледа не следва да бъде
възстановена на ищеца, който я претендира като разходи за лечение, което обаче основание
не кореспондира с това, за което тя е била заплатена. Така предвид липсата на
доказана причинна връзка с увреждането, тези разходи не се следват на страната
и вторият иск за заплащането им следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното
уважаване на претенциите, на всяка от страните се дължат разноски, но по
съразмерност, съответно на уважената и на отхвърлената част от иска. Такива се
претендират, за тях са представени списъци по чл. 80 от ГПК, а по делото са
налице и доказателства, че те са реално направени, като заплатените от ищеца са:
държавна такса в размер на 250 лева (лист 101) и адвокатско възнаграждение
в размер на 700 лева (л. 119), а на ответника- депозити за вещи лица в общ
размер на 400 лева (л. 107 и л. 235) и адвокатско възнаграждение в размер на 697,
80 лева (л. 253). Така, изчислени по съразмерност, разноските възлизат, както
следва: на ищеца трябва да се заплати сумата от 377, 73 лева, а на ответника-
сумата от 661, 29 лева.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от *** *** С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Д.И.П., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания в следствие на ПТП от 23.11.2017 г., извършено от Н.И.И., ЕГН: **********, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ с полица № *******, ведно със законната лихва от деликта- от 23.11.2017 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди за разликата над уважения размер от 2 000 лева до пълния му предявен размер от 5 000 лева и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 (тридесет) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от *** *** С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Д.И.П., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на 377, 73 (триста седемдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН: **********,***, да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от *** *** С.С.П.и К.Д.К., направените по делото разноски в размер на 661, 29 (шестстотин шестдесет и един лева и двадесет и девет стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
Решението е постановено при участието на Н.И.И., ЕГН: **********,***, като трето лице- помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно
с оригинала.
АД